Мотиви към Присъда № 8 от 29.03.2018 г. по НОХД № 308/2017 година на СвРС
Р.п.г.С. е
обвинила Б.П.А. с ЕГН ********** в това, че
на 21.03.2017 г. в с. Алеково, общ. Свищов управлявал лек автомобил „Мерцедес
А 140“ с рег. ***** без съответно свидетелство за управление на МПС, в
едногодишния срок от наказанието му по административен ред за същото деяние с
Наказателно постановление номер 16-0352-000485/24.08.2016 г, издадено от
началника на РУ на МВР – Свищов към ОДМВР – Велико Търново, влязло в законна
сила на 29.11.2016г. – престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението,
като пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на
гореописаното деяние и иска съдът да го признае за виновен в извършване на
престъплението, в което е обвинен по внесения обвинителен акт, досежно
обстоятелствената част и квалификацията на деянието. Счита, че фактическата
обстановка по делото е безспорно установена така, както е изложена в обвинителния
акт, като от събраните писмени и гласни доказателства по делото се доказва, че
от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състав на
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК. Моли съда да се приложи чл. 78а от НК,
т.к. са налице основания за това, като подсъдимият да бъде освободен от
наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание глоба в
минималния размер.
Подсъдимият Б.П.А., редовно
призован се явява в насроченото съдебно заседание. Същият не се признава за
виновен и дава обяснения, че притежава правоспособност да управлява МПС, дори
това му право е било признато в Република Германия в годините, когато е живял в
чуждата държава. Твърди, че през 60-те години на миналия век е изкарал
шофьорски курс в гр.София. Моли съда да бъде освободен от наказание, т.к. е
правоспособен водач, не е извършил друго нарушение или деяние по ЗДвП. На
последна дума моли съда да бъде
оправдан.
Защитникът на подсъдимия адв. С.Т.
пледира за недоказаност на обвинението. Сочи, че от събраните доказателства
безспорно се установява, че подзащитният му не е неправоспособен водач на МПС,
както и не е лице, на което свидетелството е отнето по административен ред.
Заявява, че по делото не са представени годни доказателства, които да сочат, че
подсъдимият е неправоспособен водач, въпреки представените в хода на съдебното
заседание справки от МВР по искане на страните и съда. Моли съда да признае Б.А.
за невинен.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Б.П.А., ЕГН ********** е роден на *** ***, общ.Свищов, ********, български
гражданин, с основно образование, разведен, пенсионер. Подсъдимият е осъждан на
седем пъти, като първите четири от осъжданията са по н.о.х.д. № 9/1967 на РС - Свищов, н.о.х.д. № 60/68 на РС –
Ихтиман, н.о.х.д. № 275/1968 на РС – Плевен и н.о.х.д. № 617/1969 на Софийски
районен съд.
Със споразумение по н.ч.х.д. 192/2000г. на РС – Свищов, в сила
от 27.06.2000 г. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.316
вр.чл.308,ал.1 от НК и му е наложено
наказание „Глоба“ в размер на 300лв.
Със споразумение по н.о.х.д. 269/2000г. на РС – Свищов, в сила от
21.02.2001 г. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.197, т.3 вр.
чл. 195, ал.1 от НК и му е наложено
наказание „Глоба“ в размер на 500лв.
С присъда по н.о.х.д. № 269/2000г.
на РС – Свищов, в сила от 21.03.2002 г. е признат за виновен за престъпление по
чл. 339 ал.1 от НК, като на същия е наложено наказание „глоба“ в размер на
300лв.
Видно от отбелязванията в
бюлетините за съдимост подсъдимият е заплатил наложените глоби в размер на
500лв. и 300лв. по н.о.х.д. № 269/2000г. на РС – Свищов на 01.04.2002г. По
делото е изискана справка от Т.н.Н.В.Т. съгласно която няма данни да е
постъпвало за събиране задължение по ЧНД 192/2000г. по описа на РС –Свищов. Видно
от представената допълнителна справка от Т.н.Н.В.Т. срещу подсъдимия Б.А. е
имало образувано само едно изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист по
гр.д. №454/2007г. по описа на РС Свищов. По същото има постъпили плащания и
изпълнителното производство е прекратено с разпореждане от 28.02.2008г. НАП
уведомява съда, че други изпълнителни дела срещу лицето няма образувани.
Подс. Б.П.А. е неправоспособен
водач на МПС. Същият е санкциониран на два пъти за допуснати нарушения по
Закона за движение по пътищата както следва:
с наказателно постановление (НП)
113/ 2001г. на ОД МВР – Велико
Търново на основание чл. 177, ал. 1, т.
1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ за три нарушения по ЗДвП.
С наказателно постановление №
16-0352-000485/24.08.2016г., изменено в частта за размера на наложеното
наказание „глоба“ с решение по а.н.д. № 330/2016г. на РС- Свищов, влязло в
законна сила на 29.11.2016г. на подс. Б.П.А., на основание чл. 177, ал.1, т. 2
пр. 1-во от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ за нарушение по
чл. 150 от ЗДвП- за това, че управлявал л.а. „Волво“ без свидетелство за
управление (неправоспособен).
Сутринта на 21.03.2017 г. подс. Б.А.
решил да отиде на пазар в гр.Павликени и се обадил на св.Н.Б. да го придружи. Последният се
съгласил и двамата потеглили към гр. Павликени с л.а. „Мерцедес“ с рег. №
ВТ9264КВ, собственост на подсъдимия. Автомобилът управлявал подсъдимия, въпреки че св.Н.Б. бил
правоспособен водач. Там се не се бавили много, а и установили, че от колата
капе масло и потеглили обратно към с.Козловец. На същата дата св. М.А.Б. -
младши автоконтрольор при РУ на МВР – Свищов
и св. Б.С.Д. – младши
автоконтрольор при РУ на МВР – Свищов
застъпили на смяна за времето от 08,00 до 20,00 часа. Около 10,00
часа в изпълнение на своите служебни
задължения двамата се намирали в с. Алеково, общ. Свищов. Св. Б.Д. стоял извън
патрулния автомобил, когато забелязал, че към тях приближава автомобила,
управляван от подсъдимия. Свидетелят Д. спрял автомобилът за проверка.
Установил, че водач на автомобила е подс. Б.А., като заедно с него на предната
дясна седалка пътува и друго лице - св. Н.Б.. При извършената проверка от полицейските
служители подсъдимият не представил
валидно свидетелство за управление на МПС. Св. Б.Д. направил проверка чрез
ОДЧ на РУ МВР – Свищов и установил, че обвиняемият управлява автомобила, след
като е наказан по административен ред (НП № 16-0352-000485/24.08.2016г на
Началника на РУ на МВР – Свищов). Подс. А. обяснил на полицейските служители,
че св. Н.Б. бил ужилен от пчела и не се чувствал добре, поради което се наложило обвиняемият да управлява автомобила. Св. Д. предложил на св. Б. да
бъде откаран до болницата в гр. Свищов с линейка или да бъде прегледан от лекар
в с. Алеково, на което последният отказал, тъй като нямал никакви оплаквания. Действително
същият предният ден бил ужилен от пчела, но се чувствал добре и имал само малък
отток на врата си.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът намира за установена от събраните по делото доказателства и
доказателствени средства –показанията на св. М.Б., св. Б.Д., св. Н.Б., както и
от АУАН бл. № 963726 от 21.03.2017 г., справка за нарушител/водач на Б.П.А., справка
за собственост на автомобил, Решение № 137/07.11.2016 г. (л. 12-15), НП №
16-0352-000485/24.08.2016 г.на Началник РУ – Свищов, АУАН № 507/13.08.2016 г., справка
за съдимост, превод от немски на български език на документ наименован „превод
на българска шофьорска книжка“, декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние, както и представените по делото справки, касаещи
правоспособността на подсъдимото лице – преписка № 4332р-34433/02.11.2017 г. на
СДВР; справка за водач от АИС – СУАНД; както и актуално свидетелство за
съдимост, АНД №330/2016г. по описа на РС-Свищов, справки от Н.Т.В.Т. ***.
При анализа на доказателствата
съдът направи следните правни изводи: Всички доказателства и доказателствени
средства в своята съвкупност установяват по безспорен начин времето, мястото и
начина на извършване на деянието, както и авторството на подсъдимия и неговата
вина. Показанията на свидетелите са непротиворечиви и взаимно допълващи се.
Свидетелите Б. и Д. - служители на РУ на МВР -Свищов, които изпълнявали
служебните си задължения лично са възприели, че подсъдимия управлява процесния автомобил,
както и че св. Б., който всъщност е правоспособен водач е пътник в автомобила. Същото
се установява и от показанията на самия Б.. В този смисъл са и обясненията на
самия подсъдим. Съдът не кредитира обясненията му относно причината, поради
която същият е управлявал автомобила, тъй като на първо място обстоятелството,
че на св. Б. му прилошало, поради това, че бил ужилен от пчела не се установява
от останалите събрани по делото доказателства. В този смисъл безпротиворечиви са
свидетелските показания на двамата полицейски служители и самия Б., които
твърдят, че свидетелят се е намирал в добро състояние, не се е нуждаел от
помощ, липсвали са видими следи от ужилване от пчела –подуване, оттоци или зачервяване. На следващо място
дори и да бе ужилен св. Б., то предвид това, че се е случило в близост до
гр.Павликени, логично би било подсъдимият да обърне автомобила в посока към
града, където има здравно заведение и да потърси медицинска помощ там, а не в
обратна посока към с.Козловец или да потърси медицинска помощ на тел.112.
На следващо място доказано бе
поделото, че подс. Б.А. е неправоспособен водач. Видно от писмените
доказателства по делото подсъдимият никога не е притежавал свидетелство за
управление на МПС. Приобщен като доказателство по делото е представеният от подсъдимия
по АНД №330/2016г. по описа на РС-Свищов копие на документ на немски език с
превод на български език. Същият представлява превод на документ (без мокър
печат), представляващ удостоверение за подаване на молба за немска шофьорска
книжка с превод на българска шофьорска книжка, издаден от Общ немски автомобилен клуб. Същият съдържа и
превод на „Българска шофьорска книжка“, издадена на името на Б. А., роден на
1-ви юли 1941г. в България от полицейска служба в София /България, с датата на издаване 12-ти май 1979г. и валидна
до 12-ти май 1999г., с №698690 за категория В и М. Данните на „Българска
шофьорска книжка“ в така представения документ – превод (в който изрично е
посочено, че важи заедно с оригинален документ) не кореспондира с обясненията
на подсъдимия. Последният твърди, че някъде през 60-те години- 1963,1964г.
живял в София и изкарал шофьорски курсове, след което получил документ -
шофьорска книжка. Твърди, че с представения документ управлявал автомобили в
Германия. Видно от извършените справки от МВР подс. Б.А. е неправоспособен
водач. При справка по единния граждански номер на лицето в старата
автоматизирана информационна система „Административно-наказателна дейност“ на
СДВР не били открити данни на А. някога да е издавано СУМПС стар образец от МВР
София. През 1979г. СУМПС са били издавани на хартиен носител и срока им е бил
удължаван чрез нанасяне на нова дата и печат, но данните са били въвеждани в
старата АИС – АНД, където би трябвало да има информация за лицето. Впоследствие
при създаването на новата АИС „Система за управление на
административно-наказателна дейност“, всички данни от старите АИС –АНД по места
от ОДМВР и СДВР в страната, въвеждани от 1994г. са прехвърлени в новата
„Система за управление на АНД“, но в същата липсват данни А. да е придобивал
някога категория за водач на МПС. Посочено е още, че ако лицето е притежавало
стар образец СУМПС от СДВР или от МВР-гр.София и впоследствие, същият е бил
зачислен като водач в ОДМВР-Велико Търново, на съхранение в сектор „Пътна
полиция“ –Велико Търново би трябвало да се намира картона на водача, изпратен
от СДВР с данни за издаденото му СУМПС, но такъв липсва. Ето защо съдът не дава
вяра на обясненията на подсъдимия и представеното от него копие на
удостоверение за подаване на молба за немска шофьорска книжка с превод на
българска шофьорска книжка. От тях се формира категоричния извод на съда за
виновността на подсъдимия. Прави впечатление, че деянието, с което със
споразумение по н.ч.х.д. 192/2000г. на
РС – Свищов, подс.Б.А. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.316
вр.чл.308,ал.1 от НК, за това че съзнателно се ползвал от неистински официален
документ – свидетелство за управление на МПС №698690, като за самото съставяне
на този документ не може да му се търси наказателна отговорност. Така събраните доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до непораждащ съмнение във
вътрешното убеждение на съда извод.
При така доказаната фактическа
обстановка по категоричен начин се налага извода, че с деянието си подс.Б.А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343в,ал.2
от НК. От обективна страна се доказа, че на 21.03.2017 г. в с. Алеково, общ.
Свищов управлявал лек автомобил „Мерцедес А 140“ с рег. ***** без съответно
свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок от наказанието му по
административен ред за същото деяние с Наказателно постановление номер
16-0352-000485/24.08.2016 г, издадено от началника на РУ на МВР – Свищов към
ОДМВР – Велико Търново, влязло в законна сила на 29.11.2016г. Деянието, предмет на настоящото
дело, е извършено на 21.03.2017г., т.е. в едногодишния срок от предходното му
наказание по административен ред за управление на МПС без съответно
свидетелство. Безспорно, обвиняемият е управлявал МПС, за което се изисква
съответната категория по смисъла на ЗДвП без да притежава валидно СУМПС.
От субективна страна
престъплението е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването на тези последици. Той е съзнавал, че не е
правоспособно лице, както и обстоятелството, че е наказван по административен
ред за управление на МПС без свидетелство за управление на МПС, но въпреки това
е управлявал притежаваното от него процесно МПС.
Подбудите за извършване на
престъплението очевидно се коренят в незачитането на установения в страната
правов ред.
Предвид гореизложеното съдът
прие, че подс. А. следва да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Според настоящия съдебен състав
са налице всички необходими предпоставки подс. Б.А. да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание "Глоба” по
реда на чл. 78А от НК. Съгласно т. 12 от Постановление № 7 от 4.XI.1985 г. по
н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС, когато съдът установи в съдебно заседание, че са
налице основанията за прилагане на чл. 78а от НК, се произнася с присъда за
престъплението, за освобождаване от наказателна отговорност и налагането на
административно наказание, макар производството да е образувано по обвинителен
акт, а не по внесено постановление за освобождаване от наказателна отговорност
по гл.28 от НПК. Видно от данните от
справката за съдимост глобите в размер на 500лв. и 300лв. по НОХД № 269/2000г.
на РС-Свищов са заплатени от подсъдимия на 01.04.2002г. За наложената глоба по ЧНД
№192/2000г. на РС-Свищов, в сила от 27.06.2000г. има отбелязване, че е издаден
изпълнителен лист на 30.05.2006г., т.е. пет години и единадесет месеца след
влизане в сила на присъдата. Съгласно т.3 на Тълкувателно решение №2 от
28.02.2018г. по тълк.д. №2/2017г. на ОСНК на ВКС, когато е наложено наказание,
което не е изпълнено, ако за събирането ѝ не е образувано изпълнително
производство, реабилитация е допустима след последователно изтичане на
давността по чл.82, ал.1,т.5 или по чл.82, ал.4 вр. ал.1, т.5 от НК според това
дали е спирана или прекъсвана, и на срока за реабилитация по чл.86, чл.87 или
чл.88а от НК. В случая подс. Б.А. е реабилитиран за осъждането по НОХД №
269/2000г. на РС-Свищов на 01.04.2004 г. и на 30.05.2005г. за осъждането по ЧНД
№192/2000г. на РС-Свищов. В т. 4 от Постановление № 7 от 4.XI.1985 г. по н. д.
№ 4/85 г., Пленум на ВС, изрично е посочено, че от наказателна отговорност по
чл. 78А от НК могат да се освобождават и лицата, които са осъждани, но са
реабилитирани към момента на извършване на деянието. Налице са и останалите
предпоставки за прилагане на института по чл. 78А от НК, а именно: подсъдимият
е пълнолетно лице; престъплението, в извършването на което бе признат за
виновен, е умишлено и за него в особената част на НК се предвижда наказание лишаване
от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и двеста лева;
с деянието не са причинени имуществени вреди.
При индивидуализацията на
наказанието съдът отчете липсата на други обществено опасни последици от
деянието, наличието на само едно наказание за административно нарушение по
ЗДвП, извън това, взето предвид при квалифициране на деянието. Съдът не отчете
отегчаващи отговорността обстоятелства. Съобразно разпоредбата на чл. 47, ал.1
от НК размерът на глобата бе съобразен и с имотното състояние и доходите на подсъдимия,
който получава социална пенсия. Поради това, размерът на наказанието беше
определен в законовия минимум от 1000 лева, което съдът намери достатъчно да
окаже необходимото поправително и превъзпитателно въздействие както върху
личността на подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото, да го
мотивира да се отнася по-отговорно към постъпките си и да не извършва други
нарушения на правилата за движение по пътищата.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: