Р Е Ш
Е Н И Е № 1558
гр.Пловдив, 13.
12. 2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно отделение, в закритото
заседание на тринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
Председател: Светлана Изева
Членове: Радостина Стефанова
Анна Дъбова
като разгледа Докладваното от съдия
Радостина Стефанова
гр.д.№ 2545/2018г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда
на чл.435
във вр. с чл.433 ал.1 т.5 и т.8 във вр. с чл.61 от ГПК.
Постъпила е жалба от Т.К.Л., ЕГН - **********,***,
чрез адв. С.Я., съдебен адрес ***, против
Разпореждане с изх.№ 59918/16.07.2018г. на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, с което е отказано
по Молба с вх.№ 31117/30.04.2018г.
искането му за прекратяване на
изпълнително дело с № 20138240401407. Моли да бъде отменено и вместо това да се
постанови връщане на преписката със задължителни указания за прекратяване на
изпълнителното производство по отношение на него.
Въззиваемата страна „Хипокредит“ АД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“, бл.14 – партер, чрез адв. М.С.,***, депозира писмено възражение, че жалбата е
неоснователна.
Въззиваемите страни К.
Т. Л., Е.Г.Л., С.Т.Л., С.К.Л., С.Б.Л., „Ливингстоун еволюшън“
ЕООД / в несъст./ не взимат становище по жалбата.
От страна на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824 по
реда на чл.436 ал.3 от ГПК са депозирани мотиви, че жалбата е процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Пловдивският окръжен
съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка
с доводите на страните, прие за установено:
С влязло в сила
Постановление с изх.№ 2085/13.01.2014г. на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, производството по изпълнително дело с № 20138240401407 /на
л.571, том II/ е спряно до приключване на влязло в сила решение по т.д.№ 151/2013г. по
описа на Окръжен съд – Пазарджик, както и е спряна провеждащата се от
27.12.2013г. до 27.01.2014г. публична продан на недвижими имоти, собственост на
длъжник по изпълнителното дело. В мотивите на Постановлението е записано, че
искането е уважено въз основа на молба, депозирана от „Ливингстоун еволюшън“ ЕООД /в несъст./, чрез
синдик С.Ж., и представена
Обезпечителна заповед от 30.10.2013г. /на л.570/, издадена въз основа на
Определение № 623/29.10.2013г. на Окръжен съд – Пазарджик по т.д.№ 151/2013г.
С Молба с вх.№ 31117/30.04.2018г. /на л.816/ Т.К.Л. е направил искане за прекратяване на изп. дело на осн. чл.433 ал.1 т.5
и т.8 от ГПК.
„Хипокредит“ АД
с писмено становище е посочил, че производството по т.д.№ 151/2013г. на
Окръжен съд – Пазарджик е приключило с влязло в сила решение през м. февруари,
2017г., но към настоящия момент делото все още е спряно.
ЧСИ, за да остави без
уважение искането с обжалваното разпореждане, излага основни съображения, че при
условията на чл.432 ал.1 от ГПК е постановил спиране на изпълнителното
производство въз основа на допусната обезпечителна мярка – „спиране на
изпълнението“ по чл.397 ал.1 т.3 от ГПК въз основа представена обезпечителна
заповед. Изтъква, че при условията на спряно производство съдебният изпълнител не може да извършва последващи действия по изпълнението. Спирането на
изпълнителното производство има за последица и спиране на всички срокове, които
текат по делото, включително и давностните и перемционните. Позовава се на чл.61 от ГПК.
ПдОС, в настоящия съдебен
състав, намира, че жалбата е неоснователна. Производството по изпълнителното дело е спряно
с влязъл в сила акт въз основа на представена обезпечителна заповед, в която е
записано, че е допусната обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по изп.д. №
20138240401407 до приключване с влязло в сила решение на производството по
т.д.№ 151/2013г.“. При това положение, за да бъде възобновено
производство не е достатъчно да се представят писмени данни, че делото, заради
което е спряно е вече приключило с
влязло в сила решение т.д.№ 151/2013г., а е необходимо и да се представи заверено
копие от влязъл в сила съдебен акт по чл.402 от ГПК за отмяна на обезпечението.
По приложената в цялост преписка липсват данни да е спазена тази процедура,
респ. да е налице съдебен акт за отмяна на обезпечението, а и липсват такива
твърдения. С оглед на това, подадената молба за прекратяване на производството
по изп. дело се явява принципно преждевременно
заведена.
Без уважение следва да се оставят възраженията, че са налице
предпоставките на чл.433 ал.1 т.5 от ГПК, според която норма-Изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато посоченото от взискателя
имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество и на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, която
повелява, че – Изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят
не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка. Това е така, защото при условията на спряно
производство не може да бъде изследвано приложението на тези фактически
състави, още повече, че съгл. чл.61 ал.1 от ГПК – При спиране на производството
се спират и всички започнали, но неизтекли още срокове.
Обжалваното Разпореждане
от 16.07.2018г. се явява законосъобразно, поради което и подадената срещу него
жалба следва да се остави без уважение.
По мотивите, ПдОС – V възз.гр.с.
Р
Е Ш И :
Оставя без уважение подадената жалба от Т.К.Л., ЕГН - **********,***, чрез адв.
С.Я., съдебен адрес ***, против Разпореждане с изх.№ 59918/16.07.2018г. на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, с което е отказано
по Молба с вх.№ 31117/30.04.2018г.
искането му за прекратяване на
изпълнително дело с № 20138240401407.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове :