№ 312
гр. Варна, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502671 по описа за 2021 година
Производството е образувано по две въззивни жалби.
Първата жалба е депозирана от М. ЕМ. Б., ЕГН **********, чрез процесуален
представител адв. А.Т., срещу Решение №262014/21.06.2021г., постановено по гр.д. №
14304/20г. по описа на ВРС, ХІІ-ти с-в, в частта, в която съдът е предоставил упражняването
на родителските права по отношение на детето М. М.ов Б., ЕГН **********, на майката М.
Д. Н., ЕГН **********, като е определил и местоживеенето на детето да е при майката,
както и в частта, с която е определил режим на лични отношения на бащата М. ЕМ. Б., ЕГН
********** с детето М. М.ов Б., ЕГН **********, и е осъдил бащата да заплаща издръжка.
Твърди се в жалбата, че ВРС не е съобразил интереса на детето, постановявайки атакувания
съдебен акт. Твърди се, че не е съобразено и ПМС №1/12.11.1974г. на Пленума на ВС, което
сочи, че при деца от мъжки пол майката е пригодна колкото и бащата да отглежда детето.
Излагат се съображения, че не е установен по-голям родителски капацитет по отношение на
майката; преди раздялата и двамата родители са се грижели за детето, а след раздялата една
седмица детето е било при майката, а втората при бащата, като този режим му се е отразявал
благотворно; детето не е на ниска пеленаческа възраст, при която майчините грижи да са
незаменими; бащата е героят на детето от мъжки пол и това категорично е установено
конкретно в производството. Въззивникът моли за отмяна на решението изцяло, като бъдат
уважени предявените от него насрещни искове и бъде предоставено упражняването на
родителските права на бащата, при когото да бъде определено и местоживеенето на детето,
да бъде определен режим на лични отношения на детето с майката, да бъде осъдена
последната да заплаща ежемесечно издръжка от 500 лв.
1
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна М. Д. Н., чрез
процесуален представител адв. П., в който жалбата се оспорва. Въззиваемата излага, че ВРС
е интерпретирал правилно събраните доказателства, от които се установява, че именно
майката е полагала преките и непосредствени грижи за детето от раждането му до
настоящия момент, детето е много силно привързано към майка си, а фактът, че детето има
връзка и със своя баща не е означава, че последният е по-подходящия родител. Моли
решението да бъде потвърдено в атакуваната част.
М.Н. е депозирала насрещна въззивна жалба срещу решението в частта, в която е
отхвърлен предявения иск за заплащане на издръжка в полза на детето М. за разликата над
250 лв. до 1 000 лв., считано от подаване на исковата молба, както и е отхвърлен искът за
заплащане на издръжка за минало време за разликата над 100 лв. до 1 600 лв. В жалбата се
оспорва, че доходите на въззивника са в размер на 850 лв., колкото е посочено в трудовия
договор на ответника. Твърди, че договорът е сключен между бащата на ответника и самия
ответник, като е видно, че дружеството е регистрирано на домашния адрес на ответника.
Освен това излага, че нуждите на детето М. не могат да бъдат покрити с плащането на
издръжка в размер от 250 лв. Като признание на горното обстоятелство майката сочи, че
бащата претендира от самата нея да заплаща издръжка на детето си в размер на 500 лв.
Освен това излага, че детето посещава извънкласни форми на обучение- уроци по китара,
джудо, които са всеки по 50 лв. месечно, както и 30 лв. такса за ползване на училищния
автобус до училището. Твърди, че бащата може да си позволи да заплаща по-голяма
издръжка, тъй като посочените от него доходи се заплащат от дядото по бащина линия като
работодател. Предвид това и е направено искане да бъде изискана от НАП информация за
декларираните трудови доходи от М.Б. за 2020г. и 2021г., както и за декларираните от други
източници доходи. Моли решението да бъде отменено в атакуваната част, касаеща
издръжката на детето и да бъдат уважените исковете изцяло, като бъде определена издръжка
занапред от 1 000 лв. месечно, а за минало време- 1 600 лв. еднократно.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от М.Б., който я оспорва. Сочи, че
неотносимо е кой е работодателя на бащата, както и къде е регистрирано дружеството
работодател. Твърди, че детето няма потребност от издръжка в размер на около 2 000лв., за
да се претендира от бащата да плаща такава от 1 000 лв. Сочи, че издръжката от 1000 лв.,
заплащана в полза на детето М., е давана всъщност от неговия дядо по бащина линия, който
разполага със средства, а бащата само я е предавал. Моли да бъде приета по делото
разпечатка от вайбър за водени между страните разговори. Сочи, че искането за изискване
на справки от НАП е преклудирано.
Контролиращата страна ДСП Варна, не е изразила становище по жалбите.
По предмета на така предявените искове с правно основание чл.127 ал.2 СК се
излагат следните твърдения от страните:
2
В исковата молба пред ВРС ищцата М.Н. излага, че в периода от 2013 г. до 2019 г. са
живеели на семейни начала с ответника М. ЕМ. Б., от което съжителство на ********* г. се
е родило детето М.Б.. Посочено е, че от 2019 г. страните са разделени, като ищцата заедно с
детето живее в жилище под наем на адрес гр. Варна, ул. „*************. Твърди се, че
ищцата не е ограничавала режима на лични контакти на детето с неговия баща. Изложено е,
че след лятото на 2020 г. родителите престанали да се разбират относно интересите на
детето и режима на лични контакти. Изложено е, че през времето, в което детето е с баща си
играят електронни игри и че детето не е споделяло с ищцата, баща му да го е водил на
културни или образователни мероприятия. Твърди се, че ищцата има родителски капацитет
за отглеждане на детето, получава обезщетение за риска „Безработица“ и има подкрепата на
своите родители при отглеждане на детето. Поддържа се, че до месец септември 2020 г.
ответникът е заплащал месечна издръжка за детето в размер от 1000 лева, но през месец
септември е заплатил само 400 лева. Твърди се, че ответникът разполага с висок доход,
реализиран от търговска дейност и заплаща таксите за обучение на детето в реномирано
училище. Сочи се, че ищцата се грижи за детето, когато е болно и заплаща логопед по 20
лева на урок. Въз основа на изложеното ищцата Н. е предявила срещу М. ЕМ. Б. обективно
съединени искове да бъде предоставено упражняването на родителските права по
отношение на детето М. М.ов Б., ЕГН **********, роден на ********** на неговата майка,
да бъде определено местоживеенето при нея, като бъде определен режим на личен контакт
на бащата с детето, както следва: бащата да има право да взима и вижда детето - всяка първа
и трета седмица от месеца от събота от 10:00 часа до 18:00 часа в неделя с приспиване, в
деня на своя рожден ден - 05.02 /пети февруари/ от 9:00 часа до 22:00 часа ако този ден е
почивен, а ако е работен ден от 17:30 ч. до 20:00 часа, като на рождения ден на майката -
10.11 /десети ноември/ детето ще бъде при майката независимо от определения режим на
личен контакт на бащата, два пъти по 15 дни през лятната ваканция на детето, когато
майката не ползва платен годишен отпуск; на Коледа и Нова година всяка четна година
детето ще прекарва Бъдни вечер и Нова година при своята майка, а Коледа при своя баща, а
на нечетна година детето ще прекарва Бъдни вечер и Нова година при своя баща, а Коледа
при своята майка; на Великденските правници на всяка четна година детето ще прекарва
Велик петък и Велика събота при своя баща, а Великден /неделя/ и съответния почивен
понеделник ще прекарва при своята майка, а на нечетна година детето ще прекарва Велик
петък и Велика събота при своята майка, а Великден /неделя/ и съответния почивен
понеделник ще прекарва при своя баща. Направено е искане за начален час на взимане на
детето в празничните дни се определя 10:00 часа до 19:00 часа на последния ден от
определения режим. Иска се осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка в полза на
детето чрез неговата майка и законна представителка в размер на 1 000 лева, с падеж всяко
пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска, считано от падежа до пълното плащане, до настъпване на законово основание за
промяна или отпадане на задължението. Предявен е и иск за осъждане на бащата да заплати
в полза на детето издръжка в размер на 600 лева за месец септември 2020 г., представляваща
разликата между вече платена издръжка от 400 лева и дължимата, но неизплатена издръжка
и 1000 лева месечна издръжка за месец октомври 2020 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът М.Б. депозира отговор на исковата
молба, с който се излага, че същата е неоснователна. Твърди се, че след месец януари 2019 г.
ищцата е напуснала жилището, в което страните са живели и е взела със себе си детето.
Посочва се, че раздялата се е отразила тежко на детето, тъй като същото има силна
емоционална връзка с баща си и неговите родители. Оспорва се твърдението, че ищцата не е
ограничавала личните контакти на детето с ответника, като се твърди, че същата еднолично
определя кога те да се виждат. Сочи се, че ищцата всячески избягва срещи с ответника, като
по този начин препятства и срещите му с детето. Твърди се, че при проведен телефонен
разговор, детето му споделило, че ищцата била сърдита на ответника, поради което детето
не се обаждало на същия. Посочено е, че ответникът е сезирал Агенция за закрила на детето,
при което режимът не лични отношения между детето и бащата е възстановен. Изложено е,
3
че към 23.12.2020г. детето се намира при баща си. Същото посещава онлайн училище от
понеделник до петък и нощува при ищцата или ответника в зависимост от неговото
желание. Оспорва се претенцията за издръжка за минал период, като се твърди, че
ответникът е заплащал от месец януари 2019 г. до месец октомври 2020 г. ежемесечна
издръжка в размер от 1000 лева от спестяванията си, след което те са свършили, поради
което е започнал да плаща по-малки суми. Твърди се, че таксите за обучение на детето се
заплащат с пари предоставени от родителите на ответника. Твърди се, че месечния доход на
ответника е в размер от 831 лева, които получава като трудово възнаграждение по Трудов
договор № 1/06.07.2013 г. сключен с „Трейдфарма“ ЕООД. Оспорва се твърдението, че през
времето, в което детето е с ответника играят електронни игри, като се твърди, че също така
карат колело, ходят на разходка, четат и оцветяват книжки. Оспорва се твърдението, че
ответникът е отказвал да участва в онлайн обучението на детето, тъй като не знаел френски,
като се твърди, че към този момент са имали уговорка майката да се занимава с онлайн
обучението, а бащата да го гледа след края на урока. Изразява се готовност за постигане на
споразумение. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК е предявил насрещни искове за присъждане в
полза на бащата на родителските права върху детето, определяне на местоживеенето му при
него, на режим на лични контакти с майката, както следва: всяка втора и четвърта седмица
от месеца, от 19:00 часа в петък до 19:00 часа в неделя, с приспиване в дома на майката; две
седмици през лятото, когато бащата не ползва правото си на платен годишен отпуск; за
всяка нечетна година: втория ден от Коледните празници - 25 декември, Новогодишните -
01.01. и първият ден от Великденските празници, като за всеки един от празниците - от 10:00
часа на съответния ден, до 10:00 часа на следващия ден с приспиване при майката; за всяка
четна година: първия ден от Коледните празници -24 декември. Новогодишните - 31.12 и
вторият ден от Великденските празници, като за всеки един от празниците - от 10:00 часа на
съответния ден, до 10:00 часа на следващия ден с приспиване при майката; всяка година на
рожденият ден на майката от 10:00 часа до 19:00 часа на същия ден; всяка четна, година на
рожденият ден на детето М. М.ов Б. с ЕГН ********** р. на *********, от 10:00 часа до
19:00 часа на същия ден, като във всички изброени случаи, майката се задължава да взема и
връща детето от и до дома на бащата, находящ се в гр. Варна, ****** „*******. Претендира
се присъждането на месечна издръжка в размер от 500 лева, с падеж 15 –то число на месеца,
за който се дължи, считано от предявяване на иска в съда, до настъпване на обстоятелства за
нейното прекратяване или изменение, ведно със законна лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното изплащане.
Твърди се, че бащата разполага с родителски капацитет, разполага с постоянен доход
и може да разчита на помощта на родителите си при отглеждане на детето. Оспорва се
родителският капацитет на майката, като се твърди, че ограничаването на контактите между
бащата и детето, поради влошените отношения между родителите са израз на липса на
родителски капацитет. В тази връзка се сочи, че след влошаване отношенията между
страните, майката в течение на един месец не позволявала на бащата да осъществи контакт с
детето. Като израз на родителски дефицит на майка се сочи и случай, в който от училището
на детето са се обадили на бащата, за да го уведомят, че нямало кой да вземе детето от
автобусната спирка. В тази връзка се посочва и случай, в който майката е оставяла детето
само в апартамента, отивайки до магазина.
В законоустановения срок е постъпил отговор по насрещния иск, в която е застъпено
становище за неоснователност. Оспорват се твърденията за липса на родителски капацитет у
майката, както и да са ограничаване на контактите между детето и бащата. Оспорва се,
твърдението, че детето е оставяно само в апартамента. Оспорва се твърдението, че майката
не е взела детето от спирката, като се твърди, че на 16.11.2020 г. е заявена услуга за връщане
на детето от к.к. „Св. Св. Константин и Елена“ и детето не взето от автобуса поради грешка,
за което майката е подала оплакване до училището. Твърди се, че детето е споделяло с
майката, че при баща си е пропускало хранения, както и че бащата оставя детето само да си
играе с кучето. Сочи се, че докато детето е при баща си му е забранено да комуникира с
4
майката по телефона. Сочи се, че месец декември 2020 г. майката е започнала да работи по
трудово правоотношение, поради което са постигнали уговорка бащата да гледа детето през
деня, а вечер да го предава на майката около 18,00 часа, но бащата често не спазвал
уговореното, като не предавал детето. Поддържа се, че след отваряне на детските градини е
заживяло отново при майка си, но на 05.01.2021 г. бащата го е взел след занятия и го е завел
у дома си, при което детето се е обадило на майка си, разстроено, че баща му не му
позволява да говори с нея. Изложено е, че на следващия ден майка е отишла до дома на
бащата за да потърси детето, включително е повикала полиция, но бащата е отказал да
предаде детето. Твърди се, че на 07.01.2021 г. майката е взела детето от дома на бащата, при
което същото и е споделило, че баща му е разказал, че майката го е изоставила и че за нея
работата е по-важна от него. Направено е искане за отхвърляне на насрещния иск.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Варна не изразява
становище по молбата в открито съдебно заседание. Депозира социален доклад.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните, а и от прието по делото удостоверение за раждане, се
установява, че родители на детето М. М.ов Б., родено на ********* г. са М. Д. Н. и М. ЕМ.
Б..
Видно е, че считано от 10.01.2019 г., ответницата е наемател на апартамент в гр.
Варна, ул.“*************** 17, като безспорно е, че от този момент страните не живеят
заедно, а детето е при майка си.
От представения по делото трудов договор от 06.07.2013 г. се установява, че считано
от същата дата М.Б. работи по трудово правоотношение с месечно възнаграждение 831 лева,
а от представения трудов договор от 11.11.2020г. се установява, че считано от същата дата
М.Н. работи по трудово правоотношение с месечно възнаграждение 1 287,50 лева. От
приобщената по делото справка от НАП (л. 176) се установява осигурителен доход на
ищцата от 1115,83 лева за м. 11.2020 г., 1345,45 лева за м. 12.2020 г., 1316,28 лева за м.
01.2021 г. и 1319,72 лева за м. 02.2021 г.
Пред настоящата инстанция е представена справка от НАП, ТД –Варна, от която се
установява, че освен трудовото правоотношение с „Трейдфарма“ ЕООД, по което брутното
трудово възнаграждение на Б. е 1 135,78 лв., е налице и подадена декларация от ответника,
като самоосигуряващо се лице –собственик на „Мим пропъртис“ ЕООД.
Изготвен по делото е социален доклад от 23.03.2021 г., от който е видно, че към
същата дата грижите за детето са полагани от двамата родители – една седмица в
домакинството на майката и една седмица в домакинството на бащата. Майката живее под
наем в апартамент в гр. Варна, ул.“*************** 17, в който има обособена детска стая с
лични вещи, играчки и книжки на детето. Бащата живее в къща в гр. Варна, м-т
„**********3, предоставена му за ползване от неговия баща. На втория етаж от къщата
детето има осигурена детска стая с отлични условия за отглеждане на детето. Детето
познава разширения семеен кръг, както по майчина, така и по бащина линия. Детето
осъществява контакти със своите връстници в учебна среда. И двамата родители могат да
разчитат на помощта на своите родители при отглеждане на детето. По време на социалното
проучване детето демонстрира спокойствие в присъствието на двамата родители и свободно
комуникира с тях, като показва привързаност и към двамата. Според социалния доклад
предвид възрастта на детето, няма да се отрази благоприятно на бъдещото му психо-
емоционално развитие, ако преките грижи за него не се упражняват от майката.
Разпитан като свидетел по делото е бащата на ищцата ДД., който излага, че след
раздялата на родителите през 2019 г., детето се отглежда и от майка си, и от баща си. В
апартамента на майката детето има самостоятелна стая с много играчки и книжки. Сутрин
майката изпраща детето до автобуса за училище и вечер го посреща, когато не го взима
5
бащата. Свидетелят разказва случай, при който детето се е наложило да изчака в автобуса
майката да го посрещне, тъй като същата заедно със свидетеля погрешка отишли на спирка
на „Транс триумф“, където трябвало да спре автобуса, а се оказало, че има и друга спирка с
такова наименование. Свидетелят посочва, че на 06.01.2021 г. майката го помолила да
отидат заедно до дома на бащата, за да види детето. Когато пристигнали позвънили на
звънеца, но никой не отворил. Впоследствие бащата се прибрал в къщата с лекия си
автомобил и заявил, че е станало много късно и няма да даде на майката детето. Свидетелят
заявява, че майката работи към настоящия момент и когато тя е на работа, детето се
отглежда от него и съпругата му. Заявява и че детето е привързано към бащата и се чувства
добре, както когато е при майка си, така и когато е при баща си. Когато е при майка си, тя
му помага за уроците, а когато е при баща си- предполага, че бащата помага. Знае от
майката, че бащата не е съгласен детето да ходи и да се връща от училище с училищния
автобус.Искал е той да го води с колата. Свидетелят сочи, че понастоящем майката работи в
Аксаково и работното й време е до 17ч. Понякога е онлайн. Когато майката е на работа,
детето е при тях- дядото и бабата. Сочи, че той работи като таксиметров шофьор, а бабата е
готвач и винаги има човек, който да гледа детето. Виждал е бащата и детето заедно и е
сигурен, че Б. се грижи добре за М., тъй като бащата е сериозен. Свидетелят не е виждал
детето ненахранено, неизкъпано след връщане от бащата.
Разпитана е и бабата на детето по майчина линия Н. Н., която излага, че е отгледала
детето до навършване на четири годишна възраст. Затова са я помолили родителите му и то
по-скоро ответника Б.. Тя е напуснала работата си и е започнала да гледа детето, като е била
назначена на длъжност „готвач“ в семейство Б.и и е получавала заплата от дядото по
бащина линия, в къщата на когото са живеели. След като майката се разделила с бащата,
същата заживяла на квартира. По впечатления на свидетелката, майката полага всички
усилия за отглеждане на детето, като му приготвя храна, грижи се за обличането на детето,
чисти дома, грижи се за хигиената на детето. Свидетелката сочи, че след постановяване на
привременните мерки през м. 03.2021 г. детето се чувства по-спокойно в сравнение с преди,
тъй като знае кога ще бъде при майка си и кога при баща си. Преди определяне на мерките е
било отглеждано една седмица от бащата, една седмица от майката. Детето е имало дрехи и
в двете жилища, като дрехите са оставали при баща му, когато се е прибирало в къщи.
Свидетелката сочи, че при бащата детето е споделяло, че се е хранело по ресторанти, по
заведения, няма кой да приготви домашна храна. Излага, че детето е много умно и будно-
ходи на уроци по математика, плуване, тенис. Говори си по телефона с баща си, когато е при
майката и на телефона на майката, защото детето няма личен. Свидетелката също му е
давала да говори, когато бащата е звънял на нейния номер.
По инициатива на ответника като свидетел по делото е разпитан неговият баща Емил
Б., според който родителите са живеели три години в къщата, предоставена им за ползване
от свидетеля, като грижи за детето са полагани основано от майката на М.- свидетелката Н..
Свидетелят сочи, че е назначил ищцата на работа в своето дружество със заплата 800 лева, а
бабата е останала да гледа детето в къщи- тя е спяла в стаята на детето, готвела е, хранела го
е. Свидетелят е заплащал по 1 000 лв. месечно заплата, тъй като свидетелката Н. Н. е имала
да изплаща кредит. Освен това всички разходи за такси за училището на детето са поемани
от свидетеля Б.. Сочи се, че условията на бащата са добри, защото къщата е голяма и има
двор. Свидетелят заявява, че когато детето е при бащата, същото не иска да си тръгва по-
рано от определеното, а обратно иска да остане по-дълго. След раздялата на родителите,
майката е отишла на квартира, чийто наем е заплащан от бащата с пари, предоставени му от
свидетеля. След раздялата на страните свидетелят е продължил да плаща на майката на
ищцата Н. Н. по 1 000 лв. През месец септември и октомври на 2020 г. свидетелят е спрял да
предоставя средства на бащата за заплащане на квартирата на майката и за издръжка на
детето. Сочи, че плаща заплата от 800 лв. на сина си понастоящем, за да се учи последният
да работи. Свидетелят заявява, че когато детето е при бащата, последния се занимава с него
за написване на домашните. Сочи, че М. се грижи за детето, следи дали е нахранено, дали е
добре, ходят на разходки заедно, забавляват се.
6
По делото е разпитан и свидетелят Я.П., който е в близки приятелски отношения с
ответника. Същият сочи, че живее преимуществено в София, но се вижда с бащата М. Б.
поне два пъти месечно, тъй като пътува често до град Варна. Свидетелят заявява, че е близък
с детето. Твърди, че има впечатления, че детето се чувства много добре и спокойно, когато е
при баща си. Свидетелят разказва случай, в който бащата е позвънил от личния си номер на
майката, но имало сигнал „заето“, след което са позвънили от друг телефонен номер и
имало сигнал „свободно“. Споделя и случай, при който детето му споделило, че иска да се
върне старият режим, като е една седмица при майка си и една при баща си. Твърди, че
детето се чувства тъжно, когато трябва да си тръгва от баща си. Споделял е на свидетеля
болката си от раздялата на родителите, както и от различното му пребиваване всяка
седмица. Твърди, че детето му е казало, че иска сега да се върне стария режим- една седмица
при бащата и една седмица при майката.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, ведно с наведените във въззивните жалби възражения, намира за
установено от правна страна следното:
При решаване на въпроса кому да бъде предоставено упражняването на родителските
права по отношение на родените ненавършили пълнолетие деца съдът преценява всички
обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите,
привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за
помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните
възможности. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният критерий,
въз основа на който се извършва преценката при кого от родителите да живее детето и кой
да упражнява родителските права. Под “интереси на децата”, както е разяснено в ППВС №
1/1974 год., чиито указания запазват силата си и при действащия СК - 2009 г.,/ следва да се
разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие,
създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и
изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Обстоятелствата, които са
от значение при решаването на този въпрос са от най-разнообразно естество – възпитателски
качества на родителите; грижи и отношение на родителите към децата, като под грижи за
децата се имат предвид личните усилия на родителя във връзка с отглеждането им, надзора
и възпитателските похвати по изграждането личността на децата; желанието на родителите;
привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата; помощта на трети
лица; социално обкръжение; жилищно-битови и други материални условия на живот.
Изброяването на обстоятелствата в чл. 59, ал. 4 СК, намиращ приложение и при преценката
по чл.127 ал.2 СК, е примерно, а не изчерпателно. Не е изчерпателно и изброяването в
ППВС № 1/1974 г. Изброените в Постановлението обстоятелства са минимумът, който
трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на
§ 1 т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето.
Затова и съобразявайки всички предвидени в цитираното ППВС и чл.59 ал.4 СК
критерии, съставът намира, че действително най-добрият интерес на едно дете налага
упражняване на родителските права от всеки от двамата родители, така нар. „споделено
родителство“. При решаване на въпроса кому да бъде предоставено упражняването на
родителските права по отношение на родените ненавършили пълнолетие деца съдът
преценява всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието
на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и
7
материалните възможности. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират
комплексният критерий, въз основа на който се извършва преценката при кого от
родителите да живее детето и кой да упражнява родителските права. Под “интереси на
децата”, както е разяснено в ППВС № 1/1974 год., чиито указания запазват силата си и при
действащия СК - 2009 г.,/ следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното
отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка
за обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен
гражданин. Обстоятелствата, които са от значение при решаването на този въпрос са от най-
разнообразно естество – възпитателски качества на родителите; грижи и отношение на
родителите към децата, като под грижи за децата се имат предвид личните усилия на
родителя във връзка с отглеждането им, надзора и възпитателските похвати по изграждането
личността на децата; желанието на родителите; привързаност на децата към родителите;
полът и възрастта на децата; помощта на трети лица; социално обкръжение; жилищно-
битови и други материални условия на живот. Изброяването на обстоятелствата в чл. 59, ал.
4 СК, намиращ приложение и при преценката по чл.127 ал.2 СК, е примерно, а не
изчерпателно. Не е изчерпателно и изброяването в ППВС № 1/1974 г. Изброените в
Постановлението обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид при
изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1 т. 5 от ДР на Закона за
закрила на детето.
Затова и съобразявайки всички предвидени в цитираното ППВС и чл.59 ал.4 СК критерии,
съставът намира, че действително най-добрият интерес на едно дете налага упражняване на
родителските права от всеки от двамата родители, така нар. „споделено родителство“.
Същевременно обаче интересът на детето следва да бъде съобразен със специфичните факти
и обстоятелства, установени в конкретното производство. Детето М. е в крехка възраст- на
шест години, още в рамките на предучилищното обучение и предстоящо начално училищно
обучение. Въпреки това обаче, детето посещава Международния френски лицей, където
обучението се осъществява ежедневно ведно с извънкласни форми. Затова и настоящият
състав намира, че не е в интерес на детето същото да сменя своето местоживеене, мястото и
условия на отглеждане, каквото е било искането на въззивника. Освен обстоятелството, че
не е в интерес на детето ежеседмично да се извършва смяна на отглеждащия родител, следва
да се има предвид и т.2 на ТР № 1/03.07.2017г. на ВКС по т.д. №1/2016г., която определя
недопустимост на решение на съда за съвместно предоставяне упражняването на
родителските права на двамата родители, освен ако не е налице споразумение между
родителите. Безспорно споразумение между страните в горния смисъл не е постигнато,
поради което и съдът въобще не обсъжда такова.
По наведените в жалбата на Б. възражения за неправилно отхвърляне на насрещния
иск за предоставяне на родителските права по отношение на детето:
Кредитирайки ангажираните писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност
настоящият състав намира, че безспорно и двамата родители от обективна и субективна
страна могат да създадат условия, гарантиращи най-добрия интерес на детето. Полаганите
до настоящия момент грижи по отношение на детето от всеки от родителите, докато са
отглеждали детето в условията на фактическо, макар и нерегламентирано „споделено
родителство“ са били адекватни. И двамата родители разполагат с възможност за помощ от
трети лица при отглеждането, както и с добри битови условия за отглеждане на детето и с
материални възможности за задоволяване на неговите потребности. При бащата се твърди,
8
че материалните възможности са по-добри, но горното обстоятелство остана недоказано,
доколкото се установи, че и двете страни реализират почти еднакви доходи, а
подпомагането на бащата, получавани от дядото по бащина линия, са преустановени по
твърдения на самия ответник, а и видно от показанията на св. Емил Б.. Условията, които
бащата може да предложи за отглеждане на детето, действително се установява от събраните
гласни доказателства, че са повече от отлични, но този критерий не е определящ. Важно е на
детето да се осигуряват основните необходими условия за живот, а не луксозни условия.
Предвид горното и наличието на последните у ответника не е основание да се приеме, че
горното е актив за родителския му капацитет. Установено е, че майката в наетото жилище
също осигурява условия за детето, които задоволяват всички негови потребности, поради
което и извод, че е налице пасив в това отношение не може да бъде направен. И двамата
родители разполагат с необходимите възпитателски качества за отглеждане на детето, както
и с желание за това. Не е налице синдром на родителско отчуждение по отношение у детето
по отношение на никой от родителите му. Не се установява и опити да се провокира такъв
синдром. Въпреки твърденията, че майката препятства вижданията на детето с бащата, не се
установи същата да не спазва определения от съда режим на лични отношения.
Несъгласието й бащата да води и взема детето от училище с личния си автомобил вместо
същото да пътува с организирания транспорт, не касаят нежеланието й детето да вижда баща
си, а по-скоро характеризират разликите в начина на възпитание на двамата родители.
Майката желае детето да се консолидира в училищната си среда и да се движи със своите
съученици, докато бащата счита, че не е в интерес на детето да пътува с общ транспорт
/дори и предвид настоящата епидемична обстановка/. Горните разминавания във
вижданията и на двамата родители обаче не сочат на недостатъци досежно родителския им
капацитет, тъй като и двете становища имат своето основание. Решението следва да бъде
взето индивидуално от родителя, който ad hoc упражнява надзора над детето. Безспорно се
установява, че детето е привъзрано и към двамата си родители- същото прекарва с
удоволствие времето както с майка си, така и със своя баща. Не желае да се разделя с баща
си, когато е с него, но се чувства отлично и с майка си. И двамата родители полагат грижи
както за задоволяване на основните нужди на детето- хранене, обличане, хигиенни навици,
така и подпомагат детето в образователния процес. И при двамата родители детето има
пълноценна социална среда, както и разширен кръг, с когото общува.
Затова и при преценка кому да бъде предоставено упражняването на родителските права
следва да се съобрази възрастта и обусловените от нея нужди на детето. Същото е на шест
години. Възраст, в която се изграждат и затвърждават основните навици у човек, възпитават
се качества. Също така и възраст, в която детето все още не е достатъчно самостоятелно и
ежедневно има нужда от общуване със своята майка, от нейната подкрепа, закрила, грижи,
от майчините ласки. Съдът не споделя изложеното от ответника във въззивната жалба, че
този период за детето М. е приключил, тъй като той касае само пеленаческата възраст.
Нуждата от емоционален и физически контакт с майката е жизнено важна и съществува у
детето много след приключване на периода на кърменето. Изградената още на ембрионално
ниво връзка, поддържана през кърмаческия период, продължава и следва да бъде
9
поддържана, докато детето само бъде готово да я преустанови. Очевидно е /св. Н. и
Николов/, че детето понастоящем се чувства спокойно, отглеждано от своята майка,
поставено в позната и непроменяща се ежедневно среда. Връзката с майката, и то именно
тази на физическо ниво, следва да бъде задоволявана. Това не може да бъде постигнато, ако
детето прекарва със своята майка само два или три уикенда през месеца. Контактът между
майката и детето на тази крехка възраст следва да бъде ежедневен. Детето следва да знае, че
неговият дом е при майка му, където то живее и се отглежда. И тази нужда на детето няма
никаква връзка с половата му принадлежност. Това, че детето М. е от мъжки пол рефлектира
върху задоволяване необходимостта му от поддържане на връзка и с неговия баща.
Последният следва да участва пряко и постоянно във възпитанието на детето, в неговото
съзряване, да подпомага формирането на личността на младия мъж в периода на неговото
съзряване. Бащата следва да олицетворява образа на силната мъжка фигура в периода на
съзряване. И обстоятелството, че детето се отглежда от своята майка ежедневно, не би
осуетило този интерес на детето. Той би бил гарантиран при определяне на подходящ
режим на лични отношения между детето и бащата. Същият следва да бъде достатъчно
разширен, и който макар и да не е ежедневен, ще съхрани образа на бащата като най-
значимата мъжка фигура в живота на детето и ще запази и надгражда емоционалната връзка
между двамата. В заключение на всички изложено, съставът приеме, че упражняването на
родителските права по отношение на детето М. следва да бъде предоставено на неговата
майка. С бащата следва да бъде определен разширен режим на лични отношения, като освен
правото на ежемесечен режим през уикенд месечно, следва да бъде дадено право на бащата
да вижда и взема детето и веднъж през седмицата, когато детето в края на уикенда не е при
него. Следва да бъде определен следния режим на лични отношения: всеки първи, трети и
пети уикенд от месеца /ако има такъв- т.е. събота или неделя са 30. или 31. от съответния
месец/, в петък в 18,00 часа до неделя в 18,00 часа с две преспивания в дома на бащата,
както и всяка втора и четвърта седмица от месеца след приключване на учебните и
извънкласните занятия на детето в сряда до 19ч. в четвъртък /с едно преспиване/, когато
бащата следва да върне детето в дома на майката. Воденето и вземането на детето от
училище следва да бъдат осъществени по усмотрение на родителя, който упражнява надзор
над детето на съответния ден. Освен ежемесечния режим бащата има право да взима и
вижда детето в деня на своя рожден ден - 05.02 от 9:00 часа до 22:00 часа ако този ден е
почивен, а ако е работен ден след приключване на учебните занятия на детето до 20:00 часа.
На рождения ден на майката - 10.11 /десети ноември/ детето ще бъде при майката
независимо от определения режима на личен контакт на бащата. Бащата има право да взима
и вижда детето два пъти по 15 дни през лятната ваканция на детето, когато майката не
ползва платен годишен отпуск. Всяка четна година детето ще прекарва Бъдни вечер и Нова
година при своята майка, а Коледа при своя баща; на нечетна година детето ще прекарва
Бъдни вечер и Нова година при своя баща, а Коледа при своята майка. Детето ще прекарва
Великденските правници по следния начин: На четна година детето ще прекарва Велики
петък и Велика събота при своя баща, а Великден /неделя/ и съответния почивен понеделник
ще прекарва при своята майка; На нечетна година детето ще прекарва Велик петък и Велика
10
събота при своята майка, а Великден /неделя/ и съответния почивен понеделник ще прекарва
при своя баща. За начален час на взимане на детето в празничните дни се определя 10:00
часа до 19:00 часа на последния ден от определения режим. Решението на ВРС в частта, в
която упражняването на родителските права е предоставено на майката, следва да бъде
потвърдено. Следва да бъде определен нов режим на лични отношения между бащата и
детето и решението в тази част следва да бъде отменено частично.
По жалбата на М.Н. досежно издръжката:
Спорен между страните е размерът, а не основанието, на което се дължи издръжката.
При преценка размера на сумата, която следва да бъде осъден неотглеждащият родител да
заплаща ежемесечно на детето си, следва да бъдат взети предвид нуждите на последното,
които се определят от възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от
значение с оглед предоставяне възможност на детето да води нормален начин на живот,
такъв, какъвто би водило, ако родителите не живеят разделени. Релевантни са и
възможностите на лицето, което дължи издръжка и те се определят от неговите доходи,
имотно състояние, задължения, възраст, здравословно положение, квалификация.
Безспорно е, че детето М. е на шест години и има както обичайните за задоволяване
потребности, така и всички присъщи за възрастта му нужди. Детето има нужда от средства
за покриване на ежедневните му нужди от храна, облекло и консумативи, както и
инцидентни нужди от закупуване на лекарства и други училищни разходи. Същевременно
детето посещава и извънкласни форми на занимание- джудо, уроци по математика /което се
установява от свидетелските показания и е безспорно между родителите/, както и уроци по
китара. Детето няма установени някакви изключителни нужди за задоволяване, нито такива
са твърдени от майката. Не е налице хипотезата на чл. 143 ал.3 СК. Същевременно обаче не
са ангажирани доказателства какъв е размерът на дължимите такси, както и не се
установява, че същите са заплащани от майката. Горното би било в рамките на
предположенията, особено като се има предвид, че дядото по бащина линия до настоящия
момент е поел ангажимента за материалното обезпечаване образованието на детето. Горното
е било знак на добра воля и желание от страна на последния. Предвид това и не е налице
основание в тежест на бащата да бъде вменено горното задължение, доколкото голяма част
от предходния живот, който е водило детето, докато родителите му не са били разделени, е
бил материално обезпечен не от самите родители, а от прародителите по бащина линия.
Предвид изложените съображения, съставът приема, че съобразно възрастта и
установените потребности на детето, следва да бъде определена в полза на същото
необходима ежемесечна издръжка от 400 лв. От така определената издръжка бащата следва
да бъде осъден да заплаща сумата от 250 лв., а останалата част от 150 лв. следва да се поеме
от майката, която полага и преките и непосредствени грижи за детето. При определянето на
тази издръжка съдът взе предвид, че при така определения режим на лични отношения- 7
или 8 дни средномесечно детето ще прекарва със своя баща, който ще полага преките и
непосредствени грижи за детето. Издръжката следва да бъде присъдена, считано от подаване
на исковата молба с падеж пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната
11
лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване. За разликата до 1 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Същият размер на издръжката следва да бъде определен и по иска за заплащане на издръжка
за минало време- месеците септември и октомври 2020г. Като се приспадне заплатената
сума от 400 лв. от дължимата такава от общо 500лв за двамата месеца, ответникът следва да
бъде осъден да заплати общо 100 лв. Искът по чл.149 СК за разликата над 100 лв. до 1 600
лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Решението на ВРС в частта по исковете по чл. 149 и чл. 143 СК следва да бъде
потвърдено.
На осн. чл. 78 ал.1 ГПК и предвид направеното искане в полза на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени направените разноски. Разноските следва да бъдат
определени в размер на 300 лв. съобразно изхода от отхвърлената част от жалбата на М.Б.,
както и отхвърлената насрещна жалба на М.Н..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262014/21.06.2021г., постановено по гр.д. № 14304/20г.
по описа на ВРС, ХІІ-ти с-в, в частта, в която съдът е предоставил упражняването на
родителските права по отношение на детето М. М.ов Б., ЕГН **********, на майката М. Д.
Н., ЕГН **********, като е определил и местоживеенето на детето да е при майката, както и
в частта, с която е осъдил бащата М. ЕМ. Б., ЕГН **********, да заплаща в полза на детето
М. М.ов Б., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител - М. Д. Н., ЕГН
********** издръжка в размер на 250 лева месечно, с падеж до пето число на месеца, за
който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, като е отхвърли иска за заплащане
на издръжка за разликата над присъдения размер от 250 лева месечно до предявения размер
от 1000 лева месечно, както и в частта, с която е осъдил бащата М. ЕМ. Б., ЕГН **********
с адрес гр. Варна, ************* да заплаща в полза на детето М. М.ов Б., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител - М. Д. Н., ЕГН **********, издръжка за
периода м. 09.2020 г. до м. 10.2020 г. в размер на 100 месечно, като е отхвърлил иска за
издръжка за минало време за разликата над присъдената сума от 100 лева месечно до
предявения размер от 1600 месечно.
ОТМЕНЯ Решение №262014/21.06.2021г., постановено по гр.д. № 14304/20г. по
описа на ВРС, ХІІ-ти с-в, в частта, в която е определен режим на лични отношения между
бащата и детето, като
ОПРЕДЕЛЯ СЛЕДНИЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата М. ЕМ.
Б., ЕГН ********** с детето М. М.ов Б., ЕГН **********:
всеки първи, трети и пети уикенд от месеца /ако има такъв- т.е. събота или неделя са
30. или 31. от съответния месец/, в петък в 18,00 часа до неделя в 18,00 часа с две
12
преспивания в дома на бащата,
всяка втора и четвърта седмица от месеца в сряда след приключване на учебните и
извънкласните занятия на детето бащата може да взема детето от училище и да го
връща на майката в 19ч. в четвъртък /с едно преспиване/.
Воденето и вземането на детето от училище следва да бъдат осъществени по усмотрение на
родителя, който упражнява надзор над детето на съответния ден.
бащата има право да взима и вижда детето в деня на своя рожден ден - 05.02 от 9:00
часа до 22:00 часа, ако този ден е почивен, а ако е работен ден, след приключване на
учебните занимания на детето до 20:00 часа.
На рождения ден на майката - 10.11 /десети ноември/ детето ще бъде при майката
независимо от определения режима на личен контакт на бащата.
бащата има право да взима и вижда детето два пъти по 15 дни през лятната ваканция
на детето, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
Всяка четна година детето ще Коледа при своя баща, а всяка нечетна година детето ще
прекарва Бъдни вечер и Нова година при своя баща.
Всяка четна година детето ще прекарва Велики петък и Велика събота при своя баща,
а всяка нечетна година детето ще прекарва Великден и съответния почивен
понеделник при своя баща.
За начален час на взимане на детето в празничните дни се определя 10:00 часа до 19:00 часа
на последния ден от определения режим.
ОСЪЖДА М. ЕМ. Б., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ************* да заплати
на М. Д. Н., ЕГН **********, с адрес гр. ***********, сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща сторени по делото разноски, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13