№ 10759
гр. София, 28.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско
дело № 20211110160366 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 130 ГПК.
Съдът е сезиран от ИВ. Д. ИВ. с искова молба, с която са предявени отрицателни
установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК срещу А И. И. и Н. ИВ. ИВ. чрез тяхната
майка и законен представител Н. СТ. ИВ. за признаване за установено, че не дължи на
А И. И. сумата 4250 лева - законна лихва за периода от 06.11.2018 г. до 06.10.2021 г.
върху издръжка, присъдена с решение от 18.06.2019 г. по гр.д. № 70967/ 2018 г., по
описа на Софийски районен съд, 139 състав, както и че не дължи на Ноа И. И. сумата
1200 лева - законна лихва за периода от 06.11.2018 г. до 06.10.2021 г. върху издръжка,
присъдена със същото съдебно решение. Ищецът твърди, че въз основа на искова
молба от 06.11.2018 г. на А И. И. и Н. ИВ. ИВ., подадена чрез тяхната майка и законен
представител Н. СТ. ИВ., по реда на чл. 127, ал. 2 СК срещу него било образувано гр.д.
№ 70967/ 2018 г., по описа на Софийски районен съд, 139 състав. С определение от
11.02.2019 г. били постановени привременни мерки по чл. 127, ал. 3 СК, чрез които
съдът определил издръжка в размер на 450 лева за двете деца, дължима от 01.03.2019 г.
На 04.02.2019 г. ИВ. Д. ИВ. направил първите преводи за издръжка в общ размер 1800
лева за периода от м.11.2018 г. до м.02.2019 г., а след това от м.03.2019 г. регулярно
заплащал издръжка по 450 лева месечно до постановяване на решението по делото на
18.06.2019 г. С последното същият бил осъден да плаща в полза на децата си месечна
издръжка в общ размер 700 лева, от които 500 лева за А И. И. и 200 лева за Н. ИВ. ИВ.,
считано от 06.11.2018 г. Решението било обжалвано, но ИВ. Д. ИВ. започнал да
заплаща издръжка в общ размер 700 лева от м.07.2019 г. С решение от 29.04.2021 г. по
в.гр.д. № 11908/ 2019 г., по описа на Софийски градски съд, бил потвърден
присъденият от първоинстанционния съд размер на издръжката от 700 лева общо за
двете деца. Според изложеното в исковата молба разликата от 250 лева между
определената с определението от 11.02.2019 г. и присъдената с решението издръжка се
дължи от влизане в сила на решението – 29.04.2021 г. Поддържа се, че законната лихва
върху нея същото следва да се изчисли от този момент. Въз основа на издаден
изпълнителен лист по решението по гр.д. № 70967/ 2018 г., по описа на Софийски
районен съд, 139 състав, било образувано изпълнително дело № 20218440401751, по
описа на ЧСИ Стоян Якимов, по което били наложени запори върху вземания на
ищеца по банкови сметки и била събрана принудително сумата 7106,47 лева. Със
запорното съобщение се претендирали за плащане от ИВ. Д. ИВ. 4250 лева – законна
лихва в полза на А И. И. за периода от 06.11.2018 г. до 06.10.2021 г. върху издръжката,
1
присъдена с решението от 18.06.2019 г. по гр.д. № 70967/ 2018 г., по описа на
Софийски районен съд, 139 състав, както и 1200 лева - законна лихва в полза на Ноа И.
И. за периода от 06.11.2018 г. до 06.10.2021 г. върху издръжката, присъдена със същото
съдебно решение. Според ищеца така претендираните вземания за законна лихва са
недължими поради своевременното заплащане на издръжката, както и поради
обстоятелството, че лихвата не следва да бъде изчислявана от 06.11.2018 г.
Ответниците А И. И. и Н. ИВ. ИВ. чрез тяхната майка и законен представител Н.
СТ. ИВ. са подали отговор на исковата молба, с който изразяват становище, че
предявените искове са недопустими. Излагат съображения, че се касае за грешка при
изчисляване на задължението по образуваното изпълнително дело, допусната от
съдебния изпълнил, при която редът за защита не е чрез предявяване на отрицателен
установителен иск. Твърдят, че с образуване на изпълнителното дело са възложили на
съдебния изпълнил правомощията по чл. 18 ЗЧСИ въз основа на представения му
изпълнителен лист, като са му представили извлечение от банковата сметка на Н.И., за
да бъдат съобразени извършените от ИВ. Д. ИВ. плащания. Поддържат, че не са
посочили конкретни суми, които да бъдат събирани от ищеца, включително размер на
претендираната лихва. В отговора на исковата молба са изложени съображения, че ИВ.
Д. ИВ. има възможност да сезира съдебния изпълнил с твърдения за извършени от него
плащания, като представи доказателства в тази връзка, които да бъдат съобразени при
изчисляване на дълга, както и възможност да обжалва действията на органа по
изпълнение. С оглед на тези съображения се сочи, че за ищеца липсва правен интерес
от предявените искове.
Като разгледа исканията и възраженията на страните, както и ангажираните по
делото доказателства, настоящият състав намира за основателно възражението на
ответниците за недопустимост на предявените искове.
Абсолютна положителна предпоставка за съществуване на право на иск е
наличието на правен интерес у ищеца от предявяването му. При установителните
искове, каквито са настоящите, законодателят изрично е посочил това в чл. 124, ал. 1
ГПК. Липсата на тази предпоставка обуславя недопустимост на исковата претенция. В
случая ИВ. Д. ИВ. твърди, че преди образуване на изпълнително дело №
20218440401751, по описа на ЧСИ Стоян Якимов, е заплащал в полза на А И. И. и Н.
ИВ. ИВ. чрез тяхната майка и законен представител Н. СТ. ИВ. присъдената с
определение от 11.02.2019 г. издръжка, както и издръжката, определена с решение по
гр.д. № 70967/ 2018 г., по описа на Софийски районен съд, 139 състав, но съдебният
изпълнил не е съобразил тези плащания и е наложил запор на вземанията по банковите
му сметки за процесните суми 4250 лева – законна лихва в полза на А И. И. за периода
от 06.11.2018 г. до 06.10.2021 г. върху издръжката, присъдена с решението от
18.06.2019 г., както и 1200 лева - законна лихва в полза на Ноа И. И. за периода от
06.11.2018 г. до 06.10.2021 г. върху издръжката, присъдена със същото съдебно
решение. Освен това законната лихва била изчислена неправилно според твърденията
на ищеца от датата на подаване на исковата молба, въз основа на която е образувано
гр.д. № 70967/ 2018 г., по описа на Софийски районен съд, 139 състав – 06.11.2018 г.
Настоящият състав приема, че при тези твърдения ИВ. Д. ИВ. разполага с възможност
по реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК да сезира органа по изпълнение като му посочи, че е
извършил плащания на присъдените суми преди образуване на изпълнителното
производство, съответно с възражение за недължимост на начислената върху тях
законна лихва, като представи и доказателства в тази връзка. В случай че съдебният
изпълнител не съобрази последните при изчисляване размера на дълга, ищецът има
възможност да обжалва действията му по реда на чл. 435 и сл. ГПК. Следователно ИВ.
Д. ИВ. разполага с друг път на защита на правата си, което от своя страна обуславя
липса на правен интерес от предявяване на процесните отрицателни установителни
2
искове.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че процесните искове са
недопустими, поради което и на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде
върната.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба на ИВ. Д. ИВ., въз основа на която е образувано гр.д.
№ 60366/ 2021 г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3