Р Е Ш
Е Н И Е
№ 3228
Гр. Пловдив, 05.08.2014 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХV-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и четиринадесета
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Ирина Тодорова
като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 2548
по описа за 2013 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правна
квалификация чл.344, ал.1,т.4 КТ ; чл.245 КТ, вр.чл.126 КТ; чл.226, ал.3 вр.ал.2 КТ; чл.221 ал.1 КТ;
чл.224, ал.1 КТ и акцесорни по чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба
на ищеца
К М К-Г, ЕГН ********** ***, срещу “Сас Дизайн 2011” ООД, ЕИК *********, с адрес на управление
гр. Пловдив, ул.”Васил Левски” №8, представлявано от П Б - управител.
Предявени
са обективно съединени осъдителни искове правно основание, чл.344, ал.1,т.4 КТ ; чл.245 КТ,
вр.чл.128 КТ; чл.226, ал.3 вр.ал.2 КТ;
чл.221 ал.1 КТ; чл.224, ал.1 КТ и акцесорни по чл.86 ЗЗД, за заплащане на
следните суми: сумата от 5160лв.- сбор от брутни трудови възнаграждения за
периода от 19.03.2012г. до 29.11.2012г., ведно със 263,49лв. – сбор от лихви за
забавено плащане на тези ТВ за периодите от първо число на месеца следващ този
на полагане на труда до 12.02.2013г.; сумата от 720лв. -обезщетение за
незаконно задържане на трудовата книжка за периода от 29.11.2012г. до
предаването й на 09.01.2013г.; сумата от
465лв. - обезщетение за останали
15 дни неизползван ПГО; сумата
от 620лв. - обезщетение за срока на предизвестие от 1 месец при прекратяване на
ТД на осн. чл.327, т.2 КТ, ведно
със законната лихва върху всяка главница от подаването на исковата молба до
окончателното им плащане, както и както и да бъде задължен ответникът да
поправи основанието за уволнение вписано в заповедта за уволнение и в Трудовата
книжка, като вместо посоченото такова се впише основанието по чл.327, т.2 КТ.
Ищецът
твърди, че е работил в периода от 19.03.2012г. до 29.11.2012г. по трудово договор за
неопределено време с ответното дружество на длъжност „к х ч” сключен на
осн.чл.111 от КТ на непълно работно време от 6 часа и при ОТВ от 620лв. Назначаването на работа имало за цел да
участва в разработването и управлението на проект за иновация в
машиностроенето, с който дружеството да кандидатства по оперативна програма
“Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013 по
процедура № BG161PO03-1.1.05 - “Разработване
на иновации от стартиращи предприятия”. Твърди в процеса на работа да е
изготвила необходимите проучвания и участвала в конструирането и изработването
на нова визия на иновативната машина – електрическо мулти превозно средство в
екип със съдружника инж. А Б в “Сас Дизайн 2011” ООД. За него ответното
дружество получило и одобрение от МИЕТ – управляващия орган по оперативната
програма, като проекта бил включен в списъка на одобрените проекти с Решение №
РД-16-99/31.07.2012г. Освен това работила и по поръчки и от фирма “Каелбле
БГ” ЕООД, като били разработвани кабини и детайли за машина по специални
изисквания. Във връзка с тези поръчки поради специфичното изискване на
поръчващия да се използва специален софтуер за програмиране, такъв бил
инсталиран на личния й компютър. Твърди също, че по уговорка с двамата съдружници на
ответника, работили по домовете си по голямата поръчка на “Каелбле БГ” ЕООД. А и управителя и
съдружниците дали съгласието си екипа по иновационния проект да работи от настолните
си компютри в къщи. Настоява се на това,
че в периода от 19.03.2012г. до 29.11.2012г. добросъвестно е изпълнявала трудовите си
задължения, за което и се дължи и трудово възнаграждение в размер на общо
51160лв. В края на лятото, обезпокоена от факта, че не получава уговореното
трудово възнаграждение и по партидата й липсват установените осигуровки на
16.11.2012г. след безрезултатни разговори с управителя Б, изпратила писмена
молба да й се предоставят всички документи касаещи трудовото й правоотношение.
Такива не й били предоставени.
На
21.11.2012г. в проведен личен разговор с управителя Б, последния се опитал да я
застави да прекратят трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Становището
й било, че няма против стига да й се изплатят дължимите от 19.03.2012г. трудови
възнаграждения и да се внесат осигуровките. В законовия 7-мо дневен срок за
отговор на направеното предложение обаче ТВ не били изплатени. По тази причина
и на 29.11.2012г. подала лично в офиса на “Сас Дизайн 2011” ООД Заявление с вх.№3/29.11.2012г., с което
едностранно прекратила ТД на осн. чл.327, ал.1, т.2 от КТ. На същата дата
предала и трудовата си книжка.
На
18.12.2012г. ищецът получил по пощата Заповед за предизвестие за прекратяване
на ТД на осн. чл.326, ал.2, вр. чл.328, т.2 КТ, които счита да са без значение
в трудовите правоотношения между страните. Твърди да не се ползвала от нормата
на чл.326 КТ, като не прекратявала трудовия си договор с предизвестие, единствено се е ползвала
от възможността предоставена й с чл.327,
ал.1, т.2 КТ, като е прекратила със Заявлението си от 29.11.2012г. ТД
едностранно и без предизвестие. По тези съображения и намира последващите това
заявление действия на работодателя свързани с уволнението й за незаконни.
Твърди на
09.01.2013г. по собствена инициатива да посетила офиса на “Сас Дизайн
2011” ООД, за да получи
Заповедта за уволнение и незаконно задържаната й Трудовата книжка, тъй като не
била поканена по никакъв начин да ги получи. ТК й била върната на тази дата, за
което било направено й записване върху подаденото Заявление от служител на
ответника.
Твърди
също във връзка с действията на работодателя –ответник за е подал сигнал -
жалба до ИТ-Пловдив, от където била извършена проверка на работодателя, за
резултата на която бил уведомен с писмо. Във връзка с тази проверка от
ИТ-Пловдив на ответника било дадено предписание за изпълнение до 04.02.2013г.
за вписване в уволнителната Заповед прекратяване на трудовия му договор на осн.
чл.327, ал.1, т.12 КТ, което предписание обаче до момента не било изпълнено.
Твърди също, че към момента на проверката и до приключването й от управителя на
ответното дружество – Б не били представени никакви документи, които да
потвърдят, че да е ползвала неплатен отпуск докато е действал ТД, а и самата тя
никога не се е възползвала от разпоредбата на чл.160 КТ. Твърди не само
добросъвестно да е изпълнявала трудовите си задължения от сключване на ТД до 29.11.2012г., но и за
целта да са били съставени таблици за отчитане на явяването на работа за всеки от
месеците от март до октомври 2012г. вкл., при което не имало каквито и да било
самоотлъчки, каквито работодателят е посочил да
е имала в издадените от него удостоверения УП-2. В тази връзка, твърди, че и в
самата издадена от ответника уволнителна заповед, е посочено да има право на
обезщетение за останали 15 дни неизползван платен отпуск, пропорционално на
времето признато за трудов стаж за календарната 2012г., с което всъщност е и
потвърдено да има трудов стаж в този период.
Въз основа на така очертаната обстановка се
иска осъждане на ответника да заплати следните суми: сумата от 5160лв.- сбор от брутни трудови
възнаграждения за периода от 19.03.2012г. до 29.11.2012г., ведно със 263,49лв.
– сбор от лихви за забавено плащане на тези ТВ за периодите от първо число на
месеца следващ този на полагане на труда до 12.02.2013г.; сумата от 720лв.
-обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка за периода от
29.11.2012г. до предаването й на 09.01.2013г.;
сумата от 465лв. - обезщетение за останали 15 дни неизползван ПГО; сумата от 620лв. - обезщетение за срока на предизвестие от 1 месец при
прекратяване на ТД на осн. чл.327, т.2 КТ, ведно със законната лихва върху всяка главница от подаването на
исковата молба до окончателното им плащане. Както и да бъде поправено
основанието за уволнение вписано в заповедта за уволнение и в Трудовата книжка,
като вместо посоченото такова се впише основанието по чл.327, т.2 КТ.
На основание чл.131 от ГПК молбата е приета
за разглеждане, тъй като е родово и местно подсъдна на настоящия съд.
Преписи от молбата и приложенията са връчени
на ответника с указание да подаде писмен отговор в месечния срок, като са му
разяснени и последствията от неподаване на такъв.
В срока по чл.131 ГПК са
постъпили 2бр. писмени отговори от ответника, чрез представителя по
закон. Не оспорва допустимостта на исковете, но
ги намира за неоснователни. Не оспорва и фактическите твърдения на ищеца
между страните да е съществувало трудово правоотношение възникнало от сключен
ТД и ищецът да е заел твърдяната длъжност, считано от 19.03.2012г., когато е
постъпил на работа. Оспорва обаче всички останали фактически твърдения на
ищеца, като твърди да не отговарят на действителното положение. Твърди, че
ищеца реално не започнал реално изпълнение на трудовите си задължения по
договора, свързани с разработване на електрическо мултипревозно средство (ЕМПС)
в чистия им вид. Твърди времето през което на ищеца са били начислявани ТВ са
били за предварителните разговори, които са се водили във връзка с този проект.
Твърди, че в действителност ищеца нито е стъпвал на работа, нито е работил от
дома си. Твърди също, че въпреки настояването на ищеца да му се начисляват осигуровки, а заплатите
да му се изплатят от получената субсидия от проекта, работодателя категорично отказал
да прави това, тъй като ищецът не изпълнявал задълженията си по трудовия
договор. Настоява се и на това, че начисляването на заплати и осигуровки на
ищеца, без да е извършвал дейността за която е нает, би представлявало не само
нарушение на договора, но и измамливи действия
спрямо Европейския фонд за развитие. Твърди Договора за безвъзмездна
финансова помощ да е бил предаден в МИЕТ за подписване на 29.08.2013г. и бил
върнат подписан едва на 19.09.2012г., но и до момента субсидия не е получена
въпреки одобрението на проекта. Твърди също, че ищецът нито е направил
необходимите проучвания нито е участвал в конструирането и разработването на
визия за иновативната машина (ЕМПС). Оспорва и твърдението на ищеца, че
продължил да работи по поръчки направени от “Каелбле БГ” ЕООД за разработване
на кабини и детайли за машина по специални изисквания, както и за целта на
личния й компютър да са инсталирани някакви програми във връзка с работата й,
да е невярно и да не действителното положение. Настоява се на това, че
положения от ищеца труд за времето в което е изпълнявал трудовите си задължения
е бил отразен вярно в издадените документи – УП № 008/07.01.2013г. А за същия
да са направени начисления по ведомости за заплати, като общата сума за ТВ е
бруто 1259,68лв. и след приспадане на
удръжки сумата за получаване да е в размер на общо 1038,09лв. Твърди
част от тази сума в размер на 300лв. да е била заплатена на ищеца авансово
срещу РКО , подписано от ищеца, а
останалата част от 738,09лв. е изплатена лично на ищеца. Твърди също, че на
ищеца е изплатено дължимото обезщетение по чл.224 КТ което е в размер на
492,89лв. за 15 дни ПГО, а не претендираните 465лв. По тези съображения оспорва исковете за
трудови възнаграждения, обезщетение по чл.224 КТ и лихви за забавено плащане,
като ги намира за неоснователни и се иска отхвърлянето им.
Оспорва твърдението на
ищеца, че ТД е прекратен с дата 29.11.2012г., като твърди то да е невярно. В тази връзка ответникът твърди, че ТД на
ищеца е прекратен с Заповед № 5/21.12.2012г. и на основание чл.328, ал.1, т.2
от КТ – закриване на част от предприятието или съкращаване в щата и трудовите
правоотношения са приключили на 22.12.2013г. С оглед това прекратяване на ТД на
ищеца му било изпратено и едномесечно писмено предизвестие, а били прекратени и
ТД на други работници и служители. По тези съображения и тъй като основанието
на което е прекратен ТД на ищеца е чл.328, ал.1, т.2 от КТ, то намира искът за
поправка на основанието за уволнение вписано в ТК за неоснователен и като такъв
иска да бъде отхвърлен. А тъй като ТД е прекратен на друго основание - чл.328,
ал.1, т.2 от КТ, а не на осн.чл.327, т.2 КТ, при което и не се дължи търсеното
обезщетение, то счита иска по чл.221 КТ за неоснователен и се иска отхвърлянето
му.
Твърди също ищецът да е
бил канен да получи трудовата си книжка, но да не се е отзовал на тези покани.
И тъй като работодателят не е имал законов начин по който да я задължи да си
получи ТК. Излага и съображения свързани с издаване на документи касаещи
трудовото правоотношение и законово определения срок за издаването им от 14
дни. По тези съображения намира искът по чл.226, ал.3 КТ за неоснователен и се
иска отхвърлянето му.
В с.з. ищецът лично и чрез
пълномощника си адв. Б, подържа изцяло предявените искове с подробни
съображения в писмена защита. Прави и възражение за прекомерност на разноски на
ответника и се иска намаляването им до минималните размери по наредбата, тъй
като не е съобразен с правната и фактическа сложност на делото.
В
с.з. ответникът, чрез пълномощника АД “К, Д” и преупълномощеният адв. М оспорва исковете, подържа
възраженията, с подробни съображения в защита.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Безспорно е, като страните
не спорят, а и от представения Трудов договор № 0004/16.03.2012г., сключен на осн. чл.111 КТ (л.9) - за външно съвместителство,
се
установява, че между ищеца К К-Г и ответното дружество “Сас Дизайн 2011” ООД гр. Пловдив, в качеството му на работодател, да е възникнало трудово
правоотношение за неопределено време, по силата на който ТД ищеца е работил
като “к х ч”, с основно месечно тр. възнаграждение в размер на 620лв. за
непълен работен ден от 6 часа дневно. С този ТД е уговорено право на 20 дни
платен отпуск годишно и срок на предизвестие от 1 месец. Трудовия договор е подписани
от страна на работника и работодателя с което са изразили воля за сключването
му, предвид което и съдът намира за установеното, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, по валидно сключен ТД за неопределено
време, както и ищеца да е постъпил на работа на 19.03.2012г. и от тази дата да работил
при този работодател.
Не се спори и на 21.11.2011г. от управителя,
респективно представляващ ответното дружеството да е отправено предложение до
ищеца К К-Г
за прекратяване на ТД на осн. чл.326, ал.2 КТ, вр. чл.328, т.2 КТ. Всъщност
ищецът е представил и писмено такова отправено му предложение № 01/22.11.2012г.(л.21).
Независимо в така представения екземпляр да няма положен от ищеца подпис за
получаването му, то очевидно е достигнал до него след като е представен с
искова молба. А видно от копието от плика за изпращането му то е изпратено на
29.11.2012г А е и получено от ищеца на
18.12.2012г., до колкото това твърдение на ищеца не е оспорено от ответника.
Видно от Заявление на
ищеца К К-Г за прекратяване на ТД на
осн. чл.327, ал.1, т.2 КТ с вх.№
003/29.11.2012г. и печат на ответника до входящия номер, това изявление е
получено от работодателя именно на 29.11.2012г. В същото ищеца е заявил, че
поради неизплащане на трудови възнаграждения и невнасяне на осигуровки, считано
от 29.11.2012г. прекратява трудовото си правоотношение на осн. чл.327, ал.1, т.2 КТ - едностранно и без предизвестие.
В това заявление е направено и искане за оформяне на ТК и издаване на УП-2 и
УП-3. Като в него е удостоверено и предаване на Трудова книжка. Също така е
удостоверено и обратното й получаване от ищеца на 09.01.2013г.
От представената Заповед № 005/21.12.2012г. издадена от
управителя Б на “Сас дизайн 2011” ООД се установява, че ТД на ищеца се прекратява
считано от 22.12.2012г. и на осн. чл.328, ал.1, т.2 КТ - поради съкращаване в
щата и закриване на част от дейността на фирмата. Върху тази заповед няма
положен подпис на работника за получаването й. Липсват и други данни за
връчването и на ищеца на която и да било дата след издаването й.
Така до колкото прекратяване на ТД на основание
чл. чл.328, ал.1, т.2 КТ - поради съкращаване в щата настъпва с връчване на
уволнителната заповед или с изтичане на срока на предизвестието, когато такова
е връчено на работника, то при горните данни и при получено, респективно
връчено на 18.12.2012г. предизвестие, то прекратяването ТД на ищеца би
настъпило на 18.01.2013г.
Значително преди тази дата обаче и още на
29.11.2012г. от ищеца е направено изявление за едностранно прекратяване на
трудовия му договор на осн. чл.327, ал.1, т.2 КТ. Което негово изявление безспорно се установява да е достигнало до
работодателя на същата дата след като има входящ номер.
Очевидно в случа именно
във връзка с това Заявление на ищеца работодателя е решил да изпрати до Г. и
описаното по-горе Предизвестие наименовано “Заповед за предизвестие” след като
плика за изплащането му е с клеймо от 29.11.2012г.
По делото също така се
установява, че ищеца е получил въпросната уволнителната Заповед № 005/21.12.2012г. на 07.01 2013г. , което
сам е заявил в искането си до ИТ-Пловдив (л.30), а след това и е получил Трудовата си книжка на 09.01.2013г. Видно от нея
същата е оформена с данни за прекратяване на ТД на основание чл. чл.328, ал.1, т.2 КТ, считано от
22.12.2012г. При което и най ранната дата от която ищеца е узнал за
прекратяване на ТД на това основание е именно посочената от него дата 07.01.2013г., на която
и дата са му издадени исканите УП-2 и
УП-3 (л.22). Искова молба с предявен иск по чл.344, ал.1, т.4 КТ – за поправка на
основанието за уволнение вписано в ТК е постъпила в съда на 13.02.2013г. При
което и двумесечния срок за предявяване на този иск по чл.358, ал.2, т.1 КТ е спазен.
В тази връзка и при
посочените по- горе доказателства, напълно неоснователно е твърдението на
ответника, че всъщност ТД на ищеца е прекратен на 21.12.2012г., тъй като нито Предизвестието е
изтекло до тази дата, нито уволнителната заповед е връчена на ищеца срещу
подпис на тази дата.
Така или иначе ответника работодател е получил
писменото Заявление на ищеца за прекратяване на трудовия му договор на
основание осн. чл.327, ал.1, т.2 КТ -едностранно
и без предизвестие още на 29.11.2012г. А с достигането му до работодателя
прекратяване настъпва автоматично от датата на получаването на това Изявление,
т.е. от 29.11.2012г. и то именно на осн. чл.327, ал.1, т.2 КТ и не е свързано с друго - насрещно волеизявление
от страна на самия работодател /заповед, предизвестие и др./. Това е така и тъй
като изявлението на Г. от дата 29.11.2012г.
предшества
всички изявления на работодателя до ищеца за прекратяване на трудовото
правоотношение между тях на друго основание. А след този момент издаването на
Заповед за прекратяване на ТД на друго различно основание и от следващ момент
се явява издадена без правно основание, тъй като не може да бъде прекратено
едно вече прекратено и в този смисъл несъществуващо трудово правоотношение. Действително
когато са налице две конкуриращи се
основания за прекратяване на трудово правоотношение се прима, че прекратяването
е станало на онова от тях, чийто фактически състав се осъществи по-рано, а в
случая по рано се е осъществил фактическия състав на чл.327, ал.1, т.2 КТ,
поради което и на това основание е настъпило прекратяването на ТД на ищеца..
Независимо от непрецизно формулирания от ищеца
петитум, до колкото в последствие ищеца е заявил изрично, че искането му е
такова по чл.344, ал.1 т.4 КТ, то съдът счита че искът е за допускане поправка
в основанието за прекратяване на трудовия договор вписано в Трудова книжка и
другите документи свързани с прекратяване на трудовия договор между страните.
И тъй като в трудовата книжка на ищеца К К.-Г е вписано като
основание за прекратяване на ТД -
чл.328, ал.1, т.2 КТ считано от 22.12.2012г. , вместо действителното такова на
което трудовото правоотношение е прекратено – на осн. чл.327, ал.1, т.2 КТ и от
29.11.2012г., а и същото несъответствие между действителното основанието за
прекратяване е налице и в уволнителна заповед и други документи, то искът по
чл.344, ал.1, т.4 КТ за поправка на основанието за уволнение вписано в
Трудовата книжка и други документи е основателен и като такъв ще се уважи, като
се постанови исканата поправка като се поправи основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение, вписано в Трудова книжка и издадените от работодателя
документи.
По исковете по чл.221, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 620лв. - обезщетение за
срока на предизвестие от 1 месец при прекратяване на ТД на осн. чл.327, т.2 КТ
ведно със законната лихва от искова молба.
До колкото се установи трудовия договор на ищеца
да е прекратен от него на осн. чл.327, ал.1, т.2 КТ, то в правната му сфера е
възникнало право на обезщетение по чл.221, ал.1 КТ за неспазения срок на
предизвестие в размер на едно БТВ, респективно задължение на работодателя да
изплати такова обезщетение. Това е така, тъй като винаги когато се установи
прекратяване на трудово правоотношение на осн. чл.327, ал.1, т.2 КТ по силата
на чл.221, ал.1 КТ работодателят дължи обезщетение в размер на БТВ за срока на
предизвестие.
Видно от приета и неоспорена от страните ССЕ
изготвено от в.л. К Д от 01.04.2014г. размера на последното дължимо на ищеца
БТВ за пълен работен месец 10.2012г. е 741,74лв. определено на база ОТВ от
699,75лв. А според т.4 от заключение по ССЕ размера на дължимото на ищеца
обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в сума за плащане след приспадане на удръжки е в
размер на 667,57лв., която няма данни да е изплатена.
Ето защо и като намира иска по чл.221, ал.1 КТ на
ищеца за доказан по основание и в пълния претендиран размер от сумата от 620лв. в сума за изплащане, то и ще се уважи изцяло в
този размер до който ищеца сам е ограничил претенцията си и не я е изменил по
реда на чл.214 ГПК, като се осъди ответника за заплати на ищеца тази сума,
ведно със законната лихва върху нея считано от дата на искова молба
-13.02.201г. до окончателното плащане.
По исковете по чл.224,
ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата
от 465лв. - обезщетение за останали 15 дни неизползван ПГО ведно със законната лихва от искова
молба..
Безспорно се установи по делото, че трудовото правоотношение между
страните е прекратено, а с прекратяването му за ищеца е възникнало право и за работодателя задължение за заплащане на
обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за останалия неизползван полагаем се платен
годишен отпуск за срока на договора. Установи се също, че трудовото
правоотношение за неопределено време
между страните е съществувало в периода от 19.03.2012г. до 28.11.2012г. вкл. (от дата на постъпване на работа до
прекратяването му).
Видно от приета и неоспорена от страните ССЕ от
01.04.2014г. изготвено от в.л. К Д, размера на последното дължимо на ищеца БТВ
за пълен работен месец 10.2012г. е 741,74лв. определено на база ОТВ от
699,75лв. А според т.5 А от заключение по ССЕ размера на дължимото на ищеца
обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за останали 15 дни неизползван ПГО, на колкото
дни ищеца е имал право за периода от 19.03.2012г. до
28.11.2012г., в брутен размер е
483,75лв.,а в сума за изплащане – 435,37лв. която няма данни да е изплатена.
Съдът кредитира заключение по ССЕ във вариант А на
т.5, тъй като в този вариант е взета за база БТВ за пълен работен месец
10.2012г., който се явява и последен пълен работен месец, до колкото ТД е
прекратен на 29.11.2012г. Така или иначе данни за начислено ТВ на ищеца или
изплатено такова за пълен работен месец по делото няма, а не е установено и в ССЕ.
Данни за начислено ТВ за пълен работен месец 09.2012г. по делото няма, а дори и
вещото лице да установило по ведомости за заплати за м. септември на ищеца да е
начислено ТВ в брутен размер от 741,74лв., то не само е останало и неизплатено,
но и този месец не е последния работен месец. По тези съображения и съдът не
кредитира вариант Б на т.5 от заключение по ССЕ.
Ето защо и като намира иска по чл.224, ал.1 КТ на
ищеца за доказан по основание и частично по размер до размера на сумата от 435,37лв.
в сума за изплащане, то и ще се уважи в този размер, като се осъди ответника за
заплати на ищеца тази сума, ведно със законната лихва върху нея считано от дата
на искова молба -13.02.201г. до окончателното плащане. А над него и до пълния
претендиран размер от 465лв., както и за законната лихва върху разликата искът
ще се отхвърли като неоснователен.
По исковете по чл.226,
ал.3 вр.ал.2 КТ и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата
от 720лв. -обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка за периода от
29.11.2012г. до предаването й на 09.01.2013г. ведно със законната лихва от
искова молба.
Безспорно се установи по
делото, че на 29.11.2012г. заедно със Заявлението си за прекратяване на
трудовия договор ищеца е предал и трудовата си книжка за оформяне от
работодателя. А тя му е била е върната и предадена оформена на 09.01.2012г. –
за които обстоятелства са направени записвания и положени подписи в самото
заявление.
Съгласно разпоредбата на чл. 350, ал.1 от КТ “при прекратяване на трудовото
правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните,
свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя.
Определено нищо в случая не е пречило на ответника да отрази настъпилото
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца с подаване от него на
Заявлението за прекратяването му на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ още повече
че то настъпва с получаване на това заявление. Тоест могъл е а и е бил длъжен
да оформи ТК на ищеца, като впише данните свързани с прекратяването и веднага да
я предаде на работника. Разбира се възможно е и работодателя да определи друг
подходящ срок за предаване на трудовата книжка поради невъзможност реално тя да
бъде оформена веднага. Данни обаче да е определян такъв по делото липсват. От
ответника не са ангажирани и каквито и да било доказателства в подкрепа на
твърдението му, че е канил ищеца да получи трудовата си книжка преди дата на
реалното й предаване, но той не се е отзовал. При което и това му твърдение е
останало изцяло недоказано, а като такова следва да се счете за не настъпило. И
тъй като е налице неизпълнение на законова задължение установен в чл.350, ал.1 КТ в периода от 29.11.2012г. до 09.01.2012г., за неизпълнение на което липсват
обстоятелства водещи до отпадане на отговорността на ответника, то и съгласно
чл.226, ал.2 и 3 КТ е активирана отговорността на ответника - работодател
към работника за обезщетяване на вредите, които той е претърпял поради
незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение
е било прекратено. Обезщетението по ал. 2 е в размер на брутното му трудово
възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до
предаване на трудовата книжка на работника или служителя. Освен това за да
възникне задължението за заплащане на обезщетение по чл.226, ал. 3 КТ е
достатъчно да се установи, че е налице незаконно задържане на трудовата му
книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено. Самия размер на
вредите е законово установен и се съизмерява с размера на БТВ от деня на
прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на ТК.
На следващо място видно от направени записвания в
ТК на ищеца Г, тя е започнала работа при друг работодател –“Мистрал Пловдив”
ООД от 11.01.2013г., тоест веднага след като е получила трудовата си книжка,
като според изпратеното й писмо (л.102) въпреки желанието да бъде назначена на
работа още от 29.11.2012г., то поради липса на ТК това не е било възможно. А и ноторно
известно е че за да се постъпи на работа е необходимо и работника да представи
ТК с която да установи трудовия си стаж при предходните работодатели и заемана
длъжност с оглед преценка за признаване на трудов стаж на същата или сходни
длъжности и от тук определяне на размера на ДТВ, което е задължителен елемент
от ТД. Всъщност за да е основателен иска по чл.226 КТ е достатъчно да е налице
формалното неизпълнение на задължението по чл.350 КТ, а това в случая безспорно
се установи да е налице.
Видно от приета и неоспорена от страните ССЕ от
01.04.2014г. изготвено от в.л. К Д размера на последното дължимо на ищеца БТВ
за пълен работен месец 10.2012г. е 741,74лв. определено на база ОТВ от
699,75лв. А според т.6 от заключение по ССЕ размера на дължимото на ищеца обезщетение
по чл.226, ал.3 КТ е бруто 944,04лв. и в сума за плащане след приспадане на
удръжки по ЗДДФЛ е в размер на 849,64лв., която няма данни да е изплатена.
Ето защо и като намира иска по чл.226, ал.3 КТ на
ищеца за доказан по основание и в пълния претендиран размер от сумата от 720лв.
в сума за изплащане и за периода от 30.11.2012г. до 08.01.2012г. вкл., то и ще
се уважи изцяло в този размер до който ищеца сам е ограничил претенцията си и
не я е изменил по реда на чл.214 ГПК, като се осъди ответника за заплати на
ищеца тази сума, ведно със законната лихва върху нея считано от дата на искова
молба -13.02.201г. до окончателното плащане.
По исковете по чл.245 КТ, вр.
чл.128 КТ и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от
5160лв.- сбор от брутни трудови възнаграждения за периода от 19.03.2012г. до
29.11.2012г., ведно със 263,49лв. – сбор от лихви за забавено плащане на тези
ТВ за периодите от първо число на месеца следващ този на полагане на труда до
12.02.2013г.
Както вече бе установено по-горе между страните е
съществувало трудово правоотношение в периода от 19.03.2012г. до 28.11.2012г. вкл. В Трудов договор № 0004/16.03.2012г. е уговорено ОТВ от 620лв. за
непълно работно време от * часа. Според направени записвания в трудова книжка
на ищеца К К-Г, на вписаните в която обстоятелства законът придава
удостоверителна сила, считано от 20.09.2012г. размера на ОТВ е увеличен на
699,75 лв. за същата длъжност и за * часов работен ден.
При добросъвестно
изпълнение на трудовите задължения възникнали от сключения ТД работника има
право да получи уговореното трудово възнаграждение.
Ищецът твърди, че
добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения, като е полагал труд по
трудовото правоотношение, както и за целта да са били съставени таблици за
отчитане на явяването на работа за всеки от месеците от март до октомври 2012г.
Твърд също, че по силата на уговорка с двамата съдружници в “Сас Дизаин 2011”
служителите на дружеството работили по домовете си, а и не били поканени да
работят в офиса на дружеството, тъй като то не разполагало там с компютри с
лицензиран софтуер.
Ответникът е оспорил
именно презумпцията за добросъвестно полагане на труд от ищеца, като твърди
ищеца да не е работил и да не се е явявал на работа на определеното му работно
място -в офиса на работодателя. И тъй
като не се явявал на работа в офиса били отчитани само дните на реално
положения труд и на тази база било определено дължимото трудово възнаграждение
на ищеца за процесния период. За останалите дни ищеца бил воден в неплатен
отпуск или в самоотлъчка.
От представените УП-2 и УП-3 (л.22 и 24) в
съответствие с твърденията на ищеца се установява, че на ищеца са начислени ТВ
за месеците март, май, не, септември и октомври 2012г. и то не за пълен
отработен месец. В УП-2 са посочени и ползвани неплатени отпуски от общо 114
дни и самоотлъчки за конкретно изброени дати. Конкретно според УП и присъствени форми е
отразено ищеца да е бил в неплатен отпуск * р. дни и в периодите:
26-30.03.2012г.; 02-27.04.2012г.; 07-31.05.2012г.; 01-22.06.2012г.;
02—31.07.2012г.; 01-31.08.2012г.; 03-19.09.2012г. Това обстоятелство е
установено от ИТ-Пловдив при извършена проверка на ответното дружество, а и в
съдебно решение постановено по нахд №3740/2013г. по повод обжалвана на издаденото
от ИТ наказателно постановление и налагане на глоба на ответното дружество “Сас
Дизайн 2011” ООД -Пловдив
В случая следва да се отбележи и разминавания в
данните на ответника, като от представената Служебна бележка издадено от
ответника на ищеца К.К-Г е видно, че специално за м. май 2012г. начисленото ТВ
е в размер на 93,88лв., докато в УП-2 същото е посочено да е 211,23лв.
По делото не са представени нито подавани от ищеца
молби за ползване на неплатен отпуск, нито издавани заповеди за предоставяне на
такъв. При което изобщо няма как да се приеме, че ищеца е ползвал неплатен
отпуск, до колкото предоставяне на такъв може да става само с отправено писмено
искане от работника, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.160 КТ, а това не е
правено. Отразяването в присъствени форми изготвени на компютър на ползван
неплатен отпуск става само след като такъв е поискан и въз основа на заповед за
предоставянето му. И тъй като няма дори и такива заповеди, то без всякакво
основание е нанасяно в присъствени форми ползван неплатен отпуск с код “Но” от
143 дни. По какви първични данни в същите присъствени форми е отразявано с код
“Не”, т.е не присъствен ден на ищеца и като самоотлъчка по делото не става
ясно.
Определено няма как да се приемат за основателни
възраженията на ответника, че всъщност по проекта за конструирането и изработването на нова визия на иновативната машина, за който
и по повод на който ищеца е бил наета на работа не е извършвана работа. Дори и
това да е било така и в някой дни ищеца да не работи по възложената му работа
за която и нает, то това е било поради не осигуряване на работа от страна на
работодателя за работното време за което е сключен трудовия договор, което
винаги е задължение на работодателя.
Същевременно от представените от ищеца присъствени
форми - Таблици за отчитане явяването и
неявяването на работа (л.35-42) за месеците от март до октомври 2012г. вкл.,
изготвени и подписани от А.Б –* в ответното дружество и пряк ръководител на
работата на Г е видно, да е отразено явяване на работа и полагане на труд по *
часа през всеки от работните дни в тези месеци. А и сред отчетените отработени
дни ищецът е положил подписа си. Дори и до знанието на управителя на “Сас
дизайн 2011” ООД да не са били достигнали тези присъствени форми, в какъвто
смисъл са направени възражения от ответника, то е можел да ги изиска и да съобрази с тях след
като добре е знаел, че работата на ищеца като конструктор се следи, а
респективно и отчита от съдружника и дизайнер на разработвания проект – Б.
Действително ответника е оспорил съдържанието на
тези присъствени форми, но не и подписа на съставилото ги лице.
В тази връзка по делото са събрани устни, чрез
разпит на свидетели на страните, както и писмени доказателства.
От показанията на св. А Б и св. М М, при съвпадение на данните, се
установява следното: Ответното дружество “Сас дизайн 2011” ООД е създадено с основна
цел да кандидатства по оперативна
програма “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013
по процедура № BG161PO03-1.1.05 - “Разработване на иновации от стартиращи
предприятия”. Тъй като за кандидатстването било необходимо да се посочи екип,
който ще работи бил съставен такъв, включващ 5-ма специалисти: Б, К Г, И Л, Г С
и Доц. Д. Всеки един имал и задача. Б
бил *, К * по ходовата част, И Л- *, Доц. Д за * и Г С по * част, като всеки от
4-мата * като отговаряли за отделна част от това превозно средство. По тази и
причина в
спешен порядък на 16.03.2012г. били сключени трудови договори с част от тях,
като с доц.
Д и за Л не се сключени договори, защото
нямало как на този етап и не бе необходимо да се назначат. Трябвало обаче да се
назначат служители, тъй като това носело
точки за кандидатстването. По кандидатстването се
подготвяла част от информацията необходима за него, като е правено проучване. Самата
документация по кандидатстване е работена от специализирана фирма за това,
различна от ответника. Проекта бил одобрен през м. август 2012г. и за това били
получени документи от ответника на 19.09.2012г. След одобряването му през месец септември
започнали да работят по този проект. Б бил направил идейни проекти, а след
подписването на договора направените идейни проекти ги дал на ищцата за да ги направи на 3D. Септември и октомври
и повече от два месеца минали, докато К правила на 3D проекта, св. Б или
отивал при нея, или тя ходела при него.
През деня се виждали. По тази начин работили сутрин и до по- ранния следобед, и
от сутрин до по- късно вечерта. Нямало опредено време от кога и до кога. По
7-8-9 часа, понякога и по 9 часа работили. Освен това имало и другите задачи
към САС ДИЗАЙН по които Б и ищцата работили. Работили по една поръчка за един
багер, която поръчка дошла май месец и към средата на май месец. Касаело се за
дизайнерска разработка за багер. За тази поръчка не бил сключван договор, а се
работило, с оферти. Б представил оферта на “Каелбле БГ” ЕООД и на база на нея,
която била одобрена май месец и веднага след това се започнали работата. Оферта
била отправена от името на САС ДИЗАЙН, като управителя Б би запознат с тази
оферта дал съгласието си и я одобри. С управителя Б се договорил, че и К ще
работи по този проект още в предварителните разговори в началото на май, когато водили преговори. Работата на ищцата
била да визуализира всичко и да направи
документацията за фирмата, която поръча багера. Управителят бил наясно с
това и се съгласил. Б и К работили заедно, като тя ходела да взима документация
от фирмата, за да наслагват те с тяхната разработка. В периода май – септември работили
само за този багер, като тази поръчка на “Каелбле БГ” ЕООД приключили, като
последно ищцата предала документите през ноември месец. А от септември до
ноември работихме и по двата проекта. Св.
Б твърди, че в периода от май до ноември в които работили заедно с ищцата К са
работили по 6-7 и по 10часа по домовете си, като са работили и заедно или в
неговия или в нейния дам. Не е имало
дни, в които изобщо да не са работили, тъй
като било доста натоварено, а и били
притиснати от сроковете.
С М М твърди, че след като ищцата сключила трудов
договор със “Сас Дизайн 2011” не ходила на работа в офиса на дружеството
находящ се на ул.”В Л” №* в *, като
никога не я е виждала да отива там за да работи. Свидетелката обаче твърди да
не е присъствала на срещите на управителя и неговия съдружник Б и да не й е
известно какво са се уговаряли. Освен това не й е известно и къде е следвало да
работи ищцата, но е знаела, че Б не зависимо да работи като * не работи в офиса
на дружеството. Твърди също, че е изготвяла присъствени форми, но те са били
допълнително коригирани от управителя в последствие, като не й е известно по
каква причина са правени корекции.
От своя страна св. Б твърди, че е имало уговорка с управителя
на дружеството, че ще се работи вкъщи. Такава уговорка с Б постигнали, защото в началото
когато поели въпросната поръчка и от преди работата по Европейския
проект от септември, от поръчващата фирма “Каелбле БГ” ЕООД, за която била
поръчката, имало изискване за софтуер, какъвто софтуер САС ДИЗАЙН нямал .И поради
тази причина трябвало да работят от домовете си на собствените си компютри.
Показанията на св. Б в
частта за възложена работа по поръчка на “Каелбле БГ” ЕООД въз основа на оферта
на ответното дружество, както и ищеца К.Г да е работила по тази поръчка се
потвърждават до края на м. ноември 2012г. се потвърждават от показанията на св.
Б Б –* на почващата фирма. Този свидетел твърди, че е контактувал регулярно с
проектантите Б и К Г, която работила по * част. При срещите им, които били в
тяхната фирма и извън нея и ставали прочети всяка седмица, ищцата била с
лаптопа си и по него обсъждали детайлите. За да може да работи на програмния
продукт “SolidWfrs 2007” – програма за триизмерно програмиране, той й бил предоставен от
неговата фирма качен на личния и компютър. Никога обаче не бил ходил в офиса на “Сас Дизайн 2011”. този свидетелят твърди също, че реално
работата по тяхната поръчка е започнала някъде в началото на м. април и е
продължила около 8 месеца, тъй като неколкократно са правени промени и заради
тях са удължавани сроковете. Освен това Б и К направили и представяне на
идейната си разработка пред германските им партньори през м. юни. Според
свидетеля обема на свършената работа за тези * месеца е такъв за работа от по *
часа на ден.
Показанията на св. Б се
подкрепят и от писмените доказателства – Запитване –предложение от оферта на
ответното дружество от 21.04.2012г. със заложени цени на проект за разработка
на багер “Атлас 804 М” на обща стойност 15600лв. без ДДС, както и 4 бр. фактури
и извлечения от интернет банкиране, от които се установява от “Каелбле
БГ” ЕООД да са направени плащания на “САС ДИЗАЙН 2011” по разработката за багер “Атлас”
през май, юли и август 2012г. в размер на общо 16200лв.
Въз основа на тези
писмени доказателства съдът счита, че след като ответното дружество е получило
плащания по поръчката на “Каелбле БГ” ЕООД и ги е приело, то няма
как да не било наясно и в частност управителя му, че неговите служители са
работи ли и са изпълнили поръчката. В този смисъл в съответствие с твърденията
на св. Б съдът намира че управителя на дружеството е бил напълно в течение на
тази работа. Но дори и да не бил точно така, то няма пречка съдружника да прави
оферти и работи по проекти на фирмата в която участва, негово задължение е само
да уведоми управителя за това, който да приеме извършеното. В случая с
получаването на плащането е и прието извършеното.
На следващо място
следва да се отбележи, че липсва нормална житейска логика в това да се
увеличава размера на трудовото възнаграждение на един работник, който не
изпълнява трудовите си задължения. А именно това е направено от ответника,
който е вписал и в ТК на ищеца увеличение на ОТВ на 20.09.2012г. с почети 80лв.
след като през целите месеци юли и август изобщо не му е начислявал трудови
възнаграждения.
Ето защо съдът намира
за неоснователно възражението на ответника за недобросъвестно изпълнение на
трудови задължения от страна на ищеца, тъй като точно обратното се установява
по делото. И тъй като при добросъвестно изпълнение на трудови задължения
работодателят дължи плащане на уговореното трудово възнаграждение, то и иска по
чл.128 КТ е доказан по основание.
Въз основа на тези доказателства съдът приема за
установено по делото, че в периода от 21.04.2012г. до 19.11.2012г. ищеца
добросъвестно е полагал труд в изпълнение на трудовите си задължения към
ответника,
като е изпълнявал възложената от прекия и ръководител –Б работа. Изпълнявал е
трудовите си задължения да прави проучвания по предстоящия проект за иновация,
по който ответното дружество е кандидатствало и по повод на който е нает на
работа. този извод се налага както от факта, че веднага след одобряване на
въпросния европроект е започнала ефективно да работи по идейния проект, но и от
факта за месеците март и април да е начислено на ищеца ТВ, като дори за
м.03.2012г и пълния размер на уговореното такова. А през м.04.2012г. , както и
в следващите месеци от май до ноември вкл., когато реално е престиран труд,
ищеца е воден в неплатен отпуск – при това без такъв да искан или разрешаван.
Видно от приета и неоспорена от страните ССЕ от
01.04.2014г. изготвено от в.л. К Д за периода от 19.03.2012г. до 29.11.2012г.
на БТВ от 657 до м. септември и на БТВ от 741,74лв. за останалата част от него,
на ищеца е следвало да бъде начислено БТВ в размер на общо 5776,32лв. А след
приспадане на законово регламентирани удръжки е следвало да се изплати сума от
общо 4528,05лв. Вместо това на ищеца е начислено за плащане по ведомости за заплати
сума от общо 545,20лв. за месеците в същия период. Но дори тези суми са
останали неизплатени, до колкото не е направено плащане срещу подпис във
ведомости за заплати.
Единствено по делото има данни за изплатени 300лв.
на 06.02.2012г. на ищеца от ответното дружество, срещу подпис в РКО
№21/06.02.2012г. и с основание за плащането “личен аванс”. Въпросния РКО е
представено от ответника с отговора и не е оспорен от ищеца. А той не е оспорил
и твърдението на ответника, че с това плащане му е заплатено авансова за
предстоящата за извършване работа по европоректа от преди сключване на трудовия
договор. Независимо да не точно по
нормите на кодекса на труда да се дават аванси преди сключване на трудов
договор, то до колкото ищеца не оспорил това плащане, а не се и твърди между
страните да са съществували други отношения извън сключения между тях трудов
договор, то и съдът намира, че с изплатените 300лв. на ищеца следва да се
намали задължението на ответника -работодател за заплащане на ТВ за процесните
месеци. Всъщност точно така е постъпено и от вещото лице при изготвяне на
заключение по ССЕ, при това по изрично искане на ищеца. А заключението не е
оспорено от страните.
Съдът възприема изцяло заключението по ССЕ на
в.л.Д, според което останали са неизплатени, а и неначислени, но дължими на
ищеца ТВ за периода от 19.03.2012г. до
29.11.2012г., всяко от които в сума за изплащане по-малка от 620лв.(каквито са
претендират от ищеца) в размер на общо
4228,05лв. след приспадане на изплатените 300лв. от дължимите ТВ за м.03.201г.
изцяло и част от това дължимо за м.04.2012г., която сума няма данни да е
изплатена до момента. А лихвите за забавено плащане на дължимите на ищеца ТВ са
в размер на общо 172,96 лв. за периодите от първо число на месеца следващ този на полагане
на труда до 12.02.2013г.
В случая следва да
се отбележи, че съгласно чл.245 КТ неизплатените ТВ се дължат в едно със
законното лихва от дата на която е следвало да се плати до окончателното
плащане. В ТД не е уговорена конкретна дата или срок за плащане на заплати,
извън уговорката това да става ежемесечно. Ответникът обаче не е оспорил
претенциите на ищеца за мораторни лихви, включително и дас8ежно началната дата
на изпадането му в забава, нито заключението по ССЕ при което и следва да се
приеме, че именно от първо число на месеца следващ този на полагане на труда е изпаднал в
забава. Освен това на работника се дължи и той има право да получи не
уговорения размер на БТВ, а само сумите който се получават след приспадане на
законово регламентирани удръжки, които работодателя като осигурител е длъжен да
внесе от негово име и за негова сметка като задължение на работника към фикса.
За неизпълнение на това си задължение той носи административна отговорност.
Предвид така установеното от фактическа страна и
по изложените съображения съдът намира иска по чл.245 КТ за доказан по
основание и частично по размер, до размерите съответно от общо 4228,05лв. –сбор
от неизплатени тр. възнаграждения за периода от 19.03.2012г. до 29.11.2012г. и
общо 172,96 лв. мораторни лихви за неизплатените ТВ и за периодите от първо число на
месеца следващ този на полагане на труда до 12.02.2013г. до тези и размери исковете ще се уважат, като се
осъди ответникът да заплати на ищеца тези суми, ведно със законната лихва върху
главницата от дата на искова молба - 13.02.2013г. до окончателното плащане. А над тях и до пълния претендиран размер от 5160лв.- сбор от
брутни трудови възнаграждения за периода от 19.03.2012г. до 29.11.2012г. и
263,49лв. – сбор от лихви за забавено плащане на тези ТВ за периодите от първо
число на месеца следващ този на полагане на труда до 12.02.2013г., както и за законната лихва върху разликата,
На осн. чл.78, ал.1 и 1 КТ ищецът има право на
разноски с оглед изхода от спора, поради което и ще му се присъдят разноски в
размер на 341,78лв., по съразмерност с уважената част от исковете, при
представени доказателства за направени такива от 400лв. за адв. възнаграждение.
С оглед изхода от спора ответникът има право на
разноски по съразмерност с отхвърлената част от исковете, като е претендирал
такива и е представил доказателства за направените разноски в размер на 1200лв.
Ищеца е направил искане по чл.78, ал.5 ГПК за
намаляване на разноски на ответника поради прекомерност на направените такива с
оглед правната и фактическа сложност на делото. Действително делото не е
особена правна или фактическа сложност. В случая следва обаче да се отчете, че
са предявени и разгледани общо 5 иска, единия от които неоценяем, а предявените
осъдителните искове са с обща цена от 7228,49лв. При което съгласно чл.7, ал.1
и ал.2, т.3 от НМРАВ минималния размер на адвокатското възнаграждение е
891,42лв. (200лв.+691,42лв.). Определено
платеното адв.възнаграждение от 1200лв. е с около 50% по високо от минималното
такова, поради което и подлежи на намаляване. Ето защо и съдът като намира
възражението на ищеца по чл.78,ал.5 за основателно намалява разноските на
ответника до размера от 891,42лв. На този база по съразмерност с отхвърлената
част от исковете ответникът има право на разноски в размер на 129,75лв., която
и сума ще се осъди ищеца да му заплати за разноски.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, дължимите държавни
такси за производството следва да се възложат на ответника, като се осъди същия
да заплати на ПРС държавна такса в размер на 376,04 лв., в това число 175,04лв.
по иска по чл.245 КТ от по 50 лв. за останалите 4 иска, според уважената част
от исковете, в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната
сметка на Висш съдебен съвет и сумата от 70лв. разноски за ССЕ по съразмерност
с уважената част от исковете, при изплатени 70лв. от БС.
Въз основа на
изложените по-горе съображения, ПРС, ХV гр.с.:
Р
Е Ш И :
ДОПУСКА да се извърши поправка
на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на К М К-Г, ЕГН ********** ***, както и всички съпътстващи документи, удостоверяващи
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с работодател “Сас Дизайн
2011” ООД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. Пловдив, ул.”Васил
Левски” №8, представлявано от П Б - *, от посоченото от работодателя основание: „чл.
328, ал.1, т.2 от КТ” и посочена дата на прекратяване: „22.12.2012г.” на
основание: „чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ”
с дата на прекратяване: „29.11.2012г.”
Осъжда “Сас Дизайн 2011” ООД, ЕИК *********, с адрес на управление
гр. Пловдив, ул.”Васил Левски” №8, представлявано от ПБ - *, да
заплати на К М К-Г, ЕГН ********** ***, Сумата от 4228,05лв. (четири хиляди двеста двадесет
и осем лева и 05ст.)- сбор
от трудови възнаграждения за периода от 19.03.2012г. до 29.11.2012г. в сума за
изплащане, както и Сумата от 172,96лв. (сто седемдесет и два лева и
96ст.)– сбор от лихви за забавено плащане на тези ТВ за периодите от първо
число на месеца следващ този на полагане на труда до 12.02.2013г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.02.2013г. до окончателното плащане, като Отхвърля исковете по
чл.245 КТ над тези размери и до пълните претендирани такива от 5160лв.- сбор от
брутни трудови възнаграждения за периода от 19.03.2012г. до 29.11.2012г. и
263,49лв. – сбор от лихви за забавено плащане на тези ТВ за периодите от първо
число на месеца следващ този на полагане на труда до 12.02.2013г., както и за законната лихва върху разликата,
като неоснователни.
Осъжда “Сас Дизайн 2011” ООД, ЕИК *********, с
адрес на управление гр. Пловдив, ул.”Васил Левски” №8, представлявано от П Б - *, да заплати на К М К-Г, ЕГН ********** ***, Сумата
от 620лв. (шестстотин и двадесет лева)-
обезщетение в сума за изплащане за срока на предизвестие от 1 месец при
прекратяване на ТД на осн. чл.327, т.2 от КТ, както и Сумата от 720лв. (седемстотин и двадесет лева)-
обезщетение по чл.226, ал.3 КТ в сума за изплащане, за незаконно задържане на
трудовата книжка след прекратяване
трудовия договор и в периода от
30.11.2012г. до 08.01.2012г. вкл., както и Сумата от 435,37лв. (четиристотин тридесет
и пет лева и 37ст.), представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 КТ в сума за изплащане, за останал неизползван платен
годишен отпуск полагаем се за срока на договора, ведно със законната лихва върху тези суми от
13.02.2013г. до окончателното плащане, като отхвърля иска по чл.224 КТ над
размера от 435,37лв. до пълния претендиран размер от 465лв., както и за законната лихва върху
разликата, като неоснователен.
Осъжда “Сас
Дизайн 2011” ООД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. Пловдив,
ул.”Васил Левски” №8, представлявано от П Б - *, да заплати
на КМ К-Г, ЕГН ********** ***, Сумата от 341,78лв. (триста
четиридесет и един лева и 78 ст.), разноски по делото за адвокатско възнаграждение
по съразмерност с уважената част от исковете, А на ПРС да заплати държавна
такса от 376,04лв. (триста седемдесет и
четири лева и 04 ст.)лв., както и 70лв.
(седемдесет лева) разноски за ССЕ, в полза на държавата по бюджетна сметка
на ВСС
Осъжда К М К-Г,
ЕГН **********
***, да заплати на “Сас Дизайн 2011” ООД, ЕИК *********, с
адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Васил Левски” №8, представлявано от П Б - *, Сумата от 129,75лв. (сто двадесет
и девет лева и 75 ст.), разноски по делото за адвокатско възнаграждение по
съразмерност с отхвърлената част от исковете.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните , а копие от същото да им се изпрати.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Валентина Иванова
Вярно
с оригинала: Ц.Т.