№ 4639
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОБ В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от БОБ В Гражданско дело № 20241110106461 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С. З. М. е предявил срещу Я. Р. Б. осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата от 1 000 лв., частично от сума в общ размер 15 000 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
клеветническите и обидни твърдения, съдържащи се в публикация от 21.08.2023 г. във
фейсбук страницата на ответника, както следва: „С. М. (от „Ш..“) е наръгал с нож човек
във В Т“; „С. е многократно осъждан престъпник“; „Преди време удари пиян и без книжка
хора с автомобил“; „След това преби младо момче и отново беше осъден“; „Лично аз го
осъдих за клевета. И много други – за същото.“; „Трябва ли някой да загуби живота си за
да получи, този развилнял се престъпник, справедливо ефективно наказание“.
Ищецът твърди, че на 21.08.2023 г. в личния профил на ответника в социалната мрежа
Фейсбук е бил публикуван материал, съдържащ горните цитати. Поддържа, че с тази
публикация са били разпространени клеветнически и позорни твърдения за ищеца, с които е
била накърнена репутацията му като човек, личност и журналист. Смята, че посочването на
в. „Б.“ като източник на твърденията, е допринесло за по-лесното им възприемане от
читателите като верни. Публикацията имала широк отзвук в личния и обществения живот на
ищеца и предизвикала множество негативни коментари в обществото, с което били уронени
честта и достойнството му, бил засегнат неговият авторитет, била накърнена репутацията му
като журналист и бил опозорен като личност. Излага доводи, че във връзка с упражняваната
от него професия на журналист е уважаван в обществото човек и е високо ценен в работата
си. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който искът се оспорва
като неоснователен. Изложени са доводи за липса на деликтно поведение. По отношение
цитата: „С. М. (от „Ш..“) е наръгал с нож човек във В Т“, се сочи, че ответникът се е
позовал на новина от в. „Б.“, като такава статия е била публикувана и на 23.08.2023 г. в
онлайн изданието на новинарския сайт „Р.“. С оглед на това, тъй като ответникът е цитирал
информация от медиите, той не следва да носи отговорност за верността на същата тази
1
информация. По отношение цитата: „С. е многократно осъждан престъпник“, се посочва,
че в интервю на 28.10.2021 г. ищецът сам е потвърдил, че е осъждан няколко пъти, поради
което това изявление е вярно. По отношение цитата: „Преди време удари пиян и без книжка
хора с автомобил“ и „След това преби младо момче и отново беше осъден“ се сочи, че в
същото интервю ищецът сам е потвърдил факта за причинено от него ПТП на 13.05.2016 г.,
както и че е нанесъл побой на младо момче, за което е бил осъден и му е било наложено
наказание „пробация“. По отношение цитата: Лично аз го осъдих за клевета. И много други –
за същото.“, се излагат твърдения за наличието на няколко съдебни производства, по които
ищецът е бил осъден за клеветнически и обидни твърдения, поради което информацията в
цитата е вярна. По отношение цитата: „Трябва ли някой да загуби живота си за да получи,
този развилнял се престъпник, справедливо ефективно наказание“ се излагат доводи, че
това е оценъчно съждение под формата на реторичен въпрос и не подлежи на ограничения
съгласно чл. 39 КРБ. Поддържа се, че евентуално уронената репутация в обществото на
ищеца не е следствие от публикацията на ответника, а е във връзка с публикуваните в
медиите новини. Оспорват се твърденията на ищеца, че същият върши работата си
отговорно, както и че е уважаван в обществото човек и е високо ценен в работата си. Моли
се искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 45,
ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е претърпял твърдените неимуществени вреди, че те са настъпили в
причинна връзка с противоправно поведение на ответника, който е изнесъл описаните в
исковата молба твърдения, като вината се предполага по аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД. В
тежест на ответника е да докаже, че публикуваната информация отговаря на истината.
От фактическа страна:
По делото не се спори и от приложените разпечатки се установява, че на 21.08.2023 г.
ответникът в профил „Я. Б.“ във Фейсбук е публикувал следното: „С. М. (от „Ш..“) е
наръгал с нож човек във В Т. Това съобщава в. Б.…С. е многократно осъждан престъпник.
Преди време удари пиян и без книжка хора с автомобил. След това преби младо момче и
отново беше осъден. Лично аз го осъдих за клевета. И много други – за същото. Трябва ли
някой да загуби живота си за да получи, този развилнял се престъпник, справедливо
ефективно наказание?“.
По делото е приета и извадка от в. „Б.“ със заглавие: „Бодигардът на Г намушкан при
свада в нощен бар във В Т“, както и статия от 16.08.2023 г. от интернет сайта на вестника
със заглавие: „Разследват кървавото меле, при което и друг мъж е пострадал след като бил
ударен със счупена чаша в главата“. В текста на статията е посочено следното: „Според
потърпевшите извършител е С. М.…С. М. пък казва, че във въпросната нощ е бил нападнат
бит и ритан от двамата мъже, които е наранил при самоотбрана. След мелето той отишъл
пред сградата на полицията, където записал три видеа с твърденията си и след това ги
публикувал в социалните мрежи. М. се държал грубо с полицаите като ги псувал и обиждал.
Заради това засега срещу него ще бъде образув3ано производство за хулиганство.“
Приета е и разпечатка на статия от сайта на „Р.“ от 23.08.2023 г. със заглавие: „С. М. от
„Ш..“ е наръгал охранител на фолкпевица“. Статията гласи: „Г К е с 36 шева на крака след
инцидента, близките му твърдят, че нападателят е С. М.. С. М. – политически влогър и
създател на рубриката „Ш..“ е намушкал човек при сбиване в нощен бар във В Т, твърди
местният вестник „Б.“.“
Прието е влязло в сила решение № 10640/03.10.2022 г. по гр.д. № 29771/2021 г. по
описа на СРС, 159 състав, с което ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 8000
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от неверни и обидни
твърдения в 3 бр. видеоклипове, публикувани на 06.03.2021 г. и на 12.03.2021 г., и на
03.04.2021 г. в личния фейсбук профил на ответника, ведно със законната лихва от датата на
2
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
С влязло в сила решение № 378/24.03.2022 г. по гр.д. № 3156/2021 г. по описа на РС – В
Т, ищецът е осъден да заплати на Б. Р. Б. сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от уронване на доброто име, честта и достойнството от
изявления на С. М., направени на 04.04.2021 г. в гр. ГГ О и обективирани във видеоклип,
публикуван на неговата страница в социалната мрежа Фейсбук и на канала му в уебсайта за
видеосподеляне Ютюб, ведно със законната лихва от 18.05.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението.
С решение № 4238/20.03.2023 г. по гр.д. № 39056/2022 г. по описа на СРС, 50 състав,
ищецът е осъден да заплати на К Т К сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, причинени от видеопубликация от 14.10.2021 г. във
фейсбук страница „Ш..“ в интернет платформа „Фейсбук“.
От приетата по делото справка за съдимост (л. 104) се установява, че ищецът е осъждан
общо 5 пъти, както следва. С решение № 1237/24.11.2011 г. по анд № ../2011 г. по описа на
РС – гр. В Т, е признат за виновен и освободен от наказателна отговорност за това, че на
07.03.2011 г. в гр. В Т, в сградата на ПМГ „В. Д.“, извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото като на
публично място нанесъл удари с ръце и крака в лицето и тялото на непълнолетния ученик К
М Б – на 15 години от с. По.. общ. ГГ О, което е престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. С
присъда № 4/11.01.2018 г. по нохд № 2141/2017 г. по описа на РС – гр. В Т, е признат за
виновен за три престъпления по транспорта: едното е, че на 13.05.2016 г. в гр. В Т, на бул.
„...“ № 43 е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда – 1, 75
на хиляда, а другото, че на същата дата и място е управлявал МПС без съответно
свидетелство за управление в едногодишен срок от наказването му по административен ред
за управление на МПС без съответно свидетелство за управление. Със споразумение от
30.01.2019 г. по нохд № 10041/2018 г. по описа на СРС, е бил признат за виновен в това, че
на 15.11.2016 г. около 17.15 ч. в гр. София, по бул. „.“, в района на пл. „Л..“, е управлявал
МПС без съответно свидетелство за управление в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление. Със
споразумение № 328/17.09.2019 г. по нохд № 639/2019 г. по описа на РС – ГГ О, е бил
признат за виновен за това, че на 16.12.2018 г. в гр. ГГ О извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото като на
публично място в дискотека „Б..“ предизвикал скандал и сбиване с Г Н Н, като му отправил
обиди и му нанесъл удари с ръце и крака по главата и тялото, с което му причинил лека
телесна повреда, както и че му се заканил с убийство. С присъда № 16/18.03.2024 г. по нчхд
№ 1534/2021 г. по описа на РС – В Т бил признат за виновен в извършването на няколко
деяния по чл. 148, вр. чл. 147 и чл. 146 НК – клевета и обида.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели. От
разпита на свидетеля И Н М се установява, че същият работи заедно с ответника като част
от парламентарна група. Впечатленията му за ищеца са, че е настоятелен и провокативен,
работи като журналист, блогър, създател на съдържание. Бил е свидетел и на по-агресивни
случки с негово участие, например стълкновение с депутат в сградата на Народното
събрание. Ответникът му е споделял, че между него и ищеца има и други дела, свидетелят е
останал с впечатление, че двамата имат лична вражда, някакъв конфликт, като ищецът
провокира целенасочено Я. Б..
От разпита на свидетелката Г. К. М., семеен приятел на ищеца, се установи, че около
20-ти или 21-ви август 2023 г. видяла публикация във фейсбук, че С. М. е намушкал
охраната на Г. Обадила се на ищеца да го попита дали е видял публикациите. Той бил много
депресиран, затворил се в себе си, спрял да ходи на гости на свидетелката, поне седмица или
две двамата не се били чували, не вдигал телефона си. Свидетелката смята, че ищецът е
разпознаваемо лице.
От разпита на свидетеля Х. Х. Д. се установи, че двамата с ищеца са приятели и
3
работят заедно в онлайн медията „Ш.., Н,..о“ от около 5 години. Видял процесната статия
във фейсбук страницата на ответника. След публикацията много от записаните интервюта
били отказани. Ищецът станал доста притеснен, изпаднал в депресия, изгубил желание за
работа.
От правна страна
Съдът приема, че по делото е установено, че на 21.08.2023 г. във фейсбук страницата
„Я. Б.“ ответникът е е публикувал следното: „С. М. (от „Ш..“) е наръгал с нож човек във В
Т. Това съобщава в. Б.…С. е многократно осъждан престъпник. Преди време удари пиян и
без книжка хора с автомобил. След това преби младо момче и отново беше осъден. Лично
аз го осъдих за клевета. И много други – за същото. Трябва ли някой да загуби живота си за
да получи, този развилнял се престъпник, справедливо ефективно наказание?“.
Спорен по делото е въпросът дали процесните твърдения са клеветнически, а част от
тях и обидни.
Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД включва
противоправно поведение, вреда, причинно-следствена връзка между деянието и
вредоносния резултат и вина, която по аргумент от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага.
Съгласно константната съдебна практика отговорността по чл. 45 ЗЗД може да се ангажира
за вреди, причинени от обидни изявления, както и от изявления, съдържащи твърдения за
неверни факти, които накърняват личните права и интереси на ищеца, като свободата на
словото, прокламирана в чл. 39 и сл. от Конституцията на Република ..., се разпростира до
пределите, до които засяга други конституционни ценности, каквито са доброто име и
правата на гражданите. Съобразно мотивите към Решение № 7/1996 г. по к.д. № 1/1996 г. на
Конституционния съд свободата на словото (правата по чл. 39 – чл. 41 от КРБ) няма
абсолютен характер, като Конституционният съд условно е групирал основанията за
ограничаването й по следния начин: за защита на националната сигурност (чл. 41, ал. 1);
запазване на обществения ред и превенция на престъпността (чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2 и чл.
41, ал. 1); защита на здравето и морала (чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1); защита на репутацията и
правата на другите граждани (чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2, чл. 41, ал. 1, чл. 41, ал. 2);
съображения за запазване на тайна (чл. 41, ал. 2). Накърняването на правата и доброто име
на другиго е основание за ограничаване на възможността свободно да се изразява мнение
както по силата на общата ограничителна разпоредба на чл. 57, ал. 2 КРБ, така и с оглед на
възприетата структура на чл. 39 КРБ, в който правото на мнение се ограничава заради друго,
конкуриращо право. В случая това е правото на лично достойнство, чест и добро име, което
съгласно чл. 32, ал. 1, изр. 1 от Конституцията е също защитено.
Допълнителни разяснения Конституционният съд е дал и в Решение № 20/1998 г. по
к.д. № 16/1998 г. на Конституционния съд, в което е посочено, че правото на всеки да
изразява и разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация е
прогласено и в чл. 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и
основните свободи („Конвенцията“), но то не е абсолютно. Основания за ограничаването му
се съдържат в чл.39, чл.40 и чл.41 КРБ и не позволяват то да бъде използвано за
накърняване и засягане на изрично изброените права и интереси, а също и в общия за
всички права чл.57, ал.2 КРБ, който не допуска злоупотреба с тях, както и упражняването
им, ако накърнява права или законни интереси на другия. Такова ограничително основание
се съдържа и в текста на чл.10, т.2 от Конвенцията, допускащ ползването на свободата на
изразяване на мнения да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции,
които са предвидени в закона, необходими са в едно демократично общество и са в интерес
на надлежно указаните цели. Съгласно цитираното решение когато конкретизират
ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на свобода на изразяване
на мнения, Конституцията освен останалите посочва правата и доброто име на другите
граждани, а Конвенцията – репутацията и правата на другите. Така посочените ценности
обхващат присъщите на човешката личност чест, достойнство, добро име. Те именно са
обект на посегателство при нанасяне на обидата (умишленото унижаване достойнството на
дадено лице посредством неприлично отнасяне с него) и на клеветата (съзнателното
4
разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на
престъпление другиму).
По отношение твърдението „С. М. (от „Ш..“) е наръгал с нож човек във В Т.“, съдът
намира, че за същото не може да бъде ангажирана отговорността на ответника, тъй като, от
една страна, то не съдържа обидни думи и изрази, а от друга страна, както основателно е
възразил ответникът, то представлява позоваване на по-рано изнесена информация в
медиите. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че тази информация е
била публикувана още на 16.08.2023 г. от в. „Б.“. В публикацията ответникът Я. Б. изрично е
посочил, че информацията е съобщена от в. „Б.“. Съгласно константната и задължителна
съдебна практика, обективирана в решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр.д. № 1251/2012 г., III
Г.О. на ВКС и определение № 19 от 21.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3272/2021 г., I Г.О. на
ВКС когато съдържанието на статията съдържа фактически твърдения, които се
квалифицират като клевета, и публикацията е първа по ред, издателят носи отговорност,
защото е следвало да провери достоверността на информацията съобразно правилата на
добрата журналистическа практика. Когато става въпрос за статия, в която
авторът/издателят изрично се е позовал на публикувана по-рано статия от друг
автор/издател, вторият издател не може да носи отговорност за това, че се е доверил на
добросъвестността на първия.
По отношение твърденията „С. е многократно осъждан престъпник“; „Преди време
удари пиян и без книжка хора с автомобил“; „След това преби младо момче и отново беше
осъден“, съдът намира, че по делото се установи по категоричен начин верността им. От
приетата справка за съдимост на ищеца се установи, че той е осъждан общо 5 пъти,
включително за престъпления по транспорта, изразяващи се в управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда – 1, 75 на хиляда (т.е. в пияно
състояние), както и за управление на МПС без съответно свидетелство за управление в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без
съответно свидетелство за управление. По отношение твърдението за пребито младо момче,
за което е бил осъден, от справката за съдимост се установява, че с решение №
1237/24.11.2011 г. по анд № ../2011 г. по описа на РС – гр. В Т, ищецът е признат за виновен и
освободен от наказателна отговорност за това, че на 07.03.2011 г. в гр. В Т, в сградата на
ПМГ „В. Д.“, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото като на публично място нанесъл удари с ръце
и крака в лицето и тялото на непълнолетния ученик К М Б – на 15 години от с. По.. общ. ГГ
О, което е престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. Следователно, това твърдение също е вярно и
не е клеветническо. То не съдържа обидни изрази и думи, поради което не представлява и
обида.
По отношение твърдението „Лично аз го осъдих за клевета. И много други – за
същото.“, съдът намира, че от приетите по делото писмени доказателства също се установи
по категоричен начин верността на същото. Приети са три съдебни решения, с които ищецът
е бил осъден да заплати на различни лица, сред които и ответникът, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от уронване на доброто име, честта и достойнството на
трети лица от негови изявления. От справката за съдимост се установява и че с присъда №
16/18.03.2024 г. по нчхд № 1534/2021 г. по описа на РС – В Т бил признат за виновен в
извършването на няколко деяния по чл. 148, вр. чл. 147 и чл. 146 НК – клевета и обида.
По отношение твърдението „Трябва ли някой да загуби живота си за да получи, този
развилнял се престъпник, справедливо ефективно наказание“, съдът намира, че същото е с
оценъчен характер, като предвид изложените по-горе твърдения ответникът задава
реторичен въпрос, с цел да изрази възмущението си. По отношение използваната дума
„престъпник“, както беше посочено по-горе същата не представлява клевета, предвид
многократното осъждане на ищеца по различни наказателни производства за извършени
престъпления.
С оглед дадените в съдебната практика основополагащи разяснения по тълкуването на
цитираните по-горе конституционни норми и приетото от съда по отношение съдържанието
5
на процесната публикация, съдът намира, че ответникът е реализирал правото си по чл. 10
от Конвенцията, съответно чл. 39 КРБ в рамките на законоустановените предели за това.
Пределите, до които се простира свободата да се отстоява мнение, да се получава и
разпространява информация, се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано
честта и достойнството на гражданите, като това е очертаната правна рамка, в която
упражняването на посочените права, в частност правото да се изразява свободно мнение и да
се разпространява информация, е правомерно, т.е не е обидно или клеветническо.
Разпространяването на информация накърнява доброто име, когато за дадено лице се изнасят
неверни факти и данни, но само ако те обективно са в състояние да засегнат честта,
достойнството и доброто му име. Ако фактите са верни, информирането за тях не е
противоправно. За разлика от разпространяването на информация, изразяването на мнение
има оценъчен характер, тъй като изразява позицията на лицето по даден въпрос или във
връзка с даден факт, а не информира за този факт. Мнението не може да бъде вярно или
невярно, тъй като не е изявление за знание, като то е противоправно единствено ако е
изразено в обидна форма, т.е. ако съдържа обидни оценки и квалификации, преценени с
оглед господстващия обществен морал. Не всяка негативна или експресивна оценка може да
се приеме за обидна, тъй като това би отрекло напълно конституционното право на
изразяване на мнение, но със сигурност обидна е оценка, която съдържа вулгарни, цинични
изрази и квалификации по нечий адрес или ако чрез позорящо внушение създава у трети
лица отрицателно впечатление за пострадалия.
При така очертаната правна рамка и формирана съдебна практика, с оглед конкретно
установените по делото факти, съдът намира, че поведението на ответника, изразяващо се в
публикуване на процесната публикация не е противоправно, поради което предявеният иск
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Той претендира 2500 лв. съгласно
приложения по делото договор, като ищецът е направил възражение за прекомерност. Съдът
намира възражението за основателно, но намира, че възнаграждението не следва да бъде
намалено до предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа размер от 400 лв., а до сумата от 1000 лв. При извършване на тази
преценка съдът взе предвид обстоятелството, че по делото са проведени две открити
съдебни заседания, в рамките на които са били разпитани общо трима свидетели, както и че
предмет на иска са няколко на брой изявления. Не следва да се пренебрегва и
обстоятелството, че самият ищец претендира и е заплатил в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. З. М.а, ЕГН **********, с адрес: гр. В Т, ул. „С..“ №..
срещу Я. Р. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „..“ №.. вх. А, ет. 1, ап. 3,
осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 000 лв.,
частично от сума в общ размер 15 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от клеветническите и обидни твърдения, съдържащи се в
публикация от 21.08.2023 г. във фейсбук страницата на ответника, както следва: „С. М. (от
„Ш..“) е наръгал с нож човек във В Т“; „С. е многократно осъждан престъпник“; „Преди
време удари пиян и без книжка хора с автомобил“; „След това преби младо момче и отново
беше осъден“; „Лично аз го осъдих за клевета. И много други – за същото.“; „Трябва ли
някой да загуби живота си за да получи, този развилнял се престъпник, справедливо
ефективно наказание“.
6
ОСЪЖДА С. З. М.а, ЕГН **********, с адрес: гр. В Т, ул. „С..“ №.. да заплати на Я. Р.
Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „..“ №.. вх. А, ет. 1, ап. 3, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1000 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7