ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 550
гр. Перник/19.06.2019 г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, I състав, в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОВАЧКА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИАН ПЕТРОВ
мл.
съдия КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Костадинова в. гр. д. № 390 по
описа на ОС-Перник за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
С Решение № 1256/27.11.2018 г.,
постановено по гр.д. № 2420 по описа на РС-гр. Перник за 2018 г.,
първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на Р.Д.Л., ЕГН: **********,
че дължи на „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК: *********: сумата
от общо 83.09 лева, от които сумата от 69.98 лева (главница), представлява
стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот,
находящ се в ***, за периода от 02.02.2015 г. до 30.04.2016 г., а сумата от
13.12 лева, представлява лихва за забава на месечните плащания за периода от
02.02.2015 г. до 21.06.2017 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
02.02.2018 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния
претендиран размер установителните
искове са отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Предвид
изхода на делото Р.Д.Л. е осъдена да заплати на „Топлофикация Перник“ АД сумата от общо 180.26 лева – разноски в
исковото и в заповедното производство, а „Топлофикация Перник“ АД е осъдена да
заплати на Р.Д.Л. сумата
от общо 493.17 лева – също представляваща разноски в исковото и в заповедното производство.
С допълнително решение от 04.02.2019 г. по гр.д. № 2420/2018 г. по описа на
ПРС, районният съд е оставил без уважение молба
с вх. № 34884/27.12.2018 г., депозирана от Р.Д.Л., за изменение на Решение № 1256/27.11.2018 г. в частта
за разноските.
Производството
пред настоящата инстанция е образувано по въззивна жалба с вх. № 301/07.01.2019
г., подадена от Р.Д.Л., като първоинстанционното решение се оспорва само в
частта, с която по предявените от „Топлофикация Перник“ АД срещу жалбоподателката
искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че същата дължи на
топлопреносното дружество: 1) сумата от 69,98 лева – незаплатена стойност на
доставена топлинна енергия за периода 02.02.2015
г. до 30.04.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане; 2) сумата 13,12 лева – лихви за забава
върху главницата, считано от 02.02.2015 г.
до 21.06.2017 г.
В жалбата се
поддържа оплакване за недопустимост на решението в обжалваната част, тъй като с
молба от 02.01.2019 г. ответницата е заявила частично оттегляне на възражението си по чл. 414 ГПК – за сумата от 69,98 лева,
представляваща главница за периода от 02.02.2015
г. до 30.04.2016 г., както и за сумата от 13,12 лева,
представляваща лихви за забава върху главницата, считано от 02.02.2015 г. до 21.06.2017 г. – преди
влизане в сила на първоинстанционното
решение, а
именно в срока за въззивно обжалване, което обуславя
недопустимост на
първоинстанционния съдебен акт. Посочва се и че исковата молба е подадена след
изтичане на преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Прави се искане въззивният съд да обезсили
решението в частта на оттеглените размери и периоди и да прекрати
производството по делото. Претендират се разноски. Прави се възражение за
прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна. Не се представят
и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК
от насрещната страна – „Топлофикация
Перник“ АД е подаден писмен отговор с вх. № 12413/23.04.2019 г. на жалбата. В
същия се излагат доводи за правилност и законосъобразност на атакуваното
решение в обжалваната част. Обръща се внимание, че направеното от
жалбоподателката оттегляне на възражението й по чл. 414 от ГПК е направено след
постановяване на първоинстанционното решение, поради което същото не може да
породи правно действие. Иска се първоинстанционното решение да бъде потвърдено
в обжалваната част. Възразява се срещу дължимостта на претендираните от
жалбоподателката разноски пред въззивния съд. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства. Претендират се разноски за
производството пред настоящата инстанция.
От Р.Д.Л. е подадена и частна жалба с вх. № 14758/20.05.2019 г. срещу решение от 04.02.2019 г. по гр.д. № 2420/2018 г. по описа на
ПРС, с което районният съд е оставил без уважение молба
с вх. № 34884/27.12.2018 г., депозирана от Р.Д.Л., за изменение на Решение № 1256/27.11.2018 г. в частта
за разноските. Същата е депозирана в законоустановения срок по чл. 248, ал. 3
от ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При извършена
служебна проверка обаче въззивният съд констатира, че посочената частна жалба
не отговаря на изискванията за редовност. Посоченият извод следва от
обстоятелството, че по делото не са представени доказателства за внесена
държавна такса за разглеждане на същата. Такава държавна такса се дължи на
основание чл. 73, ал. 3 във вр. с чл. 71, ал. 1 от ГПК, доколкото по водене на
делото се събират държавни такси като съответната държавна такса се събира при
предявяване на искането за защита или съдействие пред съда. Освен това
дължимостта на държавна такса за разглеждането на частната жалба срещу
определението (наименувано в случая „решение“) по чл. 248, ал. 1 от ГПК е
установена и в трайната съдебна практика – напр. Определение № 427 от
20.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3975/2018
г., III г. о., ГК. В настоящия случай съдът счита, че при определяне таксата за
разглеждане на подадената частна жалба приложение следва да намери разпоредбата
на чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК (тарифата), която предвижда за частна жалба по гражданско дело да се събира
такса в размер на 15 лева.
За яснота следва да се отбележи, че па делото действително
е налице платежно нареждане за внесена по сметка на Пернишкия ОС държавна такса
в размер на 50 лева, но последната е заплатена за разглеждането на въззивната
жалба срещу решението по съществото на спора, а не на частната жалба срещу определението
(наименувано в случая „решение“) по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Предвид изложеното, делото следва да
бъде върнато на първоинстанционния съд за администриране с указания към
частната жалбоподателка Р.Д.Л. да внесе по сметка на Пернишкия ОС сумата от 15
лева – държавна такса за разглеждането на частна жалба с вх. № 14758/20.05.2019 г.
По искането на Р.Д.Л., обективирано в
молба с вх. № 4210/08.02.2019 г., решаващият състав ще се произнесе след
повторното изпращане на делото във въззивния съд.
Предвид изложеното
Пернишкият ОС,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по
в.гр.д. № 390/2019 г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник.
ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. Перник за администриране на частна жалба с вх. № 14758/20.05.2019 г., подадена
от Р.Д.Л., с указания за внасяне на
държавна такса в размер на 15 лева по сметка на Пернишкия ОС, съобразно
мотивната част на определението.
След администриране на
частна жалба с вх. № 14758/20.05.2019
г., делото да бъде върнато на Пернишкия ОС за произнасяне по подадените от Р.Д.Л.
жалби.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.