РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№2417/16.12.2022г.
гр. Пловдив
16.12.2022год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, ХХІІ състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и девети ноември 2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и на
прокурора СВЕТОСЛАВА ПЕНЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдия Пасков КАНД № 2524 по описа на Административен съд – Пловдив за
2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285,
ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
С Решение № 1144 от 15 юни 2022г.постановено по адм. дело №
2918/2022г. по описа на Административен съд-Пловдив е осъдена Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” – София да заплати на Б.П.Б., ЕГН **********,
понастоящем в Затвора-Пловдив, представляван от адв. В.С., обезщетение в общ
размер на 6668 лв., както следва:
за периодите от 18.04.2016г. до 08.11.2017г., 17.09.2018г. до 03.12.2018г. включително,
в размер на 2 632 лева, в резултат от
нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, изразило се в липса на достатъчно жилищна площ в
условията на Затвора-Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 12.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата и за периодите от 08.08.2020г. до 10.08.2020г.; от 03.10.2020г.
до 05.10.2020г., от 08.11.2017г.
до 08.06.2018г.; от 13.07.2018г. до 17.09.2018г.; от 03.12.2018г. до
02.07.2019г.; от 19.07.2019г. до 11.10.2019г.; от 22.08.2020г. до 28.09.2020г.;
от 06.10.2020г. до 15.02.2021г.; от 26.02.2021г. до 01.03.2021г.; от
09.03.2021г. до 01.04.2021г.; от 03.04.2021г. до 15.04.2021г. и от 23.04.2021г.
до 22.11.2021г. включително, в
размер на 4 036 лева., в резултат от нарушение по чл.3 от ЗИНЗС,
изразило се в липса на достатъчно жилищна площ в условията на Затвора-Пловдив,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.11.2021г. - датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
С това решение съдът е отхвърлил иска в останалата
част за периодите 09.01.2016г. до 17.04.2016г. и от 09.04.2020г. до
06.08.2020г. в Арест-Пловдив и от 08.06.2018г. до 13.07.2018г.; от 02.07.2019г.
до 19.07.2019г.; от 11.08.2020г. до 21.08.2020г.; от 29.09.2020г. до
02.10.2020г.; от 16.02.2021г. до 25.02.2021г.; от 02.03.2021г. до 08.03.2021г.;
на 02.04.2021г. и от 16.04.2021г. до 22.04.2021г. в Затвора-Пловдив като неоснователен
и недоказан.
Касаторът - Б.П.Б., чрез адв. С.. оспорва
процесното решение, като неправилно и незаконосъобразно, и счита , че
пред административният съд е доказал твърденията
си и е следвало искът да бъде уважен в пълен размер , респ. делото да се върне
за повторно разглеждане на друг състав.
Касаторът - Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ (ГДИН) гр. София към Министерство на правосъдието, чрез старши
юрисконсулт - Чолакоф., оспорва горното
решение, в частта с която ГД „ИН“ – София е осъдена да заплати обезщетение в
размер на 4 036 лева., , ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.11.2021г. - датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата.
В касационната
жалба се твърди , че обжалваното решение
е неправилно и незаконосъобразно, както и че административният съд не е
съобразил действителната фактическа обстановка, съответно не са установени по
категоричен начин реално претърпени вреди и причинната връзка между поведението
на администрацията и настъпването на неимуществени вреди за ищеца. Оспорва се и
преценката на съда за конкретния размер дължимото за вредите обезщетение. Иска
се съдебният акт да бъде отменено в
осъдителната му част и да бъде постановено решение, с което искът да бъде
изцяло отхвърлен.
И двамата касатори не се явяват в открито заседание не
ангажират доказателства.
Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че и двете касационни жалби
са неоснователни.
По
допустимостта на касационните жалби,
съдът счита че и двете са подадени в предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явяват ДОПУСТИМИ.
От фактическа страна
съдът установи, че Административен съд - Пловдив е разгледал по
реда на глава единадесета от АПК във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искова
молба предявена от Б.П.Б. чрез пълномощника му адв. С. , против Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" (ГДИН) - София, за присъждане на
обезщетение в общ за понесени от ищеца неимуществени вреди от бездействията на
администрацията както следва
-за престоя
му в Следствения арест в град Пловдив за периода 08.01.2016 г. до 17.04.2016 г.
– обезщетение в размер на 12 500 лева;
-за престоя
му в Затвора-Пловдив за периода от 17.04.2016 г. до 11.10.2019 г. – обезщетение
в размер на 12 500 лева;
-за престоя
му в Следствения арест в град Пловдив за периода 08.04.2020 г. до 08.08.2020 г.
– обезщетение в размер на 12 500 лева.
-за престоя
му в Затвора-Пловдив за периода от 08.08.2020 г. до 22.11.2021г. – обезщетение
в размер на 12 500 лева.
В исковата
молба е посочено, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода изразяващи се в лоши хигиенни
условия в килиите (същите са мръсни, в тях има дървеници и хлебарки, липсва
течаща топла и студена вода) и липса на достъп до медицинска помощ, с което са
му нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на
човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИНЗС).
В хода на съдебното дирене по адм. дело № 753/20214г. съдът е събрал множество доказателства от
страна на ГД “Изпълнение на наказанията“, касаещи престоя на ищеца, за
условията на пребиваване , като са разпитани и посочените от ищеца свидетели.
При така установената фактическа обстановка,
административният съд е намерил, че искът е процесуално допустим и частично
основателен, а конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените
неимуществени вреди съдът определил при съблюдаване изискването на чл.52 от ЗЗД.
Съдебния състав е обсъдил нормата на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, че всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите
жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие,
а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване
човешкото достойнство на задържаните лица, както и нормата на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС , касаеща изискването за
минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е
по-малка от 4 кв. м.
Обсъдено е и според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС,
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода. Посочено е и че
минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за
прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на
лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на
санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Предвид събраните по делото доказателства и съобразно изложеното по-горе съдът е приел, че
претенцията на ищеца е неоснователна по отношение на престоя му в Арест-Пловдив, за периода от 09.01.2016г. до 17.04.2016г. и
от 09.04.2020г. до 06.08.2020г. тъй като от събраните по делото доказателства
се установява, че той е пребивавал в
помещения, в които жизненото му пространство изцяло е отговаряло на
предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на
човека.
Съдът е приел, че исковата претенция е основателна
относно пренаселеността на местата, по
отношение на престоя му в Затвора-Пловдив, за периодите от 08.11.2017г. до
08.06.2018г.; от 13.07.2018г. до 17.09.2018г.; от 03.12.2018г. до 02.07.2019г.;
от 19.07.2019г. до 11.10.2019г.; от 22.08.2020г. до 28.09.2020г.; от
06.10.2020г. до 15.02.2021г.; от 26.02.2021г. до 01.03.2021г.; от 09.03.2021г.
до 01.04.2021г.; от 03.04.2021г. до 15.04.2021г. и от 23.04.2021г. до
22.11.2021г., тъй като за тези
периоди, ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му
пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на
Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.
Съдът е приел, че за останалите периоди от 09.01.2016г. до 17.04.2016г. и от
09.04.2020г. до 06.08.2020г. в Арест-Пловдив и от 08.06.2018г. до 13.07.2018г.;
от 02.07.2019г. до 19.07.2019г.; от 11.08.2020г. до 21.08.2020г.; от
29.09.2020г. до 02.10.2020г.; от 16.02.2021г. до 25.02.2021г.; от 02.03.2021г.
до 08.03.2021г.; на 02.04.2021г. и от 16.04.2021г. до 22.04.2021г. в
Затвора-Пловдив, ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му
пространство изцяло е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета
на Европа и от Съда по правата на човека.
Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди е определен при съблюдаване изискванията на
чл. 52 от ЗЗД (по препращане от § 1 от ЗР на ЗОДОВ), съгласно която размерът на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост,
като е посочено , че съгласно чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС в случаите по чл. 3, ал. 2
съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в
които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Първоинстанционният съд се е съобразил с постановените три осъдителни
решения срещу България на Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) от 4 юни
2020 г., по делата Чобанов и Койрушки, Йорданов и Джелебов и и други, образувани по единадесет жалби на
лишени от свобода, относно размерът на присъдените обезщетения за претърпените
вреди на национално ниво и е определил
справедливото обезщетение, което следва да се присъди на ищеца, за
неимуществените вреди.
От правна
страна.
По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационните жалби и възражения, съдът е изложил подробни и
задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност. Съобразени са в пълнота доказателства по делото. Фактическите
констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно
установената фактическа обстановка, съдът е направил обосновани изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, а съгласно тази на
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната
осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение
включително и по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за
поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други
подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
Правилен е извода на административния съд, изведен от
установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите
предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени
неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на
наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет на исковата молба.
Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор
кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по
делото доказателства. В решението е изведен правилният извод, че частично са
доказани изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Съдът в
изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е издирил информация, от
значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно
съдържанието и обосновано е формирал правните си изводи.
Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди е определен при съблюдаване изискването на чл.
52 от ЗЗД, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства,
касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е
отразила на увреденото лице.
Според Доклада за стандарти на Европейския комитет за
предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или
наказание, относно жилищната площ на задържан в затворническите институции, от
нетната площ се изключва единствено площта на санитарния възел. В тая връзка
обоснован се явява изводът на админ. съд, че на лишеният от свобода през
релевантния период се дължи справедливо обезщетение, за неимуществените вреди в
посочения по-горе размер.
Неоснователни са възраженията на ГД "Изпълнение
на наказанията", че по делото не са били доказани реално претърпените
вреди, които да са били в резултат на бездействията на администрацията в
затвора, поради което по делото не следва да се счита установено настъпването
на неимуществени вреди. Съобразно практиката на ЕСПЧ не е необходимо да се
установява настъпването на някакви конкретни вредни последици върху психиката
или здравето на лишения от свобода, а е достатъчно да се установи самия факт на
нечовешко и унизително отношение, от което автоматично следва, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди.
Неоснователни са доводите в касационната жалба за
неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е определен размерът
на дължимото обезщетение. При преценката си съдът е преценил естеството и
характерът на причинената вреда не само от гледна точка на увредения, но и
съобразно конкретните факти, от които е произтекла вредата и общите принципи за
справедливост. В случая правилно са преценени конкретните, обективно
съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират
вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца.
Изложеното до тук налага да се приеме, че в
обжалваната част решението на първоинстанционния съд като валидно, допустимо и
правилно следва да бъде оставено в сила, а това от своя страна обосновава извод
за неоснователност на касационните жалби.
Водим от горното Административен съд Пловдив, ХХII състав ,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 1144 от 15 юни 2022г.постановено по
адм. дело № 2918/2022г. по описа на Административен съд-Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :