Определение по дело №219/2020 на Районен съд - Ямбол

                                 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1013/5.5.2020г.

 

                                   гр.Ямбол, 05.05.2020 година

 

                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в закрито съдебно заседание в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. СПАСОВА

 

        Като разгледа  гр. д. № 219 по описа на ЯРС за 2020 г., взе предвид следното:

 

 

            Подадена е искова молба от Д.И.П., чрез адв. Златанов от АК-Стара Загора, с която се иска да бъде прието за установено, че не дължи на Й.П.М. сумата от 2000 лв. по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3930/2019 г. на ЯРС. Изложени са обстоятелства, че са налице новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.424 ал.1 от ГПК, които не са могли да бъдат известни на ищеца до изтичане на срока за възражение по заповедното производство, а именно че упълномощеният за подаването на такова адвокат не е бил в кантората си поради заболяване и е пропуснал да подаде възражение, без да уведоми длъжника за това. Тези обстоятелства се считат от съществено значение за делото, тъй като ищецът е спазил в срок всички изисквания като клиент на адвоката, да му даде съответните пълномощия. В исковата молба са изложени и факти, очертаващи съдържанието на спорното материално правоотношение.

Ответницата е възразила в отговора на исковата молба, че искът е недопустим, тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение има значение на влязло в сила решение по спора и същият не може да бъде пререшаван. Претендира присъждане на направените по делото разноски

В определението си по чл. 140 от ГПК съдът е намерил възражението, по изложените  от ответницата съображения за влизане в сила на заповедта за изпълнение, за неоснователно и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. Пристъпил е към събиране на доказателствата.

По настоящото производство обаче не следва да бъдат извършвани процесуални действия, обуславящи решаване на спора по същество. Предявен е недопустим иск.

Съгласно чл. 424 ал.1 от ГПК, длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок.

В случая твърдените в исковата молба новооткрити обстоятелства не са такива по смисъла на цитираната разпоредба. Съгласно т.16 от Тълкувателно решение № 4/18.VІ.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., преценката дали в исковата молба по чл. 424 от ГПК се твърдят новооткрити обстоятелства, респ. - нови писмени доказателства, които дават основание за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането, е от обуславящо значение за допустимостта на иска, а не за неговата основателност. В мотивите на това решение е изложено, че за процесуалните предпоставки, обуславящи съществуването на правото на иск, вкл. правния интерес, съдът е длъжен да следи служебно. Допустимостта на специалния отрицателен установителен иск по чл. 424 ГПК е обусловена от надлежното излагане в исковата молба на твърдения за съществуването на факти, чието установяване би обусловило извод за недължимост на вземането, за което е издадена влязлата в сила заповед за изпълнение. Ако ищецът не твърди такива факти, той няма правен интерес да претендира по исков ред установяване несъществуване на вземането. Сочи се още, че преценката дали по естеството си твърдените от ищеца факти са "от съществено значение", обуславя допустимостта на иска, докато неговата основателност е свързана с доказване на тези факти. В противен случай би се образувало исково производство, в което процесуалните действия по установяване на твърдените факти да е лишено от смисъл, тъй като същите не са относими към преценката за дължимост на вземането, респ. не са основание за преодоляване на преклудиращия ефект на влязлата в сила заповед за изпълнение, тъй като са били известни на длъжника преди изтичане на срока за отговор, и следователно дори и да бъдат установени, искът не би могъл да бъде уважен. По същество преценката дали твърдените от ищеца факти са от съществено значение за делото и дали са новооткрити, е съобразяване на тяхната относимост към материалния спор.

В случая не е спорно, че по заповедното производство е издадена Заповед № 2241/11.11.2019 г. срещу Д.И.П. за сумата от 2000 лв., представляваща задължение за връщане на заплатено от заявителя капаро във връзка с покупко-продажба на имот – земя и сграда, находящ се в гр. Ямбол, ул. „Българка“ № 33.

Квалифицираните от ищеца в настоящата искова молба като „новооткрити” факти не са относими към материалния спор- за дължимост на сумата от 2000 лв. Заболяването на адвоката, упълномощен на 25.11.2019 г. да подаде възражение и пропускането на срока за подаването му (изтекъл на 27.11.2019 г.), нямат никакво отношение към възникването на вземането за връщане на даденото капаро за покупко-продажба на недвижим имот, нито към погасяването на това вземане. Посочените от ищеца „новооткрити факти” евентуално имат отношение към пропускането на срока за подаване на възражение в хипотезата на чл. 423 ал.1 т.4 от ГПК. В тази разпоредба са уредени други процесуални права на длъжника, чието упражняване е свързано с преклузивен срок (едномесечен от узнаването на заповедта за изпълнение, връчена на длъжника лично на 13.11.2019 г.). Изтичането му обаче преди подаване на исковата молба (подадена на 27.01.2020 г.) не обуславя автоматично допустимост на уредената в чл. 424 процесуална защита.

Останалите факти, изложени в исковата молба, относно даването на капарото, отказа на ответницата от сделката и задържането на сумата от 2000 лв. от ищеца като изправна страна по правоотношението, не са новооткрити, а са му били известни в срока за подаване на възражение. Поради това не могат да обусловят допустимост на иска по чл. 424 от ГПК.

Следователно изложените в исковата молба факти не притежават характеристиките, описани в задължителното за съдилищата тълкувателно решение. Тъй като ищецът не твърди такива факти, той няма правен интерес да претендира по исков ред установяване несъществуване на вземането. След като не е налице положителна процесуална предпоставка за правото на иск, същият е недопустим и производството следва да бъде прекратено. Извършването в противен случай на процесуални действия по установяване на твърдените факти би било изцяло лишено от смисъл, тъй като същите нито са относими към преценка за дължимостта на вземането в размер на 2000 лв., нито представляват основание за преодоляване на преклудиращия ефект на влязлата в сила заповед за изпълнение, както е приел ВКС в Решение № 116 от 03.08.2016 г. по т. д. № 711/2015 г., т. к., І т. о. по чл. 290 от ГПК.

Искането на ответницата за присъждане на разноските е основателно, съгласно чл. 78 ал.4 от ГПК и следва да се уважи. Заплатено е в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. съгласно договора за правна защита и съдействие.

Ето защо съдът

 

                                               О П Р Е Д Е Л И :

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА Д.И.П. ***, ЕГН ********** да заплати на Й.П.М., ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 400 лв.

          Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: