Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Асеновград,
08.08.2022г
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, в
публично заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря НЕДЕЛИНА РАБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА
КАБАДАИЕВА гр.дело № 1219 по описа за 2020г. и като обсъди:
Предявени
искове с правно снование чл.
422 ГПК, чл. 79,92 ЗЗД.
ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, с посочен съдебен адрес ***, чрез адв Г. моли
да бъде постановено решение, с
което да бъде да бъде признато за
установено вземането му по отношение на З.Р.Р. с посочен адрес *** в размер
на 575,96лв представляваща неустойка за
предсрочно прекратени договорни отношения(начислена като сбор от трикратния
размер на месечните абонаметни такси), както следва – в размер на 35,67лв заа мобилен номер +359*********, 108,24лв
неустойка за предсрочно прекратяваене на договор за предобставено мобилно устройство,
77,46лв за мобилен номер +359*********, 134,47лв неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за предоставено мобилно устройство, 27,48лв за мобилен
номер +359*********, 47,46лв за мобилен номер +359*********, 145,18лв неустойка
за прекратяване на договор за предоставено мобилно устройство. Твърди, че ответникът е сключил договор за
мобилни услуги на 28.03.2018г, с който е ползвал мобилен номер +359********* за
срок от 24 месеца, с приложение към договора
от същата дата е ползвал втори мобилен номер +359********* за срок от 12
месеца. На 16.04.2018г ответникът е сключил договор за мобилни услуги,
посредством който е ползвал мобилен
номер +359********* за срок от 24 месеа, а на 15.05.2018г е подписан между
страните договор, по силата на който ответникът е ползвал мобилен номер +359*********. Ответникът е ползвал услуги по
четирите договора, като заплащал издаваните фактури, а през август 2018г
преустановил плащанията, като не е заплатил дължимите суми по издадените
фактури от август, септември и октомври 2018г.
и поради неплащането договорите са
прекратени предсрочно, като е издадена крайна фактура от 05.12.2018г за
начислената неустойка в размер на 575,96лв за предсрочно прекратяване на
договорите. На ответника освен това са предоставени мобилни устройства, по
които ответникът дължи незаплатените лизингови вноски. За вземането си ищецът
се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в образуваното ч гр д 893/2020г на
АРС. Ангажира доказателства, претендира разноски в заповедното и настоящото
производство.
Ответникът, чрез назначения му особен представител адв В.
оспорва изцяло иска по основание и размер, като твърди, че между страните не е
налице облигационна връзка по нито един
от договорите за мобилни услуги. Твърди, че не са представени каквито и да е
доказателства, че по договорите за мобилни услуги ищецът е изпълнил
задължението си да предостави на ответника конкретни мобилни услуги, както и да
му предаде владението върху конкретна лизингова вещ. Прави възражение за
недействителност на договори за мобилни услуги от 28.03.2018г, 16.04.2018г и
15.05.2018г, като твърди че не са подписани от ответника, или ответникът не е
страна по тях. Твърди, че ответникът не е давал изрично съгласие за сключване
на договорите за мобилни услуги, нито за обработване на личните му данни, не му
са предоставени мобилни услуги и не е получил лизинговите вещи, за да възникнат
за него насрещния задължения. Оспорва подписите на потребителя по представените
договори, оспорва и съдържанието на договорите. Счита, че е налице
недействителност на клаузите по договорите, касаещи лихви, такси и неустойки.
Оспорва и претенциите за неустойки за предсрочно прекратяване на договорите по
отношение на предоставени мобилни устройства, които са ползвани посредством
сключени договори поради липса на изрична уговорка за начисляване на неустойка
за предоставено мобилно устройство по договори от 28.03.2018г, 16.04.2018г и
15.05.2018г. Твърди, че единствената
предвидена неустойка е в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода
от прекратяване до изтичане срока на догвора. Моли исковете да се отхвърлят, не
възразява срещу представените с исковата молба писмени доказателства.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна: Представят се от ищеца договор за мобилни
услуги от 28.03.2018г с предмет
- предоставяне на интернет с абонаментен
план 10,99лв за предпочетен номер +359*********, със срок на договора 24 месеца, приложение
към договор за мобилни услуги за предпочетен номер +359********* от същата
дата , с
предмет - предоставяне на интернет с абонаментен план тотал 10,99
със срок на договора 12 месеца. Представя се
договор за лизинг от 28.03.2018г между Теленор България ЕАД и ответника с
предмет на договора – предоставяне на мобилно устройство PRESTIGIO GRACE 3157 7 4G Dual
Black на
стойност 38,87лв , платима на 23 месечни
вноски. Представеният запис на заповед от 28.03.2018г за сумата от 38,87лв, не се коментира при липса на наведени доводи
от ищеца в тази насока. Ищецът
представя и договор за мобилни услуги от 16.04.2018г с предмет - предоставяне на мобилни услуги с
план тотал 30,99 за предпочетен номер +359********* със срок на договора 24
месеца, и договор за лизинг от същата дата за предоставено мобилно устройство NOKIA
2 Black с обща лизингова цена в
размер на 77,97лв, платима на 23 месечни вноски, договор за мобилни услуги от 15.05.2018г , с
предмет - предоставяне на мобилни услги за предпочетен номер +359********* с
план тотал 18,99 със срок на договора 24 месеца, и договор за лизинг от същата дата за предоставено мобилно устройство NOKIA 2 Black с обща лизингова цена в размер на 92лв, платима на 23 месечни вноски. Съгласно чл
10 от ОУ, неразделна част от договора за лизинг, лизингодателят може да развали
договоа за лизинг при неизпълнение на договора за предоставяне на мобилни и/или
фиксирани услеги , по който лизингодателят и лизингополучателят са страни, като
при разваляне на догворора по вина на лизингополучателя е предвидено правото на неустойка на
лизингодателя в размер на оставащите и неплатени месечни лизингови вноски до
размера на общата цена, посочена в договор за лизинг между страните. Съгласно
чл. 19 Б б „В“ от ОУ на Теленор българия
ЕАД / 30,06,2017г/, действали към момента на сключване на договорите, Теленор
има право едностранно да прекрати индивидуален договор,
срочен или безсрочен, в случай че потребителят не е платил дължими суми след изтичането на
сроковете за плащане по индивидуалния договор. В договор за мобилни услуги от
28.03.2018г, 16.04.2018 и 15.05.2018г е уговорено правото на доставчика на
мобилни услуги в случай на прекратяване на договора преди
изтичане на срока по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията по договора, на неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до
изтичане на уговорения срок, но не повече от трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти, а в случаите на предоставено устройство за ползване на услуги, и такава
част от разликата между стандартната цена на устройството без абонамент ,
съгласно ценова листа и заплатената при
предоставянето или общата лизингова цена по договора за лизинг, съответстваща на оставащия срок на договора. Ищецът
е издал ф-ра № **********/05.12.2018г на стойност 1428,01лв за предоставените
на ответника мобилни услуги и дължими
лизингови вноски.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Като
взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът
квалифицира предявените искове по чл.
422 от ГПК, 92 ЗЗД - установителен иск,
в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата по заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 839/2020г по описа на АРС. От
приложеното в настоящото производство ч.гр.д. 839/2020г се установява, че установителният
иск е допустим, като предявен от взискателя в законоустановения срок.
Разгледани
по същество. Твърди се от ищеца, че вземането произтича от
начислена неустойка при прекратяване договори за мобилни услуги и лизинг,
сключени между страните. В хода на
производството ответникът прави възражение, че между страните не е налице
валидно облигационно правоотношени по сключени договори за мобилни услуги и
лизинг, и е оспорил приложените към ИМ
договори за мобилни услуги и лизинг, с
твърдение че не са подписани от ответника. Ищецът не е ангажирал доказателства
в подкрепа на твърдението за наличие на сключени договори за мобилни услуги и
договори за лизинг с ответника, ето защо същите следва да бъдат изключени от
доказателствата по делото. Други доказателства за наличие на валидни
облигационни отношения между страните не се представят. Ето защо искът
като неоснователен ще се отхвърли, без да се обсъждат останалите наведени от
ответника възражения.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД ЕИК ********* , със седалище и адрес
на управление гр. София, жк
Младост 4 Бизнес парк София да бъде
признато за установено вземането му по ЗИ издадена по ч гр д 839/2020г по описа на
АРС по отношение на по отношение на З.Р.Р.
ЕГН **********, с посочен адрес *** в размер на 575,96/петстотин седемдесет и пет лв
деветдесет и шест ст/лв, представляваща
неустойка за предсрочно прекратени договорни отношения(начислена като сбор от
трикратния размер на месечните абонаметни такси), както следва – в размер на
35,67лв заа мобилен номер +359*********,
108,24лв неустойка за предсрочно прекратяваене на договор за предобставено
мобилно устройство, 77,46лв за мобилен номер +359*********, 134,47лв неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за предоставено мобилно устройство,
27,48лв за мобилен номер +359*********, 47,46лв за мобилен номер +359*********,
145,18лв неустойка за прекратяване на договор за предоставено мобилно
устройство .
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: