№ 25
гр. София, 07.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова
Любомир Игнатов
като разгледа докладваното от Любомир Игнатов Въззивно частно
наказателно дело № 20211100605058 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXII от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).
Образувано е въз основа на постъпила молба от подсъдимия М. С..И.., ЕГН
**********, пребиваващ в затворническото общежитие от закрит тип „Кремиковци“, срещу
протоколно определение, постановено в откритото съдебно заседание на 02. 12. 2021 г. от
Софийския районен съд, Наказателно отделение, 9-и състав, по н. о. х. дело № 15808 по
описа за 2020 г. С обжалваното определение по искане на прокурора районният съд е взел
спрямо подсъдимия в хода на съдебното производство първоначална мярка за неотклонение
„задържане под стража“.
Подсъдимият излага доводи, че мярката за неотклонение по първоинстанционното
дело му е била взета въпреки, че изтърпява петгодишна присъда, която изтича на 23. 12.
2021 г. По този начин се явява с две задържания, което приема за незаконосъобразно.
Заявява, че има четири деца, че не мисли да извърши ново престъпление или да се укрие, тъй
като има постоянен адрес и съзнава последиците от всяко подобно действие.
Прокуратурата не взема становище.
След като съобрази постъпилата молба и данните по делото, Софийският
градски съд направи следните фактически и правни изводи.
Частната жалба, наименувана „молба“, е подадена от заинтересована страна в
наказателното съдопроизводство срещу подлежащ на самостоятелно обжалване съдебен акт
по пощата, поради което следва да се приеме за процесуално допустима. Разгледаната по
същество, тя е неоснователна.
Мерките за неотклонение в наказателния процес се изразяват в неблагоприятно
засягане на личността на обвиняемия и имат за цел да му се попречи да се укрие, да извърши
престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда (чл. 57
НПК). Предпоставките за вземането на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под
стража“ са наличието на обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и
доказателствата по делото да сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие
или да извърши престъпление (чл. 63, ал. 1 НПК).
В разглеждания случай прокуратурата е внесла обвинителен акт срещу
1
жалбоподателя за това, че на 22. 04. 2019 г. в Затвора в град София, в коридора пред
четвърто спално помещение нанесъл удари в областта на тялото на С.Й.С., след което го
издърпал в своята килия в тринадесето спално помещение и му нанесъл няколко удара с
ръце в областта на долната челюст, с което му причинил средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на долната челюст в десния ъгъл – престъпление по чл. 131а, предл. второ във
връзка с чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от Наказателния
кодекс. В хода на съдебното следствие пред първостепенния съд на този етап са проведени
разпити на гражданския ищец и частен обвинител С.Й.С., неговата майка Е.К.С., В.Б.К.
(зъболекар към Софийския затвор), С.Л. С. (съкилийник на подсъдимия), Ц.Т.Ц., който
познава подсъдимия и гражданския ищец от затвора и М.Т.С. (съкилийник на гражданския
ищец). Била е разпитана М.М.Г., вещото лице, извършило съдебно-медицинската и
допълнителната съдебно-медицинска експертиза на досъдебното производство, след което
съответните експертни заключения са били приети от съда. Освен това към делото са
приобщени значителен обем писмени доказателства – медицински документи, както и
затворническите досиета на подсъдимия и на гражданския ищец.
При съвкупната преценка на събраните на този етап доказателства въззивният съд
споделя извода на първата инстанция за наличието на първата предпоставка за вземане на
мярката за неотклонение „задържане под стража“, а именно наличието на обосновано
предположение, че подсъдимият би могъл да е съпричастен към извършването на
престъплението, за което е обвинен. Това предположение се обосновава от свидетелските
показания на гражданския ищец, майка му Е.С. и зъболекаря на затвора, разпита на вещото
лице и данните от експертните заключения по съдебно-медицинската и допълнителната
съдебно-медицинска експертиза, изготвени в хода на досъдебното производство.
Въззивният съд констатира съществени противоречия между показанията на гражданския
ищец, от една страна, и тези на свидетелите С.Л. С., Ц.Т.Ц. и М.Т.С., от друга. Според
показанията на гражданския ищец подсъдимият му е нанесъл удари в областта на челюстта
в неговата (на подсъдимия) килия, а според показанията на С.Л. С., Ц.Т.Ц. и М.Т.С.
гражданският ищец не е бил в една килия заедно с подсъдимия. Въпреки това с оглед на
доказателствения стандарт в настоящото производство и предвид подкрепата, която
показанията на гражданския ищец намират в свидетелските показания на зъболекаря на
затвора, медицинската документация и експертните заключения по съдебно-медицинската и
допълнителната съдебно-медицинска експертиза, обоснованото предположение за
извършването на престъплението по обвинителния акт на този етап от съдебното следствие
е налице.
Що се отнася до втората предпоставка за вземането на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ – реална опасност подсъдимият да се укрие или да извърши
престъпление, въззивният съд приема, че и тя е налице. От свидетелството за съдимост на
подсъдимия е видно, че той е осъждан 22 пъти. Първоначалните осъждания са за
престъпления против собствеността (кражби), които той е извършил като непълнолетен.
След навършването на пълнолетие подсъдимият има осъждания за престъпления, които са и
срещу личността (грабежи с употреба на сила и заплашване; закана с убийство). Освен това
е осъждан за хулиганство, управление на моторно превозно средство докато е бил лишен от
право за това и използване на платежен инструмент (поименна карта „Контел“, издадена от
Затвора – гр. Белене) без съгласието на титуляря. Въззивният съд отчита също така и
данните от първоначалния доклад, изготвен от пенитенциарната администрация при
постъпването на подсъдимия в Затвора – гр. София, според който е налице среден и клонящ
към висок риск от рецидив (79 точки). Видно от последвалите текущи доклади през периода
на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода този първоначален риск от рецидив се
задържа, след което дори се повишава (89 точки). При тези данни въззивният съд приема, че
жалбоподателят има трайно формирани престъпни навици и при него се наблюдава
ескалиращ модел на престъпна дейност. Изтърпяването на наложените му наказания,
2
включително изтърпяването на наказания лишаване от свобода под строг режим, не е
породило желаните превантивни и поправително-превъзпитателни цели. Към настоящия
момент е налице реална опасност подсъдимият да извърши престъпление, която е с висока
интензивност.
При това положение въззивният съд приема, че формално са налице предпоставките
за вземането на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“. По делото
липсват данни от хуманно естество, които да обосноват вземането на по-лека мярка за
неотклонение – жената, с която подсъдимият фактически е съжителствал, полага грижи за
четирите им деца. Що се отнася до изложените в частната жалба доводи, че подсъдимият
изтърпява наказание лишаване от свобода, във връзка с тях въззивният съд приема следното.
Вземането на всяка една мярка за неотклонение, включително най-тежката мярка
„задържане под стража“, не произтича само и единствено от наличието на съответните
формални основания (в настоящия случай: наличие на обосновано предположение за
извършването на престъплението, за което повдигнато обвинение; и реална опасност
подсъдимият да извърши престъпление). По същество то винаги е свързано и с
необходимостта да бъдат постигнати предвидените от закона алтернативно зададени цели:
да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети
привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда (чл. 57 НПК). Фактическото
положение на подсъдимия, който изтърпява наказание лишаване от свобода, не се отличава
от това на задържано под стража лице. Юридическото му положение също разкрива
значително сходство с това на задържано под стража лице предвид субсидиарното
препращане на чл. 240 ЗИНЗС. При това положение целите на чл. 57 НПК не могат да бъдат
постигнати спрямо лице, което така или иначе изтърпява наказание лишаване от свобода.
Затова и вземането на каквато и да е мярка за неотклонение спрямо лишен от свобода е
незаконосъобразно, макар и формално да са налице предпоставките за това (в противния
смисъл е определение № 193 от 11. 04. 2018 г. на САС, Н. о., II състав, постановено по в. ч.
н. дело № 462 от 2018 г.).
В разглеждания случай към момента на вземането на мярката за неотклонение спрямо
подсъдимия той е изтърпявал наказание лишаване от свобода. Следователно вземането на
мярката за неотклонение към този момент според настоящия съдебен състав е било
незаконосъобразно. От друга страна обаче, съобразно служебно изисканата справка от
съответната пенитенциарна администрация, след вземането на мярката от първостепенния
съд подсъдимият е изтърпял наказанието си лишаване от свобода на 22. 12. 2021 г.
(намалено чрез полагане на труд). Това е новонастъпил факт, който въззивният съд е длъжен
да отчете. Той води до извода, че към настоящия момент са налице както формалните
предпоставки за вземането на мярката за неотклонение „задържане под стража“, така и
необходимост да бъде постигната една от целите по чл. 57 НПК: да се попречи на
подсъдимия да извърши престъпление. При това положение обжалваното определение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколното определение, постановено в откритото
съдебно заседание на 02. 12. 2021 г. от Софийския районен съд, Наказателно отделение, 9-и
състав, по н. о. х. дело № 15808 по описа за 2020 г.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4