Решение по дело №2213/2020 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  2181          Година  2020, 30.11.             Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 21.10.2020 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

    СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря С. С. и при присъствието на прокурора ДАНАИ­ЛА СТАНКОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. дело номер 2213 по описа за 2020 година и като обсъди:

            

          Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от С.М.А., чрез пълно­мощник адв.К. срещу Решение №1232/31.07.2020г., постановено по АНД №1578/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIV н.с., с което е потвър­дено наказателно постановление/НП/ №36-0000065/30.01.2020г., издадено от РД „АА“ - Пловдив, с което на А. е наложено административно наказание гло­ба в размер на 2 000 лева за нарушение по чл.18 т.3 от Наредба №34/06.12. на МТ, във връзка с чл.93 ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано и се настоява за отмяната му и отмяна на наказателното поста­новление. Претендира се присъждане на сторените разноски.

Ответникът по касационната жалба – РД „Автомобилна администрация“ – Пловдив чрез директора, излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба в депозирания писмен отговор.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след ка­то разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни осно­вания, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и произ­водството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неосно­вателна.

Настоящият състав установи, че с оспореното НП №36-0000065/30.01. 2020г., издадено от Анна Генова – Главен инспектор в РД „АА“ - Пловдив, определена от Министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 ЗАвтПр, на А. е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева за нарушение по чл.18 т.3 от Наредба №34/06.12.1999г. на МТ, във връзка с чл.93 ал.1 т.1 ЗАвтПр за това, че на 18.01.2020г. около 01,35 часа на терито­рията на гр. Пловдив управлява лек автомобил марка „Дачия“, модел „Лоджи“ с рег.№РВ1872ТС, лична собственост, обозначен, оборудван и маркиран като работещо такси, съгласно разпоредбите и изискванията на Наредба №34/06.12. 1999г. на МТ и извършва таксиметров превоз на два броя пътници, без да отго­варя на изискването да е психологически годен по смисъла на наредбата по чл.152 ал.1 т.2 ЗДвП, поради факта, че последното му удостоверение за психо­логическа годност с №292365, издадено на 12.10.2015г. е било валидно до 12.10.2018г., което обстоятелство е установено и след направена и приложена справ­ка от информационния масив на електронна система „Регистър на психо­ло­гическите изследвания на водачите към Изпълнителна агенция „Автомо­билна администрация“.

При тази фактическа обстановка и след извършена корекция в текста на АУАН, е издадено оспореното НП, с което е прието, че с действията си лицето е нарушило разпоредбата на чл.18 т.3 от Наредба №34/06.12.1999г. на МТ – не е психологически годен по смисъла на наредбата по чл.152 ал.1 т.2 ЗДвП, пора­ди което и на основание чл.93 ал.1, т.1 ЗАвтПр е било санкционирано.

За да потвърди оспореното НП, състав на Районния съд е приел, че правилно актосъставителят и административнонаказващият орган са квалифи­ци­рали извършеното нарушение от А. и са ангажирали отговорността му. Наказващият орган правилно, според ПРС, е определил по вид и размер нало­женото наказание, не е налице и маловажност. Не са констатирани и наруше­ния на производствените правила, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя.

Така постановеното решение е правилно.

С оглед събраните писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав приема, че съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е наруши­телят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с конста­тираното нарушение съгласно чл.42-44 ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и оспореното наказателно постановление против А., което е изцяло съобразено с изискванията на чл.57 ал.1 ЗАНН. В този смисъл настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на ПРС, като няма смисъл същите да бъдат препов­таряни, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 АПК изцяло препраща към тях.

Във  връзка с възраженията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва да се посочи, че същите са идентични с тези, направени в първоинстанционното производство, по които решаващият съд е дал законо­съобразен отговор, като при правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно законосъобразността на наказа­телното постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение.

За пълнота следва да се посочи, че дори и да са допуснати нарушения на процесуалните правила в производството по ангажиране на административно­наказателната отговорност на нарушителя, същите не са съществени и не са се отразили негативно нито върху начина на формиране волята на решаващия орган, нито върху възможността на наказаното лице да упражни ефективно и пълноценно правото си на защита в производството.

На първо място, непосочването от страна на органа на конкретен адрес, на който е бил спрян А. за проверка, по никакъв начин не ограничава правото му на защита, доколкото той твърди, че въобще не е бил на територията на град Пловдив, а в хотел в село Минерални бани, област Хасково.

На следващо място, непосочването на лицата, които са били пътници в управляваното от А. МПС, също не води до нарушаване на неговите права, още повече, че същият навежда твърдения, че това може да са били негови приятели, което обстоятелство е лесно доказуемо чрез разпита на тези лица като свидетели, каквито доказателства не са ангажирани. Ангажирането обаче на свидетели би установило, че А. ***, а не на терито­рията на село Минерални бани, област Хасково, както твърди, което може би е и причината да не се ангажират доказателства в тази насока, но правопри­лагането не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоя­телства и данни.

В конкретния случай от касатора не са ангажирани доказателства, от които да се установи по безспорен начин, че на процесната дата не е управ­лявал собственото си МПС, извършвайки таксиметрова дейност. Достатъчно са обаче доказателствата, установяващи точно обратното, а именно: при извър­шена проверка от контролни органи на ОД на МВР – Пловдив като водач на таксиметров автомобил с рег.№РВ1872ТС е бил установен именно С.М.А.; същият, а не друго лице, е бил заведен в Първо РУ на ОД на МВР – Пловдив, където пак той, а не друг, доброволно е предал фискалния си апа­рат и е бил надлежно уведомен да се яви на 20.01.2020г. за съставяне на АУАН, в противен случай незнайно как би разбрал и би се явил в РД „АА“ – Пловдив на посочената дата; АУАН е бил съставен в негово присъствие, връ­чен му е по надлежния ред, като няма вписани възражения. И най-сетне, липс­ват и доказателства да е налице валидно удостоверение за психологическа годност.

За пълнота и с оглед наведените възражения в тази насока, следва да се посочи, че анализът на нормите на чл.40 ал.1 и чл.40 ал.3 ЗАНН сочи, че не е задължително АУАН да бъде съставен в присъствието на двама свидетели - очевидци на нарушението или такива, присъствали при установяване на нарушението. Нормата на чл.40 ал.3 ЗАНН предвижда АУАН да се съставя в присъствието на двама други свидетели, само ако не са налице свидетели, присъствали при извършването или установяване на нарушението или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие. Или иначе казано, под­писването на АУАН от свидетели, които не са очевидци, не представлява нару­шение, каквото се твърди от касатора да е. Отделно от това, съгласно чл.53 ал.2 ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нере­довност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Т.е., дори да се приеме за основателно неговото възражение, не сочи доказателства, които да оборват констатациите на контролните органи, въпреки дадената му от Район­ния съд възможност за това.

С оглед на изложеното, не са налице касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав:

 

Р      Е      Ш      И

 

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно Решение №1232/31.07.2020г., постановено по АНД №1578/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIV н.с., с което е потвърдено наказателно постановление №36-0000065/30.01.2020г., издадено от Главен инспектор в РД „АА“ - Пловдив, с което на С.М.А. е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лева за наруше­ние по чл.18 т.3 от Наредба №34/06.12.1999г. на МТ, във връзка с чл.93 ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

                                       

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                                                                                                                                                                             2.