Определение по дело №1219/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 409
Дата: 1 юли 2019 г. (в сила от 30 юли 2019 г.)
Съдия: Стела Йорданова Михайлова
Дело: 20195220201219
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

           

 

 01.07.2019 г., гр.Пазарджик

 

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателен състав

на първи юли през две хиляди и деветнадесета година

в закрито заседание в състав:

 

Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Михайлова ЧНД №1219 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.243, ал.4 от НПК.

Образувано е по жалба на * представлявана от Директора на ТД „Държавен резерв“ гр.Пловдив в качеството на управител на ** против Постановление на Районна прокуратура Пазарджик от 22.05.2019 г., с което е прекратено наказателното производство по ДП №205/2006 г. по описа на РУ Септември, водено срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ за престъпление по чл.201, ал.1 от НК.

След като се запозна с доводите в жалбата и с материалите по ДП №205/2006 г. по описа на РУ Септември, за да се произнесе съдът прие следното:

Досъдебното производство е водено срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ за престъпление по чл.201, ал.1 от НК.

След извършване на редица процесуално следствени действия за събиране на устни и писмени доказателства,  досъдебното производство е прекратено с постановление на РП Пазарджик, като е прието, че е изтекла давността за наказателно преследване по чл.80, ал.1, т.3 от НК.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице, имащо качеството на пострадал от престъплението и по същество е основателна.

Оплакването в жалбата е за неправилно приложение на закона и се свежда до това, че незаконосъобразно в постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство е приложен чл.80, ал.1, т.3 от НК, а е приложима разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК. По смисъла на тази разпоредба наказателното производство следва да се прекрати с изтичане на 15 годишна, а не 10 годишна давност.

Преди да се даде отговор на горния въпрос е необходимо да се посочат следните теоретични положения по прилагането на закона: Съгласно чл.80, ал.1 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на определен срок. Съгласно чл.80, ал.3 от НК давността за преследване започва от довършването на престъплението, при опит и приготовление - от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления - от прекратяването им.

Според разпоредбата на чл.81, ал.2 от НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Цитираните законови разпоредби съдържат понятия, които изискват изясняване с оглед правилното приложение на закона.

Първото важно понятие е словосъчетанието „наказателното преследване не е възбудено”. Съгласно чл.211, ал.2 от НПК за образуване на досъдебно производство не са нужни данни, от които могат да се направят изводи относно лицата, извършили престъплението, или относно правната му квалификация.

Съгласно чл.214, ал.1 от НПК в акта за образуване на досъдебното производство следва да се посочи освен другото и законният повод и данните, въз основа на които се образува досъдебното производство. С оглед изменението на чл.214, ал.3 от НПК /Дв., бр.63/2017 г./ може да се приеме, че под възбуждане на наказателно производство се има предвид само повдигане на обвинение срещу определено лице, но не и образуване на наказателно производство. В аспекта на посоченото, под възбуждане на наказателно производство се има предвид привличане на лицето като обвиняем, тъй като при образуване на досъдебно производство, съгласно действащата в момента разпоредба на чл.214, ал.3 от НПК  не се посочват имената на лицето, за което има данни, че е извършило престъплението.

Второто важно понятие е прекъсване на давността. Съгласно Тълкувателно решение №28 от 2.III.1959 г. по н. д. №19/59 г., ОСНК изтеклата давност до прекъсването й не може да се присъединява към наново започналата да тече давност. Това означава, че за разлика  от спирането при прекъсването на давността започва да тече нова давност по чл.80 от НК. Освен това според същото Тълкувателно решение действието на надлежните органи, с които се прекъсва давността, примерно са: призоваването на обвиняемия, разпитът на същия на предварителното производство, изготвянето на обвинителното заключение, внасянето на делото в съда, разглеждането на делото в подготвителното заседание, насрочването на делото, събирането на доказателства и т. н. Освен това прекъсването може да се осъществи само с процесуални действия на компетентен орган и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването.

На първо място компетентни са само органите, които по закон осъществяват наказателно преследване. Освен това не е достатъчно осъществяване на процесуални действия спрямо това лице, но те трябва да са в рамките на вече насочено наказателно преследване или самото процесуално действие следва да представлява недвусмислено насочване на разследването срещу лицето /виж Решение № 78 от 22.03.2013 г. на САС по в. н. о. х. д. № 27/2013 г. 

На база горните теоретични бележки фактите по досъдебното производство, относно развитието на процеса са следните:

Наказателното производство е образувано с постановление на Районна прокуратура Пазарджик от 14.07.2006 г. срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИЕЛ, за това че през м.юли 2005 г. на територията на „Стоманени тръби“ АД гр.София-база Септември в землището на гр.Септември, като длъжностно лице е присвоил материали, които са военновременни запаси, връчени му в това качество и поверени му да ги пази или управлява-престъпление по чл.201, ал.1 от НК.

С постановление от 20.07.2007 г. на Районна прокуратура Пазарджик разследването по досъдебното производство е спряно на основание чл.244, ал.1, т.2 от НПК, тъй като извършителят на престъплението не е бил открит.

До момента на възобновяването на наказателното производство с постановление от 22.05.2019 г., няма извършено действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то спрямо определено лице, срещу което да е насочено преследването. Деянието, за което е водено наказателното производство по чл.201, ал.1 от НК е извършено през м.юли 2005 г. и към момента, тъй като давността за наказателно преследване не е била прекъсвана или спирана, поради извършвани процесуални действия по смисъла на чл.81, ал.2 от НК, които да представляват предприемане на преследване срещу определено лице, е изтекла давността по чл.80, ал.1 т.3 от НК, която е десет години.

Но именно поради това, че липсва установено конкретно лице срещу когото да е насочено наказателното преследване, при определяне на давността за това е приложима разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК.

Вярно е, че за образуване на досъдебно производство не са нужни данни, от които могат да се направят изводи относно лицата, извършили престъплението, или относно правната му квалификация, но при определяне на давността за наказателно преследване са определящи правната квалификация на деянието и субектът на престъплението.

В ход на разследването е установена стойността на присвоените материали, която е 3 178,82 лв., към датата на извършване на деянието. Минималната работната заплата за страната към м.юли 2005 г. според ПМС № 12/21.01.2005 г. е 150 лв.

Поради тези обстоятелства деянието не може да бъде квалифицирано по чл.202, ал.2, т.1 или по чл.203, ал.1 от НК /длъжностно присвояване в големи и особено големи размери/.

При квалификация на деянието по чл.202, ал.1, т.1 и 2 от НК, за които се предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години, обикновената давност за наказателно преследване, съгласно чл.80, ал.1, т.3 от НК също е десет години и към момента е изтекла.

Но с оглед извършителя и/или извършителите на деянието правната квалификация на деянието може да се промени и да попадне в състава на чл.202, ал.2, т.2 от НК /извършено при условията на опасен рецидив/, за което се предвижда наказание от три до петнадесет години. При тази квалификация на деянието не е изтекла дори обикновената давност по чл.80, ал.1, т.2 от НК, а още по-малко абсолютната такава по чл.81, ал.3 от НК.

При тези данни съдът счита, че постановлението на РП Пазарджик за прекратяване на наказателното производство е незаконосъобразно и следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на Районна прокуратура Пазарджик за извършване на процесуални действия по установяване на извършителя/ите на деянието.

По изложените съображения и на основание чл.243, ал.5, т.3 от НПК Пазарджишкият районен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ Постановление на Районна прокуратура Пазарджик от 22.05.2019 г., с което е прекратено наказателното производство по ДП №205/2006 г. по описа на РУ Септември, водено срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ за престъпление по чл.201, ал.1 от НК.

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура Пазарджик за изпълнение на указанията дадени в мотивите на определението.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира пред Пазарджишкия окръжен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: