О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 28.01.2020г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, трети състав, в закрито
заседание, проведено на четиринадесети януари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като разгледа
докладваното от съдия Бажлекова
въззивно
частно гражданско дело № 2444 по описа за 2019г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 15, ал. 2 от ГПК.
Образувано
е по повод частна жалба на „Данивет“ ЕООД срещу Определение № 13137 от 08.10.2019г. по гр.д. № 13553/2019г.
по описа на ВРС, ХXIV-ти състав, с което на
основание чл. 15, ал. 1 от ГПК е прекратено производството по гр.д. №
13553/2019г. по описа на същия съд, поради неподведомственост на спора на съда.
Частната
жалба е основана на оплаквания за неправилност на определението. Неправилен е
извода на ВРС за валидност на арбитражна клауза, обективирана в документ,
представен от ответника с отговора на исковата молба, а именно Заявление №
4479510/21.04.2017г. и заявление № 4479517/21.04.2017г. за достъп и пренос на
ел.енергия през електроразпределителната мрежа на „Енерго про мрежи“АД. Този
извод е и необоснован и противоречи на фактите по делото: сключените с
посочените заявления арбитражни клаузи не могат да намерят приложение, тъй като
към 21.04.2017г., страните не са били обвързани от валидни облигационни
отношения; заявленията представляват преддоговорни отношения, но не съдържат
окончателната им воля, която следва да се обективира в окончателен договор.
Твърди, че между страните не са налице валидни договорни отношения, като
ответникът не е ангажирал доказателства, от които да се установява, че е уважил
депозираните заявления; от текста на представените заявления, не може да се
направи извод, че същите са депозирани пред ответното дружество, като
констативния протокол също не установява валидно облигационно отношение, тъй
като не е подписан от представител на ищеца.
Дори да се приеме, че текста е договорна клауза, то тя е нищожна, като
противоречаща на чл.7 ЗМТА, тъй като арбитражната институция не е
индивидуализирана. Моли в тази връзка
обжалваното определение да се отмени, а делото бъде върнато на ВРС за
продължаване на разглеждането му.
В
отговор на жалбата „Енерго-Про Продажби“ АД оспорва доводите, изложени в нея.
Излага, че арбитражните клаузи, включени в заявление за продажба на
електроенергия от „Енерго-про продажби“АД при Общи условия и подаденото искане
са валидни; същите са подписани лично от управителя на „Данивет“ЕООД. С
подписването на документите, страните са се съгласили, че при възникване на
спор отношенията ще се отнасят за решаване от Арбитражен съд Варна, при
сдружение ППМ, съобразно неговия правилник.
Арбитражното споразумение е вид договор, като заявлението за снабдяване
и разпределение на ел. енергия материализира индивидуално уговорени договорни
клаузи между страните, а всички останали оспорвания са неоснователни. Моли
обжалваното определение да се потвърди като правилно.
При
служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по
чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт –
определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК,
от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за
съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството
по гр.д. № 13553/2019г. по описа на ВРС, XXIV-ти състав е образувано по искова
молба на „Данивет“ ЕООД, ЕИК ********* срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
********* с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че дружеството ищец не дължи на ответника сумата от
1 203.61 лв. – цена на ел. енергия за търговски обект, в гр. Варна за
периода 18.07.2017г.-17.07.2018г. по фактура от 01.08.2019г.
Исковата
молба е основана на следните фактически твърдения: ищецът не е потребител на
електроенергия по отношение на обекта,
по отношение на който е извършено преизчисление на потребената електроенергия и
е издадена фактура № **********/01.08.2019г. на стойност 1 203,61лв.;
служители на „Енерго-про мрежи“АД са извършили проверка на СТИ, в резултат на
констатациите от която и съмнения за софтуерна намеса ответното дружество е
издало фактура за начисленото служебно допълнително количество електроенергия,
заплащане на която ищецът не дължи;
отправил искане за приемане за установено, че начисленото парично
задължение е недължимо от потребителя.
В
отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК „Енерго-Про
Продажби“ АД оспорил допустимостта на иска с възражение за неподведомственост
на спора на съда. Обосновал същото с твърдение, че по силата на заявление от
21.04.2017г. за достъп и пренос на електроенергия през електроразпределителните
мрежи на „Енерго-Про мрежи“АД при Общи условия и заявление за продажба на ел. енергия №
4479517/21.04.2017г. и искане № 4550281/26.06.2017г. е заявено от ищеца
снабдяване на обект в гр. Варна с ел. енергия за небитови нужди за обект „кафе
–аперитив“. Отношенията между страните по повод продажба на енергия се уреждат
от договор при общи условия, който има действие за клиента след подаване на
посоченото заявление, конкретизиращо обекта на потребление. В заявлението
подадено от ищеца до „Енерго-про продажби“АД за продажба на електрическа
енергия е заявено съгласие всички спорове възникнали между страните да бъдат
решавани от Арбитражен съд, гр. Варна при сдружение „ППМ“, съобразно неговия
правилник. Следователно между страните е налице валидно арбитражно
споразумение, обективирано в Заявление за продажба, въз основа на което е
сключен и ДПП при ОУ. Ето защо спора е подведомствен на АС – Варна, поради
което отправил искане делото да се прекрати.
С обжалваното
определение от 08.10.2019г., ВРС приел, че с оглед доказателствата по делото,
възражението на ответника е основателно и прекратил производството по делото.
ВОС,
за да се произнесе съобрази следното:
Правилни
са формираните от ВРС правни изводи, основани на приложимата правна уредба, че
страните по делото са обвързани от валиден договор за доставка на ел. енергия за
небитови нужди в обект на дружеството ищец обект, представляващ кафе-аперитив в
гр. Варна. В заявление № 4479517 от 21.04.2017г. за продажба на ел. енергия,
подписано от надлежно упълномощени представители на страните, същите уговорили
валидно арбитражно споразумение по смисъла на чл. 7 от ЗМТА, всички спорове,
възникнали в отношенията им да се отнасят за решаване пред Арбитражен съд – гр.
Варна при Сдружение „ППМ“, съобразно неговия правилник. Ищецът „Данивет“ ЕООД е
търговско дружество, осъществяващо търговска дейност в присъединения обект,
представляващ кафе-аперитив, находящ се в гр. Варна, поради което няма
качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Доколкото
предявеният иск е по спор имащ за предмет недължимост на парична сума, като
цена на ел. енергия за конкретен период, извън изключенията на чл. 19, ал. 1 от ГПК; налице е обвързващо страните уговорено арбитражно споразумение и
позоваването на него от ответника в срока за отговор на исковата молба, то са
налице предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗМТА за прекратяване на производството
по делото.
Неоснователен
е доводът в частната жалба, че текстът на арбитражното споразумение,
обективиран в заявлението за продажба на ел. енергия не обвързва страните, тъй
като към датат на подписвените му същите не са били обвързани от валидна
облигационна връзка и същото не съставлява договор. На първо място страните по
споразумението са търговци.
Действително арбитражното споразумение е включено в съдържанието на заявлението като
уговорка от типов характер, но същото е подписано от страните, а формалната
доказателствена сила на документа не е оспорена от потребителя на ел. енергия.
В този смисъл съдът приема, че споразумението отговаря на формалните изисквания
на чл. 7, ал. 2 от ЗМТА, като споразумението за арбитраж безспорно е договор.
Конкретните отношения между страните по повод продажбата на електроенергия се
уреждат от договор при ОУ, които имат действие за клиента от подаване на
заявлението, в което се конкретизира обекта
за който ще се осъществява продажбата и за какви нужди ще се използва електроенергията.
В
заключение, с оглед предмета на материалноправния спор, поведението на страните
и представените доказателства, правилно ВРС е констатирал наличие на
предпоставките на чл. 8, ал. 1 от ЗМТА и законосъобразно прекратил образуваното
пред него производство поради неподведомственост на спора на общия съд.
Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът по частната жалба има право на
поискани разноски. Доказаният размер на разноските, реализирани от страната
възлиза на 240 лв. – адвокатско възнаграждение. В този размер разноските следва
да се възложат в тежест на частния жалбоподател.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
О П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната
жалба на „Данивет“ ЕООД срещу Определение
№ 13137 от 08.10.2019г. по гр.д. № 13553/2019г. по описа на ВРС, ХXIV-ти
състав, с което на основание чл. 15, ал.
1 от ГПК е прекратено производството по гр.д. № 13553/2019г. по описа на
същия съд, поради неподведомственост на спора на съда.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
„Данивет“ ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ
на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ********* сумата от 240.00 /двеста и четиридесет/ лева, представляваща съдебни
разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Върховен касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок,
който за страните започва да тече от получаване на съобщението за
постановяването му, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и т. 9, б. в от ТР
№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
На
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК преписи от определението да се връчат на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.