Р Е Ш Е Н И Е
25.06.2021
г. Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.О. ІІІ
Районен съд – Дупница състав
27 май 2021
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Светла Пейчева
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Райна Боянова
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
НАХ 1022 2020
дело № по описа за година.
Производството
по делото е образувано по жалба на М.Ш.Ш., с ЕГН **********,***, със съдебен
адрес ***, офис 4, област Благоевград, чрез адв. А.В. *** против Наказателно
постановление № 20-0332-000624/25.09.2020 г., издадено от Началник Група към ОД
МВР Кюстендил, РУ Рила, с което на осн. чл. 179, ал.2, пр. 1-во от ЗДвП ѝ
е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 200.00 (двеста) лв. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. В
жалбата се излагат съображения за материална незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, както и твърдения за издаването му в
нарушение на процедурните правила. Иска се неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява. Представлява се от упълномощения от него защитник, който поддържа
искането си за отмяна на НП по съображения подробно изброени в жалбата. Не
претендира деловодни разноски.
Не се явява и процесуален представител на
въззиваемата страна.В съпроводителното писмо е направено искане за
потвърждаване на НП като законосъобразно. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, като в случай на неговата отмяна
моли да бъде присъдено такова в минимален размер.
Съдът, след като обсъди по отделно и в
тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства по делото, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 02.09.2020 г. актосъставителят Д.Р., на дл. мл.
автоконтрольор при РУ гр. Рила, в присъствието на свидетеля при съставяне на
АУАН – Вл. С., съставили АУАН, за това, че на 25.08.2020г. в 14.00 ч. при управление на лек автомобил,
марка и модел „Опел Тигра“, с ДК № КН 6409 ВР (собственост на Борислав Йорданов Бояджиев от гр. Рила), на третоклА.път
№ 107, км 6+400м, в посока гр. Рила, с несъобразена скорост с конкретната пътна
обстановка –мокра настилка излиза в дясно от пътното платно се блъска в крайпътно дърво, вследствие на което
реализира ПТП с материални щети. Водачът е ранен и транспортиран до ЦСМП
гр. Благоевград, поради която причина АУАН бил съставен по-късно на 02.09.2020
г. на за нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
АУАН е бил съставен в присъствието на нарушителя и му бил връчен за запознаване и подпис, като в графата за възражения жалбоподателят е отразил, че не съгласна с описаната фактическа обстановка. Било ѝ е отнето предимство. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не е депозирано писмено възражение. Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление.
Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление, връчено на жалбоподателя на 05.10.2020 г. Жалбата е депозирана в срок- на 07.10.2020 г. Според административнонаказващия орган (АНО) нарушението на М.Ш.Ш., се е състояло в това, че водачът не е избрал скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, причинявайки ПТП, квалифицирано като нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, за което нарушение на основание чл.179, ал.2, пр. 1-во от ЗДвП на водача е наложена глоба в размер на 200 лв. Но в НП за разлика от АУАН АНО е възприел, че нарушението е извършено на на 28.08.2002 г., т.е. три дни след описаното нарушение в АУАН, в който е възприето, че нарушението е извършено на 25.08.2020 г.
В хода на съдебното следствие са събрани гласни доказателства чрез показанията на актосъставителя Р. свидетеля на установяване на нарушението С., които заявиха, че материалните щети са били много и не са описани всички в протокола за ПТП. МПС било обърнато по таван, водачът не бил на място при пристигането му, тъй като бил закаран в болница. Поддържат констатациите отразен в акта.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена главно от приобщените по делото писмени доказателства – НП и АУАН, Заповед № 8121з-515-14.05.2018г., както и от показанията на свидетеля, който подържа констатациите в АУАН.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН от надлежно
легитимирано лице. Разгледана по същество се преценя като основателна, поради
следните съображения:
На първо място АУАН
и НП са съставени от компетентни лица, което се доказва от приложенaта по
делото оправомощителнa заповед.
Съдът счита, че АУАН
и НП страдат от съществени процесуални нарушения, като не са спазени
императвните изисквания на чл. 42 т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като
в двата акта не е описано точно и ясно датата на извършване на нарушението, те.
Налице е драстично разминаване, което е съществено процесуално
нарушение, водещо до невъзможност на жалбоподателя да разбере в какво точно е
обвинен. В тази връзка не може да
бъде осъществен и съдебен контрол, поради което съдът не дължи произнасяне по
същество.
От друга страна не става ясно защо АНО е възприел, че М.Ш. се е движила с несъобразена скорост и най-вече – с кои или кое обстоятелство същата не е съобразила скоростта на движение на МПС. В НП са изброени някои от алтернативно посочените в нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП хипотези – „несъобразяване с атмосферните условия, релефа, с условията за видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението“. Първо - прави впечатление, че АНО не е цитирал цялата норма на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, а посочва само част от неизчерпателно посочените в нея хипотези. Така например остават извън посочения цитат факторите „състояние на пътя“, „състояние на превозното средство“, „превозван товар“, „характер на движението“, които иначе се съдържат като възможности в нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Това би следвало да означава единствено, че според АНО тези фактори не са сред обстоятелствата, които жалбоподателят не е съобразил при предприемане на скоростта, с която се е движил на посочения пътен участък.
В НП не е посочено какви са били конкретните атмосферни условия, за да се прецени съобразена ли е скоростта на Ш. с тях или не. Не е конкретизиран релефът на местността, нито условията на видимост (мъгла, осветеност и т.н.), още по-малко пък интензивността на движение, за да се извърши преценка за обоснованост на наложеното административно наказание. Тези обстоятелства не са посочени нито в АУАН, нито в НП, а това създава крайна невъзможност не само нарушителят да разбере за какво точно се санкционира, но и е пречка за съда да извърши коректна законосъобразна проверка на отразените в НП обстоятелства – доколко се доказва скоростта му да не е била съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, с условията на видимост и т.н. Нещо повече – крайно недопустимо е при мотивиране налагането на административна санкция да се посочат неизчерпателно всички релевантни обстоятелства, както е в настоящия казус – АНО е отразил, че скоростта на водача не е била съобразена „и с др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението“, без да посочва кои са тези други обстоятелства. А ясно е, че тези обстоятелства също биха подлежали на проверка от страна на съда. Нещо повече нито в АУАН, нито в НП са описани материалните щети. Това ограничава правото на нарушителя за защита, тъй като реално не знае по които обстоятелства да се защитава.
Нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП въвежда общо задължение за водачите с кои фактори да се съобразяват при избиране скоростта на движението. Вместо това наказващият орган се е задоволил да препише текстовата част на сочената за неспазена норма, при това частично и неконкретно, без да изпълни задължението си по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
АНО не е изпълнил и вмененото му от закона задължение по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, тъй като не взел предвид направените възражения от жалбоподателката, че ѝ е било отнето предимство, като в тази насока нито са събирани доказателства, нито е извършено разследване по спорните обстоятелства.
В този смисъл основателно се явява и наведеното в жалбата възражение. Допуснатите съществени процесуални нарушения в описание на съставомерните елементи от обективна страна на деянието нарушават правото на защита на дееца да разбере обвинението и да се защити срещу него. Процесуалната незаконосъобразност на НП не налага разглеждане на спора по същество.
Водим от изложеното и на основание чл. 63,
ал. 1, предл. 3-то от ЗАНН, Районен съд гр. Дупница
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0332-000624/25.09.2020
г. на Началник Група към ОД МВР Кюстендил, РУ Рила, с което на М.Ш.Ш., с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес ***, офис 4, област Благоевград, чрез адв. Асен В. *** ѝ
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00 (двеста) лв. за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Кюстендил, по реда
на АПК, в 14-ет дневен срок, считано от деня на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: