РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Пловдив, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Добринка Любомирова Калчева (АП-*)
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20215000600525 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда № 33/27.09.2021 г. по НОХД № 1959/2021 г. на Пловдивския
окръжен съд подсъдимият Б. К. Б. е признат за виновен, в това, че на
01.09.2021 г. в гр. *, без надлежно разрешително е държал с цел
разпространение високорискови наркотични вещества - амфетамин с нето
тегло 759,2 г със съдържание на активен компонент амфетамин 8,0 тегловни
% на стойност 22 776 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал.1, вр. чл.
58а, ал. 1, вр. чл. 54, ал.1 от НК е ОСЪДЕН на ТРИ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определен „Общ“ режим на
изтърпяване на така наложеното на подсъдимия Б. наказание лишаване от
свобода за срок от 3 години и 4 месеца.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК е ПРИСПАДНАТО от
така наложеното наказание на подсъдимия Б. времето, през което е бил
1
задържан, считано от 01.09.2021 г. до влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 354а, ал.6 от НК е ОТНЕТ в полза на Държавата
остатъка от наркотичните вещества – 758,6 г, изпратен на ЦМУ, отдел „Борба
с наркотрафика“ – *, които да се унищожат след влизане на присъдата в сила.
Съдът се е произнесъл и по въпроса за веществените доказателства,
като е постановил една част от тях да се върнат на подсъдимия Б., а другата
част да се унищожат, след влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият Б. К. Б. е осъден да
заплати по сметка на ОД на МВР гр. *, направените на досъдебното
производство разноски в размер на 110. 55 лв.
Против присъдата, в рамките на законоустановения срок са подадени
протест на Окръжна прокуратура – * и въззивна жалба от подс. Б.Б., чрез
неговия защитник – адв. Б.М. от АК – *.
В протеста на ОП – * се излагат доводи за незаконосъобразност и
несправедливост на постановената присъда.
Прокурорът счита, че в нарушение на закона, съдът е пропуснал да се
произнесе по предвиденото наред с наказанието лишаване от свобода, и
кумулативно наказание глоба. В тази връзка иска от въззивния съд да измени
присъдата в наказателно-осъдителната й част, като увеличи наказанието на
подс. Б. и му наложи наказанието „Глоба“ в размера, поискан в открито
съдебно заседание от прокурора.
В жалбата на подсъдимия Б.Б., чрез неговия защитник – адв. М., се
изтъкват доводи за несправедливост на постановената присъда по отношение
на завишения размер на постановеното наказание лишаване от свобода.
Поставя се акцент върху несъобразяването с направените
самопризнания и оказано съдействие на разследващите органи, чисто съдебно
минало, семейни и социални ангажименти и др., които не са взети предвид в
пълна степен от съда. В тази връзка се иска изменение на присъдата, като се
намали наложеното наказание лишаване от свобода до минимално
предвидения в закона размер, както и предвиденото кумулативно наказание
глоба, които да бъдат намалени при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК с още
една трета.
На проведеното въззивно съдебно следствие във връзка с
2
установяването на характеристични данни, подсъдимият Б. даде обяснения и
се приобщи се като писмено доказателство, представената от защитата
декларация от неговата майка Р. Б., в която се декларира, че синът й
единствен се грижи за нея и домакинството, поради напредналата й възраст.
В съдебно заседание, представителят на Апелативна прокуратура – *
изразява становище, че поддържа подадения протест по изложените в него
съображения за налагане на допълнителното кумулативно наказание „Глоба“.
Подсъдимият Б. се явява лично и със своя защитник – адв. М., като
заявяват, че поддържат подадената жалба по изложените в нея съображения.
По този повод искат от въззивния съд да измени присъдата като намали
наложеното наказание лишаване от свобода и предлагат да не се уважава
искането на прокуратурата за налагане на кумулативното наказание глоба.
Апелативният съд, след като изслуша становищата на страните и се
запозна с материалите по делото, намира за установено следното:
Делото е било образувано пред Окръжен съд – * по внесен обвинителен
акт срещу подс. Б. К. Б. за извършено престъпление по чл. 354а, ал.1 от НК.
На проведеното разпоредително съдебно заседание е допуснато
предварително изслушване на страните за разглеждането на делото по реда на
диференцираната процедура на Глава 27 от НПК, без да се извършва разпит
на свидетелите и вещите лица, като са разяснени на подсъдимия правата по
чл. 371 от НПК.
Подсъдимият Б., подкрепен от своя защитник – адв. М., е изразил
съгласието си делото да се разгледа по реда на Глава 27 от НПК, като е
признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях.
Първоинстанционният съд е допуснал разглеждане на делото по този
ред, като на основание чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т.2 от НПК е установил, че
направеното от подс. Б. самопризнание се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще го ползва при
постановяването на присъда, без да събира доказателства за фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Окръжният съд, правилно е приел за установено от фактическа страна
въз основа на събраните по делото доказателства следното:
3
На 01.09.2021 г. подсъдимият Б. се намирал в гр. *. За него в отдел „*“
при ОДМВР - * се получила оперативна информация за това, че
разпространява наркотични вещества – амфетамин на територията на гр. *.
Информацията сочела, че той извършва регулярни пътувания до гр. *,
използвайки автомобилен транспорт на превозваческа фирма, от където взема
наркотичното вещество. Така на същия ден към 14.20 часа пристигнал
автобус на официален превозвач по линията * – *. От автобуса слязъл подс.
Б., който в дясната си ръка държал найлонова торбичка с надпис „*“. При
установеното наблюдение полицейските служители констатирали неговата
поява и движение и го спрели. Поради наличието на неотложен случай,
същият бил отведен в сградата на отдел „*“ на ОД на МВР – *, където по реда
на чл. 164, ал. 1 от НПК му бил извършен обиск, като в носената от него
найлонова торбичка било установено, че в сини платнени къси панталони
била увита натрошена на части пресовка от бяло прахообразно вещество.
Посоченото действие било надлежно одобрено от окръжния съд, както и е
изготвен фотоалбум.
Назначената химическа експертиза протокол № 1433/02.09.2021 г. е
дала следното заключение, че веществото, на бучки /части от пресовка/, бяло
на цвят е с нето тегло от 759,2 г и съдържа 8 тегловни % амфетамин, с
остатък от 758,6 грама.
Амфетаминът е включен в Приложение № 1 към чл.3, т.1 от Списък I на
Наредбата за реда за класифициране на растения и вещества като наркотични,
като вещество с висока степен на риск за общественото здраве.
Стойността на наркотичното вещество - амфетамин с общо нето тегло
759,2 г, съгласно ПМС № 23/29.01.98 г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството е 22 776 лв.
Разпитан на досъдебното производство подс. Б. се е признал за виновен
и описал това, което знае по случая.
Съдът е преценил, че гореописаната фактическа обстановка се
установява по категоричен начин от самопризнанията на подсъдимия Б.,
дадени по реда на чл. 371, т. 2 НПК, от показанията на свидетелите - М. и М..
За това са спомогнали и приобщените по надлежния ред писмени
доказателства - протокол за обиск, ведно с представения фотоалбум,
разпореждане на ПОС, химическа експертиза, справка съдимост,
4
характеристична справка, приложените като веществени доказателства вещи
и предмети, иззети в хода на осъщественото разследване. В тази връзка е
съобразено, че липсва противоречие между отделните доказателства - гласни,
писмени и веществени, като същите са непротиворечиви и кореспондиращи
си и достатъчни за установяване по несъмнен начин на фактите, очертани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия.
Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от
настоящия състав на въззивната инстанция.
За изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатото
обвинение срещу подсъдимия Б., първият съд е съобразил всички извършени
по надлежния ред процесуално-следствени действия, изясняващи значимите
факти относно инкриминираното деяние.
По делото са налице достатъчно доказателства за инкриминираните
събития, които преценени в съвкупност са довели Пловдивския окръжен съд
до несъмнения правен извод за това, че подсъдимият Б. К. Б. е осъществил от
обективна и субективна страна съставомерните елементи на вмененото му във
вина престъпление по чл. 354а, ал.1 от НК.
От събраните по делото доказателства е установено по безспорен начин,
че подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на горепосоченото
престъпление, свързано с държане на високорискови наркотични вещества
без надлежно разрешително, с наличието на специална цел –
разпространение.
Този извод се базира върху непротиворечивите показания на
разпитаните по делото свидетели, както и от извършения по реда на НПК
обиск /съпроводен с надлежно одобрение от съда/, довел до намирането на
наркотично вещество - амфетамин.
От обективна страна, безспорно Б. е осъществил държането на
високорисково наркотично вещество, без да има за това надлежно разрешение
от компетентните органи, осъществяващи контрол върху наркотичните
вещества.
Кокаинът е психоактивно вещество, което е поставено под контрол и е
включено в Списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ на Приложение № 1
към чл. 3, т. 1 на Наредбата за реда за класифициране на растения и вещества
като наркотични, към чл.3, ал.2 на ЗКНВП.
5
Стойността на наркотичното вещество – амфетамин, с общо нето тегло
759,2 г, съгласно ПМС № 23/29.01.98 г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството е 22 776 лв.
Държането на това количество наркотик от подсъдимия е имало за цел,
последващото му разпространение. За съставомерността на деянието не е
необходимо непременно да бъде доказано осъществяване на сделка от страна
на подсъдимия, за да се приеме, че наркотичното вещество е държано с цел
неговото последващо придобиване от друго лице. За наличието на
специалната цел е достатъчно да се направи комплексна преценка на всички
доказани по надлежния ред фактически обстоятелства, което заключение
основателно е изведено от общото, значително количество наркотик. И
всичко това, категорично сочи, че целта на подсъдимия е била именно да
държи наркотичното вещество с цел разпространение.
От субективна страна, деянието е осъществено от подс. Б. с пряк
умисъл, с целени и настъпили обществено - опасни последици. Той е
съзнавал, че държането, с цел разпространение на това сериозно количество
наркотично вещество е забранено от закона, няма надлежно разрешително, но
въпреки това е осъществил вмененото му престъпление с цел да настъпят
обществено-опасните му последици.
При индивидуализация на наказанието, настоящата инстанция намира,
че се налага корекция в неговата преценка.
За престъплението по чл. 354а, ал.1 от НК, законодателят е предвидил
наказания - лишаване от свобода от 2 до 8 г., както и „Глоба“ в размер от
5 000 до 20 000 лева.
Първоинстанционният съд правилно е преценил при
индивидуализацията на наказанието, че при проведеното съкратено съдебно
следствие по реда на Глава 27, при хипотезата на чл. 373, ал. 2 от НПК, с
оглед разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, следва на основание чл. 54, ал. 1 от
НК да се определи спрямо подсъдимия Б. наказание в рамките на
предвиденото в закона.
В конкретния случай, действително не са налице условията за
приложението на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55 от НК, тъй като се касае за деяние с
висока степен на обществена опасност, предвид на държаното от подсъдимия
сериозно количество наркотик.
Настоящият състав обаче намира за неправилна преценката на
6
окръжния съд, за това че наказанието лишаване от свобода следва да се
определи при лек превес на смекчаващите спрямо отегчаващите
отговорността обстоятелства, тъй като е сторил това фактически при
наличието на баланс между тях в размер на 5 години, а след редукцията с 1/3
до крайното такова от 3 години и 4 месеца.
Напротив, установените смекчаващи обстоятелства отговорността
спрямо подс. Б. преобладават, като сред тях се открояват направените от
подсъдимия самопризнания на досъдебното производство, чистото му
съдебно минало и добрите характеристични данни, към които може да се
добавят и констатираните такива на въззивното производство – оказаното
съдействие на разследващите органи веднага след задържането /видими в
съдържанието на протокола за обиск/ и усложнено семейно положение.
Единственото отегчаващо отговорността му обстоятелство е голямото
количество наркотично вещество на висока стойност.
В тази връзка жалбата на защитата е напълно основателна по отношение
на това, че при извършената индивидуализация на наказанието лишаване от
свобода, окръжният съд е подценил наличния сериозен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. В тази връзка, настоящият състав
счита, че следва същото да се намали от 5 години на 3 години и 6 месеца
„Лишаване от свобода“. Съобразно редукцията с 1/3, крайното намалено по
размер наказание лишаване от свобода следва да се определи на 2 години и 4
месеца „Лишаване от свобода“.
Окръжният съд е пропуснал да се произнесе в присъдата си по
предвиденото кумулативно наказание „Глоба“, което с оглед на подадения от
окръжна прокуратура протест няма пречка, съобразно нормата на чл. 335,
ал.2, т.1 от НПК, да бъде сторено от въззивния съд. При преценения превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и данните за имотно състояние,
доходи и семейните задължения по чл. 47, ал.1 от НК, настоящият състав
намира за справедливо да се определи на подс. Б. и наказанието „Глоба“ в
минимално предвидения от закона размер от 5000 лева.
В тези размери, така определените наказания съответстват в по-пълна
степен на обществената опасност на деянието и личността на извършителя.
В случая липсват основанията за прилагане на чл.66, ал.1 от НК,
въпреки, че определеният краен размер на наказанието лишаване от свобода е
под 3 години и подс. Б. до момента не е осъждан. В конкретния казус се касае
за деяние с висока степен на обществена опасност, поради естеството на
откритото и на сериозна стойност високорисково наркотично вещество –
амфетамин, предназначено за разпространение на немалък брой потребители.
Освен това по делото се съдържат данни, че тази проява не е единствена за
7
подсъдимия.
В този смисъл за пълното постигане целите на генералната, а и на
личната превенция, настоящият състав намира, че така определеното, макар и
намалено по размер крайно наказание от 2 години и 4 месеца „Лишаване от
свобода“, трябва да се изтърпи от подсъдимия ефективно при условията на
първоначален „Общ“ режим, според разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т.3 от
ЗИНЗС.
Обосновано, на основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК е приспаднато от
така наложеното наказание на подсъдимия Б., времето през което същият е
бил задържан, считано от 01.09.2021 г. до влизане на присъдата в законна
сила, като един ден задържане следва да се зачете за един ден лишаване от
свобода.
Споделяме изцяло и произнасянето на окръжния съд по отношение на
иззетите по делото веществени доказателства. Остатъкът от наркотичното
вещество, съгласно чл. 354а, ал.6 от НК, явяващо се предмет на
престъплението, трябва да се отнеме в полза на държавата и да се унищожи, а
останалите вещи, тъй като нямат отношение към инкриминираното деяние,
следва да се върнат на подсъдимия Б., след влизане в сила на присъдата или
да се унищожат, като вещи без стойност.
Тъй като подсъдимият Б. е бил признат за виновен по повдигнатото му
обвинение, на основание чл.189, ал.3 от НПК, трябва да заплати и
направените на досъдебното производство разноски по сметка на ОД на МВР
гр. * в размер на 110. 55 лв.
При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда,
въззивната съдебна инстанция не установи наличието на съществени
процесуални нарушения.
С оглед на гореизложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че
следва да бъде изменена постановената първоинстанционна присъда в
наказателно-осъдителната й част, като бъдат частично уважени протестът на
ОП – * и жалбата на подсъдимия.
Водим от горното и на основание чл. 337, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от НПК,
Апелативният съд,
РЕШИ:
8
ИЗМЕНЯ Присъда № 33/27.09.2021 г. постановена по НОХД №
1959/2021 г. на Пловдивския окръжен съд в наказателно-осъдителната й част,
като:
- НАМАЛЯВА, наложеното на подсъдимия Б. К. Б., със снета по делото
самоличност, наказание „Лишаване от свобода“ от 3 години и 4 месеца на 2
години и 4 месеца;
- НАЛАГА на подсъдимия Б. К. Б. и наказание „Глоба“ в размер на
5 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване или протест в
15-дневен срок от съобщаването пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9