РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. ХАСКОВО, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
при участието на секретаря Р.П. Р.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20215600500496 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260025 от 19.02.2021 г., постановено по гр. д. № 900/2019 г., Районен
съд – Харманли е отхвърлил предявения от ищеца Й. Т. Г. против „Юробанк България“ АД,
гр. София иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1 162,89 лв., като получена от ответника без основание по договор за
потребителски кредит № *** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
предявяване на иска – 02.09.2019 г. С решението си съдът е осъдил ищеца да заплати на
ответника сумата в общ размер на 350 лв., представляващи разноски за възнаграждение за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Й. Т. Г., който чрез
пълномощника си адв. Д., обжалва същото, с оплаквания за неговата неправилност,
незаконосъобразност и за недопустимост. Изложени са съображения за нарушаване и
неспазване принципа на служебното начало. Твърди се, че от доказателствата по делото не
се установявало наличието на погасителен план, което автоматично да правело сключеният
между страните договор нищожен.
Налице били както признание от страна на банката за липса на Общите условия, така
1
и признание на ответника за липса на предоставен стандартен европейски формуляр.
Липсвало служебното начало на съда относно неравноправните клаузи, като не била
изяснена фактическата обстановка. По делото били допуснати процесуални нарушения, а
именно нарушена била процедурата относно разпределението на доказателствената тежест;
прието било допълнение към заключението на експертизата, без възможност за становище
от страна на ищеца, като същото допълнение е прието от съда при нарушение на
изискванията за редовност по ГПК; първоинстанционният съд отказал достъп на ищеца до
новопостъпилите със заключението на вещото лице два писмени документа, представени от
ответника; съдът бил отказал приемането на нови доказателства, касаещи именно
заключението на вещото лице и оборващи представените от ответника доказателства;
отказано било приемане на относими доказателствени искания - становище по експертизата,
в частта на редовно депозираното заключение, а също и нов договор за правна защита и
списък. Въззивникът твърди още, че му е отказано приемане по хода на делото в последното
съдебно заседание на молба, постъпила 10 минути преди началото на самото съдебно
заседание, както и че ход на съдебното заседание бил даден при нарушаване на процедурата
за оставяне на второ четене на разглеждане на делото, след разглеждане на делата, по които
страните са се явили, като в случая делото е било само едно. В този смисъл се поддържа, че
постановеното по делото решение е при неизяснена фактическа обстановка, като при
постановяването му са нарушени принципите за равенство, служебно начало, обективност и
законност в ГПК. Прави се искане от въззивната инстанция да обезсили решението на РС
Харманли и да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В условията на
евентуалност се прави искане да се отмени обжалваното решение и вместо него да се
постанови ново по съществото на спора, с което да се уважи изцяло предявения иск.
Претендира се и присъждане на разноски за всички инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Юробанк България“ АД – гр.
София е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба и излага подробни
съображения за нейната неоснователност. Прави се искане въззивната инстанция да
потвърди обжалваното решение на РС Харманли. Претендира се и присъждане на разноски
в настоящото производство.
Хасковският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства във
връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания срещу атакувания съдебен акт, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Й. Т. Г. с искова молба, с която срещу
„Юробанк България“ АД е бил предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. I-во от ЗЗД за сумата в размер на 1 162,89 лв. Ищецът излага твърдения за сключен
между страните предварително подготвен от ответника договор за потребителски кредит №
***, с който на ищеца бил предоставен потребителски кредит в размер на 15 000 лв. Твърди
се, че при сключване на договора ответното дружество не било предоставило стандартен
европейски формуляр и общи условия за потребителски кредит, съответно последните не
2
били подписвани от него. Съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗПК пък, общите условия били
неразделна част от договора за потребителски кредит и съответно всяка страница се
подписвала от страните по договора.
Твърди още, че кредитът бил изплащан и последните вноски бил направил в края на
месец юли 2019 г., като по свои изчисления бил изплатил сумата в размер на 16 162,89 лв.
към момента на подаване на исковата молба.
Излага доводи още за наличие на неравноправни клаузи в договора поради липса на
еднозначност и неразбираемост в частта, касаеща определяне размер на кредита, като имало
несъответствие между посочения ГПР и действителния размер на надплащания при
изчисляване на погасителните вноски.
Ищецът бил отправил покана до ответника за прекратяване на договора поради
недействителност на основание липса на общи условия към него и предвид това, че
заплатените погасителни вноски надвишавали размера на главницата по кредита. В отговор
ответникът посочил, че при договорите за потребителски кредит нямало изискване за
наличие на общи условия, съответно такива не били подписани и посочило още, че към
08.08.2019 г. задължението по кредита било в размер на 5 981,96 лв. с просрочени суми в
размер на 727,21 лв.
Ищецът се позовал на разпоредбата на чл. 22 от ЗПК за недействителност на
процесния договор и съответно, съгласно чл. 23 от ЗПК, при обявяването на договора за
недействителен, потребителят връщал само чистата стойност на кредита, без да дължи
лихви или други разходи по кредита. Доколкото при липсата на общи условията, процесния
договор противоречал на изискванията на чл. 11, ал. 2 от ЗПК, била налице нищожност по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД поради противоречие със закона.
Предвид горното, ищецът счита, че бил изплатил погасителни вноски надвишаващи
главницата по договора и съответно претендира съда да осъди ответника да му заплати сума
в размер на 1 162,89 лв., представляваща надвзета без правно основание сума по
недействителен договор за потребителски кредит № *** г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 02.09.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата. Предендират се е и разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът „Юробанк България“ АД депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорил предявената искова претенция като
неоснователна и недоказана. Предлаганият от банката кредитен продукт нямал общи
условия, като това било в полза на потребителя, тъй като всички условия по кредита били
индивидуално уговорени. Претендира от своя страна отхвърляне на иска и присъждане на
разноски като релевира и възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
3
За валидността и допустимостта на атакуваното решение съдът следи служебно.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно. Извън това, жалбоподателя излага
доводи за недопустимост на обжалваното решение на база неизяснена фактическа
обстановка и нарушение на служебното начало, като въззивната инстанция не установи
такива пороци, поради което и обжалваното решение е допустимо.
На основание чл. 269 от ГПК, относно правилността на решението настоящата
инстанция ще се произнесе по спорния предмет единствено в очертаните от въззивната
жалба рамки.
Първоинстанционният съд е обсъдил обстойно посочените от страните допустими и
относими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което постановил своя
съдебен акт при напълно изяснена фактическа обстановка. Липсват основания от страна на
въззивната инстанция за корекция на изведената вече от контролираната инстанция
фактология по спора.
Настоящият състав на въззивния съд споделя не само фактическите констатации,
направени от първата инстанция, но и окончателните правни изводи за разрешаването на
спора, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното
решение на Районен съд – Харманли. Все пак настоящата инстанция като следва да даде
отговор защо развитите във въззивната жалба доводи са изцяло неоснователни.
Видно от приетия по делото писмен Договор за потребителски кредит № *** г.,
страните по делото са били обвързани от валидно облигационно правоотношение, по силата
на което банката-ответник, в качеството на кредитодател, предоставил на ищеца, в
качество му на кредитополучател, банков кредит в размер на 15 000 лв., с краен срок на
погасяване 01.08.2021 г.
Приети по делото са и общи условия за отпускане и обслужване на кредити на
физически лица в Юробанк България АД /л. 141-147 от делото/, от които е видно, че същите
се отменят, считано от 23 юли 2014 г. и остават в сила единствено по отношение на
договори, сключени преди посочената дата, за които е изрично предвидено, че същите са
неразделна част от договора.
За пълното и всестранно изясняване на делото от фактическа, районния съд назначил
съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, че платената
главница била в размер на 9 046,19 лв., договорната лихва – 4 473,26 лв., наказателната
лихва – 334,72 лв., платената застрахова – 466,15 лв., платените такси – 145 лв., или всичко
общо платено било 14 465,32 лв. Вещото лице посочило още, че към датата на подаване на
исковата молба ищецът дължал главница в размер на 895,90 лв., договорна лихва в размер
на 158,07 лв.и такси в размер на 7,50 или общо 1 061,47 лв., като съгласно заключението
ищецът заплащал редовно задълженият си до 01.07.2015 г. От представеното от вещото лице
в съдебно заседание пред първата инстанция допълнение към заключението, се установява,
4
че пълният размер на задълженията на ищеца за целия период са главница в размер на
5 953,81 лв., договорна лихва в размер на 620,50 лв. и такса в размер на 65 лв. или всичко
общо 6 639,31 лв.
По отношение на процесната искова претенция с правно основание чл. 55, ал. 1 от
ЗЗД, следва да се отбележи, че законодателят е предвидил възможност за защита при
разместване на имуществени блага в отклонение от принципа на справедливост, поради
което е въведено задължението за неоснователно обогатило се лице да върне имуществото,
влязло в неговия патримониум.
Ищецът с исковата си молба е въвел и твърдения за недействителност на процесния
договор поради противоречието му с чл. 11, ал. 2 от ЗПК, която норма въвежда задължение
за подписването на всяка страница от общите условия, тъй като същите са неразделна част
от договора за потребителски кредит. Нарушението на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗПК
води до недействителност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК. Както е отбелязал районният
съд, страните по делото не спорят за липсата на общи условия, а и липсва изрично уговорка
за тяхното наличие като неразделна част от процесния договор, обвързващ страните по
делото. Нещо повече, както се отбеляза, последните общи условия предоставяни от
ответника „Юробанк България“ АД са отменени, считано от 23.07.2014 г., а процесния като
такъв сключен след тази дата – на 01.08.2014 г., не следва да се счита като такъв, сключен
при общи условия, а всички договорки между страните са намерили отражение в сключения
между страните по делото договор. Изложеното е довело до правилния извод на районния
съд, че възражението за недействителност на договора е изцяло неоснователно и този извод
се споделя от настоящия състав.
Неоснователен е още доводът за липсата на предоставен от банката стандартен
европейски формуляр. Кредитополучателят-ищец е декларирал, че с подписване на договора
е получил преддоговорна информация за условията на договора във формата на стандартен
европейски формуляр, съответно твърденията на въззивника в обратна насока не намира
отражение в ангажираните по делото доказателства.
Напълно несъстоятелен е доводът на ищеца, поддържан и с въззивната жалба, че
липсвал погасителен план. Изрично с подписа си под процесния договор ищецът е
удостоверил, че е получил екземпляр не само от договора, но и от погасителния план в деня
на неговото сключване.
Районният съд е изследвал обстойно съдържанието на процесния договор, поради
което и правилно е възприел, че липсва основание за неговата недействителност съгласно
чл. 22 от ЗПК и правилно е възприел, че страните са били обвързани от валидно
облигационно правоотношение, като процесният договор за кредит не противоречи на
закона.
В производствата с участието на потребител, законодателя с нормата на чл. 7, ал. 3 от
5
ГПК е предвидил засилено служебно начало, като съдът следи служебно за наличие на
неравноправни клаузи при предмет на спора правоотношение, обвързващо потребител.
Настоящият състав на въззивната инстанция, подобно на контролираната, намира, че
липсват неравноправни клаузи по смисъл на чл. 143 от ЗЗП, които да водят до тяхната
нищожност. Аргумент в това следва да се търси и в това, че предвид липсата на общи
условия по договора, то всички поместени в договора клаузи са индивидуално договорени
между страните и в светлината на чл. 146 от ЗЗП и дори евентуалната им неравноправност
не би резултирала в тяхната нищожност по смисъла на ЗЗП.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за нарушение на служебното начало, а
напротив – районният съд е изпълнил вменените му задължения служебно да изследва
наличието на неравноправни клаузи като районният съд е достигнал до правилни изводи за
липсата на такива.
Несъстоятелни са останалите доводи за допуснати процесуални нарушения от страна
на състава на районния съд. Напротив, такива не се откриха и районният съд правилно е
разпределил доказателственаата тежест и правилно е приел единствено допустими,
относими и необходими доказателства, като е спазил и процесуалната преклузия за
ангажирането на доказателствата, без да наруши принципа за равенство между страните.
Предявеният иск е изцяло неоснователен, тъй като процесната сума от 1 162,89 лв. е
платена на ответника от ищеца въз основа на процесния валиден договор с правно
основание чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 9 от ЗПК, т.е. същата е платена при наличие на правно
основание за плащането ѝ, респективно ответникът не се е обогатил неоснователно.
Поради изложените съображения, районният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.
По въпроса за разпределяне на отговорността за направени разноски, съдът, на
основание чл. 78 от ГПК, се произнася съобразно изхода на делото. Предвид изхода на
делото и поради неоснователността на жалбата, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в тежест
на жалбоподателя следва да се възложат сторените от въззиваемата страна разноски за
въззивното производство. Съгласно представения от нея списък на разноските по чл. 80 от
ГПК, се претендират такива в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение. В настоящия случай относно размера юрисконсултстското възнаграждение
приложение намират разпоредбата на 78, ал. 8 от ГПК, която препраща към чл. 37 от Закона
за правната помощ и Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с Постановление
№ 4 на МС от 06.01.2006 г. Съгласно чл. 25 от наредбата, възнаграждението за
представителство по гражданско дело с определен материален интерес възлиза от 100 лв. до
300 лв. Предвид изхода на спора, цената на иска, обстоятелствата, че спорът не се отличава
нито с фактическа, нито с правна сложност, въззивното производство е приключило в едно
съдебно заседание, без да се събират нови доказателства и без банката да е изпратила свой
представител, на въззиваемата страна следва да се определи юрисконсултско
6
възнаграждение в минимален размер от 100 лв. за развилото се пред Окръжен съд – Хасково
въззивно производство.
Досежно претенциите за разноски на ответника в размер на 150 лв. – депозит за вещо
лице в първоинстанционното производство, посочени в списък по чл. 80 от ГПК, съдът
следва да отбележи, че не е компетентен да се произнесе по искането, а същото попада в
компетенциите на инстанцията, пред която са сторени разноски, като процесуалния закон
предвижда процедури, от които може да се възползва страната.
На основание чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260025 от 19.02.2021 г., постановено от Районен съд –
Харманли по гр. д. № 900/2019 г.
ОСЪЖДА Й. Т. Г., с ЕГН **********, с адрес **********, на основание чл. 78, ал. 3,
вр. ал. 8 от ГПК да заплати на „Юробанк България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен пъ“ № 260 направените пред настоящата
инстанция разноски в размер на 100 /сто/ лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7