№ 364
гр. София, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20211110128364 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Г. Т. К. срещу „***” АД, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата от 20 лв. –
частична претенция за вземане в общ размер от 426,36 лв., представляващo непогасен
остатък от дължимо застрахователно обезщетение по договор за имуществена
застраховка, обективиран в застрахователна полица № ***/17.03.2021г. за щети по л.а.
Фолксваген Голф, с рег.№ ***, причинени вследствие реализирано на 16.04.2021г. на
автомагистрала „Хемус“ в посока от гр. София към гр. Варна застрахователно събитие,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
В исковата молба ищецът излага, че на 16.04.2021г. – в периода на
застрахователното покритие по процесния договор за имуществено застраховане,
сключен с ответника, е настъпило застрахователно събитие – увреждане на собствения
му л.а. Фолксваген Голф, с рег.№ ***, предмет на застраховка „Каско“, клауза
„Пълно“, вследствие на ПТП. Твърди, че докато управлявал личния си автомобил по
автомагистрала „Хемус“ в посока от гр. София към гр. Варна, внезапно на пътното
платно се появило животно, като с цел да избегне сблъсък с него, натиснал спирачки и
последвал удар, вследствие на който били нанесени щети, състоящи се в увреждане на
облицовка предна броня, лява решетка предна броня и ляв калник. Поддържа, че е
уведомил своевременно ответника за настъпилото вредоносно събитие, като била
образувана щета № ***/19.04.2021г. След извършени опис и калкулация на щетите
застрахователят определил застрахователно обезщетение в размер на 469,04 лв., което
му било изплатено. Ищецът твърди, че тази сума не покрива изцяло подлежащите на
репариране щети, като след направено проучване установил, че необходимата сума за
възстановяване на автомобила е 895,40 лв. С тези доводи ищецът обосновава правния
1
си интерес от търсената искова защита. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с
който оспорва предявения иск. Твърди, че законосъобразно е отказал плащане на
обезщетение за възстановяване на щетите по предна броня на процесния автомобил,
тъй като същите не са били причинени в резултат от настъпилото застрахователно
събитие, а са били налични към момента на сключване на договора за застраховка. В
тази връзка навежда, че при първоначалния оглед на автомобила, извършен при
сключване на застрахователната полица, са били установени щети по предната броня.
Излага, че съгласно т. 72 от Общите условия при частична щета на застраховано МПС,
което към датата на сключване на застраховката е на повече 4 години до 12 години,
считано от датата на първата регистрация, застрахователното обезщетение се определя
по един от начините, уредени в т.72.1-т.72.3 от Общите условия. Твърди, че съгласно т.
73 от Общите условия за процесния автомобил застрахователното обезщетение се
определя по експертна оценка на оторизирано от застрахователя вещо лице, като
съгласно т. 74 от Общите условия, експертната оценка на щетите се извършва по цени
за части, материали, труд и начисления за отстраняване на щетите, съгласно Методика
на застрахователя, като по този начин ответното дружество не е обвързано със средни
пазарни цени. Възразява също, че претендираното от ищеца застрахователно
обезщетение не отговаря на действителната стойност на щетите по увредения детайл
от автомобила. По тези съображения ответникът моли за отхвърляне на исковата
претенция и за присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като прецени становищата на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 405, ал. 1 КЗ се обуславя
от установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните
елементи: 1) сключен между страните валиден договор за имуществена застраховка с
обект на застраховане процесния автомобил; 2) реализиране в периода на
застрахователното покритие по договора на застрахователно събитие, за което
ответникът-застраховател носи риска; 3) настъпили в причинна връзка със
застрахователното събитие вреди в претендирания размер; и 4) изискуемост на
вземането за застрахователно обезщетение. В приложение нормата на чл. 154, ал. 1
ГПК ищецът носи доказателствената тежест за установяване на всяко от посочените
релевантни обстоятелства при условията на пълно и главно доказване.
По делото не е спорно, а и от приетите писмени доказателства се установява, че
на 17.03.2021г. между ищеца и ответното застрахователно дружество е сключен
договор за имуществено застраховане, обективиран в комбинирана полица № *** за
застраховки „Каско“ и „Злополука“ за л.а. Фолксваген Голф, с рег.№ ***, с период на
застрахователно покритие от 18.03.2021г. до 17.03.2022г. Застраховката „Каско“ е с
покритие по клауза „П“ – Пълно Каско, в обсега на покрити рискове по която съгласно
т. 12 вр. т. 8. 3 от представените Общи условия на застрахователя, е ПТП, настъпило
при удар както с друго МПС, така и с други предмети, хора или животни на пътното
платно. Видно от съгласуваните по застрахователната полица условия за застраховане,
страните са договорили застрахователна сума в размер от 8800 лв., при дължима от
застрахования премия в размер от 561 лв., за която не се спори, че е заплатена изцяло.
Безспорно е също, че на 16.04.2021г., в срока на действие на процесната
застраховка, е настъпило соченото от ищеца ПТП – реализиран сблъсък с преминаващо
по пътя животно при движение на застрахования автомобил по автомагистрала
„Хемус“ в посока от гр. София към гр. Варна, съставляващо покрит застрахователен
2
риск.
По подадено от ищеца заявление при ответника е образувана преписка по щета
№ ***, по която след извършен оглед от експерти на застрахователното дружество е
съставен опис на претенция, съдържащ описание на констатираните повреди по
автомобила. В описа, представен по делото, са посочени като увредени 3 бр. детайла,
както следва: 1/ предна броня – 1 бр.; 2/ лява решетка на предна броня – 1 бр., и 3/ ляв
калник – 1 бр., като по отношение на детайлите, описани в т. 1 и т. 3 се налага ремонт
и боядисване за отстраняване на щетите, а по отношение на детайла, описан по т. 2, е
отбелязано, че увредата налага подмяната му. Не се спори, че ответникът е заплатил на
ищеца по претенцията му за обезвреда сума в размер от 469,04 лв., което съставлява
извънсъдебно признание на вземането по основание и до погасения размер.
Въз основа на обсъдените факти, за които страните не спорят, и които се
подкрепят от събраните по делото доказателства, съдът намира за установено по
делото наличието на валидно сключен между страните договор за имуществена
застраховка с обект на застраховане процесния автомобил, в периода на
застрахователно покритие по който са били причинени щети на автомобила, в резултат
от настъпило застрахователно събитие – удар с животно по време на движение.
Спорът по делото е концентриран върху това дали имуществената отговорност
на ответника-застраховател по процесния договор следва да бъде ангажирана и за
репариране на щетите, констатирани по детайл предна броня на застрахования
автомобил съобразно отразеното в позиция по т. 1 от изготвения опис на претенция, и в
какъв размер отговаря ответникът за подлежащите на обезвреда щети. Доколкото
възраженията си срещу съдебно предявеното вземане ответникът навежда с доводи, че
посоченият детайл на автомобила е бил увреден към момента на сключване на
застрахователната полица, спорният между страните въпрос се свежда конкретно до
наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото застрахователно
събитие и вредите, чието обезщетяване ищецът претендира, като елемент от
пораждащия отговорността на застрахователя фактически състав.
За разрешаване на така очертания спор съдът съобразява представения по
делото Протокол за оглед от 19.03.2021г. и приетото заключение на съдебна
автотехническа експертиза. Видно от протокола, съставен при сключване на
застрахователния договор и подписан от името и на двете страни, като забележка по
състоянието на предна броня на процесния автомобил при извършения оглед на същия
е констатирано увреждане, засягащо само боята. Като съобразява характера му на
частен свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила
относно отразените в него неизгодни за издателя му факти, съдът приема, че
съдържащото се в протокола удостоверително изявление на ответника сочи на липсата
на други видими повреди по посочения детайл на застрахования автомобил, освен
установените такива. От друга страна, дори такива повреди реално да са съществували
по този или по други детайли на автомобила, следва да се отбележи, че застрахователят
не може да се позовава на наличието на щети по застрахованото имущество при
сключване на договора за застраховка, които е могъл да установи при първоначалния
му оглед. Тъй като в случая се касае за повреда по външен детайл, която е възможно да
бъде установена при обикновен оглед на процесния автомобил, ответникът не може да
черпи възражения от наличието на такава щета към момента на подписване на
застрахователната полица, щом като не е удостоверил съществуването й в съставения
протокол.
Съгласно заключението на допуснатата съдебна автотехническа експертиза и
3
внесените от вещото лице уточнения при разпита му, които съдът кредитира като
компетентно и обосновано дадени, както и неоспорени от страните, характерът на
щетите по предната броня, отразени в съставения протокол за оглед, изключва
възможността увреждането на този детайл да е свързано с произхода на установените
повреди по същия вследствие на процесното ПТП. Съгласно констатациите на вещото
лице съществуващото увреждане на боята на предна броня нито е допринесло за
получаване на уврежданията от ПТП, нито е оскъпило ремонта за тяхното
отстраняване.
От така събраните доказателства съдът приема за доказано, че увреждането на
детайла предна броня на процесния автомобил във вида и степента, отразени в описа
на щети, е настъпило след сключване на процесната застраховка и в резултат от
настъпилото застрахователно събитие, поради което подлежи на репариране.
Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ установява принципа на реална обезвреда при
определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение по договор за
имуществено застраховане – то е съизмеримо със стойностния еквивалент на
действително претърпените вреди, определен към датата на застрахователното
събитие. Съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ обемът на отговорността на застрахователя е
лимитиран до уговорената застрахователна сума, която не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на застрахованото имущество, т.е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
същия вид и качество – арг. от чл. 400, ал. 1 КЗ, респ. стойността, необходима за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, вкл. всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – арг.
от чл. 400, ал. 2 КЗ. При частична щета на застрахования автомобил, каквато е
установена в процесния случай, дължимото за репариране на вредите застрахователно
обезщетение се определя на база пазарната стойност на ремонта за възстановяване на
предхождащото увреждането състояние към момента на реализиране на
застрахователния риск. Обезщетението следва да компенсира всички разходи за нови
части и труд, необходими за отстраняване на вредите, настъпили в причинна връзка със
застрахователното събитие, с които именно се намалява имуществото на
застрахованото лице.
Съгласно експертното заключение стойността на ремонта за отстраняване на
щетите по процесния автомобил, при съобразяване на установените по вид и степен
увреждания в изготвения от експерти на застрахователното дружество опис, възлиза на
сумата от 850,86 лв., определена по средни пазарни цени към датата на
застрахователното събитие. Така изчислената сума съизмерява действителния размер
на претърпените вреди към релевантния момент съобразно изискването на чл. 386, ал.
2 КЗ, определящ размера на следващото се на ищеца обезщетение. Следващото се в
случая обезщетение не подлежи на определяне по Методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди по чл. 4 на Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 от
Наредба № 24/8.03.2006г. Посочената Методика към Наредба № 24/8.03.2006г., освен
че намира приложение при определяне на обезщетение, дължимо от застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“, ограничава отговорността на застрахователя
само до минимален размер, като по съдебно предявена претенция за обезщетение съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие по заключение на
вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката (в този смисъл Решение № 52 от
4
8.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, ТК, І отд.).
Противно на доводите на ответника, не следва да бъдат приложени като база за
определяне на обезщетението цени, различни от средно-пазарните, съобразно
Методиката за ликвидация на щети по т. 74 от Общите условия, приета от
застрахователя. Предвид качествата на страните по процесния застрахователен договор
на потребител и търговец по смисъла на § 13, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗЗП, към
правоотношението помежду им са приложими правилата на посочения специален
закон, уреждащи потребителска защита срещу неравноправни клаузи в договора.
Според чл. 143, ал. 1 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните
клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а ал. 2 от същата
разпоредба предвижда, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Когато
търговецът твърди, че определено условие от договора е индивидуално уговорено,
тежестта за доказването пада върху него – чл. 146, ал. 4 ЗЗП. В случая клаузите на т. 72
– 74 от Общите условия позволяват на застрахователя да определи едностранно
размера на своята парична престация по застрахователния договор по приета от него
методика, съобразно която да бъде остойностена възстановителната стойност на
застрахованото имущество при частична повреда. Наред с това няма данни по делото
ищецът при сключване на договора за застраховка да е бил запознат с методологията
на застрахователя, в която се предвижда специфичен начин за остойностяване на щети
върху имуществото предмет на договора и която стойност значително се разминава със
средно – пазарната такава. Затова съдът намира, че подобна уговорка е неравноправна
по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 3 от ЗЗП и при липса на данни за индивидуалното нейно
договаряне същата е нищожна, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
С оглед изложеното съдът приема, че дължимото обезщетение следва да се
определи на база средни пазарни цени, в изчисления от вещото лице размер от 850,86
лв. Доколкото ответникът е погасил задължението си частично – до размера от 469,04
лв., дължимият непогасен остатък възлиза на сумата от 381,82 лв. Предявеното с
частичния иск вземане от 20 лв. е в по-малък размер, поради което претенцията се
явява основателна и следва да се уважи.
По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право
на разноски възниква в полза на ищеца, а направените от ответника разноски остават за
негова сметка. Ищецът претендира и доказва да е сторил разноски за държавна такса в
размер от 50 лв., за депозит за възнаграждение на вещо лице в размер от 100 лв. и за
адвокатско възнаграждение в размер от 480 лв. (която сума е договорена и е отбелязано
да е платена в представения договор за правна защита и съдействие, служещ в тази
част като разписка за извършено плащане), или общо 630 лв. Направеното от ответника
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в уговорения размер с
искане за намаляването му по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като
възнаграждението без ДДС е в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1
от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това
на ищеца се следват разноските в пълния доказан размер, вкл. за процесуално
представителство.
С тези мотиви съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„***, да заплати на Г. Т. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „****, по предявен
частичен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, сумата от 20 лв. – част от вземане в
общ претендиран размер от 426,36 лв., представляващо непогасен остатък от дължимо
застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка, обективиран в
застрахователна полица № ***/17.03.2021г. за щети по л.а. Фолксваген Голф, с рег.№
***, причинени вследствие реализирано на 16.04.2021г. на автомагистрала „Хемус“ в
посока от гр. София към гр. Варна застрахователно събитие, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 17.05.2021г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „***, да заплати на Г. Т. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „****, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 630 лв. – деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6