№ 904
гр. София, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Божидар И. Стаевски
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно
гражданско дело № 20211100511311 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 14.06.2021 год., постановено по гр.дело №49982/2018 год. по описа на
СРС, ГО, 127 с-в, „Е.Х.“ ООД е осъдено да заплати на М. И. К. по иск с правно основание
чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на внезапно падане и врязване на
бариера в купето на лек автомобил, в който се е намирала ищцата, при напускане на
паркинга на магазин „Фантастико“ в гр.София, ж.к.“******* №21, Бизнес парк, на
03.03.2017 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането – 03.03.2017 год. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ЗЗД направените разноски по делото в размер на 376.77 лв., като искът е отхвърлен в
останалата му част до пълния предявен размер от 20 000 лв. и ищцата е осъдена да заплати
на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 300
лв.
Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от ответника
трето лице-помагач „ДЗИ-О.З.“ ЕАД.
Срещу решението, в частта му, в която е уважен предявения иск, е подадена в
законоустановения срок въззивна жалба от ответника „Е.Х.“ ООД. Жалбоподетелят
поддържа, че необосновано първоинстанционният съд бил приел, че, че е налице
неизпълнение на задълженията на ответника да обезопаси процесната бариера по подходящ
начин, който да не позволява внезапното й свободно движение и отклонение, което е довело
1
до настъпването на процесния инцидент – събраните по делото гласни доказателства и
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза не установявали
безпротиворечиво това обстоятелство. По делото не било доказано причиняването на вреди
от лице, на което ответникът бил възложител на работа, както и наличието на
противоправно деяние и причинна връзка между това деяние и настъпилите вреди.
Следователно не били налице предпоставките по чл. 49 ЗЗД за ангажиране на отговорността
на ответника. Процесната бариера на паркинга на магазин „Фантастико“ не била механична.
Тя се премествала само с осъществяването на човешка намеса върху нея, когато се налагало
затваряне на входа/изхода на паркинга. Разположението на бариерата не можело да доведе
до внезапно падане, както бил приел СРС. В деня на инцидента бариерата била отворена и
поставена в състояние до стената, като не била местена от служители на ответното
дружество или други лица. От видеозаписа от деня на инцидента ясно се виждало, че
бариерата била отворена плътно до стената, като леко потрепервала от вятъра, но без
промяна на положението, в което била поставена. Положението на бариерата било видимо
за участниците в движението и същата не създавала затруднение на преминаващите край
нея моторни превозни средства. Не се виждало преди удара тя да променя своето
местоположение. Това обстоятелство било потвърдено от вещото лице. От събраните по
делото доказателства не се установявало движение на бариерата непосредствено преди
удара, което да е довело до настъпването на процесния инцидент. Не следвало да бъде
кредитиран протоколът за ПТП по отношение на описания в него механизъм на
произшествието. Свидетелят А., който го бил съставил, бил пристигнал на мястото на
произшествието след неговото настъпване и заявил, че написаното в протокола е въз основа
на видения от него видеозапис, но от последния не се виждало движение на бариерата, както
било посочило вещото лице. Заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза също не било внесло яснота относно механизма на претърпения инцидент, но
въпреки това било кредитирано от първоинстанционния съд. Експертизата била изготвена
преди конституирането на дружеството като ответник по делото, вещото лице не се било
запознало със снимковия материал, не бил наясно със състоянието на автомобила след
инцидента и цялата фактическа обстановка, свързана с инцидента. Освен това вещото лице
не било отговорило на част от поставените въпроси. Вещото лице било установило
движение на бариерата като колебание от около 10 см. Това колебание обаче било видимо и
предвидимо за водача на лекия автомобил, т.е. същият имал възможност да прецени
ситуацията, което изключвало твърдението за внезапен удар. Водачът можел да избегне
удара ако бил проявил внимание и правилна преценка за отстояние, каквото бил длъжен да
направи. Показанията на свидетеля С.Н., управляващ автомобила, можело да бъдат
обсъждани само в частта им относно обстоятелствата, за които е било допуснато
изслушването му, но не и за механизма на инцидента. По делото не било установено, че
бариерата „като се е откачила от телчето, с което е била закрепена, се е придвижила
внезапно към автомобила“. Твърдените от ищцата вредоносни последици не били в пряка
причинно-следствена връзка с бездействие на служител на ответника. Присъденият размер
на обезщетението за неимуществени вреди бил завишен. Веднага след инцидента ищцата се
2
качила отново на автомобила и била пропътувала близо 200 км., за да се забавлява. Тези
факти били потвърдени от ищцата, противоречали на направените от експертите психолози,
а впоследствие и от съда, изводи, че в резултат на инцидента ищцата е преживяла
стесняващи съзнанието интензивни емоции на страх, шок и ужас, както и изразени
вегетативни прояви, като непосредственото преживяване имало характеристиките на „остра
реакция на стрес“, а по-късните във времето „оживени моменти“, пресъздаващи инцидента,
били от типа на посттравматично стресово разстройство. Ето защо моли решението на СРС
да бъде отменено в обжалваната му част, а искът – отхвърлен, евентуално – размерът на
обезщетението за неимуществени вреди да бъде намален. Претендира и присъждането на
направените разноски по делото.
Ответницата по жалбата М. ИВ. К. счита, че решението на СРС следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част. Поддържа, че формираните от първоинстанционния съд
изводи били основани на събраните по делото доказателства. Вещото лице по съдебно-
техническата експертиза било посочило, че на видеозаписа се вижда, че бариерата се
отклонява, автомобилът се движи праволинейно, самият автомобил се отклонява наляво
след удара с бариерата, което го измества наляво спрямо посоката му на движение.
Установено било също така, че ударът е бил непредотвратим за водача на лекия автомобил.
Въз основа на изготвения протокол за ПТП бил изготвен акт за установяване на
административно нарушение, а впоследствие било издадено наказателно постановление от
07.08.2017 год., което било влязло в сила. Видно било от заключението на вещото лице по
допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-психологическа
експертиза, че претърпяното от ищцата произшествие на 03.03.2017 год. има характер на
стресор с интензивни и трайни негативни отражения върху психичното и психосоциалното
й функциониране. В този смисъл обосновано СРС бил приел, че поведението на ответника е
единствената причина за настъпване на инцидента, поради което и следва да обезщети
ищцата за претърпените неимуществени вреди. Претендира и присъждането на направените
разноски по делото.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваната част, но е частично неправилно.
Изложените в исковата молба фактически обстоятелства са за отговорност на
възложител на определена работа за вредите, причинени при извършване на работата от
фактическия й изпълнител – твърди се, че служител /служители/ на ответното дружество
3
безотговорно бездействал като не обезопасил поставената на паркинга на магазин
„Фантастико“ в гр.София, ж.к.“******* №21, Бизнес парк, бариера, която на 03.03.2017 год.
внезапно паднала и се врязала в купето на лек автомобил „Пежо 106“ с рег.№***** ВМ, в
който пътувала ищцата, в резултат на което същата претърпяла неимуществени вреди –
болки и страдания, изразяващи се в шок, емоционална лабилност, изострена чувствителност,
засилена потребност от спокойствие, разколебано чувство за сигурност, остра стресова
реакция.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди
противоправни и виновни действия,като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен
характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да
се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна
отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на деликвента от
ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа.
За реализиране на отговорността по чл. 49 ЗЗД не е необходимо установяване на
конкретната самоличност на прекия извършител /извършители/, а на факта, че същият е
причинил вредата при или по повод възложена работа. Вредите се считат причинени при
изпълнение на възложената работа, когато те са резултат на действия, които съставляват
извършване на тази работа, независимо от това дали извършването и става в течение на
определеното работно време или извън него. В някои случаи се касае до неспазване на
правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на
необходимите мерки за предотвратяване на увреждане.
Непозволеното увреждане – чл. 45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната норма,
изискваща от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и телесната
цялост на другите физически или юридически лица. Правото на защита на здравето на
гражданите е право от категорията на абсолютните и изрично е прогласено в нормата на чл.
52, ал. 3 от Конституцията на Република България.
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: 1/ деяние
/действие или бездействие/, 2/ вредата, 3/ противоправността на деянието, 4/ вина и 5/
причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди. Вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Основните спорни между страните въпроси по същество във въззивното производство са
свързани с механизма на настъпилото ПТП, дали е налице виновно противоправно
бездействие на служители на ответното дружество, както и с размера на обезщетението за
неимуществени вреди.
Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно
бездействието, то на претендирания деликвент трябва да е предписано нормативно
задължение за действие.
Бариерата е транспортно съоръжение, поставяно на жп прелези, пътища, вход към
сгради или друга инфраструктура за бързо преграждане или за разрешаване на достъпа и
движение по изградена инфраструктура. В нормите на чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 5, ал. 1, т. 1 от
4
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са установени съответно забрана за поставянето на
съоръжения или препятствия по пътя, без да са взети мерки за осигуряване на безопасността
на движението и задължение за всеки участник в движението с поведението си да не
поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди /виж и §
6, т. 28 от ДР на ЗДвП/.
В разглеждания случай въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени
доказателства – протокол за ПТП от 03.03.2017 год., писмо на Столична община от
16.09.2020 год., психологическа консултация от 18.03.2017 год., гласните доказателства чрез
разпита на свидетелите П.С. А., С.П.Н. и Г.Ю.Д., които следва да бъдат ценени като ясни,
последователни, житейски логични, непротиворечащи помежду си и неопровергани от
останалия доказателствен материал, заключенията на вещото лице по допуснатите в
първоинстанционното производство първоначална и допълнителна съдебна автотехнически
експертизи и заключението на вещото лице по допусната и изслушана във въззивното
производство повторна съдебна автотехническа експертиза, които не си противоречат и при
преценката им по реда на чл. 202 ГПК подлежат на кредитиране като обективно и
компетентно дадени, извършен от вещите лица оглед по чл. 204 ГПК на предоставени от
ответника видеоматериали на електронен носител и заключението на вещото лице по
допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-психологична
експертиза, което също следва да бъде ценено /чл. 202 ГПК/, въззивният съд приема за
установено по несъмнен и категоричен начин по делото, че през 2017 год. „Е.Х.“ ООД
стопанисвало стационарен търговски обект – хипермаркет „Фантастико“, находящ се в
гр.София, ж.к.“*******, ул.*******. На входа/изхода на паркинга на този обект имало
бариера – с ръчно управление – която не се спори, че е била поставена от ответника. На
03.03.2017 год. ищцата пътувала в лек автомобил „Пежо 106“ с рег.№***** ВМ, управляван
от свидетеля Николов, на мястото до водача, като при напускане на паркинга на
хипермаркета отворената бариера /в продължение на 6 минути и 50 секунди/ се
разклатила/придвижила се сама или от вятъра – тъй като не била обезопасена, прикрепена
към стената, и с предния си край навлязла в платното за движение, при което проникнала
през челното стъкло на процесния автомобил, в зоната непосредствено до предната му дясна
колонка, преминала през пространството пред дясната, пасажерска седалка и се насочила
към лявата седалка, на водача, в резултат на което ищцата преживяла стесняващи
съзнанието интензивни емоции на страх, ужас, шок, както и изразени вегетативни прояви
/ускорен пулс, треперене и изпотяване на ръцете/, както непосредственото преживяване
имало характеристики на „остра реакция на стрес“, а по-късните във времето „оживени
сцени“, пресъздаващи инцидента, били от типа на посттравматично стресово разстройство.
Установено е също така от заключението по съдебно-психологичната експертиза, че към
момента на стесогенното събитие изявени при ищцата били сърцебиене, изпотяване,
соматичен дискомфорт, а умерено изявени – проблеми със съня и ниво на енергия.
Претърпяното от ищцата произшествие имало характер на стресор с интензивни и трайно
/отчасти и до момента на направеното от вещото лице изследване/ негативни отражения
5
върху върху психичното и психосоциално функциониране. Интензивните отрицателни
емоции били чести през първите няколко месеца, след което се разредили значително.
Ищцата продължавала да преживява чувство за несправедливост и незаслужена
застрашеност на живота. И понастоящем /около три години след случката/ били налице
оформени невротични фиксации по отношение на ситуации и обекти, асоциирани с
инцидента.
Следователно СГС счита, че бездействието на служител /служители/ на ответното
дружество да вземе подходящи мерки за обезопасяването на процесната бариера, които да
не позволяват внезапното й свободно движение и отклонение, има характера на
противоправно, както обосновано е приел и първоинстанционният съд. По делото е доказано
също така, че в пряка причинна връзка от поведението на служител на ответника за ищцата
са произлезли вреди – негативна промяна на здравословното /психическото/ й състояние.
Както вече бе посочено вината се презюмира /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ и следователно не е
необходимо да се установява от ищеца. Увреденият е доказал обективните факти, от които
следва вината, защото предположението на закона, изхожда от типизацията на случаите, че
доказването на фактите, предполагащи вината, доказват и самата вина. Касае се до правна
презумция, която задължава съда след установяване на другите елементи от фактическия
състав на деликта, да приема за установен факта на вината, без да излага съображения за
това, освен ако не бъде доказана оборимостта на презумираната вина. В частност
ответникът не е провел обратно доказване, така че презюмираният факт е безспорно
установен.
В този смисъл налице са предпоставките за ангажиране на гаранционно-
обезпечителната отговорност на ответника. Последният трябва да компенсира вредите,
които увредената М.К. е понесла в резултат на противоправното и виновно поведение на
негов служител /служители/. Причинените при деликт вреди поначало се обезщетяват
парично, като на поправяне подлежат всички вреди /без степенуване на вината на
деликвента/, които са пряка и непосредствена последица от увреждането – чл. 51, ал. 1 ЗЗД.
Във връзка с доводите на жалбоподателя, че водачът на процесния лек автомобил е имал
видимост за действителното положение бариерата и е могъл да прецени отстоянието от нея,
следва да се посочи, че с оглед разпоредбата на чл. 53 ЗЗД при настъпил вредоносен
резултат с участието на повече от едно лице, право на пострадалия е да предяви претенцията
си за обезщетение по отношение на едно или няколко от тях или по отношение на всички
деликвенти. Степента на участие от страна на единия или другия деликвент не може да се
обсъжда в настоящия процес. И това е така, тъй като в гражданския процес, в който се търси
обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени или имуществени
вреди не може да се разграничава отделната отговорност на множеството извършители.
Последните отговарят солидарно. Законът свързва солидарната отговорност на няколко
причинители с факта на самото причиняване на вредите от тях, а не с други обстоятелства.
Достатъчно е да се констатира само, че някой е допринесъл, макар и в малка степен за
настъпването на твърдения вредоносен резултат, за да възникне за него солидарна
6
отговорност за пълния размер на обезщетението наред с другите съпричинители. Въпросът
за неравното разпределение на задължението може по силата на чл. 127, ал. 2 ЗЗД да се
постави само в отношенията между солидарните длъжници и то в друг процес. В този
смисъл въззивният съд приема, че в частност ответникът няма възможност да възразява на
ищцата, че и други лица са съпричинили увреждането.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд
съобрази разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Поначало, въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на
това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се отчетат от съда при
определяне размера на обезщетението /т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС/.
В разглеждания случай съобразявайки от една страна – вида и тежестта на увреждането
/психическа травма/, възрастта на пострадалата – която към момента на ПТП е бил на 33
години – млада, в активна трудоспособна възраст; обстоятелствата, при които е настъпило
увреждането – внезапно и неочаквано; интензивността на психическите страдания на
ищцата и тяхната продължителност – острата стресова реакция, последвана от
посттравматично стресово разстройство, което е с неотзвучали симптоми до момента на
изготвяне на заключението по съдебно-психологичната експертиза и е съпътствано със
промяна в социалното й функциониране и продължаваща несигурност при асоциирани с
инцидента ситуации, а от друга страна – липсата на трайни последици за здравето, личното,
професионалното и общественото благополучие на ищцата и възстановеното й общо
състояние – преживяното не е нарушило работоспособността на ищцата, не се е наложило
провеждането на лечение и приемането на медикаменти и не се наблюдават психотични
отклонения; съществуващите в страната обществено-икономически условия към момента на
настъпване на вредите, стандарт на живот, средно статистически размер на доходите /през
2017 год. годишният общ доход средно на лице от домакинство е 5 586 лв., а
средногодишният разход – 5 217 лв., съобразно данни на Националния статистически
институт/, както и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични
случаи, без той да има самостоятелно значение – виж например Определение № 215 от
8.04.2020 год. на ВКС по гр. дело № 4105/2019 год., IV г. о., ГК /субективната преценка за
справедливо определени суми за подобни, причинени в близък период вреди от деликт,
следва да има за коректив формираната обща оценка за пропорционалност, защото
справедливостта е елемент от правната реалност/, въззивният съд намира, че определянето
на обезщетение от 3 500 лв. би било справедливо по размер обезщетение за търпените
неимуществени вреди, до който и релевираната претенция се явява основателна и следва да
бъде уважена. Присъждането на сума, по-голяма от посочената, би довело до
7
несъответстващо на изискванията на справедливостта имуществено разместване.
Ето защо решението на СРС следва да бъде отменено в частта му, в която искът е
уважен да разликата над 3 500 лв. до размера от 5 000 лв. /т.е. за сумата от 1 500 лв./, която
претенция подлежи на отхвърляне. Първоинстанционното решение трябва да бъде отменено
и в частта му, в която ответникът е осъден да заплати на ищцата разноски за
първоинстанционното производство за разликата над 263.74 лв.
В останалата обжалвана част решението на СРС следва да бъде потвърдено, като
правилно.
По отношение на разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя /ответника/ неприсъдената част от направените
разноски в първоинстанционното производство за възнаграждение за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 30 лв., както и направените разноски във
въззивното производство за държавна такса в размер на 30 лв., за възнаграждение за вещо
лице в размер на 90 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 30 лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 14.06.2021 год., постановено по гр.дело №49982/2018 год. по
описа на СРС, ГО, 127 с-в, в частта му, в която е уважен предявения от М. ИВ. К. срещу
„Е.Х.“ ООД иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за разликата над 3 500 лв.
до размера от 5 000 лв. /т.е. за сумата от 1 500 лв./, както и в частта му, в която ответникът
„Е.Х.“ ООД е осъден да заплати на ищцата М. ИВ. К. разноски за първоинстанционното
производство за разликата над 263.74 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. ИВ. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.София,
ж.к*******, ул.“******* срещу „Е.Х.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“*******, иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
разликата над 3 500 лв. до размера от 5 000 лв. /т.е. за сумата от 1 500 лв./, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на внезапно падане и
врязване на бариера в купето на лек автомобил, в който се е намирала ищцата, при
напускане на паркинга на магазин „Фантастико“ в гр.София, ж.к.“******* №21, Бизнес
парк, на 03.03.2017 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането – 03.03.2017 год. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 14.06.2021 год., постановено по гр.дело №49982/2018
год. по описа на СРС, ГО, 127 с-в, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА М. ИВ. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к*******, ул.“******* да
заплати на „Е.Х.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София,
8
ул.“*******, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК направените разноски в
първоинстанционното производство за възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 30 лв., както и направените разноски във въззивното
производство за държавна такса в размер на 30 лв., за възнаграждение за вещо лице в размер
на 90 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 30 лв.
Решението е постановено при участието на привлечено от ответника трето лице-помагач
„ДЗИ-О.З.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9