Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о.,
8 с-в в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети май, през две
хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при секретар Цветелина
Добрева- Кочовски,
като разгледа докладваното от съдия КЮРКЧИЕВ гр. д. №
11811 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с предявени от С.К.Л. срещу Т.Б.Л. главен
иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, вр с чл. 17, ал. 1 ЗЗД и евентуално съединен с
него иск с правно основание чл. 30 ЗН.
Ищцата поддържа твърдение, че с ответницата са
наследници по закон на починалия на 02.11.2014 г.Б.Й.Л., като ищцата била
негова преживяла съпруга, а ответницата била низходяща по права линия от първа
степен (дъщеря). Преди откриване на наследството на Л. между него и и ищцата от
една страна и ответницата от друга страна бил сключен Договор за покупко-продажба
от 29.12.2008 г., обективиран в Нотариален акт № 84, том 3, рег. № 6836, нот.
дело № 472/2008 г. на нотариус В.А.с рег. № 32 на НК. Този договор, чрез който
продавачите се разпоредили с придобития по време на брака им недвижим имот, в
действителност бил привиден - той прикривал договор за дарение, направено в
полза на ответницата. За установяване на привидността на сделката, още преди нейното
сключване, й бил изготвен писмен документ (обратно писмо – contre letter), разкриващ действителната обща воля на страните да извършат дарение, но
споменатият документ останал на съхранение при прехвърлителите. Непосредствено
след смъртта на Л. трето в настоящия процес лице - Д.Б.Л., посетил дома на ищцата и така успял да
установи фактическа власт върху документа т. нар. „обратно писмо“, но после не го върнал на ищцата.
Срещу ищцата били предприети правни и фактически действия, които били насочени
към принуждаването й да напусне имота, който бил предмет на процесния договор
за покупко- продажба (прикриващ дарение), а тези действия се основавали на
формалните правни последици на привидния договор. Договорът за
покупко-продажба бил нищожен, понеже страните по него не желаели настъпването
на правните му последици, но действията им били насочени към постигане на
резултата на прикрита правна сделка. Прикритата сделка (дарение) на
принадлежащата на наследодателя ½ идеална част от недвижимия имот - според
ищцата също била незаконосъобразна, понеже накърнявала нейната запазена част,
равна на ¼ от наследството на починалия неин съпругБ.Й.Л.. По изложените
в исковата молба твърдения и съображения ищцата претендира за обявяване на
недействителността на процесния Договор за покупко-продажба от 29.12.2008 г.,
обективиран в Нотариален акт № 84, том 3, рег. № 6836, нот. дело № 472/2008 г.
на нотариус В.А.с рег. № 32 на НК. При уважаване на този иск, ищцата претендира
за постановяване на решение за възстановяване на запазената й част в
наследството на починалия неин съпругБ.Й.Л., която запазена част била засегната
от прикритата сделка на дарение. С оглед очаквания от нея благоприятен изход на
спора, ищцата претендира и за осъждане на ответницата, да й заплати направените
съдебни разноски.
Исковата претенция е оспорена от ответницата Т.Б.Л..
Чрез процесуалния си представител - ответницата оспорва изцяло фактическите
твърдения на ищцата и оспорва предявените искове, поддържайки тезата за тяхната
неоснователност. Сочи, че не са ангажирани доказателства, подкрепящи тезата за
наличие на някакво друго - прикрито съглашение между страните по атакувания договор за
покупко-продажба. Отрича твърденията за съществуването на обратно писмо,
отразяващо действителната обща воля на страните по атакуваната сделка, както и
твърдението, че такова (несъществуващо) писмо било отнето от фактическата власт
на ищцата. Оспорва твърдението, че с атакуваната сделка е била накърнена
запазената част от наследството на ищцата, като поддържа становище за
недопустимост на иск, по съображения, основани на чл. 31 от ЗН, а при условията
на евентуалност - ако съдът приеме иска за допустим, релевира доводи за неоснователност на
иска. По изложените съображения ответницата моли за отхвърляне на исковете и
претендира за осъждане на ищцата да й заплати направените разноски.
Съдът като прецени доводите на
страните и съобрази събраните по делото доказателства приема за установена
следната фактическа обстановка:
Съдържанието
на приетия като доказателство Нотариален акт № 84, том 3, рег. № 6836, нот.
дело № 472/2008 г. на нотариус В.А.с рег. № 32 на НК, обективира сключения на 29.12.2008г.
договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр. София, район „********купел
1-ва част, ул. „********по силата на който продавачите Б.Й.Л. и С.К.Л. са се
съгласили да прехвърлят възмездно на купувача Т.Б.Л. описания в акта недвижим
имот. В
нотариалния акт е посочено, че страните по сделката заявяват пред нотариуса заплащането
на уговорената цена преди сключването на договора, както и че продавачаБ.Й.Л.
запазва пожизнено право на ползване върху процесения имот.
Съдържанието
на прието като доказателство Удостоверение за наследници № 871/18.11.2014 г. изд.
от район „Овча купел“ при Столична
община се установява, че на 02.11.2014 г.Б.Й.Л. е починал и оставил наследници:
С.К.Л. - съпруга; Д.Б.Л. - син и Т.Б.Л. - дъщеря.
Заключението
на изслушана и приета без оспорване съдебно-оценителна експертиза на инж. Я.Н.Т.
мотивира извод за пазарната стойност на ½ идеална част от процесния
недвижим имот, находящ се в гр. София, район „********купел 1-ва част, ул. „********, към датата на
сключване на договора (28.12.2008 г.)
възлиза на 171 250 лева, а към датата на откриване на наследството наБ.Й.Л.
(02.11.2014 г.) възлиза на 149 900 лв.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
Предявените
искове са процесуално допустими, тъй като са предявени от и срещу надлежно
процесуално легитимирани страни и с тях е сезиран компетентен съд.
Разглеждайки
спора по същество, съдът намира следното:
Съгласно
чл. 26, ал. 2, пред. 5 от ЗЗД нищожни са привидните договори, при които страните
не желаят те да породят правно действие. Привидни са договорите, при които
страните нямат воля да бъдат обвързани с правата и задълженията на сделката,
която сключват. Когато волята на страните е да се създадат привидни правни
последици на обвързаност, които не желаят, симулацията е абсолютна, а когато
волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения в
сключеното съглашение, симулацията е относителна. И в двата случая, ако се
установи твърдяната привидност, явната сделка би била нищожна.
В
конкретния случай ищцата твърди, че е налице относителна симулация по чл. 17,
ал. 1 от ЗЗД, като сключеният Договор за
покупко-продажба от 29.12.2008 г. между от една страна -Б.Й.Л. и С.К.Л. и от
друга - Т.Б.Л. прикрива договор за дарение между същите страни.
За
да се докаже симулация, трябва да са налице особени документи (contre letter,
обратно писмо), чието съдържание да установява действителната /но прикрита
посредством привидната сделка/ воля на страните. Обратното писмо е предпоставка
да бъдат допуснати и свидетелски показания, чрез които да се установи какава е
била действителната обща воля на страните, за която се твърди да е останала
прикрита. Обратното писмо, ако бъде представено пред съда, предпоставя индиция
за симулацията на сделката. Обратно писмо в настоящия спор не беше представено
като доказателство. Твърди се и същевременно категорично се оспорва твърдението
за създаването и за съществуването на такъв документ в правния мир, при липсата
на съгласие между страните, да бъдат допуснати свидетели за установяване на
споменатото обстоятелство.
Разпоредбата
на чл. 165, ал. 2 от ГПК въвежда изключение от общия принцип за недопустимост
на свидетелските показание, когато страна се домогва да докаже привидност при
наличие на писмени доказателства, които изхождат от другата страна, но в
конкретния случай, тази разпоредба не намира приложение, понеже няма писмени доказателства, които да правят
вероятно твърдението на ищцата, че процесният договор е привиден. С оглед на
гореизложеното съдът намира, че е приложима разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т.
5 от ГПК, която гласи, че свидетелски показания са недопустими при установяване
на писмени съглашения, в които е участвала страната, която иска допускането на
свидетел.
При
това положение, ищцата не успя да ангажира доказателства, подкрепящи
собственото й твърдение за привидност на процесния договор за покупко-
продажба. Напротив с оглед събраните по
делото доказателства следва извод, че изразената от страните в Договор за
покупко-продажба от 29.12.2008 г., обективиран в нотариален акт № 84, том 3,
рег. № 6836, нот. дело № 472/2008 г. на нотариус В.А.с рег. № 32 на НК, воля е
действителната. В рамките на настоящия съдебен процес, не се установи по
безсъмнен начин, че страните са имали намерение да сключат безвъзмездна сделка,
но да я прикрият като възмездна такава.
По изложените съображения, съдът намира за
недоказан предявения иск по чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД за обявяване за
нищожен на договора за продажба и счита, че този иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
С
оглед предмета на предявения при условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 30 от ЗН и съотношението му спрямо отхвърления главен иск, съдът съдът не дължи произнасяне по същество
по този иск.
По отношение на разноските:
Предявените
от С.К.Л. искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, за прогласяване
за нищожен като привиден на Договор за покупко-продажба от 29.12.2008 г.,
обективиран в нотариален акт № 84, том 3, рег. № 6836, нот. дело № 472/2008 г.
на нотариус В.А.с рег. № 32 на НК и евентуално съединен иск с правно основание чл.
30 ЗН за възстановяване на запазена ¼ част от наследството на починалияБ.Й.Л.
са отхвърлени изцяло и ответницата е представила списък по чл. 80 от ГПК,
съответно ищцата С.К.Л. следва да бъде осъдена да заплати разноски по делото в
размер на 1 450 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищцата е направил възражение за
прекомерност на претендираното възнаграждение за процесуално представителство
на ответницата.
При определяне
размера на дължимото адвокатско възнаграждение и при необходимост от неговото
намаляване - съдът е обвързан единствено от минимално установения размер по чл.
36, ал. 2 от ЗА. Действителният размер на възнаграждението следва да се
определи според фактическата и правна сложност на делото и вида на съответната адвокатска услуга. Разпоредбата на чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е посочено, че минималното възнаграждение за защита по дела с
материален интерес от 10 000 до 100 000 лв. е сумата от 830 лв. + 3 % за
горницата над 10 000 лв. С оглед гореизложеното съдът намира, че претендираната
сума за процесуално представителство от ответницата не е „прекомерно“ по
смисъла на закона.
С
оглед обстоятелствата, че е допусната, изготвена, изслушана и приета в рамките
на настоящото производство съдебно-оценителна експертиза и разходите за същата
са направени от бюджета на съда, следва ищцата С.К.Л. да бъде осъдена да
заплати сумата от 400 лв. по бюджета на съдебна власт по
сметка на Софийски градски съд на основание 78, ал. 6 от ГПК.
Така
мотивиран, съдът:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.К.Л. ЕГН **********, с адрес: *** купел 1-ва част, ул. „********срещу Т.Б.Л.,
ЕГН **********, с адрес: ***, иск с
правно основание чл. 26, ал. 2, пред. 5 от ЗЗД - за
установяване на нищожност на Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.12.2008г.,
обективиран в нотариален акт № 84, том 3, рег. № 6836, нот. дело № 472/2008г.
на нотариус В.А.с рег. № 32 на НК, като неоснователен и недоказан.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
предявения при условията на евентуалност
от С.К.Л. ЕГН **********, с адрес: *** купел 1-ва част, ул. „********срещу Т.Б.Л.,
ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл. 30 от ЗН.
ОСЪЖДА С.К.Л.
ЕГН **********, с адрес: *** купел 1-ва част, ул. „********да заплати на Т.Б.Л.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1 450 лева (хиляда четиристотин и
петдесет лева), представляващи
адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
С.К.Л. ЕГН **********, с адрес: *** купел 1-ва част, ул. „********, да заплати
по бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 400 лева (четиристотин лева),
представляваща разноски по делото, от които ищцата е била освободена от
заплащане.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - София, чрез въззивна жалба,
подадена до изтичане на двуседмичен срок от връчването на препис от него.
СЪДИЯ: