РЕШЕНИЕ
№ 659
гр. Пловдив, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330109562 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от М. Г. Я. срещу Н. Н. Г., с която е
предявен иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2000 лева,
изразяващи се в причиняване на неимуществени вреди, болки и страдания, в резултат от
противоправно поведение на ответника, изразяващо се в монтиране на видеокамера на
козирката на гаража, който ползва без съгласието на ищеца, насочена към обитаваната от
ищцата сграда и дворно място, с която се заснема и наблюдава ищцата. Претендират се
разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е монтирал камера за
видеонаблюдение на козирката на гаража си, която е насочена към жилищната сграда на
ищцата и двора, който ползва и с която ищцата е наблюдавана. Излагат се твърдения, че
ищцата не е дала съгласие да бъде монтирана камера на това място и да бъде наблюдавана с
нея. Твърди се, че от поставяне на камерата, което е неправомерно, ищцата се чувства
неспокойна, изпитва стрес от факта, че е непрекъснато наблюдавана и следена, както и страх
от възможността записите да бъдат използвани за злепоставянето й. Ищцата станала по-
притеснителна и нервна, което се забелязвало от околните. С оглед изложеното е предявен
иска.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника счита
иска за неоснователен. Излагат се твърдения, че ответникът е собствени на апартамент,
находящ се на *** на ул. *** и на гаражна клетка, находяща се в двора. Признава, че
ищцата е собственик на третия жилищен етаж. Твърди се, че посочения апартамент живее
майката на ответника, която е единствен ползвател на същия. Твърди се, че действителна на
козирката на гаража е монтирана видеокамера, но същата е монтирана не от ответника, а по
искане и възлагане от неговата майка А. Г. Твърди се, че монтирането на камерата се
наложило, доколкото майката на ответника няколко пъти е виждала лица, които се катерят
по гаража и се скриват под козирката на същия, вероятно преминаващи от съседния двор, в
1
който собственика държи ценни вещи във връзка с търговската си дейност. Излагат се
твърдения, че единственото пространство, което камерата е предназначена да заснема е това
пред гаража. От монтирането й до настоящия момент, камерата е насочена да заснема
именно това пространство и никога не е насочвана към жилищната сграда или дворното
място. Наред с това камерата от монтирането й до настоящия момент никога не е заснемала
и наблюдавала, доколкото работи с интернет връзка, а тази подавана от жилището на
ответника е слаба, тоест тя не работи. Оспорва се ищцата да търпи неимуществени вреди от
монтиране на камерата. В тази връзка се твърди, че между страните има силно влошени
отношения, което е и повод за завеждане на дела от всякакъв характер, с цел да се уязви
ответника. Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация с чл.45 ЗЗД, във вр. с чл.52 ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване следния фактически състав: деянието, а именно че ответникът е
монтирал камера на козирката на гаража си, която е насочена към имота на ищеца и с нея се
заснема и записва ищеца, противоправността на деянието, твърдените вреди, техния размер,
причинна връзка между деянието и вредите, умишлената вина.
В тежест на ответника е да установи, че камерата е монтирана по искане и по поръчка
на своята майка, че същата е насочена да заснема единствено пространството пред
собствения на ответника гараж.
С Определение от 20.09.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че са
съседи, живеят в една къща и ползват общ двор, че ответникът е собственик на гараж в
същия двор, както и че на козирката на този гараж е монтирана камера.
Спорно по делото е налице ли е противоправно поведение от страна ответника.
Видно от *** /л.20/ родителите на ответника Н. Г. и А. Г. са му прехвърлили правото
на собственост върху жилище, находящо се на първи етаж в жилищна сграда на ***, ведно
с гаражна клетка, построена в югоизточната част на дворното място, като прехвърлителите
са си запазили правото на ползване върху дарения имот до края на живота си.
Тълкувайки съдържанието на *** в неговата цялост, съдът приема, че под дарен имот
се разбира, както жилището така и гаражната клетка, доколкото в цялото му съдържание е
описано прехвърленото имущество в единствено число – недвижим имот, който включва
апартамент и гаражна клетка.
Предвид горното право да ползват дарения имот /апартамент и гаражна клетка/ имат
само и единствено прехвърлителите, но не и ответникът – преобретадел, доколкото той е
придобил само голата собственост на имотите. Това обстоятелство не се променя от факта,
че бащата на ответника е починал, доколкото след неговата смърт единствен ползвател е
неговата майка. Това е така доколкото в нейна полза е учредено право на ползване върху
целия имот до смъртта й.
В тази връзка от показанията на свидетелката А. Г. – м. на ответника /протокол от
о.с.з от 29.11.2022 г. л.44/, се установява, че тя живее сама в собствения на сина си имот на
***. Свидетелката установява, че именно тя е закупила процесната камера по съвет на брат
си и е поискала нейното поставяне, защото се притеснявала от кражби. Тези свои
притеснения свидетелката обосновава с факта, че била свидетел как непознато момче, се
опитва да отвори вратата на гаража й, след като тя не се отворила, прескочило оградата и
отишло в двора на съседа й, който се занимавал с ремонт на климатици и в двора си има
разпръснати климатици и машинарии. Тогава тя се развикала и момчето скочило отново на
2
техния гараж и избягало през двора на детската градина. По този повод свидетелката
разговаряла със съседа си и той й споделил, че четири пъти са го обирали, като са били
откраднати ценни и скъпи вещи. От тогава свидетелката започнала да се притеснява и да се
страхува от кражби. Камерата била монтирана от човек, който разбира от такава техника.
Показал й че камерата работи като я включил на неговия телефон и през него свидетелката
видяла периметъра, който заснема камерата, а именно метър – метър и половина от гаража и
е насочена към двора на съседа и не заснема входната врата на къщата и улицата.
Свидетелката установява, че е споделила с ответника за поставянето на камерата известен
период след това, като повода за това било, че трябва да се смени рутера с по-силен, за да
може камерата да заснема хубаво, но рутерът така и не бил сменен.
Преценени по реда на чл.172 ГПК, с оглед тяхната евентуална заинтересованост,
съдът кредитира показанията на така разпитаната свидетелка, като обективни и
непротиворечиви както помежду си, така и с останалите събрани по делото доказателства, а
именно фактура, обективираща закупуване на безжична охранителна камера от свидетелката
и фискален бон към нея /л.42 – 42/ и от показанията на свидетеля А..
От показанията на свидетеля А. Г. А. /протокол от о.с.з от 02.02.2023 г. л.61/ се
установява, че той е собственик на съседния имот, с който граничи гаражната клетка,
собственост на ответника, в който имот осъществява дейността си по ремонт на климатици.
Свидетелят установява, че разговарял с м. на ответника – А. Г., като й споделил за кражби,
които се извършват в неговия имот, като често крадците се крият под козирката на нейния
гараж и след това прескачат оградата. Попитал я дали не може да се изгради ограда над
гаражните клетки, за да се възпрепятства преминаването в неговия имот. След този
разговор, свидетелят забелязал, че на козирката на гаражната клетка на ответника е
поставена камера, като решил, че тя е поставена във връзка с проведения разговор между
него и Г.. Последната му споделила, при разговор, че тя е поставила камерата. Свидетелят е
възприел, че камерата е насочена към неговия двор.
Съдът кредитира показанията и на този свидетел като обективни и непротиворечиви.
Свидетелят дава показания за факти и обстоятелства, които лично е възприел.
От приета и неоспорена от страните Съдебно-техническа експертиза /л.51/ се
установява, че на гаражната клетка, собственост на ответника, е монтирана, под козирката,
камера за видео-наблюдение, чиито обектив е насочен към двора на свидетеля А., но заснема
като периметър не само двора на последния, но и в посока дворната порта на имота на
ищцата, като не се обхваща входната врата на кооперацията. Вещото лице установява, че
обективът на камерата, към момента на огледа е в същото положение, както и към момента
на направените от ищцата снимки. Вещото лице установява, че с камерата може да се
наблюдава, може да се записва и да се възпроизвежда записаното на нея, доколкото има
такива функции.
С оглед така обсъдените доказателства, съдът намира, че не е налице противоправно
поведение, извършено от страна ответника Г.. Това е така, доколкото по делото се установи,
че не той, а неговата м. е закупила камерата и по нейна поръчка същата е монтирана на
гаражната клетка, тоест не е налице активно поведение от страна на ответника. Не е налице
и бездействие от негова страна, което да му се вмени като противоправно поведение.
Доколкото както беше посочено по-горе ответникът разполага единствено с голата
собственост на гаража, няма вещно право на ползване и не може да се противопоставя на
ползването на своята м.. Именно израз на упражняване на правото да ползва гаража е
поставянето на камера на него от носителя на вещното право на ползване, без да е
необходимо съгласие на собственика и без да е налице правна възможност за последния да
противодейства на това.
Наред с това съдът намира, че не е налице и противоправно поведение, относно
поставянето на процесната камера. Това е така, доколкото по делото се установи, че
камерата е поставена с цел превенция от набези на крадци, каквито набези се установи, че
3
често се случват и мястото, където се крият извършителите на тези посегателства е под
козирката на гаража на ответника и оттам прескачат оградата към имота на съседа. Именно
във връзка с тези набези е поставена камерата, която е и насочена към съседния двор, а не
към вътрешността на собствения на ищцата имот. Последното води на извод, че поставената
камера не създава впечатление, че се наблюдава или заснема ищцата. Това се установява и
от показанията на свидетеля А., който като лице без технически знания в областта е
възприел, че камерата е насочена и обхваща негови двор.
Дори и да се приеме, че за ищцата е създадено впечатление, че с камерата би могло да
се наблюдава и/или заснема същата, доколкото не разполага с технически знания да прецени
в какъв обхват снима камерата, то по делото не се установи, че тя е изразила изрично
несъгласие да бъде заснемана и наблюдавана, което да е довела до знанието на ответника и
неговата майка преди периода, в който е търпяла вреди от поставянето на камерата - месец
март 2022 г. до подаване на исковата молба. Напротив от показанията на свидетеля Ю. Я.
изрично се установява, че ищцата не се е противопоставила на заснемането и наблюдаването
й с камера пред ответника и неговата майка до датата на подаване на исковата молба в съда
и връчване на препис от същата /л.64/. Същата е била наясно с поставената камера, знаела е
за нея още от момента на поставянето й.
В чл.32, ал.1 от Конституцията на РБ, на който се позовава ищцата, изрично е записано,
че е противоправно заснемането, филмирането и т.н. на лице без неговото знание или
въпреки неговото изрично несъгласие.
При липса на изразено изрично несъгласие от ищцата да бъде заснеманата от
поставената камера, обективирано спрямо ответника или неговата майка не може да бъде
ангажирана отговорността на последните за осъществен деликт.
С оглед изложените съображения, съдът приема, че по делото не се установиха
елементите от фактическия състав на иска по чл.45 ЗЗД, поради което същият е
неоснователен и като такъв ще се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ответника.
Ответникът доказа следните разноски: 600 лева, платено адвокатско възнаграждение,
за реалното плащане на което са представени доказателства – разписка, обективирана в
представения договор за правна защита и съдействие /л.60/, 200 лева – депозит за СТЕ и 15
лева – депозит за свидетел или общо на 815 лева, които на основание чл.78, ал.3 ГПК ще се
присъдят изцяло.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответника своевременно. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждение, в редакцията й към датата на сключване на договора за
правна помощ и заплащане на възнаграждението, минимума на адвокатското
възнаграждение съобразно интереса е 500 лева. Уговореното от ответника е 600 лева, което
съдът намира за адекватно и съобразено с правната и фактическа сложност на делото,
проведените две съдебни заседания и събирането на множество и различни по своя вид
доказателства – писмени, гласни, експертиза.
С оглед изложеното адвокатското възнаграждение на ответника не следва да се
редуцира.
Искането на ответника да бъде сезирана Прокуратурата на РБ от съда за евентуално
извършено престъпление от свидетеля Ю. Я. по чл.290 НК, няма да се уважи, доколкото
4
съдът не открива елементи от фактически състав на престъпление, извършено от същия по
делото.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Г. Я., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Н. Н. Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 2000
лева, изразяващи се в причиняване на неимуществени вреди, болки и страдания, в резултат
от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в монтиране на видеокамера на
козирката на гаража, който ползва, без съгласието на ищеца, насочена към обитаваната от
ищцата сграда и дворно място, с която се заснема и наблюдава ищцата.
ОСЪЖДА М. Г. Я., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА Н. Н. Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата в размер на 815 лева –
разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
5