РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Павликени, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Катина Минева
при участието на секретаря Боряна Николова
като разгледа докладваното от Катина Минева Административно наказателно
дело № 20234140200186 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. Б. Б., чрез адвокат В. Т.- ВТАК срещу наказателно
постановление № 2023-0311-06-0002 от ***2023г. издадено от И. Х. Т.- началник РУ
П., с което на основание чл. 53, ал.1 ЗАНН и чл. 38, ал.1 ЗНССПЕЕН 112 му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева (две хиляди лева)
за нарушение на чл. 28, ал.1 и ал.2, във вр. с чл. 32, ал.1 ЗНССПЕЕН 112.
В депозираната жалба са посочени съображения, касателно неправилността и
незаконосъобразността на атакуваното наказателно постановление, претендират се
нарушения на материалния закон, с изложение на аргументи в твърдените насоки,
както и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя, с подробно изложение в
претендираната насока. В условията на алтернативност се претендира приетото от
административно наказващия орган деяние да представлява маловажен случай.
Отправена е молба за цялостната отмяна на атакувания санкционен акт. Претендират
се деловодни разноски.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява, представлява се от адвокат В. Т.- ВТАК, която поддържа жалбата и изложените
в нея съображения за незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление,
1
като излага и конкретни съображения в претендираната насока.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да
вземе становище по жалбата и законосъобразността на атакувания санкционен акт.
Обективирано е възражение за прекомерност на претендираните разноски от
жалбоподателя, в съпроводителното писмо към административно-наказателната
преписка.
Районен съд Павликени, IV-ти състав, като разгледа жалбата и изложените в
нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице
и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана
по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение № ***/***.2023 г., бл.
№*** от дата ***2023 г. съставен от Т. Д. Д.– полицейски инспектор при РУ П. и в
присъствието на свидетеля Х. Н. П. е констатирано, че за периода от 22.05.2023 г. до
22.06.2023 г. жалбоподателят Р. Б. Б. е извършил 197 нерегламентирани избирания на
ЕЕН 112 и го е използвал не по предназначение, като се е обаждал без да има инцидент
или необходимост от помощ.
В акта е отразено, че Б. е използва ЕЕН 112 не по предназначение, като се е
обаждал без да има инцидент или необходимост от помощ - нарушение на чл. 28, ал.1
ЗНССПЕЕН 112, като след съставянето му на ***.2023 г. препис от него е връчен на
жалбоподателя, който е отразил, че има възражения и че ще обясни за възраженията
си.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление № 2023-0311-06-0002 от ***2023г. издадено от И. Х. Т.- началник РУ
П., с което на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН и чл. 38, ал.1 ЗНССПЕЕН 112
жалбоподателят Б. е санкциониран за извършено за периода от 22.05.2023 г. до
22.06.2023 г. нарушение по чл. 28, ал.1 и ал.2, във вр. с чл. 32, ал.1 ЗНССПЕЕН 112 –
като е извършил 197 нерегламентирани избирания на ЕЕН 12 и го е използвал не по
предназначение, като се е обаждал без да има инцидент или необходимост от помощ.
Препис от същото е връчен лично на въззивника на 28.07.2023 г., видно от
инкорпорираната в санкционния акт разписка, като жалбата, инициирала
производството пред настоящата въззивна съдебна инстанция е депозирана в
деловодството на Районен съд Павликени на 04.08.2023 г. с вх. № ***/04.08.2023 г.
2
При проведения непосредствен разпит на свидетелите Т. Д. и Х. П. се установява,
че в РУ П. е постъпила преписка от ЕЕН 112, че има близо 200 обаждания
нерегламентирани от Р. Б. в рамките на един месец, към която бил приложен диск със
записи, но свидетелят Д. нямал възможност технически да го прослуша, поради което
съставил процесния АУАН в сградата на РУ П. срещу Б. въз основа на получената
преписка, като последният бил съставен без нарушителят да присъства- предварително,
в присъствието единствено на свидетеля Х. П.. За изясняване на случая се установява
от показанията на свидетелите и от сведение с дата ***2023 г., че свидетеля Д. е снел
обяснения от жалбоподателя, като последният заявил, че винаги, когато е използвал
ЕЕН 112 сигналите, които е подавал са били реални и е имало проблем, както и че не е
вярно, че е подавал недействителни сигнали и такива не по предназначение. Видно от
показанията на свидетеля Д. и от заверен препис на протокол за предупреждение от
***2023 г. се установява, че същият съставил протокол по чл. 65 ЗМВР на Б., като го
предупредил да не използва ЕЕН112 не по предназначение.
Съдът възприе като достоверни и изчерпателни показания на разпитаните
свидетели, тъй като намери същите за обективни, безпристрастни и логически
последователни. Настоящият състав, дава вяра на показанията на горепосочените
свидетели, като следва да се отбележи и фактът, че няма индиция за тяхната
заинтересованост. Не съществува съмнение, че дават необективни и тенденциозни
показания.
Видно от Заповед за определяне на длъжностните лица от МВР, които да
съставят АУАН по ЗНССПЕЕН 112 № ***/***2016 г. на МВР е че такава
компетентност притежават полицейските органи на ОД на МВР, част от която
структура е РУ П., а от показанията на свидетеля Д. се установява, че към процесната
дата ***2023 г. същият е заемал длъжността полицейски инспектор в ОДМВР Велико
Търново, РУ П.
От Заповед № ***/22.01.2020 г. на директор на ОДМВР Велико Търново се
установява, че началниците на РУ при ОДМВР Велико Търново са оправомощени да
издават наказателни постановления за нарушения установени по ЗНССПЕЕН 112.
Установява се от справка с вх. № ***/***2023 г. на МВР, Дирекция „Национална
система 112“, отдел „Районен център 112“- Р., че за периода 27.05.2023 г. – 17.06.2023
г. са регистрирани 197 входящи обаждания на ЕЕН 112, постъпили от телефонен номер
*** от лице представило се с имена Р. Б..
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй
като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-
голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази
3
гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от
фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН
във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума
на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност- материална и териториална,
като възражението за липса на материална и териториална компетентност както на
актосъставиятеля, така и по отношение на административно наказващия орган от
страна на защита на жалбоподателя са неоснователни. Въпреки това процесният
АУАН и издаденото, въз основа на него НП не могат да доведат до законосъобразното
възникване и ангажиране на административнонаказателната отговорност на въззивника
Б. поради допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на
абсолютните, довели до ограничаване правото му на защита.
При съставянето на процесния АУАН е допуснато неотстранимо съществено
процесуално нарушение, изводимо от нарушаване разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН,
а именно че актът се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са
присъствали при извършване или установяване на нарушението. Свидетелят Т. Д.
категорично заяви, че нарушителят не е присъствал при съставянето на АУАН, както и
че същият е бил съставен предварително от него. По делото липсват каквито и да било
доказателства да са отправяни покани до лицето- нарушител за съставяна на АУАН и
той да не се е явил. Чл. 40, ал. 2, предл. 2 ЗАНН предвижда актът да се състави в
отсъствие на нарушителя, ако след покана не се яви за съставяне на АУАН, но в случая
такава покана именно по смисъла на чл. 40, ал. 2 ЗАНН не е изпращана, а още по-
малко връчвана. Тази разпоредба, като уреждаща изключение от общото правило за
"присъствие" на нарушителя при съставянето на АУАН (чл. 40, ал. 1, предл. 1 ЗАНН),
следва да се тълкува стриктно и нейното буквално съдържание не оставя място за други
изводи - нарушителят (или негов представител) следва да е получил поканата и след
нея, ако не се яви той или представителят, законът позволява "съставяне в отсъствие"
на АУАН. В разглежданата хипотеза това не е било сторено, което съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, защото засяга правото на лицето да
разбере обвинението срещу него, и опорочава цялото образувано административно-
наказателно производство, което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на
НП, тъй като е установено по делото, че Б. се е явил в сградата на РУ П., след като е
бил поканен, но вече АУАН е бил съставен- видно и от показанията на свидетеля П..
Законовите разпоредби, които са били нарушени виновно представляват
съществени елементи при формулиране на административното обвинение и същите
4
следва да бъде отразени еднозначно както в съставения АУАН (арг. чл. 42, т. 5 ЗАНН),
така и в издаденото наказателно постановление (арг. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН). Визираните
задължителни реквизити фиксират не само рамките на предмета на доказване, но и
параметрите на реципрочната функция по осъществяване правото на защита от
наказаното лице, поради което е недопустимо същите да се разминават в двата
санкционни акта- видно от АУАН е че е посочено, че Б. виновно е нарушил чл. 28, ал.1
ЗНССПЕЕН 112, а в наказателното постановление е посочена за нарушена и нормата
на чл. 28, ал.2 ЗНССПЕЕН 112, което за пръв път Б. е научил именно с връчването му
на постановлението. Този пропуск сам по себе си представлява съществено нарушение
на процесуалните правила, тъй като липсата на кореспонденция между словесното
описание на нарушението и възприетата правна квалификация, са съществени
нарушения, защото не дават възможност на санкционирания да разбере параметрите на
претендираната спрямо него отговорност, в частност и на контролиращата съдебна
инстанция да извърши съответната проверка, касателно дали претендираното
нарушение действително изпълва нормативно установените изисквания, касаещи
твърдяното нарушение. Следва да се отбележи, че в ЗАНН не е уреден институт за
изменение на обвинението, поради което административните органи не разполагат с
подобни правомощия. Всяко отклонение от рамките на повдигнатото с акта обвинение
представлява съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
На следващо място следва да бъде отбелязано обстоятелството, че според този
съдебен състав, административнонаказващия орган трябва преди да издаде наказателно
постановление, да изследва внимателно всички обстоятелства около самото
нарушение, както и тези обуславящи отговорността на нарушителя за него, което в
случая не е сторено. За да е съставомерно едно деяние като нарушение по чл. 38, ал.1
ЗНССПЕЕН 112 е необходимо деецът чрез използване на ЕЕН 112, съзнателно да
предаде неверни или заблуждаващи съобщения или сигнали за помощ. Никъде нито в
АУАН, нито в наказателното постановление не са изложени твърдения, че
жалбоподателят съзнателно е предал неверни или заблуждаващи съобщения или
сигнали за помощ при твърдените обаждания на ЕЕН 112, твърди се използване не по
предназначение на ЕЕН 112, без то да е конкретизирано. От обективна страна
подаденото съобщение или сигнал за помощ по своето съдържание следва да е
невярно, т.е. изложените факти да не отговарят на действително осъществилите се
такива, или същите по естеството си да могат да създадат погрешни представи у
получателя на съобщението. От субективна страна неверните или заблуждаващи
съобщения се предават чрез ЕЕН 112 съзнателно с цел неправомерно ангажиране на
службите за спешно реагиране. В настоящия случай от събраните по делото
доказателства това не само че не се твърди да се е случило, а и не се установява да е
така. Нещо повече преди да бъде ангажирана административно наказателната
5
отговорност на Б. е следвало да бъдат събрани доказателства, касателно съдържащите
се данни в получените сигнали от ЕЕН 112, относно установяване самоличността на
лицето, което се е обадило от посочения телефонен номер, както и касателно титуляра,
съответно ползвателя на мобилното устройство от което се твърди да са получени
сигналите, обстяотелства, които изобщо не са изследвани преди да бъде санкциониран
жалбоподателя.
На следващо място следва да бъде посочено, че видно от изисканата и получената
справка от МВР, Дирекция „Национална система 112“, отдел „Районен център 112“- Р.
с вх. № ***/***.2023 г. се установява, че за периода 27.05.2023 г. – 17.06.2023 г. са
регистрирани 197 входящи обаждания на ЕЕН 112, постъпили от телефонен номер ***,
а видно от АУАН и наказателното постановление е, че отговорността на Б. е
ангажирана за обаждания регистрирани в различен темпорален момент, а именно
22.05. 2023 г.- 22.06.2023 г., което обстоятелство води до недоказаност на обвинението,
а безспорно е, че както АУАН, така и НП следва да съдържат дата и място, на
твърдяното нарушение- чл. 42, ал.1, т.3 ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН. Именно
посочване на датата на извършване на нарушението, съвпадаща с обективната
действителност- периода на извършване на твърдяното деяние, освен че е съществен
елемент от фактическия състав и неконкретизирането му представлява съществено
процесуално нарушение е задължително вярното й отразяване, предвид и преценката за
спазването на предвидените от разпоредбата на чл. 34 ЗАНН давностни срокове.
Впечатление на следващо място прави, че в нито един от двата акта не е посочено
място на извършване на нарушението- отново задължителен реквизит.
Липсата от своя страна на установяване по делото обстоятелства сочещи с какво
точно съдържание са били твърдените обаждания, разбира се след като преди това се
установи авторството на деянието, предвид заявеното от свидетеля Д., че дори не е
прослушал наличните записи, не изключва възможността за всички или за част от
обажданията жалбоподателят да е използвал по предназначение ЕЕН 112 съобщавайки
за опасности, бедствия, нарушения или ситуации, от които е възможно лицето да е
изпитало основателен страх за живота и здравето си, обуславящи и получаване на
своевременна и адекватна помощ за каквато е създадена и Националната система за
спешни повиквания с ЕЕН 112.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено и обстоятелство, че АНО в
обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление е посочил, че ЕЕН
112 е бил използван от жалбоподателя не по предназначение, като се е обаждал без да
има инцидент или необходимост от помощ, като обаче го е санкционирал за друго
нарушение с оглед нормата на чл. 38, ал. 1 ЗНССПЕЕН 112. Законодателят в
санкционните разпоредби на чл. 37 и чл. 38 ЗНССПЕЕН 112 е предвидил два различни
вида административни наказания, това по чл. 37 ЗНССПЕЕН 112 за използване не по
6
предназначение на ЕЕН 112, а по чл. 38, ал.1 ЗНССПЕЕН 112 за предаване на неверни
или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, за каквито по делото не се твърди
да са предавани като видно от двата нормативни текста е и, че санкциите са различни.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така
протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на
административните нарушения и по налагане на административни наказания е
опорочена поради допуснати флагрантни процесуални нарушения, а това предпоставя
цялостната отмяна на наказателното постановление.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по извършените от
страните разноски, имайки предвид изрично отправеното искане в очертаната насока.
От представения договор за правна защита и съдействие от процесуалния представител
на жалбоподателя е видно, че въззивникът е заплатил в брой сумата от 500, 00 лева за
процесуално представителство от адвокат В. Т.- ВТАК. Съобразно изходът на спора
жалбоподателят има право на разноски и ги претендира в размер на 500, 00 лева за
адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна прави възражение за прекомерност.
Член 63д, ал. 2 ЗАНН препраща в тази връзка към член 36 от Закон за адвокатурата,
въз основа на който е приета Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.
Член 18, ал. 2 от Наредбата предвижда, че ако административното наказание е под
форма на глоба или имуществена санкция, минималният размер се определя по реда на
член 7, ал. 2 от същата. Член 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата предвижда, че при интерес от 1
000 лева до 10 000 лева минималният размер на адвокатското възнаграждение е 400, 00
лева плюс 10 % за горницата над 1 000 лева. Възражението за прекомерност на
въззиваемата страна е неоснователно, тъй като претендираният размер от 500,00 лева е
минималния такъв, изчислен по реда на цитираните по-горе норми, поради което в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500, 00 лева.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1 ЗАНН,
Районен съд Павликени, IV-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 2023-0311-06-0002 от
***2023г. издадено от И.Х.Т.- началник РУ П. с което на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН
и чл. 38, ал.1 ЗНССПЕЕН 112 на жалбоподателя Р. Б. Б., с ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева /две хиляди лева/ за
нарушение на чл. 28, ал.1 и ал.2, във вр. с чл. 32, ал. 1 ЗНССПЕЕН 112 като
7
неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Областната дирекция на МВР –
гр. В.Т. ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателя Р. Б. Б., с ЕГН ********** разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500, 00 лева /петстотин лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава
Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
8