РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 79
гр. Пловдив,
13 януари 2023 год.
Административен съд – Пловдив, XXVI касационен
състав, в открито
съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
ДИЧЕВА
ДАРИНА
МАТЕЕВА
при секретаря Костадинка Рангелова и с участието на
прокурора Анелия Трифонова, като разгледа докладваното от съдия Дичева КАНД №
1897 по описа на съда за 2022 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/
във връзка с чл.63в от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба от ТД на НАП – Пловдив, чрез юриск. М., против Решение № 989/17.05.2022
г., постановено по АНД № 20215330203086/2021 г. по описа на Районен съд
Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 567156-F578494/23.03.2021
г. на заместник директор на ТД на НАП-Пловдив, с което на „Атик“ ООД, ЕИК по
булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Никола
Обретенов“ № 21, представлявано от ***, е наложена имуществена санкция в размер
на 1 778.96 лв. за нарушение на чл.78 ал.2 във връзка с чл.78 ал.3 от ЗДДС
и чл.124 ал.5 от с. з.
Касаторът
счита, че неправилно съдът е приел, че не са доказани всички елементи от
състава на нарушението по чл.124 ал.5 от ЗДДС, тъй като в АУАН и НП не било
описано кога е получено процесното кредитно известие. В тази насока се излагат
подробни доводи, като се сочи практика на СЕС по конкретни дела. Иска се отмяна
на решението и потвърждаване на НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение
за двете инстанции. Представя се подробно писмено становище по съществото на
спора.
Ответникът
по касационната жалба – „Атик“ ООД, се представлява от адв. Р., която поддържа
доводите изложени в отговора на касационната жалба и моли съда да потвърди
решението на ПРС. Претендира разноски по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив счита жалбата за основателна и моли съда да
отмени първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно.
Административен
съд - Пловдив, като обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид
изложените касационни основания и доводите на страните, при спазване
разпоредбата на чл.218 ал.1 и 2 от АПК, приема за установено
следното:
Касационната
жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок
по чл.211 ал.1 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт.
РС
Пловдив е установил, че е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) на "Атик" ООД с ЕИК *********, като регистрирано по
ЗДДС лице и в качеството му на получател на кредитно известие по чл.115 ал.1 от ЗДДС № *********/31.05.2020 г. с данъчна основа: 35 579.17 лв. и ДДС 7 115.83лв.,
не е отразило същото в дневника за покупките с противоположен знак /минусов/ за
съответния период м.05.2020 г., което е довело до определяне на декларирания от
лицето резултат за м.05.2020 г. "ДДС за внасяне" в по-малък размер
със сумата от 45 347.86 лв. Кредитното известие е отразено в дневника за
покупките за следващия данъчен период м.06.2020 г. в подадената справка-декларация с вх. № 16004356656/10.07.2020
г.
Въз
основа на АУАН № F578494/04.11.2020 г. е издадено процесното НП № 567156-F578494/23.03.2021
г., като на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 778.96
лева на основание чл.182 ал.2 от ЗДДС за нарушение на чл.78 ал.2
във връзка с ал.3 и чл.124 ал.5 от ЗДДС.
Районният
съд е приел, че съставените АУАН и НП отговарят на формалните изисквания на
закона като издадени от компетентни органи, без допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, съдържащи необходимите законови реквизити.
За да достигне до този краен резултат, ПРС е приел, на
базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, че правилно
е квалифицирано поведението на търговеца "Атик" ООД, като нарушение
на посочената в АУАН и НП разпоредба на чл.78 ал.2 във
връзка с ал.3 от ЗДДС и чл.124 ал.5 от с. з., но не са доказани всички
съставомерни факти от състава на вмененото административно нарушение и конкретно
– чл.124 ал.5 от ЗДДС, който изисква не само издаване на кредитно известие, но
и неговото реално получаване от адресата и ДЗЛ.
Противно на твърдяното в касационната жалба обаче,
касационната инстанция намира за правилни изводите на ПРС, че неправилно е
вменено задължението на конкретното лице, доколкото, за да възникне задължение
за включване в отчетните регистри на кредитни известия, не е достатъчно да се
установи, че такива са издадени, а е необходимо те и да са получени от данъчно
задълженото лице, в какъвто смисъл е константната практика на ВАС по данъчни
дела.
По делото безспорно е установено и не е спорно между
страните, че кредитното известие № **********/31.05.2020 г., издадено от „Вип
деливъри“ ЕООД, с ЕИК по булстат *********, е получено от задълженото лице,
през месец юни 2020 г. и същото веднага го е включило в дневника за покупки с
подадения отчетен регистър за съответния период – м.06.2020 г.
В тази връзка, настоящият касационен състав счита, че
за съставомерността на деянието е необходимо кредитното известие да е получено
от търговеца. В конкретния случай и съгласно съдебната практика на ВАС, при
по-късното получаване на кредитното известие не се касае за недобросъвестност
на търговеца. Според практиката на Върховният административен съд задължението
възниква с получаването на първичния счетоводен документ от задълженото лице. В
настоящия случай това е сторено своевременно след получаване на кредитните
известия, съответно не са налице предпоставките за санкциониране на търговеца
дотолкова, доколкото поведението му не се дължи на недобросъвестност по
отношение на изпълнение на данъчните му задължения.
По тези съображения решението на ПРС следва да бъде
оставено в сила.
По разноските:
При този изход на спора на ответната страна се следват
претендираните своевременно разноски за осъществената пред касационната
инстанция защита. Същите се констатираха в размер на 300 лева, съгласно
представен договор за правна защита и съдействие на л.32 по делото, изплатени в
брой. Съдът намира за неоснователно възражението на касатора относно
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касае се за материален интерес в
размер на 1 778.96 лв., за който според чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението
за един адвокат следва да бъде в размер на 400 лв. плюс 10 % за горницата над
1000 лв., т.е. 477.90 лв.
Воден от гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 предл.1
от АПК,
Административен съд Пловдив, ХХVІ състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
989/17.05.2022 г., постановено по АНД № 20215330203086/2021 г. по описа на
Районен съд Пловдив
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите – София да заплати на „Атик“ ООД, ЕИК по булстат
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Никола
Обретенов“ № 21, представлявано от ***, сумата от 300.00 лева разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.