МОТИВИ
към присъда № 117
по НОХД № 228/2016
год.
Подсъдимата Б.С.И., ,
ЕГН **********, е предадена на съд за това, че след като е била осъдена да
издържа свой низходящ – синът си С.С. М., роден на *** г., чрез неговия баща и
законен представител С.З.М., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер
на повече от две месечни вноски, а именно 35 месечни вноски в общ размер на
2 712.50 /две хиляди, седемстотин и дванадесет лв. и петдесет ст./ лв.,
обхващащи периода от м. юни 2013
г. до м. април 2016 г. включително - престъпление по чл. 183,
ал. 1 от НК.
Представителя на Районна
прокуратура поддържа предявеното обвинение. Пледира подсъдимата да бъде
призната за виновна по повдигнатото й обвинение, като й бъде наложено наказание
„лишаване от свобода” в размер на 4-5 месеца, което да бъде отложено за
изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимата заявява, че
напълно признава вината си и съжалява за извършеното от нея. Заявява, че не
поради нежелание, а поради липса на финансови средства не е изпълнявала
задължението си.
Като анализира събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди становището
на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Б.С.И. и С.С.
М. в миналото живели съпружески.От съвместното им съжителство се родил синът им
С.С. М., роден на *** год.По-късно двамата родители се разделили.
С решение №
307/25.02.2013 год. по гр.д. № 7392/2012 год. по описа на PC гр. Русе, IV гр.
състав, влязло в законна сила на 28.05.2013 год., съдът е постановил детето С.С.
М., роден на *** год., да живее при баща си С.З.М. и бил определен режим на
лични отношения с майка му, подсъдимата Б.И.. Със същото решение подсъдимата И.
била осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на сина си, чрез неговия баща и
законен представител, в размер на 77,50 лв. От 28.05.2013 год. до настоящият
момент тя не е изпълнила задължението си да плаща ежемесечна издръжка на своя
низходящ - сина си С.С. М., като през горепосоченият период не е изплатила нито
една месечна издръжка.
Описаната фактическа
обстановка се потвърждава от свидетелските показания, обясненията на
обвиняемата, справка за съдимост, автобиография, декларация за семейно и
материално състояние, Решение № 307/25.02.2013 год. по гр.д. № 7392/2012 год.
по описа на PC гр. Русе, IV гр. състав, фотокопие от Удостоверение за раждане №
**********, издадено на 03.09.2012 год. въз основа на Акт за раждане №
1874/20.11.2008 год., Удостоверение за постоянен адрес от 03.06.2015 год.,
писмо от ДСИ при PC гр. Тутракан изх. № 2163/14.05.2015 г., писмо от ДСИ при PC
гр. Русе изх. № 3665/13.05.2015 г. и Решение № 1127/23.09.2015 год. гр.д.
№3839/2015 год. по описа на Русенски районен съд.
При така установената
фактическа обстановка от правна страна
се налагат следните изводи:
От така установената в
наказателното производство, призната от подсъдимата и подкрепена от събраните
писмени и гласни доказателства фактическа обстановка, се налага извода, че
подсъдимата Б.С.И. от обективна страна е осъществила престъпление по смисъла на
чл. 183, ал. 1 от НК. Налице е решение на съда, което е вменило по установения
от закона ред задължение на подсъдимата да плаща на сина си издръжка под
формата на месечни вноски. Налице е и неизпълнение за посочения по-горе период,
което неизпълнение не е поради обективни причини. Бездействието на подсъдимата
е за 35 месечни вноски, като дължи общо 2 712, 50 лв. Обстоятелството,че
подсъдимата е безработна и има други две,впоследствие родени деца,е
ирелевантно.
Деянието е извършено от
подсъдимата с пряк умисъл. Тя е съзнавала обществено опасния характер на
деянието, желаела е настъпването на обществено опасните последици и е извършила
всичко, зависещо от нея, за да настъпят те.
Воден от горното, съдът
призна подсъдимата Б.С.И. за виновна в извършване на престъпление по смисъла на
чл. 183, ал. 1 от НК.
Определяйки вида и
размера на наказанието, като смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид
критичното отношение на подсъдимата към извършеното от нея, оказаното от нея
съдействие за установяване на обективната истина, улеснявайки по този начин разследващите
по досъдебното производство. Съдът не констатира отегчаващи вината
обстоятелства.
Причини за извършване на
деянието се явяват незачитането от страна на подсъдимата на установения в
страната правов ред.
Воден от горното, съдът
наложи на подсъдимата Б.С.И., по правилата на чл. 54 от НК, наказание „лишаване
от свобода” за срок от 4 месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66 от НК отложи за срок от 3 години.Единствената причина,поради която съдът не наложи
предвиденото от закона наказание в неговия минимум, е обстоятелството,че
подсъдимата не е изпълнявала задължението си през един продължителен период от
време.На практика тя не е платила нито една месечна вноска.
Следва да се отбележи,че
в конкретния случай са налице и предпоставките за прилагане на предвиденото от
закона по-леко наказание „пробация”.Съдът прецени,че с оглед ангажиментите на
подсъдимата по отглеждането /което прави сама/ на двете си маловръстни деца / 2
и 3 години/,това наказание би било по тежко от другото предвидено от закона и
по принцип по тежко наказание „лишаване от свобода”.Ето защо съдът реши да
наложи на подсъдимата алтернативно предвиденото от закона по принцип по-тежко
наказание,което в конкретния случай за подсъдимата се явява по-леко.
Съдът намира, че така
наложеното по вид и размер наказание съответства на обществената опасност на
деянието и на дееца и с изтърпяването му ще бъдат постигнати целите на
генералната и индивидуална превенция.
Предвид наложеното
наказание съдът отмени взетата по отношение на подсъдимата Б.С.И. мярка за
неотклонение „подписка”.
Воден от горното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: