РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
№ 809/2.05.2023г.
Гр.Пловдив
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пловдивският административен съд, ІХ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ
ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Д.
Й., при прокурора А. Т. като разгледа
докладваното от съдия Ингилизов адм. дело
№ 637 по описа за 2023 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на Дял ІІІ, Глава Х,
Раздел І от АПК вр. чл.62, ал.3 от ЗИНЗС.
Образувано е по жалба подадена от
лишения от свобода И.Г.И. против Заповед № Л-3880 от 02.03.2023 г. на
Зам.главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при
Министерство на правосъдието, с която жалбоподателят е преместен за изтърпяване
на наказанието от Затвора Пловдив в
Затвора Пазарджик за доизтърпяване на наказанието.
Жалбоподателят
оспорва решението, като твърди, че неправилно е приложен материалният закон.
Заявява, че постоянният му адрес е по-близо до Затвора Пловдив, като с
преместването му в Затвора Пазарджик се затрудняват свижданията му, а сочи и че
в Затвора Пазарджик пребивават лица, с които е имал конфликти и има проблеми с
оглед сексуалната си ориентация, която не отговаря на пола му.
Ответникът – Зам.главен директор на ГД
„Изпълнение на наказанията“ се
представлява в производството от юрисконсулт Ч., който в писмено становище
оспорва жалбата по конкретно и подробно изложени съображения. Претендира
заплащането на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът сочи, че претенцията на
жалбоподателят е неоснователна.
След съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши
служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1,
във връзка с чл. 146 от АПК,
съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима, като подадена от
надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК,
във връзка с чл. 63, ал.2 от ЗИНЗС. Заповедта е съобщена на жалбоподателя
на 02.03.2023 г., а жалбата срещу нея е депозирана на 07.03.2023 г.
Разгледана по същество жалбата е
основателна по следните съображения:
Видно е от административната преписка, процесната заповед е издадена на 02.03.2023 г. на основание
чл.58, т.2 от ЗИНЗС и на основание точка 4.7 от Заповед №Л-919/08.03.2017 г. на
Главния директор на ГДИН. В заповедта от 26.08.2021 г. се сочи, че
преместването от Затвора Пловдив в Затвора Пазарджик на И.Г.И. с оглед адреса
му на територията на област Пловдив. Установено е по делото, че постоянният
адрес на лишеният от свобода е в с.****. Съгласно точка 4.7 от Заповед
№Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на ГДИН в Затвора Пазарджик се
настаняват лишени от свобода от областите Пазарджик, Пловдив /без Пловдив град/
и Кърджали. Процесната
заповед била мотивирана и с изискването на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС за осигуряване
на минимална жилищна площ в спално помещение от поне 4 кв.м. за лишен от
свобода.
При така установеното, настоящият състав
на Административен съд - Пловдив, прави следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС, осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред,
определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до
постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4. Със заповед №
Л-919/08.03.2017 г. главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" е определил реда за разпределение на лишените от свобода по
затвори, поправителни домове и затворнически общежития. В съответствие с
разписаното в посочената заповед - "4. Осъдените лишени от свобода от
закрит тип се настаняват в затвори и затворнически общежития, както следва: т.
4. 7 Затвора гр. Пазарджик – лишени от свобода от област Пазарджик, Пловдив,
без Пловдив – град и Кърджали".
В
процесния случай, относно преместването на лишения от
свобода административният орган, при издаването
на заповедта, е съобразил общите критерии на чл. 58 от ЗИНЗС за настаняване на
лицата за изтърпяване на наказанието в съответния затвор според постоянния
адрес и съобразно издадената заповед на главния директор на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" за разпределението на лицата в местата за
лишаване от свобода на територията на страната и съобразно капацитетните им
възможности. Със същата са приети правила, на база установените от закона норми
и административният орган, издал оспорената заповед изцяло се е съобразил с
тях, вземайки предвид адресната регистрация на лишения от свобода, която не е
спорно по делото, че към датата на издаване на оспорваната заповед да е била на
територията на област Пловдив, а не в Пловдив - град. В този смисъл е и
посоченото в писмената защита, че действително към датата на издаване на
обжалваната заповед адресът на жалбоподателят е в с.****. В случая
жалбоподателят е настанен в Затвора в гр. Пловдив, без да са налице данни за
издадена заповед за първоначалното му настаняване. С оспорената заповед реално
е извършена промяна на мястото на изтърпяване, т. е. преместване, въпреки
посочването като правно основание на чл. 58, т. 2 от ЗИНЗС и т. 4. 7. от
заповед № Л-919/08.03.2017 г. на главният директор на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията". В самия диспозитив
на заповедта е посочено И.И. да бъде настанен в
Затвора гр. Пазарджик "за доизтърпяване на
наложеното наказание", както и началникът на Затвора гр. Пловдив да уведоми
ГДИН "за преместването на лицето". В същото време в заповедта е обективирано, че съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС същата
може да се оспорва в 14-дневен срок по ред на АПК пред административния съд по местоизпълнение на наказанието.
Съгласно чл. 62 от ЗИНЗС заповед за
преместване се издава от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията". Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС преместването на лишени
от свобода от един затвор в друг се извършва при изброени хипотези: т. 1 -
включване в обучения или за работа – при изявено желание от лишения от свобода,
т. 2 -при настаняване на лечение, т. 3 - по молба на близките или на лишения от
свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които
осъденият поддържа контакти, т. 4 - по предложение на началника на затвора при
наличието на важни съображения, свързани с ресоциализацията,
с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода, т. 5
- при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС,
в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода.
Според съда в случая е налице хипотеза
на преместване по чл. 62 от ЗИНЗС, а не на първоначално настаняване, тъй като
всяка промяна в мястото на изтърпяване на наказанието, след първоначалното
настаняване, се явява преместване. В административната преписка по издаване на
оспорвания акт не се съдържат никакви доказателства за наличие на хипотезите,
предвидени в чл. 62, ал. 1, т. 1-5 от ЗИНЗС за издаване на заповед за
преместване на И. *** за доизтърпяване на наложеното
наказание. Като основание за преместването на лишения от свобода единствено е
посочен чл. 58 от ЗИНЗС и постоянен адрес на лицето на територията на област
Пловдив, което предполага изтърпяване на наказанието в друг затвор, но тази
предпоставка е относима само към първоначално
разпределение на лишените от свобода, като в случая според съда не е налице
хипотеза на първоначално настаняване, тъй като по данни от ответника
оспорващият изтърпява наказание в Затвора Пловдив, а и в оспорения акт се
посочва, че се премества в Затвора Пазарджик за "доизтърпяване
на наказанието", а не за първоначално настаняване, т. е. не е налице
хипотеза на чл. 58 от ЗИНЗС, а хипотеза на преместване.
Съдът намира че заповедта е издадена в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Освен, че актът
не е обоснован с наличието на фактически обстоятелства за разпореденото
преместване на лишения от свобода от Затвора гр. Пловдив в Затвора гр.
Пазарджик, липсват каквито и да е било доказателства за съществуването на някоя
от материално-правните предпоставки по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС за постановяването
на заповед за преместване.
Постоянният адрес на лишения от свобода
би бил от значение при първоначалното му настаняването в съответното място за
лишаване от свобода за изтърпяване на наложеното му наказание, но в случая И. е
първоначално настанен в Затвора Пловдив, не е оспорил това настаняване като
противоречащо на постоянния му адрес. Всяка промяна след това, по време на
изтърпяването на наказанието, е преместване, а не първоначално настаняване.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че
оспорваната в настоящото производство заповед е издадена в противоречие и при
неправилно приложение на материалния закон. Освен че актът не е обоснован с
наличието на фактически обстоятелства за разпореденото
преместване на лишения от свобода, липсват и доказателства за съществуването на
някоя от материалноправните предпоставки по чл. 62,
ал. 1 от ЗИНЗС. При това положение, като анализира събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира издадената
заповед за незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
.
На основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд - Пловдив
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба подадена от лишения от
свобода И.Г.И. Заповед № Л-3880 от 02.03.2023 г. на Зам.главен директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, с
която жалбоподателят е преместен за изтърпяване на наказанието от Затвора Пловдив в Затвора Пазарджик за доизтърпяване на наказанието.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване – чл.62, ал.3 от ЗИНЗС.
СЪДИЯ
: