Решение по дело №103/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на С.Р., гражданин на Република Турция, срещу решение № 11640 от 27.07.2023 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, с което на жалбоподателя е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Според жалбоподателя оспореното решение е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон, поради което се иска неговата отмяна.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя се отхвърли като неоснователна и недоказана.

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспореното решение, чиито права и законни интереси пряко и неблагоприятно са засегнати от това решение, в преклузивния 14-дневен срок от връчването му (л.16 от адм. д. № 8692/2023 г. на АССГ) и срещу решение по чл.75, ал.1, т.2 и 4 ЗУБ, което съгласно чл.84, ал.3 ЗУБ може да се обжалва пред административния съд по настоящия адрес от регистрационната карта на чужденеца, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Жалбоподателят е регистриран на 25.05.2022 г. (регистрационен лист – л.108 от адм. д. № 8692/2023 г. на АССГ) въз основа на молбата си от същата дата (л.112 от адм. д. № 8692/2023 г. на АССГ) за предоставяне на международна закрила в Република България. На 27.09.2022 г. с жалбоподателя е проведено интервю (протокол – л.50-57 от адм. д. № 8692/2023 г. на АССГ), в което е заявил, че е напуснал нелегално Турция заради хомосексуалната си ориентация и заплахите за убийство от страна на брат му и от други членове на семейството заради причинения позор, че едва в България е разбрал за образуваното срещу него дело за разпространение на наркотици, както и че такова дело е имало срещу него през 2018 г. и 2019 г., но е приключило с оправдаването му, че други обвинения не е имало срещу него, че не е имал проблеми заради принадлежността си към турската етническа група и заради религиозната си принадлежност към мюсюлманите сунити, че е отслужил 15-месечна военна служба, където не е имал проблеми заради сексуалната си ориентация.

Във връзка с образуваното производство за предоставяне на международна закрила и изискана информация от ДАНС агенцията е отговорила на председателя на ДАБ с писмо от 29.03.2023 г. (л.58), че ДАНС разполага с информация, че лицето, регистрирано като К.Х.Д.Х., роден на *** г. в Сирия, представлява заплаха за националната сигурност и ДАНС възразява да му бъде предоставена закрила в Република България.

В хода на производството за предоставяне на международна закрила от Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ е издадена справка за общото положение и актуалната обществено-политическа и икономическа обстановка към 31.03.2023 г. в Република Турция (л.18-29 от адм. д. № 8692/2023 г. на АССГ).

Въз основа на преценка на събраните по преписката доказателства интервюиращият орган е дал становище на чужденеца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут (л.49 от адм. д. № 8692/2023 г. на АССГ).

След преценка на доказателствата председателят на ДАБ е издал оспореното решение № 11640 от 27.07.2023 г. – предмет на настоящото съдебно производство, с което е отказал предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, тъй като представената от него бежанска история е приета за противоречива, недостоверна и измислена с цел получаване на закрила. Според председателя на ДАБ дори да се приеме за достоверна бежанската история, молбата за закрила е неоснователна, защото жалбоподателят не е аргументирал основателни опасения от преследване по изброените в чл.8, ал.1 ЗУБ причини – раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, поради което не са налице обективният и субективният елемент за прилагане на цитираната правна норма. От друга страна, заявените от жалбоподателя причини за търсене на международна закрила – неясни и необосновани твърдения за заплахи от страна на членове на семейството му поради различната му сексуална ориентация – според председателя на ДАБ са недостатъчни и неотносими обстоятелства за предоставянето на статут на бежанец. Председателят на ДАБ е преценил, че в случая не е налице преследване по смисъла на чл.8, ал.4 ЗУБ, липсват дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване, нито твърденията на жалбоподателя съдържат информация за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл.8, ал.2-5 ЗУБ или риск от бъдещо преследване, а образуваното срещу жалбоподателя наказателно производство за търговия с наркотични вещества не дава основание да се счита за бежанец дори предвид Наръчника за процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на ВКБООН. Съответно според председателя на ДАБ за чуждия гражданин се установява липсата на положителните и наличие на отрицателните предпоставки по чл.8, ал.7 и ал.8 ЗУБ, тъй като действителните причини за напускането на страната по произход са от личен и криминален характер, затова искането му за предоставяне на статут на бежанец е отхвърлено като неоснователно.

По отношение на искането за предоставяне на хуманитарен статут председателят на ДАБ е преценил, че липсват предпоставките за това, защото не е доказано за жалбоподателя да съществува реална заплаха от изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание, защото такива действия не са били предприети нито от официалните власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата да не е в състояние да контролира. Според председателя на ДАБ във връзка с наказателното преследване срещу жалбоподателя в страната му на произход не се установява данни за непропорционално на извършеното престъпление наказание или несъответствие на закона с общоприетите стандарти в областта на правата на човека, т.е., не са налице предпоставките на чл.9, ал.1, т.1 и 2 ЗУБ. Преценено е също, че в Турция не е налице вътрешен или международен въоръжен конфликт, състоянието на сигурността е стабилно и жалбоподателят може да продължи да живее в Турция без риск за живота си, поради което за жалбоподателя не са налице също предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ. Съответно според председателя на ДАБ за чуждия гражданин се установява липсата на положителните и наличие на отрицателните предпоставки по чл.9, ал.4 и ал.5 ЗУБ и затова искането му за предоставяне на хуманитарен статут е отхвърлено като неоснователно.

В хода на съдебното производство не са събирани нови доказателства, доколкото справката за Република Турция от ноември 2023 г. касае период след издаване на оспореното решение – предмет на настоящото съдебно производство, и единствено може да обоснове извод за липса на негативна промяна в обществено-политическото положение на страната по произход на жалбоподателя..

При тези факти съдът намира, че оспореното решение е законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна.

При извършената служебна проверка за законосъобразност на оспореното решение на всички основания по чл.146 АПК съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма на мотивирано решение, в което са изложени фактическите и правните основания за неговото издаване и което съдържа всички задължителни реквизити по чл.59, ал.2 АПК.

Спазени са административнопроизводствените правила по издаване на оспореното решение, започнало по инициатива на самия жалбоподател, с когото е проведено интервю в присъствието на преводач. Събрани са доказателства относно актуалното политическо и икономическо състояние на държавата по произход Турция, а на жалбоподателя е дадена възможност след провеждане на интервюто да представи допълнителни доказателства относно твърденията си за наличие на заплаха за живота му, каквито не са били представени. Т.е., неглижирането на производството и непредставянето на убедителни доказателства за съществуващ реален риск от изтезание, нечовешко или унизително отношение от страна на жалбоподателя не е равнозначно на неизпълнение на задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства относно фактите и обстоятелствата от значение за случая. От друга страна, всички обяснения на жалбоподателя, дадени по време на интервюто, са били обсъдени от административния орган при издаване на оспореното решение. Жалбоподателят е уведомен за издаденото решение и в срок е упражнил правото си да го обжалва пред съд. Т.е., в хода на производството по издаване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са нарушили правото на участие в производството или правото на защита на жалбоподателя или които биха могли да повлияят върху формираното от административния орган волеизявление.

При издаване на оспореното решение е спазен материалният закон. Административният орган е преценил всички относими факти и документи, свързани с личното положение на жалбоподателя и с държавата му по произход.

Съгласно чл.8, ал.1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно чл.8, ал.4 ЗУБ преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Действията на преследване според чл.8, ал.5 ЗУБ могат да бъдат: 1. физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; 2. правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; 3. наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; 4. отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; 5. наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл.12, ал.1, т.1-3; 6. действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. Съгласно чл.8, ал.6 ЗУБ опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон.

Очевидно в конкретния случай по отношение на жалбоподателя не са налице основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Нито в производството пред ДАБ, нито в съдебното производство жалбоподателят не излага конкретни факти за личните си възгледи (политически, житейски, религиозни), които да обосновават извод за наличие на опасност от преследване по смисъла на ЗУБ и чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците. Според собствените му обяснения пред интервюиращия орган жалбоподателят не членува в политическа партия, като няма данни за посегателства от страна на официалната власт срещу него извън наказателното производство за престъпление от общ характер. Следователно правилно административният орган не е кредитирал представената от жалбоподателя бежанска история единствено с цел да получи закрила, като липсват всякакви доказателства, доказващи истинността на заявените пред интервюиращия орган факти. Правилно председателят на ДАБ е преценил изявленията на жалбоподателя като противоречиви и недостоверни. Напълно обоснован и правилен е изводът на председателя за ДАБ за недостоверност на представената бежанска история и за липса на каквито и да било доказателства за основателност на опасенията на жалбоподателя от преследване в страната му на произход освен собствените му възприятия и чувства. Т.е., материалният закон в тази част е правилно приложен.

Съгласно чл.9, ал.1 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В настоящия случай липсват каквито и да е доказателства, а и самият жалбоподател не твърди да е изложен на реална опасност от тежки посегателства от страна на държавата или на друга групировка, която държавата да не е в състояние да контролира. В справката за Република Турция се съдържа информация, че след неуспешния опит за преврат от 2016 г. са налице проблеми с политическите права и гражданските свободи, довели до премахване на ключови демократични баланси и заглушаване на определени политически съперници, но жалбоподателят не е от категорията политически лица. От друга страна, евентуалните заплахи от страна на членове на неговото собствено семейство не представлява предпоставка по смисъла на чл.9, ал.1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут и срещу такива заплахи жалбоподателят би могъл да поиска закрила от собствената държава и наказателно преследване спрямо конкретното лице, което го заплашва с убийство. Следователно при негова доказателствена тежест жалбоподателят не е доказал, че евентуалното му връщане в Турция ще доведе до реална заплаха за живота му, защото личните му усещания за страх не се дължат на условията в страната по произход, където не съществува безогледно насилие, нито опасност от въоръжен вътрешен или международен конфликт, поради което не е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут. Т.е., материалният закон е приложен правилно и в тази част.

Водим от всичко изложено, съдът намира, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Р., гражданин на Република Турция, ЛНЧ **********, роден на *** ***, Турция, с адрес: град Пловдив, ******, срещу решение № 11640 от 27.07.2023 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

Съдия: