№ 5457
гр. София, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20231100512582 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (с предходно
наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД) срещу решение № 20101892 от 31.08.2023
г., постановено по гр. дело № 65066/2020 г. по описа на СРС, 155 състав, с което са уважени
предявените от Н. П. З. отрицателни установителни искове за недължимост на сумата от
общо 25448,72 лв., от която сумата от 12724,36 лв. е начислена по фактура №
**********/12.11.2020 г. по едностранна корекция за сметка за периода от 10.08.2020 г. до
10.11.2020 г. и сумата от 12724,36 лв. е начислена по фактура № **********/12.11.2020 г. по
едностранна корекция за сметка за периода от 10.08.2020 г. до 10.11.2020 г.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на материалния закон и необоснованост, като въззивникът счита, че от
доказателствата по делото се установявало основание за начисляване на оспорената
корекция в тежест на ищеца, който бил титуляр на партидата, но първоинстанционният съд
погрешно е приел, че е необходимо установяване на виновно поведение на абоната по
отношение на констатираните нарушения в електромера. Въззивникът поддържа, че в случая
се касае до специална обективна отговорност, при която не е необходимо да се установява
1
дали неточното или непълно отчитане на ел. енергия е с участието на клиента. Намира, че
наличието на съсобственост относно процесния имот е ирелевантно обстоятелство, като
отговорен за претендираните суми е ищецът, тъй като той е титуляр на партидата за
жилището. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на
предявените искове в цялост.
Въззиваемият Н. П. З. счита, че въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
По делото е постъпила и частна жалба на ищеца Н. П. З. срещу определение № 20105822 от
17.10.2023 г., постановено по гр.д. № 65066/2020 г. по описа на СРС, 155 състав, с което е
оставено без уважение искането на ищеца за изменение на постановеното по делото
решение в частта за присъдените разноски, с изложени доводи, че заплатеният от ищеца
адвокатски хонорар не е прекомерен, тъй като не надхвърля регламентирания минимум в
Наредба № 1/2004 г. Ето защо ищецът моли обжалваното определение да бъде отменено, а
първоинстанционното решение да бъде изменено в частта за разноските и на ищеца да бъдат
присъдени направените разноски в пълен размер. Ответникът по частната жалба
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД не е подал становище по същата.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, поради
следните съображения:
При предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже, че
претендираното от него и оспорено от ищеца вземане съществува, т.е. че през процесния
период между страните е съществувало валидно облигационно отношение по договор за
продажба на електрическа енергия, както и че е налице основание за преизчисление на
дължимата за процесните периоди стойност на доставена електроенергия по нормативно
предвидена методика поради констатиран нерегламентиран достъп до електромера, довел до
неправилно изчисляване на потребените от клиента количества електрическа енергия.
2
Съгласно разпоредбите на чл. 117, ал. 1 ЗЕ и чл. 4, ал. 2 от Общите условия на
електропреносното предприятие, облигационно правоотношение по договор за продажба на
електрическа енергия възниква въз основа на писмен договор за присъединяване на обекта
(сградата) към електроразпределителната мрежа, сключен с потребителя на електрическа
енергия за битови нужди – физическо лице, което е собственик или ползвател на
присъединения имот и ползва електрическа енергия за домакинството си. След
присъединяване на обекта към електропреносната мрежа съобразно разпоредбата на чл. 98а,
ал. 1 ЗЕ между собственика на сградата (респ. собствениците на отделни обекти в нея в
случай на етажна собственост) и крайния снабдител („Е.П.“ АД (с предишно наименование
„ЧЕЗ Електро България“ АД) съгласно издадената от ДКЕВР лицензия) възниква
облигационно правоотношение по неформален договор за продажба на електрическа
енергия при общи условия – законът не предвижда писмена форма за действителност на
договора за продажба на електрическа енергия (такава е регламентирана единствено за
първоначалния договор за присъединяване на обекта към електропреносната мрежа), като
страна по него като купувач е всяко лице, което след присъединяване на сградата към
електроразпределителната мрежа е придобило право на собственост или ограничено вещно
право на ползване върху съответния жилищен обект.
В настоящия случай титуляр на оспореното вземане не е продавачът на ел. енергия по
облигационно правоотношение с битовия клиент – „Е.П.“ АД, а операторът на
разпределителната мрежа – „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, който има право
да начислява едностранни корекции на количеството доставена ел. енергия по реда на
корекционната процедура, регламентирана в обнародваните в Държавен вестник, бр.
35/30.04.2019 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от
04.05.2019 г. Същите са издадени от председателя на КЕВР (приети с Решение на КЕВР по т.
1 от протокол № 67 от 24.04.2019 г.) в съответствие с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6, вр.
ал. 2 от ЗЕ, които изискват устройството и експлоатацията на електроенергийната система да
се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа
енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за
търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от
тези средства база данни, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3
и т. 9 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Правилата са издадени по законова делегация и имат
характер на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните, като след
изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, обнародвано в ДВ, бр. 38 от 2018 г., в
сила от 08.05.2018 г., е несъмнено, че в рамките на законовата делегация изрично е включено
и правомощието на КЕВР да регламентира процедура по налагане на корекция
(преизчисляване на количеството ел. енергия) при констатирано неизмерване, неправилно
или неточно измерване на ел. енергия. В случаите на преизчисляване на количества
електрическа енергия по реда на тази законово регламентирана процедура операторът на
3
електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за
преизчислените количества електрическа енергия, като ползвателят на мрежата заплаща на
оператора на съответната мрежа дължимата сума – арг. чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ. Видно е,
че задължено лице за тези суми е „ползвателят на мрежата“, който, съобразно
дефинитивната разпоредба на § 1, т. 4 от ДР на ПИКЕЕ, е клиентът на електрическа енергия
по смисъла на Закона за енергетиката.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ битов клиент на електрическа енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа енергия за домакинството си. Правоотношението по продажба на
електроенергия за битови нужди на крайни клиенти е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката като договорно, при държавно регулирани цени и
публично известни общи условия, предложени от доставчика и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните от закона клиенти при доставката на електроенергия за
битови нужди, но такива могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват имота със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното
право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна (електрическа) енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното (респ. електропреносното)
предприятие. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК (приложими по аналогия
и към договорите за продажба на електрическа енергия при общи условия), като в тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна (електрическа)
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР на ЗЕ) и като страна
по договора за доставка на електрическа енергия дължи цената й на електропреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и електропреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК с всички допустими доказателствени средства.
По настоящото дело се установява, че ищецът Н. П. З. е бил собственик в условията на
съпружеска имуществена общност на ½ идеална част от процесния имот, представляващ
двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр. София, кв. „Витоша – ВЕЦ
Симеоново“, ул. ****, като заедно със съпругата си В.А. З.а е дарил този дял от имота на
дъщеря си А.Н. З.а с договор, сключен в нотариална форма на 18.12.2001 г. – видно от
приложения нотариален акт № 191, рег. № 5933, дело № 170/2001 г. на нотариус Т.В..
Следователно, ищецът се е разпоредил с притежаваната от него идеална част от
електроснабдения имот близо 20 години преди извършването на проверките на адреса, въз
основа на които са съставени констативни протоколи и е проведена корекционната
процедура, като по делото не се установява към 10.11.2020 г. Н. П. З. да е бил титуляр на
друга част от правото на собственост върху обекта. От приложените по делото нотариални
актове от 1994 г. и 1997 г. (л. 163-169 от делото на СРС) е видно, че с договори за замяна и
продажба ищецът е придобил правото на собственост върху поземлен имот с пл. № 1177,
4
върху който впоследствие е построена процесната жилищна сграда, но приобретатели по
тези сделки са били той и трето лице – Н.й П. З., като при липсата на други данни и на
основание чл. 30, ал. 2 ЗС следва да се приеме, че съсобствеността между тях е възникнала
при равни дялове. По делото не се твърди, нито се установява в полза на ищеца да е
учредено право на строеж за изграждане на двуетажната къща в имота, поради което след
построяването й тя също е придобита в съсобственост от притежателите на земята при равни
квоти – арг. чл. 92 ЗС.
С оглед на изложеното, по делото се установява, че Н. П. З. е бил собственик само на ½
идеална част от процесния имот, с която към периода на корекционната процедура вече се е
бил разпоредил и към този период не е бил собственик или титуляр на вещно право на
ползване на електроснабдения обект. Следователно, не се доказва той да е бил битов клиент
на електрическа енергия през процесния период, респ. ползвател на мрежата, поради което
не дължи стойността на коригираното количество ел. енергия, начислено по реда на ПИКЕЕ.
Когато правото на собственост върху електроснабден имот е прехвърлено, старият
собственик на имота, на когото е била доставяна електрическа енергия за битови нужди, не
дължи цената на доставената енергия за периода, който следва изгубването на собствеността
– в този смисъл е и постановената трайна съдебна практика – Решение № 205 от 28.02.2019
г. на ВКС по гр. д. № 439/2018 г., III г. о., Решение № 169 от 17.12.2020 г. на ВКС по гр. д. №
340/2020 г., III г. о., и др.
Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се отбележи, че по делото не са
представени и доказателства ищецът да е сключил изричен договор за продажба на ел.
енергия в имота след прехвърлянето му на трето лице, като това обстоятелство не се
установява от факта на открита на името на Н. П. З. партида в електропреносното
дружество, тъй като не се доказва това да е станало по неговата воля – липсва представено
заявление или молба с искане от ищеца да бъде открита партида на негово име, нито друг
документ, който да обективира изразено от него съгласие да ползва и заплаща потребяваната
в имота електрическа енергия. Ето защо, същият не дължи претендираната стойност на
коригирано количество ел. енергия, доставено в имота през периода 10.08.2020 г. –
10.11.2020 г., доколкото не е битов клиент на ел. енергия през този период, респ. не се
намира в облигационно правоотношение с ищеца или електропреносното предприятие. При
липсата на този елемент от фактическия състав на претендираното от ответника и оспорено
от ищеца право отрицателните установителни искове се явяват основателни, а обсъждането
на събраните доказателства относно реда на провеждане на корекционната процедура се
явява безпредметно.
Като е достигнал до идентични правни изводи, СРС е постановил правилно съдебно
решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззиваемият има право на направените по делото пред въззивната
инстанция разноски за платено адвокатско възнаграждение, като в писмена молба от
24.09.2024 г. преди хода на устните състезания въззивникът е навел възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК, което въззивният съд намира за основателно. Следва да се отбележи, че съобразно
5
Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и Определение № 343/15.02.2024 г. по
т.д. № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т.о., минималните размери на адвокатските
възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила за съда, като
предвид фактическата и правна сложност на делото и обема на положения труд по
процесуално представително във второинстанционното производство, настоящата въззивна
инстанция намира, че уговореният и платен от ищеца хонорар за подаване на отговор на
въззивната жалба и процесуално представителство пред СГС (без явяване в открито съдебно
заседание) в размер на 2850 лв. е прекомерен и следва да бъде намален до сумата от 400 лв.
По частната жалба по чл. 248 ГПК
Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 248, ал. 3 ГПК, като по делото е
представен списък на разноски по чл. 80 ГПК, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да отхвърли искането на ищеца за изменение на решението в частта за разноските, СРС е
приел, че уговореният и платен от Н. П. З. хонорар от 2800 лв. е прекомерен и го е намалил
до сумата от 1293,46 лв., съобразявайки правната и фактическа сложност на делото,
наведеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, както и разпоредбата на чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г.
На първо място, във връзка с възраженията в частната жалба следва да се отбележи, че
съобразно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и Определение №
343/15.02.2024 г. по т.д. № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т.о., минималните размери на
адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила
за съда, като последният следва да съобрази действителната правна и фактическа сложност
на делото и да определи и присъди разумен и съответен на положения от адвоката труд
размер на възнаграждението, в случай че такова се присъжда по реда на чл. 38 ЗАдв или е
направено възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК от насрещната страна.
В настоящия случай не се касае до дело с висока правна или фактическа сложност, като са
предявени два идентични отрицателни установителни искове, по които тежестта на
доказване по правило пада върху ответната страна, която следва да докаже пълно и главно
съществуването на оспореното от ищеца вземане. По делото са събирани писмени
доказателства, както и гласни доказателства чрез разпит на свидетели и е прието заключение
на допуснатата по искане на ответника СТЕ, като производството пред първата инстанция е
приключило в три открити съдебни заседания, в които ищецът е представляван от
процесуалния си представител. Доколкото характерът на предявените отрицателни
установителни искове не предполага значителна процесуална активност у ищеца за
установяване основателността на претенциите, а и по подобни казуси, касаещи корекционни
процедури по реда на ПИКЕЕ, е постановена обилна съдебна практика, въззивният съд
намира, че платеният от Н. П. З. хонорар от 2800 лв. за процесуално представителство в
първоинстанционното производство е прекомерен и правилно е бил намален от СРС до
6
сумата от 1293,46 лв.
Ето защо, не е налице основание за изменение на първоинстанционното решение в частта за
разноските и частната жалба срещу обжалваното определение следва да се остави без
уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20101892 от 31.08.2023 г., постановено по гр. дело №
65066/2020 г. по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, да заплати на
Н. П. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 400 лв., разноски във въззивното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 25040266/08.11.2023 г. на ищеца Н. П. З.
срещу определение № 20105822 от 17.10.2023 г., постановено по гр.д. № 65066/2020 г. по
описа на СРС, 155 състав, с което е оставено без уважение искането на ищеца за изменение
на постановеното по делото решение в частта за присъдените разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК в едномесечен срок от получаване на препис от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7