№ 1034
гр. Варна, 15.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20233100500534 по описа за 2023 година
Настоящото производство е образувано, като след като с Решение № 50015/02.03.2023
г., постановено по гр.д. № 1892/2022 г. на ВКС, ГК, I състав е отменено решение №
102/26.01.2022 г., постановено по в.гр.д. № 1567/21 г. на ВОС и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав.
1/ Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 285239/27.04.2021 г. на И.
М. П. против решение № 261166 от 02.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 15008 по описа за
2019 г. на Районен съд – Варна, XXV състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от
въззивника против О. М. Д Д иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане ответницата
да възстанови съборената от нея ограда в ПИ №************.1716, находящ се в град
Варна, ж.к. “Бриз- юг“ от бетонни колчета с дължина 32 м и височина 2,50 м, изградена от
16 бетонови колчета и 288 м. бодлива тел.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в атакуваната
му част, тъй като е безспорно установено по делото посредством събраните доказателства
кой е наредил разрушаването на оградата. Иска се отмяна на постановеното решение по иска
с правно основание чл. 109 от ЗС и постановяване на ново, с което да се уважи иска.
Въззиваемата О. М. Д Д в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не депозира отговор.
2/ Постъпила е и въззивна жалба от О. М. Д Д против решение № 261166 от
02.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 15008 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, XXV
състав, в частта, с която е осъдена да предаде на И. М. П. владението върху реална част с
площ от 454 кв.м от ПИ №************.1716 по КК на гр. Варна, находящ се в град Варна,
ж.к.“Бриз-юг“, при граници на имота: ПИ с №№ ************.1000; ************.102;
************.103; ************. 100; ************.102; ************.103, която реална
част е заключена между точки 1, 2, 3, 4, 7 и 8 на скица, изготвена от вещото лице по
1
приетата СТЕ, и находяща се на лист 87 от първоинстанционното дело, която скица
съставлява неразделна част от настоящото решение, на основание член 75 от ЗС.
Във въззивната жалба се излага, че решението на районния съд в обжалваната част е
недопустимо, а също така и неправилно поради необоснованост и нарушения на
материалния и процесуалния закон. Сочи се, че за ищеца липсва правен интерес от
предявяване на иск с правно основание член 75 от ЗС, защото върху процесния имот е
извършен въвод във владение от ЧСИ по изпълнително дело, следователно ищецът може да
защити правата си чрез обжалване действията на съдебния изпълнител, което той е сторил.
Оспорват се и направените изводи на съда, че е налице нарушено владение, доколкото в
конкретния случай владението е отнето правомерно от съдебен изпълнител. Също така се
акцентира, че не е доказано, че ищецът е завладял имота преди предявяване на иска –
предмет на разглеждане по гр.д.№ 8687/2017 г. по описа на ВРС, точно обратно – доказано
е, че имотът се е владял от К Й П.а, която е ответник по посоченото гражданско дело.
Поради това се иска решението по иска с правно основание член 75 от ЗС да бъде
обезсилено и производството по него да се прекрати, а в условията на евентуалност се иска
да бъде отменено и искът да се отхвърли.
Въззиваемият И. М. П. в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирал отговор, с
който оспорва въззивната жалба. Излага се, че ищецът се е противопоставил на
изпълнението, поради което и ЧСИ е прекратил извършването на фактическите действия по
въвода във владение. Набляга се, че К Й П.а винаги е декларирала, че не владее имота и
никога не го е владяла, поради което и владението на ищеца не е нарушено от ЧСИ, а от
ответницата, срещу които й действия се търси защита.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивните жалби са допустими - депозирани са от активно легитимирани
страни по делото, имащи правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
отговарят на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. С жалбите и с
отговорите не са направени искания за събиране на доказателства.
Съобразно дадените от ВКС указания, правната квалификация на втория иск за
осъждане на ответницата да възстанови положението отпреди неправомерното премахване
на оградата по имотната граница между нейния имот и този на ищеца, като възстанови
съборената ограда е неправилна, вследствие на което на страните не са били дадени точни
указания относно подлежащите на доказване факти. С оглед обезпечаване правилното
приложение на материалния закон по спора и на основание т. 2 от ТР 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът следва да даде указания относно релевантните факти и разпределението на
доказателствената тежест и да укаже на страните необходимостта да ангажират съответни
доказателства /чл. 146, ал. 1 и 2 от ГПК/.Правилната квалификация на иска е чл. 75 от ЗС, а
не чл. 109 от ЗС.
Производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
2
Мотивиран от гореизложеното, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 10.04.2023 г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
ОБЯВЯВА на страните, че съобразно указанията на ВКС дадени с Решение №
50015/02.03.2023 г., постановено по гр.д. № 1892/2022 г. на ВКС, ГК, I състав, правна
квалификация на предявения иск от И. М. П. против О. М. Д Д за осъждане на ответницата
да възстанови положението отпреди неправомерното премахване на оградата по имотната
граница между нейния имот и този на ищеца, като възстанови съборената ограда между
точките 3 и 4 на скицата на л. 87 от първоинстанционното дело е по чл. 75 от ЗС.
В ТЕЖЕСТ на ищеца е да установи, че владее процесния имот за период повече от
шест месеца преди премахване на оградата, че самото нарушение е било извършено от
ответницата лично или чрез трети лица, както и вида на процесната ограда.
В ТЕЖЕСТ на ответницата е да установи всички възражения, от които черпи
благоприятни правни последици, вкл. и това, че П. е възстановил съборената ограда.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за следните обстоятелства: за вида на
оградата преди събарянето й, както и че самото нарушение /събаряне на оградата/ е било
извършено от ответницата лично или чрез трети лица.
УКАЗВА на ответницата, че не сочи доказателства за обстоятелството, че ищецът е
възстановил съборената ограда.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на основание чл. 146, ал. 3 от ГПК на страните по
делото в хода на насроченото съдебно заседание да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални
действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им разяснява възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА за възможността страните да разрешат спора, чрез медиация, като ползват
Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-
изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12.,
тел. *********.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4