Присъда по дело №308/2016 на Районен съд - Гълъбово

Номер на акта: 20
Дата: 20 декември 2016 г. (в сила от 7 април 2017 г.)
Съдия: Христо Алексеев Ангелов
Дело: 20165550200308
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 октомври 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

ЕИСПП  №НП: ***************

ЕИСПП № Пр.: ***************

 

 

 

 

П Р И С Ъ Д А 

 

гр. Гълъбово, 20 декември 2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            РАЙОНЕН СЪД ГЪЛЪБОВО, на двадесети декември, две хиляди и шестнадесетата година, в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.А.

                                                       СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Д.А.

                                                                                                 2. С.Т.

                                                          

при секретаря А.Д. и в присъствието на Районен прокурор Ж.Р. разгледа докладваното от съдия А. НОХ дело №308 по описа за 2016г., и въз основа данните по делото и закона

П Р И С Ъ Д И :

 

 1. ПРИЗНАВА подсъдимия Х.Д.Д. - роден на ***г***, понастоящем в з. гр.Б., българин, български гражданин, с основно образование, не работи, неженен, осъждан, ЕГН: **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 27.07.2016г. в с.А., общ.Г., след предварителен сговор с И.Н.К., като съизвършител, чрез използване на МПС – лек автомобил, марка „П.”, с рег.№ ******** и използване на техническо средство – ножица за рязане на метали, отнел чужди движими вещи: 540 метра кабел, тип ПВА-1-Н07VU, 6 жилен, на стойност 2446,20 лева, собственост на Община Г., от владението на МОЛ при същата община Н.С.М., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата не представлява маловажен случай и е  извършена в условията на опасен рецидив, за което и на основание чл.196, ал.1, т.2, във вр. чл.195, ал.1, т.4, предложение първо и второ и т.5, във вр. чл.194, ал.1, във вр. чл.29, ал.1, б.”б” от НК, във вр. чл.373, ал.2 от НПК, във вр. чл.58а, ал.1, във вр. чл.54 от НК, го ОСЪЖДА на 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца “Лишаване от свобода”.

 

 

 На основание чл.301, ал.1, т.6 от НПК,  във вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, във вр. чл.61, т.2 от ЗИНЗС, ОПРЕДЕЛЯ, така наложеното на подсъдимия Х.Д.Д. наказание 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца “Лишаване от свобода”, да бъде изтърпяно при първоначален “строг” режим в затворническо заведение от закрит тип.

 

 На основание чл.59, ал.1 от НК, ЗАЧИТА и ПРИСПАДА от така определеното наказание “Лишаване от свобода”, времето, през което подсъдимият Х.Д.Д., е бил задържан по ЗМВР и времето, през което е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано от 27.07.2016г.

 

 

2. ПРИЗНАВА подсъдимия И.Н.К. - роден на ***г***, понастоящем в з. гр.С.З., българин, български гражданин, със средно образование, не работи, неженен, осъждан, ЕГН: **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 27.07.2016г. в с.А., общ.Г., след предварителен сговор с Х.  Д.Д., като съизвършител, чрез използване на МПС – лек автомобил, марка „П.”, с рег.№ ******** и използване на техническо средство – ножица за рязане на метали, отнел чужди движими вещи: 540 метра кабел, тип ПВА-1-Н07VU, 6 жилен, на стойност  2446,20 лева, собственост на Община Г., от владението на МОЛ при същата община Н.С.М., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата не представлява маловажен случай и е извършена повторно, за което и на основание чл.195, ал.1, т.4, предложение първо и второ, т.5 и т.7, във вр. чл.194, ал.1, във вр. чл.28, ал.1 от НК, във вр. чл.373, ал.2 от НПК, във вр. чл.58а, ал.1, във вр. чл.54 от НК, го ОСЪЖДА на 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца  “Лишаване от свобода”.

.

На основание чл.301, ал.1, т.6 от НПК,  във вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, във вр. чл.61, т.2 от ЗИНЗС, ОПРЕДЕЛЯ, така наложеното на подсъдимия И.Н.К. наказание 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца “Лишаване от свобода”, да бъде изтърпяно при първоначален “строг” режим в затворническо заведение от закрит тип.

 

На основание чл.59, ал.1 от НК, ЗАЧИТА и ПРИСПАДА от така определеното наказание “Лишаване от свобода”, времето, през което подсъдимият И.Н.К., е бил задържан по ЗМВР и времето, през което е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано от 27.07.2016г.

 

На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК, ОТНЕМА в полза на Държавата веществените доказателства, принадлежащи на подсъдимите и послужили за извършване на престъплението, а именно: 1 /един/ брой ножица за рязане на метали и  1 /един/ брой колан от текстилна материя, намиращи се на съхранение в РУП-Г., като ПОСТАНОВЯВА унищожаването им като малоценни вещи, след влизане на присъдата в законна сила.

 

На основание чл. 301, ал.1, т.11 от НПК, ВРЪЩА на Община Г., от когото са отнети веществените доказателства, а именно:  12 /дванадесет/ метра меден проводник и 80 /осемдесет/ кг. меден проводник, намиращи се на съхранение в РУП-Г., след влизане на присъдата в законна сила.

 

На основание чл.189, ал.3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия Х.Д.Д., със снета самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР – гр.С.З., направените по досъдебното производство разноски, в размер на 52,21 лева /петдесет и два лева и 21 стотинки/ за изготвената съдебно-оценителна експертиза и изготвените фотоалбуми към протоколите за оглед.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия И.Н.К., със снета самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР – гр.С.З., направените по досъдебното производство разноски, в размер на 52,21 лева /петдесет и два лева и 21 стотинки/ за изготвената съдебно-оценителна експертиза и изготвените фотоалбуми към протоколите за оглед.

 

 

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15 /петнадесет/ дневен срок от днес пред ОС-С.З..

 

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                              СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                                                                      2.

 

 

 

 

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 20 постановена на 20.12.2016г.

ПО НОХД  308 / 2016г. по описа на РС-Г.

1. Обвинението е срещу подсъдимия Х.Д.Д. с ЕГН: **********, роден на ***г***, понастоящем в З. - гр.Б., българин, български гражданин, с основно образование, не работи, неженен, осъждан, за това че на 27.07.2016г. в с.А., общ.Г., след предварителен сговор с И.Н.К., като съизвършител, чрез използване на МПС – лек автомобил, марка „П.”, с рег.№ ******** и използване на техническо средство – ножица за рязане на метали, отнел чужди движими вещи: 540 метра кабел, тип ПВА-1-Н07VU, 6 жилен, на стойност 2446,20 лева, собственост на Община Г., от владението на МОЛ при същата община Н.С.М., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата не представлява маловажен случай и е извършена в условията на опасен рецидив – престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. чл.195, ал.1, т.4, предложение първо и второ и т.5, във вр. чл.194, ал.1, във вр. чл.29, ал.1, б.”б” от НК.

 

2. Обвинението е срещу И.Н.К. с ЕГН: **********, роден на ***г***, понастоящем в З. - гр.С.З., българин, български гражданин, със средно образование, не работи, неженен, осъждан, за това, че на 27.07.2016г. в с.А., общ.Г., след предварителен сговор с Х.Д.Д., като съизвършител, чрез използване на МПС – лек автомобил, марка „П.”, с рег.№ ******** и използване на техническо средство – ножица за рязане на метали, отнел чужди движими вещи: 540 метра кабел, тип ПВА-1-Н07VU, 6 жилен, на стойност 2446,20 лева, собственост на Община Г., от владението на МОЛ при същата община Н.С.М., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата не представлява маловажен случай и е извършена в условията на повторност – престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предложение първо и второ, т.5 и т.7, във вр. чл.194, ал.1, във вр. чл.28, ал.1 от НК.

 

Гражданско-правни претенции в наказателното производство не са предявени и не са приети за съвместно разглеждане в съдебното производство.

 

След направено искане и от двамата подсъдими и защитникът им за разглеждане на делото по реда на глава двадесет и седма чл.371, т.2 от НПК, съдът с определение допусна производството по делото да се разгледа по реда на тази глава.

 

Представителят на РП-Г. поддържа обвинението, срещу всеки от подсъдимите - както по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянията, като излага доводи за доказаност, както от обективна, така и от субективна страна на престъпленията. Счита, че с оглед признанието на фактите от страна на подсъдимите и спецификата на производството по реда на чл.371, т.2 от НПК, спрямо тях следва да бъде наложено наказание при условията на чл.58а от НК.

 

Защитникът на подсъдимия Х.Д. – адв.Д.А. ***, пледира да се наложи наказание в минимален размер, при условията на чл.55 от НК.

Подсъдимият Х.Д.Д. призна фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях. В хода на съдебните прения поддържа казаното от защитника му, като допълва, че съжалява и моли съда да постанови присъда, с която да му наложи минимално наказание. 

 

Защитникът на подсъдимия И.К. – адв.С.К. ***, пледира да се наложи наказание в минимален размер, при условията на чл.55 от НК.

Подсъдимият И.Н.К. призна фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях. В хода на съдебните прения поддържа казаното от защитника му, като допълва, че съжалява и моли съда да постанови присъда, с която да му наложи минимално наказание.

 

Съдът, като взе предвид направените самопризнания от подсъдимите и събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които подкрепят самопризнанията на подсъдимите, при условията на чл. 373, ал.3 от НПК, ведно със становищата и доводите на страните, намери за установена следното:

 

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

 

Подсъдимият Х.Д.Д. ***, а подсъдимият И.Н.К. ***. Двамата се познават и са в добри отношения по-между си. През м.Юли 2016г., подс.Д. и подс.К. преминали с автомобил през с.А., общ. Г., като забелязали, че уличното осветление в същото село се захранва от медни проводници. Двамата решили да срежат няколко от тези проводници разположени между стълбовете от електроразпределителната мрежа в същото село, които проводници в последствие да предадат като вторични суровини в пункт за изкупуване на черни и цветни метали.  Според замисленото, на 27.07.2016г., в около 04:30 часа, двамата подсъдими с лек автомобил марка „П.“, с рег. № ****** (собственост на майката на подс.К. – Й.И.К.), се придвижили от с.К., общ. С. до с.А., общ. Г.. Двамата подсъдими спрели с автомобила в западната част на селото, като го укрили в крайпътни храсти. Подс.Д. и подс.К., като се редували - с помощта на ножица за рязане на метали с навита по двете рамена изолация, започнали да режат медните проводници захранващи уличното осветление на селото, като се качвали по железобетонните стълбове от електроразпределителната мрежа. Двамата подсъдими успели да срежат и свалят на земята 540 /петстотин и четиридесет/ метра кабел тип ПВА-1-Н07V-U – 6 - жилен меден проводник, без изолация. Електрическите кабели са собственост на Община Г. и св.Н.С.М. е материално отговорно лице /МОЛ/ по отношение на тези кабели в Община Г.. На 27.07.2016г., в около 05:45 часа, свидетелите С. Х.Г., И.Х.Г. и Х. С.Г. пътували с автомобил от с.А., общ. Г. към гр.Г.. Свидетелите С. Г. и И.Г. са съпрузи, а Х. Г. е техен син. С автомобила тримата свидетели преминали по улица 7-ма в с.А., общ. Г., по протежението на която са разположени стълбовете от електроразпределителната мрежа, от които двамата подсъдими сваляли медните проводници. Свидетелите Х. Г., С. Г. и И.Г. видели как единият от двамата подсъдими слиза от железобетонен стълб от електроразпределителната мрежа, като видели и паднали върху пътното платно кабели от уличното осветление. Св.С. Г. видял паркирания край пътя лек автомобил, марка „П.“, с рег. № ******. Св.С. Г. спрял с автомобила си пред автомобила марка „П.“, с рег. № ******, като запитал подс.К. какво прави по това време там. Подс.К. се качил в автомобила марка „П.“ и като заобиколил автомобила управляван от св.С. Г., побързал да се отдалечи от място. Св.Х. Г. се обадил от мобилния си телефон на телефон 112 и съобщил за видяното от него и родителите му. Св.Х. Г., св.С. Г. и св.И.Г. продължили с автомобила си към гр. Г.

Подс.Х.Д. и подс.И.К. откарали свалените медни проводници, като ги укрили на около 150 метра извън с.А., общ. Г. в земеделски имот засят със слънчоглед. Ножиците, които двамата подсъдими ползвали за срязване на електрическите кабели останали на улицата. С автомобила двамата подсъдими отпътували за с.К., обл.С.. Същият ден двамата подсъдими били задържани по ЗМВР. Пред св.А.Р.П., подс.И.Н.К. обяснил къде точно са укрили заедно с подс.Д., медните проводници от уличното осветление в с.А., общ.Г.. Същият ден е извършен оглед на местопрестъплението в с.А., като при огледа са иззети ножиците за рязане на метали, меден проводник с дължина 12 метра. При извършения оглед на около 150 метра северно от с.А., общ.Г., в землището на същото село, в нива засята със слънчоглед са открити и иззети 80 кг. медни проводници, тип ПВА-1-Н07V-U. Общата дължина на отнетите от двамата обвиняеми електрически кабели, тип ПВА-1-Н07V-U, собственост на Община Г. е 540 метра.

Видно от назначената при разследването съдебно оценителна експертиза, общата стойност на отнетите от двамата подсъдими медни проводници, собственост на Община Г. е 2446,20 лева.

 

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото доказателства – самопризнанията на подсъдимия Х.Д.Д. и на подсъдимия И.Н.К. – и на двамата по реда на чл.371, т.2 от НПК и както и от другите събрани в наказателното производство доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, а именно: Справка за съдимост на Х.Д.Д. с рег.№ 352/24.11.2016 г., изд. от БС при РС-Г., Справка за съдимост на И.Н.К. с рег.№ 353/24.11.2016г., изд. от БС при РС-Г.; Справка със ЗД № 640/2016г. от 05.12.2016г. на Началника на З. гр.С.З.; Уведомление  с №447000-2913 от 28.07.2016г. от ст.разсл. полицай И.И. при РУП-Г.; Докладна записка с УРИ: 2661п/27.07.2016г. относно запазване на местопроизшествие, от мл.инсп.К.К. при РУП-Г. до Началника на РУП-Г.; Карта състояние на наказателно производство; Протокол за оглед на местопроизшествие – 2 /два/ броя; Албум, ведно с 14 /четиринадесет/ цветни снимки; Протокол за доброволно предаване; Албум, ведно със 17 /седемнадесет/ цветни снимки; Протокол за разпит на свидетел – 5 /пет/ броя; Постановление за предоставяне на правна помощ; Искане от И.И., разсл.полицай при РУП-Г. за определяне на адвокат за осъществяване на правна помощ до АС на АК – гр.С.З.; Постановление за назначаване на защитник от 28.07.2016г. на ст.разсл.полицай И.И. при РУП-Г. – 2 /два/ броя; Постановление за привличане на обвиняем – 2 /два/ броя  Протокол за разпит на обвиняем – 2 /два/ броя; Призовка – 2 /два/ броя;  Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние – 2 /два/ броя; Постановление за назначаване на експертиза;  Съдебно-оценителна експертиза, изпълнена от вещото лице Ж.А.Т. до ОД на МВР гр.С.З. – РУ – гр.Г.; Справка за съдимост от 28.07.2016г. на И.Н.К., издадена от БС при РС-Г.;  Справка за съдимост от 28.07.2016г. на Х.Д.Д., издадена от БС при РС-Г.; Разпореждане с № 446/2016г. от 28.07.2016г. на РП-Г. до ОЗ „О.“ гр.С.З. с копие до Началник ОЗ „ИН“ сектор „А.“ – С.З.; Постановление с № 446/2016г. от 28.07.2016г. от РП-Г. – 2 /два/ броя; заверено копие от Справка в Централна база - КАТ  по рег.номер, подобен на *********; заверено копие от Определение № 98/29.07.2016г. по ЧНД № 201/2016г. по описа на РС-Г.; заверено копие от Справка за съдимост с рег.№ 244/29.07.2016г. на Х.Д.Д., издадена от БС при РС-Г.;  заверено копие от Определение № 99/29.07.2016г. по ЧНД № 202/2016г. по описа на РС-Г.; заверено копие от Справка за съдимост с рег.№ 245/29.07.2016г. на И.Н.К., издадена от БС при РС-Г.; Писмо с вх.№ 447000-3105/10.08.2016г. на РП-Г. до Началника на РУП-Г.; Писмо с №447000-2931/28.07.2016г. на Началника на РУП-Г. до РП-Г.; Разписка от 02.08.2016г.; Уведомително писмо с № 447000-2955/01.08.2016г. от Началника на РУП-Г. до АК-С.З., с копие до адв.С.П.; Постановление с рег.№ 447р-6995/01.08.2016г. на ст.разсл.полицай И.И. при РУП-Г.; Обяснение от Х.Д.Д.; Докладна записка с УРИ: 37р/15.08.2016г. относно работа по Постановление № 447р-6995/2016г. на разсл.полицай И.И. при РУП-Г., от инсп.И.П. до Началника на РУП-Г.; Постановление с рег.№ 447р-6995/01.08.2016г. на ст.разсл.полицай И.И. при РУП-Г.; Постановление за привличане на обвиняем – 2 /два/ броя; Протокол за разпит на обвиняем – 2 /два/ броя; Протокол за предявяване на разследване – 3 /три/ броя и Заключително мнение, а така също и от показанията на свидетелите С. Х.Г., Х. С.Г., И.Х.Г., А.Р.П. и Н.С.М. – дадени в досъдебното производство.

 

По делото не се установиха доказателства противни на така възприетата фактическа обстановка, което да налага отделното им обсъждане.

 

Съдът при преценката на самопризнанията на всеки един от подсъдимите, намери, че същите се подкрепят от събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, поради което обяви, че ще ги ползва при постановяване на присъдата си, без да събира доказателства за тези факти.

 

Цитираните доказателства и доказателствени средства дават основание на съда да направи единствения възможен извод относно главния факт в процеса – има ли извършено престъпление и кой е неговият автор– подсъдимия Х.Д.Д. и подсъдимия И.Н.К., са автори на процесното деяние - кражба, което мотивира съда да приеме, че обвиненията срещу всеки от тях са доказани по несъмнен начин.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

 При така установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият Х.Д.Д. е извършил престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, предложение първо и второ и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”б” от НК.

 При така установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият И.Н.К. е извършил престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предложение първо и второ, т.5 и т.7, във вр. чл.194, ал.1, във вр. чл.28, ал.1 от НК.

 

Двамата подсъдими са осъществили изпълнителното деяние „отнемане” в двете му части – прекратили са фактическата власт на собственика Община Г., върху вещите, предмет на престъплението и са установили своя трайна фактическа власт върху тях - имали са възможност да се разпореждат с отнетите вещи като със свои – така, както намерят за добре, което всъщност са и направили.

 

Подсъдимите Д. и К. са се придвижили до с.А., общ.Г. с лек автомобил марка „П.”, с рег.№ ********. Те са използвали същия лек автомобил и за пренасянето на отнетите кабели извън селото – за да ги скрият. Ето защо настоящия състав прецени, че кражбата следва да се квалифицира и като такава по чл.195, ал.1, т.4, предложение първо от НК, тъй като е извършена чрез използване на моторно превозно средство.

 

Подсъдимите Д. и К. са използвали ножица за рязане на метали, с поставена в краищата изолация – при свалянето на проводниците от електоразпределителната мрежа на селото. Двамата са се редували при използването й. Горното налага извод за квалификация на кражбата и като такава по чл.195, ал.1, т.4, предложение второ от НК, тъй като е извършена чрез използване на техническо средство.

 

Предвид обстоятелството, че подсъдимите Х.Д. и И.К. се извършили деянието съвместно - след предварителна уговорка по между си, действали са в изпълнение на общия си умисъл – да отнемат чуждите вещи – кабелите за улично осветление в селото и всеки от тях е съзнавал участието на другия в извършването на деянието, кражбата следва да се квалифицира като такава по чл.195, ал.1, т.5 от НК, тъй като е извършена от две лица, сговорили се предварително и същата не представлява маловажен случай.

 

От установената фактическа и правна обстановка и от обективираните действия на подсъдимите Х.Д. и И.К., се налага извода, че от субективна страна, престъплението е извършено всеки от тях - виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждли са общественоопасните му последици и са искали и пряко са целяли тяхното настъпване.

 

1. Подсъдимият Х.Д.Д. с ЕГН ********** е многократно осъждан.  Осъжданията, които са от значение за квалификацията на деянието, предмет на настоящото наказателно производство са:  

 

1.1. С Определение за одобрявана на споразумение от 22.07.2008г., по НОХД № 1288/2008г. на РС – С., за извършено на 31.03.2008г., престъпление по чл.343в, ал.2, вр.ал.1 от НК, му е наложено наказание 8 /осем/ месеца „Лишаване от свобода“. Изпълнението на така наложеното наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години.

Определението за одобряване на споразумение в влязло в сила на 22.07.2008г. 

1.2. С Определение за одобрявана на споразумение от 27.12.2010г. по НОХД № 2044/2010г. на РС – С., за извършено на 13.07.2010г., престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 предложение първо от НК, му е наложено наказание 5 /пет/ месеца „Лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. Със същото определение на основани чл.68, ал.1 от НК е определено Д. да изтърпи и наложеното му по НОХД № 1288/2008г. на РС – С., наказание от 8 /осем/ месеца „Лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

Определението за одобряване на споразумение в влязло в сила на 27.12.2010г. 

 

Деянието, предмет на настоящото наказателно производство е извършено от подс.Хр.Д. на 27.07.2016г. т.е. преди да са изтекли 5 /пет/ години от изтърпяване на наложените му наказания от „Лишаване от свобода“ по НОХД № 1288/2008г. и по НОХД № 2044/2010г. на РС – С.. 

Предвид тези осъждания, деянието на подс.Хр.Д., предмет на настоящото наказателно производство е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”Б” от НК, тъй като е извършил престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, които са търпени ефективно и към датата на извършване на деянието не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишната присъда съгласно чл.30, ал.1 от НК. Престъплението следва да се квалифицира и като такова по чл.196, ал.1, т.2 от НК.

 

2. Подсъдимият И.Н.К. с ЕГН ********** е неколкократно осъждан. Осъжданията, които са от значение за квалификацията на деянието, предмет на настоящото производство са:

 

2.1.С Определение за одобрявана на споразумение № 536/09.12.2013г. по НОХД № 599/2013 г. на РС – Н.З., за извършено през периода началото на м.Април - средата на м.Април 2013г.,  престъпление по чл.197, т.3, вр.чл.195, ал.1 т.3, т.4 и т.5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, му е наложено наказание „Пробация“ за срок от 6 /шест/ месеца.

Определението за одобряване на споразумение в влязло в сила на 09.12.2013г. 

 

2.2. С Определение за одобрявана на споразумение от 23.04.2015г. по НОХД № 392/2015 г. на РС – С., за извършено на 24.01.2015г., престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, му е наложено наказание 6 /шест/ месеца „Лишаване от свобода“. Изпълнението на така наложеното наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 години.

Определението за одобряване на споразумение в влязло в сила на 23.04.2015г.

 

 

Деянието, предмет на настоящото наказателно производство е извършено от подс.И.К. на 27.07.2016г. т.е. преди да са изтекли 5 /пет/ години от изтърпяването на наказанието, наложено му по НОХД № 599/2013г. на РС – Н.З. – за същото такова престъпление - кражба и в изпитателния срок определен по НОХД № 392/2015г. на РС – С..

Предвид осъждането по НОХД № 599/2013г. на РС – Н.З. – за същото такова престъпление, деянието на подс.К., предмет на настоящото наказателно производство е извършено в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК. Престъплението следва да се квалифицира и като такова по чл.195, ал.1, т.4 от НК.

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

При определяне вида и размера на наказанието на всеки от подсъдимите, съдът се съобрази с двата основни принципа, върху които е изградена наказателно–правната ни система-принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.

 

По отношение на подсъдимия Х.Д.Д. с ЕГН **********:

 

Относно първия принцип – на законоустановеност на наказанието - в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години - за престъплението по чл.196, ал.1, т.2, във вр. чл.195, ал.1, т.4, предложение първо и второ и т.5, във вр. чл.194, ал.1, във вр. чл.29, ал.1, б.”б” от НК.

 

С оглед спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка, обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия Х.Д., съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – направените самопризнания пред органите на досъдебното производство и в съдебно заседание, спомогнали за разкриване на обективната истина, критичното отношение към извършеното деяние, тежкото му материално положение и социален статус, а като отегчаващи – многобройните му осъждания, което налага извода, че деянието му няма инцидентен и случаен характер.

 

Съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК.

 

Воден от гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства /в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на подсъдимия Х.Д., наказание по общия ред на чл.54 от НК – при превес на смекчаващите обстоятелства - ориентирано към минималния размер, предвиден за престъплението, а именно „лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ години, което на основание чл.373, ал.2 НПК, във връзка с чл.58а от НК, намали с една трета, поради което му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца.

 

Съдът счита, с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.55 от НК. Не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или някое изключително такова, като според настоящия съдебен състав определянето на наказанието в рамките, посочени от закона, би отговаряло на целите, посочени в разпоредбата на чл.36, ал. 1 НК.

 

Имайки, предвид че подсъдимия Х.Д., с оглед на предходните му осъждания и търпени от него наказания се явява рецидивист по смисъла на ЗИНЗС, съдът постанови така определеното и наложено общо наказание да се изтърпи от него при първоначален „строг” режим в затворническо заведение от закрит тип съгласно чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.  

Така индивидуализираното по вид и размер на подсъдимия Х.Д., наказание, съдът намира, че ще съдейства за поправянето на подсъдимия и за постигане на поставените от закона превантивни цели, както по отношение на него, така и по отношение на останалите членове на обществото - чл. 36 ал. 1 от НК.

 

По отношение на подсъдимия И.Н.К. с ЕГН **********:

 

Относно първия принцип – на законоустановеност на наказанието - в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до десет години - за престъплението по чл.195, ал.1, т.4, предложение първо и второ, т.5 и т.7, във вр. чл.194, ал.1, във вр. чл.28, ал.1 от НК.

 

С оглед спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка, обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.

 

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия И.К., съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – направените самопризнания пред органите на досъдебното производство и в съдебно заседание, спомогнали за разкриване на обективната истина, критичното отношение към извършеното деяние, а като отегчаващи –предходните му осъждания, извън необходимите за приложение на чл.28 от НК, което налага извода, че деянието му няма инцидентен и случаен характер; осъществен е  

 

Съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК.

 

Воден от гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства /в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на подсъдимия И.К., наказание по общия ред на чл.54 от НК – при превес на смекчаващите обстоятелства - ориентирано към минималния размер, предвиден за престъплението, а именно „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години, което на основание чл.373, ал.2 НПК, във връзка с чл.58а от НК, намали с една трета, поради което му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/година и 4 /четири/ месеца.

 

Съдът счита, с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.55 от НК. Не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или някое изключително такова, като според настоящия съдебен състав определянето на наказанието в рамките, посочени от закона, би отговаряло на целите, посочени в разпоредбата на чл.36, ал. 1 НК.

 

Имайки, предвид че подсъдимия И.К., с оглед на предходните му осъждания и търпени от него наказания се явява рецидивист по смисъла на ЗИНЗС, съдът постанови така определеното и наложено общо наказание да се изтърпи от него при първоначален „строг” режим в затворническо заведение от закрит тип съгласно чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.  

 

Така индивидуализираното по вид и размер на подсъдимия И.К., наказание, съдът намира, че ще съдейства за поправянето на подсъдимия и за постигане на поставените от закона превантивни цели, както по отношение на него, така и по отношение на останалите членове на обществото - чл. 36 ал.1 от НК.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО

 

Предвид факта, че настоящият съдебен състав призна подсъдимите Х.Д. и И.К., за виновни по повдигнатите им обвинения, намери, че на основание чл.189, ал.3 от НПК разноските по делото за вещо лице и изготвен фоталбум, следва да бъдат присъдени в тежест на всеки от тях – по 52,21 лева, които да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР – С.З..

 

ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО

 

Причините и условията за извършване на престъплението са ниското правно съзнание на всеки от подсъдимите, трайно изградените престъпни навици и стремежът им за облагодетелстване по неправомерен начин.

 

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата.

 

      

         РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                        / Х.А. /