Повдигнати
са и са внесени в съда от РП-Дупница обвинения
срещу:
1. подсъдимия
Д.А.Д. – 31 години, роден на *** г.
в гр. Благоевград, с постоянен адрес ***7, с настоящ адрес:***, българин,
български гражданин, със средно образование, съжителства на семейни начала,
неосъждан, работи на частно като строителен работник, с ЕГН **********, за това, че:
на
17.04.2020 год. около 19:50 часа в гр. Кочериново, кв. “Завода“ на ул.““ № 17 в
съучастие като съизвършител с В.А.Д. се е заканил на Т.Д.К.,***, с престъпление
против личността му – с убийство, с думите: „Ще те утепам боклук, Ще те убия! Майка ти да еба!“, като докато ги
е изричал му е нанесъл удари с ръце и крака в областта на главата и тялото, и
това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у К.
– престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1,
във вр. с ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
2. подсъдимия
В.А.Д. – 20 години, роден на *** г.
в гр. Благоевград, с адрес: с. Бело поле, общ. Благоевград, ул. „Ванчо
Богданов“ № 25, с настоящ адрес:***7, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, работи на частно като строителен работник неосъждан, с
ЕГН **********, за това, че:
На
17.04.2020 год. около 19.50 часа в гр. Кочериново, кв. “Завода“ на ул. ““ № 17
в съучастие като съизвършител с Д.А.Д. се е заканил на Т.Д.К.,***, с
престъпление против личността му - с убийство, с думите: „Ще те утепам боклук, Ще те убия! Майка ти да еба!“, като докато ги
е изричал му е нанесъл удари с ръце и крака в областта на главата и тялото, и
това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у К.
- престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1,
във вр. с ал. 1, вр. чл. 20, ал.2 от НК.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото срещу всеки от подсъдимите,
счита, че то е доказано по категоричен и несъмнен начин от обективна и
субективна страна и пледира за налагане на наказание „лишаване от свобода“ в
минимален размер, изтърпяването на което да бъде отложено по реда на чл. 66,
ал.1 от НК, за изпитателен срок от три години.
Частният
обвинител, чрез повереника си – адв. Р. поддържа обвинението наред с прокурора и пледира за осъждане на двамата
подсъдими и налагане на справедливо наказание.
Защитникът
на подсъдимите – адв. Г. сочи, че обвинението не е доказано по безспорен и
категоричен начин от обективна и субективна страна, като пледира за
оправдателна присъда. Намира, че липсват доказателства за отправените реплики спрямо
пострадалия, които са предмет на престъплението. Алтернативно пледира за
вземане предвид на наличните смекчаващи вината на всеки от подсъдимите
обстоятелства.
Подсъдимите
Д.Д. и В.Д. дават обяснения по обвинението в края на съдебното следствие, поддържат
казаното от защитника, като твърдят, че не са извършили деянието, в което са
обвинени. В последната си дума всеки от тях моли съда за оправдателна присъда.
Съдът, като прецени събраните по доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимите
Д. и В. са братя.
Подсъдимият Д.А.Д. е на 31 години,
роден на *** г. в гр. Благоевград, с постоянен адрес ***7, с настоящ адрес:***.
Същият е българин, български гражданин, със средно образование, живее на
семейни начала, неосъждан, работи на частно като строителен работник, с ЕГН **********.
Другият
подсъдим В.А.Д. е на 20 години, роден на *** г. в гр.
Благоевград, с постоянен адрес:***, живее на настоящ адрес:***7. Същият е
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи на
частно като строителен работник неосъждан, с ЕГН **********.***, но на друг адрес
живеят и родителите на двамата подсъдими св. А. и .
Частният
обвинител Т.К. ***, но от години живее в гр. Кочериново, кв. Завода, на семейни
начала със св. Е.А., с която имат едно дете, което е с 95% инвалидност. Същият
е неосъждан и понастоящем работи като шофьор.
На
инкриминираната дата 17.04.2020 г., „разпети петък“, преди Великден, двамата
подсъдими седели пред жилищната сграда, в която живеят, на ул. „“ № 17, където
с техен съсед пиели алкохол и слушали много силна музика. На няколко пъти през
деня били подавани сигнали до РУ-Рила за силната музика, която слушали. На
няколко пъти адресът бил посещаван от органите на МВР. Във връзка с това при
постъпване на смяна като автопатрул св. С. и св. С. били изпратени от ОДЧ при
РУ-Рила да проверят отново адреса на подсъдимите. Двамата полицейски служители
минали малко по-късно от там и разпоредели устно на братята да намалят
музиката, което последните изпълнили незабавно. След това продължили да
изпълняват служебните си задължения по график, като решили по-късно да се
върнат и да проверят, дали музиката не е пусната отново силно от подсъдимите след
тяхното оттегляне.
Около
19.00 часа същата вечер пострадалият Т.К. отишъл с колелото си да пазарува в
магазина за хранителни стоки намиращ се на ул. „“ в близост до дома му, който
търговски обект е известен в квартала като „магазина на “. След като пазарувал
решил да направи още един кръг на квартала с колелото си. Около 19:50 часа,
карайки колелото си по ул. „“ минал покрай дома на подсъдимите, които познавал
до този момент само по физиономия, като забелязал, че същите слушат музика и
пият алкохол на капака на лек автомобил, паркиран пред блока, в който живеят.
Подсъдимият Д.Д. го видял и му извикал силно да спре и да се върне при тях,
като му махнал и с ръка. В това време, докато К. се връщал към тях с колелото
си двамата подсъдими тръгнали пеша към улицата. Подсъдимият Д.Д. го попитал,
защо постоянно се обажда на полицията за това, че пускат силно музика, защо им
създава проблеми, а В.Д. го попитал защо е говорил на баща им против тях, че са
боклуци. Частният обвинител им отговорил, че няма такова нещо и че не се е
обаждал в полицията, както и че не е говорил никога за тях пред баща им.
Предложил им да се обадят на баща им по телефона. Тримата решили да установят
това, чрез разговор с бащата на подсъдимите – св. А.Д. и тръгнали надолу по
улицата към жилището където живеят родителите на подсъдимите, като продължили
да спорят на висок тон. В един момент частният обвинител попитал двамата братя,
дали искат да стане проблем, като в този момент подсъдимият Д.Д. му нанесъл
силен удар с юмрук в областта на лицето, от което пострадалият паднал на
земята. Двамата подсъдими започнали да ритат К. в областта на главата и да му
нанасят удари с юмруци, като едновременно с това многократно крещели силно към
него думите „Ще те утепам боклук, Ще те
убия!“ и го псували с репликата:
„Майка ти да еба!“. В това време инцидентът бил забелязан от бащата на
подсъдимите, който стоял пред дома си и тръгнал бързо към тях. Т.К. успял да се
изправи и се опитал да отблъсне от себе си подсъдимите, но подсъдимият Д.Д. го
хванал за анцуга и тениската, а другият подсъдим В.Д. го ударил и отново го съборил
на земята. Подсъдимият Д.Д. се хвърлил върху К., като крещял отново, че ще го
убие. Пострадалият започнал да вика за помощ. Пристигайки на място св. А.Д.
издърпал първо по-големия си син – подсъдимия Д.Д. и го изблъскал встрани. След
това веднага се върнал и издърпал и другия подсъдим В.Д., който се биел все още
с пострадалия, при което частният обвинител се изправил и тръгнал да бяга, но
усетил, че му няма телефона. Поради това се върнал към мястото където паднал на
земята и видял един телефон, който бил на подсъдимия Д.Д.. Извикал към
отдалечилите се по улицата подсъдими и баща им да му дадат телефона при което
подсъдимият В.Д. отишъл и му върнал телефона. Пострадалият веднага набрал тел.
112 и съобщил за инцидента, като помолил да бъде изпратен полицейски патрул и
линейка, след което се обадил на св. Е.А., като я помолил да дойде, за да му
помогне.
В
това време по улицата се връщали към адреса на подсъдимите двамата полицейски
служители – св. С. и С., които забелязали пребития и окървавен пострадал, който
не бил много адекватен и спрели до него. В същото време по станцията в
патрулния автомобил с тях се свързал и ОДЧ при РУ-Рила, който им съобщил за
сигнала подаден от К.. На място с автомобила си пристигнала и свидетелката А.,
а по-късно и линейка от ФСМП-Рила. Частният обвинител разказал на полицейските
служители и на свидетелката, че бил пребит, псуван и заплашван с убийство от
двамата подсъдими. След това бил откаран с линейката във ФСМП-Рила, където му
била оказана първа помощ и заедно със св. А. си отишъл в РУ-Рила, за да даде
показания.
Двамата
полицейски служители незабавно установили и задържали подсъдимите в жилището
им, като последните първоначално не отворили вратата, но при второто посещение
на св. С. и св. С. отворили и им оказали пълно съдействие. Двамата били
отведени в РУ-Рила, където дали писмени обяснения за случая. По-късно
подсъдимият Д.Д. бил освободен от ареста по лекарско предписание, тъй като
страда от диабет, а другият подсъдим В.Д. бил задържан по реда на ЗМВР, за срок
от 24 часа, след което бил освободен.
Междувременно
бащата на подсъдимите непосредствено след инцидента разказал на майка им - св. за
случилото се, като същата тръгнала към РУ-Рила. Там влязла в словесни
пререкания със св. А., като и казала, че синовете и малко са били пострадалия Т.К..
В хода на ДП била назначена и
изготвена приетата в съдебна фаза комплексна психиатрично-психологическа
експертиза, от вещите лица А.П. – психиатър и Е.В. – психолог. От заключението
на същата става ясно, че пострадалият е с нормален интелект и не страда от
психични заболявания. След инцидента е установено влошено психично състояние на
прегледания Т.К., свързано със затруднения в емоционалната сфера – понижено
настроение, емоционална лабилност, тревожност, безпокойство и депресивитети.
Налице са поведенчески нарушения свързани с отчуждение, изолация, мнителност,
подозрителност, промяна в контактите. Установена е фиксация в мисловната дейност около
психологичната травма, „флашбек“ изразяваща се в търсене на правда на всяка
цена. Състоянието му припокрива критериите за посттравматично стресово
разстройство, като към момента на инцидента пострадалият е преживял остра
стресова реакция. Според вещите лица заканите и нанесения му побой са възбудили
у частният обвинител основателен страх за осъществяването им.
По
доказателствата:
Горепосочената
фактическа обстановка съдът прие, след детайлен и подробен анализ на събраните
доказателства за установена, отчасти въз основа на обясненията дадени от подсъдимите, изцяло от показанията на частния
обвинител Т.К., вкл. прочетените му такива по реда на чл. 281 от НПК, на л. 17-18 от ДП, изцяло от заявеното при
разпита от свидетелите - полицейските служители В.С. и К.С., както и до голяма
степен от казаното от св. Е.А.. Съдът прави една част от фактическите си изводи
и на база заявеното при разпита им пред съда от родителите на подсъдимите – св.
А.Д., вкл. прочетените му показания по реда на чл. 281 от НПК, на л. 19-20 от ДП и от разказаното от св. .
Обясненията
дадени пред съда от двамата подсъдими описващи датата, обстановката,
присъствалите лица и до голяма степен хронологията на събитията съвпадат изцяло
със заявеното от горепосочените свидетели /К., С., С. и А./, чиито показания се
приемат с доверие от съда. Макар обясненията им да имат двойствена правна
природа на гласни доказателствени средства и средство за защита в процеса,
според съда в частите им, в които са еднопосочни и в синхрон със заявеното от
частния обвинител и останалите свидетели, заявеното от всеки от подсъдимите по
горепосочените обстоятелства е вярно и следва да бъде възприето с доверие. Не
са налице и сериозни разминавания с информацията съдържаща се в приетите чрез
прочитане от съда писмени доказателства и установеното при извършения от съда
оглед на вещественото доказателство – СД със запис от обаждане на пострадалия
до тел. 112.
Съдът
не възприема с доверие единствено заявеното от всеки от двамата подсъдими в
обясненията му, че не е имало изобщо отправени закани и заплахи от тях към
пострадалия К.. В тази част заявеното от всеки от тях противоречи изцяло на
заявеното от частния обвинител при разпитите му и в двете фази на наказателното
производство, както и на споделеното от него пред полицейските служители С. и С.,
както и пред свидетелката Е.А. веднага след пристигането им на мястото на
инцидента в инкриниминираната вечер. Заявеното от подсъдимите намира подкрепа
единствено в казаното от св. А.Д., който е техен баща и косвено в показанията
на тяхната майка св. . Според съда в
тази част, относно заканите, с показанията си св. А.Д. се опитва чисто бащински
да оневини и неглижира поведението на синовете му, като казаното от него се
разминава грубо, директно и противоположно с преките показания на пострадалия Т.К.
и производните такива на останалите трима непреки свидетели – С., С. и А., на
които същият е споделил за случилото се много скоро след извършване на
деянието. Поради това и съдът приема за вярно заявеното от този свидетел и св. единствено в частите им, които съвпадат със
съобщеното от останалите свидетели. Съдът счита, че истинските факти са
отразени правилно, точно и достоверно именно в съвкупността от свидетелски
показания – преки и производни на казаното от частния обвинител, дадени от него
в двете фази на процеса и в казаното от свидетелите С., С. и А.. Същите, макар
и косвено се подкрепят и от заключението на приетата съдебно
психиатрично-психологична експертиза, както и от информацията установена
непосредствено в съдебно заседание при огледа извършен по реда на чл. 285 от НПК на приетото веществено доказателство СД - със запис на обаждане от телефона
на частния обвинител до тел. 112 на 17.04.2020 г. в 20:04 часа.
Съдът
не ползва и не изгражда в никаква степен фактическите си и правни изводи на
база прочетените в нарушение на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 НПК обяснения
дадени от подсъдимия В.Д. на л. 15-16 от
ДП. Същите са прочетени при допуснато от съдебния състав процесуално
нарушение, при липса на предпоставките за това по чл. 279, ал. 2 НПК, тъй като
подсъдимият не е бил разпитван в хода на ДП в присъствието на защитник. Поради
изложеното така събраните доказателства, не може и не следва да бъдат ценени и
използвани от съда.
Съдът
приема с доверие заявеното относно съставомерните факти от частния обвинител,
въпреки че отчете критично процесуалното му положение на страна заинтересована
пряко от изхода на настоящото наказателно производство. Изложеното от него
преценено по отделно и в съвкупност е последователно, ясно, достатъчно детайлно
и най-важното непротиворечиво на останалия достоверен доказателствен материал,
с едно малко изключение. Съдът не се доверява единствено на частта от
показанията на частния тъжител, в която същият твърди, че на улицата е имало
възрастна жена, която е викала на подсъдимите да спрат да го бият и да го
оставят. Тези негови показания се отричат изцяло от разпитаната в съдебно
заседание св. М. , с която частният обвинител е разговарял в хода на
наказателното производство да се яви като негов свидетел. Останалата част от
нейните показания нямат никаква доказателствена стойност с оглед предмета на
доказване по делото и не следва да бъдат подробно анализирани. В другите им
части показанията на Т.К. са почти идентични с производните на тях, непреки
показания за инцидента дадени от св. Е.А.. Последните, макар и да не са с много
висока доказателствена стойност все пак в значителна степен отразяват
достоверно и пълно, съобразно личните субективни възприятия на свидетелката
състоянието и поведението на частния обвинител и полицейските служители
непосредствено след инцидента на инкриминираното място.
С
най-голяма степен на доверие съдът основава изводите си на заявеното от всеки
от двамата полицейски служители – св. С. и св. С., които обективно, ясно,
точно, последователно и достатъчно подробно заявяват възприетите от тях в
процесната вечер факти и обстоятелства. Двамата съвсем добросъвестно заявяват,
че не знаят или че не си спомнят определени факти и обстоятелства, като не се
опитват да напасват показанията си. Липсват каквито и да е данни за някаква
тяхна предубеденост спрямо някой от подсъдимите. Наличните дребни и
несъществени разминавания в заявеното от всеки от тях съдът отдава изцяло на
изтеклия период от време, както и на различните интелектуални и паметови
способности на всеки от двамата. Казаното от тях се потвърждава от голяма част
от събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства и
доказателствени средства, вкл. изцяло от заявеното от частния обвинител и св. Е.А.,
както и частично от обясненията на двамата подсъдими. Следва да се отбележи, че
и двамата описват състоянието на пострадалия като неадекватен, окървавен, уплашен,
стресиран и силно притеснен, както и поведението на подсъдимите, за които сочат
че са били видимо употребили алкохол. Конкретно св. С. с категоричност заявява,
че още при първата им среща с пострадалия същият е заявил пред тях, че двамата
братя са му се заканили с убийство. В същото време св. С. не отрича това
обстоятелство в нито един момент, като съобщава, че К. им е казал много работи
и не може да си спомни точно какво им е заявил тогава. Наред с това заявява
ясно и категорично, че по-късно при разговор в сградата на РУ-Рила пострадалият
му е заявил, че се притеснява от допълнителна саморазправа с двамата подсъдими,
като и при втория им разговор все още е бил видимо уплашен и притеснен.
За установяване на значими с оглед
предмета на доказване факти и обстоятелства и за проверка на дадените
свидетелски показания допринасят също така и събраните множество писмени и
веществени доказателства, подробно описани при тяхното прочитане и приемане по
реда на чл. 283 от НПК. С особено значение са справките за съдимост, писмо от
тел. 112, ведно с приложения към него диск, заключението и дадените разяснения
от вещите лица по изготвената от тях компетентно и след приложение на необходимите
специални знания комплексна психиатрично-психологична експертиза, както и
останалите медицински документи, протоколи и други документи които потвърждават
в отделни техни части изложените по-горе факти.
Гореописаните
доказателства, поотделно и в съвкупност, категорично позволяват да се приеме за
безспорно установена описаната фактическа обстановка, сочеща на извършено в
условията на съучастие от подсъдимите Д.Д. и В.Д. под формата на
съизвършителство престъпление - закана с убийство по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 НК,
спрямо частния обвинител Т.К..
От правна
страна:
При тези данни настоящата съдебна
инстанция достига до единствения обоснован и логичен от доказателствена гледна
точка правен извод, че от обективна и субективна страна всеки от подсъдимите, в
условията на съучастие с другия подсъдим, като съизвършител е осъществил
престъплението по чл. 144, ал.3 във вр. с ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК, в което е обвинен, а именно:
1. подсъдимият Д.А.Д., с ЕГН **********,
на 17.04.2020 год. около 19:50 часа в гр. Кочериново, кв. “Завода“ на ул.““ №
17, в съучастие като съизвършител с В.А.Д. се е заканил на Т.Д.К.,***, с
престъпление против личността му – с убийство, с думите: „Ще те утепам боклук, Ще те убия!, като докато ги е изричал му е
нанесъл удари с ръце и крака в областта на главата и тялото, и това заканване
би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.;
2. подсъдимият В.А.Д., с ЕГН **********,
на 17.04.2020 год. около 19:50 часа в гр. Кочериново, кв. “Завода“ на ул.““ №
17, в съучастие като съизвършител с Д.А.Д. се е заканил на Т.Д.К.,***, с
престъпление против личността му – с убийство, с думите: „Ще те утепам боклук, Ще те убия!, като докато ги е изричал му е
нанесъл удари с ръце и крака в областта на главата и тялото, и това заканване
би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
За осъществяване на закана с убийство от
обективна страна не е необходимо лицето действително да се е уплашило /макар в конкретния случай това обективно да
е станало/. Достатъчно е обективиране чрез думи и или действия /удари,
жестове и т.н./, които да сочат на реална, действителна заплаха за живота на
пострадалия. В този смисъл виж. Решение № 37
от 09.09.2019 г. по н. д. № 39 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение. Заканата следва и да е обективно
възприета от пострадалото лице и да е с такива характеристики, че да може да
възбуди основателен страх за осъществяването на убийството, както е в случая по
отношение на частния обвинител Т.К.. Всичко това несъмнено и категорично се
установява от събраните гласни и писмени доказателства, вкл. заключението на
приетата комплексна експертиза. В този смисъл виж още Тълкувателно решение № 53 от 18.09.1989 г. по н.д. № 47/89 г., ОСНК и
Решение № 10 от 22.I.1985 г. по н. д. № 684 / 84 г., I н. о.
От субективна страна съгласно текста на
чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК и постановките на цитираното вече Тълкувателно решение № 53 от 18.09.1989 г.
по н.д. № 47/89 г., ОСНК, деецът следва да съзнава съдържанието на заканата
с убийство и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. Без
съмнение в настоящия случай всички тези предпоставки за съставомерност на
деянието и от субективна страна са налице, тъй като всеки от подсъдимите е
държал пострадалия и му е нанасял множество силни удари с ръце и крака, докато му
се е заканвал крещейки цитираните по-горе думи. Всеки от двамата нападатели,
съзнавайки че действа съвместно с другия подсъдим е насочил агресията си
персонално към пострадалия К.. Всеки от тях е искал, съзнавайки обществената
опасност и последиците от деянието си, да му се закани действително и реално с
убийство, чрез думите които е крещял непосредствено към него – „Ще те утепам боклук! Ще те убия“ и действително
го е сторил по такъв начин, че да го
принуди да вика за помощ от страх да не бъде убит. С оглед на всичко това е
налице проявен от всеки от подсъдимите Д.Д. и В.Д. пряк умисъл по смисъла на
чл. 11, ал. 2 от НК. В този смисъл виж
още Решение № 37 от 31.01.1991 г. по н.д. № 876/90 г., I н.о., докладчик
член-съдията Марин Чернев и Решение № 7 от 28.01.2019 г. по н. д. № 1191 / 2018
г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. Отделение. Осъзнаването на неминуемото и законономерно настъпване на общественоопасните
последици, както е в случая е равносилно на искането и преследването им от
страна на дееца. В този смисъл
относно интелектуалното съдържание на прекия умисъл виж. Решение № 68 от
26.07.2018 г. по н. д. № 169 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак.
Отделение.
Налице е
съучастие под формата на съизвършителство, тъй като всеки от подсъдимите е съзнавал,
че осъществявайки изпълнителното деяние, чрез отправените от него закани и
нанесени на пострадалия удари, по едно и също време и съвместно с другия
подсъдим причинява общо целените от тях общественоопасни последици и преследван
престъпен резултат спрямо волята на пострадалото лице.
Същевременно
изцяло несъставомерни от обективна и субективна страна, като закани с убийство
по смисъла на чл. 144, ал.3, вр. с ал.1 от НК са репликите изречени от всеки от
подсъдимите и описани в обвинителния акт – „Майка
ти да еба!“. По естеството и с оглед правното си значение тези реплики
представляват псувни изречени няколкократно по адрес на пострадалия Т.К.. Чрез
тях се реализира единствено състава на престъпление от частен характер по чл.
146, ал.1 от НК, което се преследва по тъжба на пострадалия, каквато не е
предмет на настоящото наказателно производство. Поради това и за тези обидни
реплики посочени в диспозитива на обвинителния акт всеки от двамата подсъдими
следва да бъде оправдан.
Направените от защитника възражения за недоказаност
на обвинението от обективна и субективна страна са изцяло неоснователни и
опровергани от направения подробен анализ на доказателствата поотделно и в
съвкупност, както и след съпоставянето им едни спрямо други. Наред с това
обстоятелството, дали пострадалият непосредствено след инцидента е тръгнал да
бяга или след това се е върнал, за да си получи изпадналия при побоя мобилен
телефон е без пряко отношение към съставомерността на заканата с убийство,
която обективно му е била вече отправена от всеки от двамата подсъдими в
съучастие. Както се посочи по-горе за съставомерността на деянието е достатъчно
единствено самата закана като характеристики да е от естество да възбуди
основателен страх, дори хипотетично пострадалият изобщо да не се е уплашил от
нея.
Виж Решение № 175 от 11.11.2019 г. по н. д. №
774 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение и цитираното вече Решение
№ 37 от 31.01.1991 г. по н.д. № 876/90 г., I н.о., докладчик член-съдията Марин
Чернев. Още повече при връщането му за телефона
подсъдимите са били вече възпрени и усмирени от действията на баща им А.Д. и
единствено подсъдимият В.Д. е дошъл до К., за да му върне телефона.
Следва да се отбележи още по възраженията
в пледоарията, че поредността и това, дали едновременно или една след друга са
били изречени от всеки от подсъдимите посочените от пострадалия К. идентични по
съдържание закани за убийство също е абсолютно ирелевантно. Налице е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК и то в
условията на съучастие, под формата съизвършителство, по смисъла на чл. 20,
ал.2 от НК. Подобно на телесните повреди и убийствата и тук съучастниците
/съизвършители/ се наказват с оглед на причинения от тях общ престъпен
резултат, а не с оглед на конкретните по количество и сила реплики или нанесени
удари. Общността на умисъла и насочеността на действията на всеки от
подсъдимите се установяват, чрез извършените обективно от тях, съвместно,
противоправни действия. В подобен смисъл е и константната практика на ВКС - Решение
№ 284 от 19.04.2019 г. по н. д. № 1140 / 2018 г. на Върховен касационен съд,
1-во нак. отделение; Решение № 115 от 15.04.2015 г. по н. д. № 32 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение; Решение № 372 от 07.01.2016 г. по
н. д. № 805 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение; Решение
№ 130 от 17.07.2017 г. по н. д. № 630 / 2017 г. на Върховен касационен съд,
3-то нак. отделение и др.
По
наказанието:
За извършеното от подсъдимите Д.Д. и В.Д.
престъпление чл. 144, ал. 3 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода“ до
6 години. Според настоящия съдебен състав в случая за всеки от подсъдимите са
налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които значително превишават
по брой и интензитет наличните отегчаващи такива, а от там и намаляват
обществената опасност на дееца и деянието. Разпоредбата на чл. 55 от е относима към всички
престъпления, визирани в особената част от НК, независимо от характера и
естеството им, но за приложението й е необходимо кумулативното наличие на две
предпоставки: 1. смекчаващите обстоятелства да са изключително и/или
многобройни; 2. и най-лекото наказание, предвидено за съответното престъпление
да се явява несъразмерно тежко. И двете предпоставки според съда са налице в
случая. Това налага за постигане на целите на наказанието уредени в чл. 36 от НК, определянето на вида и размера на същото по реда на чл. 55, ал. 1 т.2, б.
„Б“ от НК, чрез замяна на посоченото наказание „лишаване от свобода“, за което
няма фиксиран най-нисък предел с „пробация“. Наказанието „пробация“, за да
постигне индивидуална и генерална превенция по отношение на всеки един от
двамата подсъдими следва да съдържа следните мерки за контрол и въздействие по
смисъла на чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 6 от НК:
1. задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от 1 година, с
периодичност два пъти седмично;
2. задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 1 година и
3. безвъзмезден труд в полза на
обществото, в размер на 200 часа
годишно за срок от 1 година.
За да определи такова наказание съдът взе
предвид следните обстоятелства:
От една страна са налице само две отегчаващи
вината на всеки от подсъдимите обстоятелства, а именно:
Подсъдимите Д.Д. и В.Д. са били в нетрезво
състояние, като употребата на алкохол е намалила сериозно техните
морално-волеви задръжки и е повлияла значително на поведението им. Наред с това
през целия ход на наказателното производство, никой от тях не е проявил, дори
елементарна критичност към поведението си.
От друга страна в контрапункт на това са
налице следните множество смекчаващи вината обстоятелства:
Двамата подсъдими са били сериозно
провокирани преди да избухнат и да отправят ударите и вербалните си закани към частния
обвинител от въпросителната реплика на последния – „момчета искате ли да стане проблем?“. В този въпрос, с оглед
ситуацията и обстановката, в която е отправен общо и към двамата подсъдими се
съдържа без съмнение едно дръзко противопоставяне на Т.К. с цел заплашване на
двамата. Със сигурност такава реплика е била изречена от К. преди сбиването и
последвалите в хода на побоя закани, тъй като ако изначално всеки от
подсъдимите целеше да го нападне нямаше да разговарят и да вървят с него надолу
по улицата към адреса на баща им за изясняване на спора между тях. Направо щяха
да го атакуват. Именно неговите думи до голяма степен са отключили и
катализирали допълнително според съда агресивното поведение на всеки един от подсъдимите.
Наред с това сериозно смекчаващо отговорността обстоятелство е и абсолютно
чистото съдебно минало на всеки от двамата подсъдими, както и младата им
възраст, към датата на деянието, съответно навършени 20 години за В.Д. и 30
години за Д.Д.. Същите са с добри характеристични данни, работят на частно като
строители, като според св. С. подсъдимия В.Д. съжителства на семейни начала,
както заявява при снемане на самоличността му и подсъдимият Д.Д.. Налице е според
съда и родителска, семейна подкрепа за двамата подсъдими от страна на
свидетелите А. и , които живеят в
близост и се интересуват от синовете си, макар да не са в необходимата степен
критични към извършеното от тях. Положително следва да се отчете и оказаното
пълно съдействие на органите на МВР и добрата процесуална дисциплина, както и
поведението на двамата подсъдими след инцидента. Същите нямат, дори опити за
каквито и да е пререкания, непристойни прояви или други конфликти с пострадалия
или членове на неговото семейство, както и спрямо други граждани. Това кара съда
да има, макар и крехка надежда, че случилото се е изолирана негативна проява в
живота им и настоящото им поведение обективно свидетелства и доказва един
започнал положителен превъзпитателен процес при всеки от тях. Този рекреационен
процес би могъл да бъде затвърден и доразвит единствено с правилното приложение
на посочената съвкупност от пробационни мерки за контрол и въздействие.
Налагането на наказание „лишаване от свобода“, по чл. 54 от НК, чието ефективно
изтърпяване да се отложи за някакъв изпитателен срок, по реда на чл. 66, ал.1
от НК, според съда, не само не би допринесло, а по-скоро дори ще попречи за
постигане целите на индивидуалната и генерална превенция уредени в чл. 36, ал.1
от НК. Посоченият срок от 1 година за прилагане на определените пробационни
мерки кореспондира изцяло с тези цели.
С оглед на всичко това, съдът приема,
че изброените по вид, брой и значимост, идентични
за всеки от подсъдимите Д.Д. и В.Д. смекчаващи отговорността обстоятелства надделяват
сериозно и значително в качествено и количествено отношение върху отчетените само
две отегчаващи вината им обстоятелства, което обосновава замяната и налагането
на посоченото по-горе, по-леко по вид наказание „пробация“, вместо „лишаване от
свобода“.
По
разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 189, ал.3
от НПК, съдът приема, че сторените разноски в хода на наказателното
производство, вкл. тези сторени от частния обвинител за платен в брой на
представляващия го повереник адвокатски хонорар, следва да бъдат възложени по
равно в тежест на всеки от подсъдимите Д.Д. и В.Д., а именно:
Подсъдимият Д.А.Д.,
с ЕГН ********** /със снета по делото самоличност/, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, следва да
бъде осъден да заплати: в полза на ОДМВР-Кюстендил, сумата от 242,50 лв. /двеста четиридесет и два лева и петдесет стотинки/ - разноски по
ДП за експертиза и в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на РС-Дупница, сумата от 20,00 лв. /двадесет
лева/ – разноски за явяване на вещите лица. Както и да заплати в полза на
частния обвинител Т.Д.К., с адрес: ***, с ЕГН **********, сумата от 200,00
лв. /двеста лева/ - 1 / 2 от заплатения от него адвокатски хонорар на
повереника – адв. Р., видно от представения договор за правна защита и
съдействие, както и
Подсъдимият В.А.Д.,
с ЕГН ********** /със снета по делото
самоличност/, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, следва да
бъде осъден да заплати: в полза на ОДМВР-Кюстендил, сумата от 242,50 лв. /двеста четиридесет и два лева и петдесет стотинки/ - разноски по
ДП за експертиза и в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на РС-Дупница, сумата от 20,00 лв. /двадесет
лева/ – разноски за явяване на вещите лица. Както и да заплати в полза на
частния обвинител Т.Д.К., с адрес: ***, с ЕГН **********, сумата от 200,00
лв. /двеста лева/ - 1 / 2 от заплатения от него адвокатски хонорар на
повереника – адв. Р., видно от представения договор за правна защита и
съдействие.
По тези свои подробни съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: