МОТИВИ към ПРИСЪДА №162 постановена
на 04.10.2016г. по НОХД №4376 по описа на БРС за 2016г.
Съдебното производство е образувано по повод внесен в БРС
обвинителен акт на прокурор при БРП срещу
Й.Г.Б. с обвинениe по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.”а” и б.„б”
от НК за това, че на 03.12.2015г. в гр.
Бургас, от товарен автомобил марка, паркиран на улицата пред вх. "И /
9", на бл. 46, в к-с"Братя Миладинови", при условията на опасен
рецидив, отнел чужди движими вещи - 1 /един/ брой мъжка чанта, тип
"паласка" на стойност 10.00 лв (десет) лева, ведно с намиращата се в
същата парична сума в размер на 1746.00 лева (хиляда седемстотин четиридесет и
шест лева), всичко на обща стойност 1756.00 лева (хиляда седемстотин петдесет и
шест лева) от владението на А.Т.С. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Съдебното
следствие бе проведено по реда на чл.371,т.2 от НПК по искане на подсъдимия и
неговия упълномощен защитник, при което подс. Й.Г.Б., призна
всички факти и обстоятелства, описани в обвинителния акт и се съгласи да не се
събират доказателства за тях.
Съдът конституира посочения в
обвинителния акт като пострадал А.Т.С. като частен обвинител в настоящето
производство и прие за съвместно разглеждане в настоящото производство
предявения срещу подсъдимия Й.Г.Б. от А.Т.С. гражданския иск за сумата от 30
лв. като остави без уважение искането на А.Т.С. за приемане за съвместно
разглеждане в настоящето производство на останалата част от претенцията му до
2000лв. Съдът конституира А.Т.С. като граждански ищец в настоящето
производство.
В съдебно
заседание представителят на БРП поддържа така повдигнатото обвинение, счита го
за изцяло доказано както от обективна, така и от субективна страна, защото възприетата в
обвинителния акт фактическа обстановка безспорно се доказва от събраните в хода
на съдебното следствие доказателства. Пледира за налагане на подсъдимия Б. на наказание от една година и един месец лишаване от
свобода в затвор при строг режим.
Частният обвинител и граждански ищец С.
поддържа гражданския си иск и моли съд да му присъди цялата сума, отнета от
негово владение.
Подсъдимият Й.Г.Б. призна изцяло вината си. Той признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като даде съгласие да не
се събират доказателства за тези факти. По отношение на наказанието, Б. заяви,
че предоставя на съда да го определи по справедливост.
Защитата на
подсъдимия в лицето на адв.К.К. в
пледоарията си не оспорва фактическата обстановка и прваната квалификация на
деянието като по
отношение на размера на наказанието моли то да бъде определено като се приложи
чл.55,ал.1,т.1 НК и да бъде под минимума, предвиден в чл.196,ал.1,т.1 от НК, а
именно 13 месеца лишаване от свобода като се приспадне времето, през което Б. е
бил задържан.
СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО
ДОКАЗАТЕЛСТВА И СЪОБРАЗНО РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.373, АЛ.3 от НПК СЪДЪТ ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА СЛЕДНОТО:
Подсъдимият Й.Г.Б. е роден на ***г***
/понастоящем в Затвора - Бургас/, българин, български гражданин, без
образование, женен, осъждан, безработен, ЕГН: **********.
Свидетелят А.Т.С. работел на длъжност „пласьор стоки" във фирма, с управител свид.Т.Т..
Служебните задължения на С. се състояли в извършване на доставки на хранителни
продукти по подадени заявки от клиенти на дружеството. С. получавал съответната
сума за доставената стока, която сума в края на работния ден следвало да отчете
в счетоводството на „ТДК 11” ООД. С. извършвал доставките с поверения му
лекотоварен автомобил /микробус/, марка „Ивеко" с per. № А 7523 КТ, собственост на дружеството.
На 03.12.2015г, около 14.00 часа, С. паркирал управлявания от него
служебен автомобил на улицата пред вх."И / 9", на бл. 46, в
к-с"Братя Миладинови", за да разтовари стока в намиращия се в близост
търговски обект на "Чикън груп". При слизането му от автомобила, С.
оставил на предната дясна седалка собствената си мъжка платнена чанта, тип
"паласка", ведно с намиращите се в нея парични средства, от които
сумите от 1726.00 лева - служебни пари, собственост на „ТДК-11” ООД, гр.Бургас,
получени от извършените до този момент доставки на стоки, и сумата от 20.00
лева лични пари. С. не заключил вратите на микробуса.
По същото време на улицата пред бл.64 в к-с "Братя
Миладинови" се намирал подс.Й.Б.. Той видял, че свид.С. слязъл от кабината
на микробуса и влязъл в склада на
намиращият се в непосредствена близост търговски обект, без да заключи
превозното средство. Подсъдимият веднага отишъл до превозното средство, отворил
шофьорската врата, пресегнал се и взел чантичката на св.А.С.. Веднага след
това, подс.Б. излязъл от купето, скрил чантичката под якето си и с
бърза крачка се отдалечил от микробуса, насочвайки се към хотел „Космос". Б.
проверил съдържанието на отнетата чантичка, установил наличната в нея парична
сума в размер на 1746.00 лева и я взел, а чантичката изхвърлил в храсти в близост до хотела. В следващите няколко
седмици Б. изхарчил цялата парична сума за лични нужди. Междувременно, свид.С.
се върнал в микробуса и потеглил, но след около 20 метра забелязал, че
чантичката му липсва. Той веднага се върнал да я търси на мястото, на което
преди това бил паркиран автомобила, но не я намерил. С. веднага подал сигнал за
кражба в полицията. В хода на досъдебното производство са били назначени две
технически експертизи, от заключението на които се установява, че извлечените
след обработка фото копия са негодни за лицева идентификация на заснетите лица
от охранителната камера, но е установена прилика между облеклото на обвиняемия
от датата на охранителната камера, за което се установява, че е извършило кражбата.
Видно от заключенията на назначената по делото съдебно-оценителна
експертиза,стойността на отнетата от обвиняемия Б. мъжка платнена чанта, тип
"паласка" възлиза на 10,00 лева.
Така изложената и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от самопризнанията на
подсъдимия, доброволно направени пред настоящия съдебен състав, които се
подкрепят от показанията на свидетеля А.Т.С. и Ж. Манолов, заключенията на сьдебно - оценителните
и технически експертизи, протокол за доброволно предаване, вещественото
доказателство - оптичен диск съдържащ видеозапис от охранителна камера, монтирана в района на
местопроизшествието, на който е фиксиран момента на извършване на кражбата и справка за съдимост.
Според настоящия състав изброените доказателства в достатъчна степен подкрепят
самопризнанието на подс.Б. и установяват по несъмнен начин релевантните за
обвинението факти, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Ето
защо при постановяване на присъдата си съдът въз основа на самопризнанията на
подсъдимия и гореизброените доказателства, прие за установени обстоятелствата
изложени в обвинителния акт без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената му част. При тази своя преценка съдът не взе предвид и
изключи от доказателствената съвкупност свидетелските показания на В.Р. и Г.Д., показанията на подс.Б. в проведения му
на 06.01.2016г. разпит в качеството му на свидетел, протокола за извършен
следствен експеримент и показанията на свидетелките К.И. и Т.И., тъй като
същите се събрани в нарушение на чл.6, §1 и 3, б.”с” от ЕКПЧ и по специално в
нарушение на привилегията на едно заподозряно в извършването на престъпление
лице да не дава показания, в които уличава себе си в извършване на престъпление,
без в присъствието на защитник да бъде изрично уведомено за това свое право и
без изрично да се е отказало от него, както и осигуряване на своевременен
достъп до адвокат в момента, в който полицейските органи са установили
потенциална съпричастност на Б. към извършване на разследваното от тях престъпление.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При
така приетата за установена фактическа обстановка съдът счита, че от обективна
и субективна страна с действията си подсъдимият Й.Г.Б. е осъществил състава чл. 196, ал. 1, т.
1, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1. б. „б” и б.”б” от НК, защото на 03.12.2015г. в гр.
Бургас, от товарен автомобил марка КТ, паркиран на улицата пред вх. "И /
9", на бл. 46, в к-с"Братя Миладинови", при условията на опасен
рецидив, отнел чужди движими вещи - 1 /един/ брой мъжка чанта, тип
"паласка" на стойност 10.00 лв (десет) лева, ведно с намиращата се в
същата парична сума в размер на 1746.00 лева (хиляда седемстотин четиридесет и
шест лева), всичко на обща стойност 1756.00 лева (хиляда седемстотин петдесет и
шест лева) от владението на А.Т.С. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои. Деянието
е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.
29,ал.1, б. „а" и б.„б" от НК, тъй като към момента на извършването
му подс.Б. вече е бил осъждан на различни срокове лишаване от свобода за тежки
умишлени престъпления от общ характер, чието изпълнение не е било отлагано по
чл.66, ал.1 от НК, включително и на лишаване от свобода за срок не по-малко от
една година, както следва:
А.: с присъда по НОХД 2775/20012год. на РС-Бургас, в сила от
01.02.2013г,на осн.чл.195, ал.1, т.1,т.4,5 и 7,вр.чл.194,ал.1, вр. чл.28,вр.чл.18,ал.1,
вр. чл.20,ал.2 от НК - лишаване от свобода за срок от две години ;
Б.:Със споразумение
по НОХД 1433/2011 год. на БРС, в сила от 10.06. 2011г, на осн. чл.195, ал.1,
т.1, т.3, 4 и 7, вр.чл.194,ал.1,вр.чл.20,ал.2, вр.чл.28 НК -лишаване от свобода
за срок от десет месеца.
Откъм субективна страна, съдът
приема наличие на вид и форма на вина - “пряк” умисъл, съгласно чл.11, ал.2 от НК-подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното деяние,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на наказанието на
подсъдимия Б. съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства
съдействието на разследващите органи в хода на ДП, признаването на вината в
съдебно заседание и съдействието за бързото приключване на съдебното
производство, разкаянието за извършеното и фактът, че Б. има 6 деца, за които
следва да помага при отглеждането. Отегчаващи отговорността му обстоятелства са
осъжданията му извън тези, които квалифицират деянието му като опасен рецидив и
високата стойност на отнетото имущество. Съдът определи на подсъдимия наказание
“лишаване от свобода” при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, към
минималния размер, предвиден в чл.196, ал.1, т.1 от НК, а именно лишаване от
свобода за срок от две години, които съобразно правилото на чл.58а, ал.1 от НК
намали с една трета, съответно до една година и четири месеца лишаване от
свобода. Съдът намира, че това наказание е справедливо и съразмерно с тежестта
и обществената опасност на извършеното от подс. Б. престъпление и неговата
личност. Съдът не намира изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
което да обуславят необходимостта от приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК. На
основание чл.61, т.2 вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС съдебният състав постанови
подсъдимия да изтърпи така наложеното му наказание в затвор при първоначален
“строг” режим. Съдът на основание
чл. 59, ал.1, т.1 от НК постанови при изпълнението на наказанието да се приспадне
времето, през което Й.Г.Б. е бил задържан в досъдебното
производство и му е била взета мярка за неотклонение “Задържане под стража”,
считано от 07.01.2016г.
ГРАЖДАНСКИ
ИСК И РАЗНОСКИ
С оглед признаването на подс. Б.
за виновен в извършването на описаното в обвинителния акт престъпление, на
основание чл.45 от ЗЗД съдът го осъди да
заплати на гражданския ищец А.Т.С., сумата от 30 /тридесет/лв., представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди от инкриминираното деяние, ведно със законната лихва от датата на
извършване на деянието- 03.12.2015г. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът намира, че с оглед
признаването на подс. Б. за виновен в извършването на описаното в обвинителния
акт престъпление, на основание чл.189, ал.3 от НПК той следва да заплати в
полза на държавата по сметка на ОД МВР Бургас сумата от 116,72 лв. /сто и
шестнадесет и седемдесет и два лева/, представляваща разноски по делото за
изготвени експертизи, както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на БРС сумата от 10 /десет/ лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на
изпълнително лист, както сумата от 50
/петдесет/лв., представляваща държавна такса върху така уважения размер на
гражданския иск на А.Т.С...
Мотивиран от гореизложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Илияна Георгиева