Решение по дело №218/2019 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 октомври 2019 г. (в сила от 2 ноември 2019 г.)
Съдия: Дарина Славчева Драгнева
Дело: 20197240700218
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№368                                         11.10.2019г.                              Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На  осми октомври 2019г.

в открито заседание в следния състав:

 

                                                                          СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Ива Атанасова

ПРОКУРОР: Константин Тачев

        Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №218 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.203 от АПК вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, образувано по исковата молба на „ХЕЛИОС СЗ“ ООД гр. Стара Загора, ул. „Св. Княз Борис“ №31Б, ЕИК201680964 против Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, с искане за осъждането й да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 900лв., представляващи възнаграждение за един адвокат, съгласно Договори за правна защита и съдействие от 10.11.2018г./ с достоверна дата от 16.01.2018г/ и от 30.05.2019г. / с достоверна дата от 04.06.2018г/, заплатено на един адвокат за защита от незаконосъобразно НП №24-001718/04.01.2018г., издадено от Директор Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора с наложена на ищеца имуществена санкция в размер на 4 000лв. за нарушение на Кодекса на труда. Наказателното постановление е отменено с Решение №398/05.11.2018г., постановено по КАНД №327/18г. по описа на  АС Стара Загора, след отмяна на Решение №354/14.05.2018г., постановено по АНД №238/2018г. на РС Стара Загора. Ищеца претендира заплащане на лихва за забава върху сумата от 600лв., считано от 10.01.2018г. -датата на заплащането й, същата и не достоверна дата на сключване на договора за правна помощ и процесуално представителство по АНД №238/18г. на РС Стара Загора до датата на завеждане на исковата молба 28.03.2018г., и заплащане на лихва за забава върху сумата от 300лв., считано от 30.05.2018г. – датата на заплащането, същата и дата на сключване на договора за правна защита и съдействие по КАНД №327/18г. на АС Стара Загора до датата на завеждане на исковата молба 28.03.2018г., в размер съответно от 73.84лв. и 25.25лв.  В съдебно заседание уточнява, че претендира лихва за забава от датата на влизане в сила на Решение №398/05.11.2018г., постановено по КАНД №327/18г., с което окончателно е отменено като незаконосъобразно издаденото наказателно постановление. Иска се присъждане на законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане на главницата.     

       Претендира заплащане на направените разходи за процесуално представителство по настоящото исково производство в размер на 600лв.

          Ответника Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София не представя писмен отговор против исковата молба. В открито съдебно заседание процесуалния представител заявява, че не оспорва иска, но прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца за процесуално представителство пред двете съдебни инстанции за защита срещу наказателното постановление. Иска от съда да бъде постановено решение, с което претендирания размер на разноските да бъдат намалени, както и ищеца да посочи банкова сметка, ***.

      Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора поддържа становището на процесуалния представител на ищеца.

            Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Исковата молба е допустима, а  разгледана по същество е основателна по отношение на претендирания размер на имуществени вреди, представляващи възнаграждение за един адвокат в общ размер от 900лв. за процесуално представителство пред двете съдебни инстанции. Акцесорната претенция за осъждане на ответника да заплати лихва за забава, считано от 05.11.2018г. – датата на постановяване на окончателно съдебно решение за отмяна на наказателното постановление до датата на завеждане на исковата молба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, поради липса на отправена до ответника покана за плащане. Сбъдването на фактическия състав на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ не поставя ответника в забава, за разлика от института на непозволеното увреждане, при който деликвента се счита в забава от момента на осъществяване на увреждащите факти. Двата института – отговорността за непозволено увреждане по ЗЗД и отговорността на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, макар да почиват на правния принцип за обезвреждане на причинени вреди, имат различен правен режим и същност. На следващо място, разноски в производството по ЗАНН не се присъждат, не се претендират и за задължението си ответника узнава при отправяне на покана или при предявяване на исковата молба, какъвто е и настоящия случай. В хипотеза, при която ответника признае иска т.е. изрично заявява, че съществува материално правно основание за плащане в претендирания размер и не е дал повод за завеждане на делото – не е оспорвал притезанието и преди завеждане на исковата молба, на същия не се възлагат разноските по водене на делото на основание чл. 78 ал.2 от ГПК вр. с чл.144 от АПК. В настоящия случай обаче ответника оспорва размера на обезщетението, което изключва съществуването на втората кумулативна предпоставка от състава на чл. 78 ал.2 от ГПК, предвид на което ще следва да понесе отговорността за претендираното възнаграждение за един адвокат в настоящото производство, съразмерно с уважената част от исковата претенция. 

      Установява се от приложеното АНД № 238/18г. по описа на РС Стара Загора, че за защита срещу наказателното постановление с наложена имуществена санкция на ищеца в размер на 4000лв. е сключен договор за правна защита и съдействие срещу сумата от 600лв, заплатени в брой, като договора е приложен по делото – стр. 8, на 16.01.2018г., на която дата е подадена въззивната жалба, изготвена от ангажирания адвокат. Същият се е явявал в открито съдебно заседание по съдебното дирене и по същество, а след постановяване на Решение № 354/14.05.2018г. по АНД №238/18г. на РС Стара Загора за изменение размера на имуществената санкция, е изготвил касационна жалба до АС Стара Загора, по която е образувано КАНД №327/18г. по описа на същия съд. Касационната жалба е възприета за основателна като с окончателно решение № 398/05.11.2018г., постановено по КАНД №328/18г. АС Стара Загора е отменил НП № 24-001718/04.01.2018г. издадено от Директор Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора като незаконосъобразно. Възнаграждението на упълномощения адвокат за представителство пред касационната инстанция е в минимален размер от 300лв., определен от чл.18 ал.2 вр. с чл.7 ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За процесуално представителство пред въззивния съд е уговорен и заплатен размер от 900лв., при минимален размер по чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата от 510лв. Следователно сумата от 900лв. е близо, но по-малко от двойния минимален размер, но предвид участието на адвоката в съдебно заседание по съдебното дирене, се налага извод, че уговореното възнаграждение не е прекомерно, за да бъде намалявано до минимално предвиденото в Наредбата т.е. да му се заплати изготвянето на жалбата, без да се вземе предвид участието му в открито съдебно заседание с разпит на свидетели и организиране на защитата. Предвид неоснователността на акцесорния иск за присъждане на лихва за забава от 05.11.2018г. до 28.03.2019г. в размер на 99.09лв., ответника дължи на ищеца заплащане на възнаграждение за един адвокат съразмерно с уважената част на предявения иск, а именно 540.49лв. / уважената част разделена на предявената по размера на възнаграждението/.

 

              Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора   

 

Р Е Ш И

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София да заплати на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, на „ХЕЛИОС СЗ“ ЕИК201680964 гр. Стара Загора  сумата от 900лв /деветстотин/, представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление №24-001718/04.01.2018г., ведно със законната лихва от 28.03.2019г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 540.49 лв./петстотин и четиридесет и четиридесет и девет/, представляваща възнаграждение за един адвокат по настоящото дело.

ОТХВЪРЛЯ иска на „ХЕЛИОС СЗ“ ЕИК ********* гр. Стара Загора за заплащане на лихва за забава в размер на 99.09лв/деветдесет и девет и девет/, считано от 05.11.2018г. до 28.03.2019г. като неоснователен.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: