№ 2814
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петър Ив. Минчев
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Гражданско дело №
20241110144776 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от И. С. Л. срещу „ВИ. К“ АД
/правоприемник по силата на преобразуване чрез промяна на правноорганизационната
форма на първоначалния ответник „ВИ. К“ ООД/, с която е предявен установителен иск с
правно основание чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем
Premium 14 № 5844626 от 11.08.2022 г., сключен между наследодателя на ищцата - С.С.Л. и
„ВИ. К“ АД, а в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр.
2 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на отделни клаузи от Договор за паричен заем
Premium 14 № 5844626 от 11.08.2022 г., както следва: клаузата на чл. 1, ал. 3, предвиждаща
заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 497,16 лв., клаузата на чл. 3, ал. 1,
т. 5, регламентираща фиксиран лихвен процент по заема в размер на 40,32 %, клаузата на чл.
3, ал. 1, т.8, уреждаща начина на определяне и размера на годишния процент на разходите,
клаузата на чл. 5, ал. 2, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на
обезпечение в размер на 331,56 лв., поради противоречие със закона, заобикаляне на закона
и накърняване на добрите нрави.
С молба от 26.09.2024г. ищцата е уточнила окончателно, че ответник по делото е „ВИ.
К“ АД.
В исковата молба се твърди, че ищцата е единствен наследник на С.С.Л., починал на
22.12.2023 г. Сочи, че с писмо от 09.07.2024 г. е уведомена, че в качеството й на наследник
на С.С.Л., дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“, сума в размер на
2474,99 лв., което дружество придобило вземанията произтичащи от Договор за паричен
заем Premium 14 № 5844626 от 11.08.2022 г., сключен между „ВИ. К“ АД и наследодателя на
ищцата. Излага, че договорът за К е сключен за сумата от 1 200 лв. при срок на погасяване
20.04.2023 г. и обща подлежаща на връщане сума 1881,72 лв. Оспорва договора като
недействителен. Сочи, че клаузата от договора относно размера на ГПР (чл.3, ал. 1, т.8)
противоречи на чл. 11, ал. 1, т.10 и л. 10, ал. 1 ЗПК, в това число и че не съдържа всички
допускания включени във формирането стойността на ГПР. Освен това твърди, че размерът
на ГПР надвишава допустимия по закон. Счита, че предвидената неустойката при
1
непредоставяне на обезпечение също следва да бъде включена в размера на ГПР. Излага, че
съгласно чл. 5, ал. 2 от договора за заем потребителят дължи неустойка в размер на 331, 56
лв. при неизпълнение на задължението по ал. 1 на чл. 5 за осигуряване, в тридневен срок от
датата на усвояване на заемната сума, на обезпечение чрез поръчителство на физическо
лице, което отговаря на определени условия, или банкова гаранция. Твърди, че чрез
невключването на неустойката в размера на ГПР се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК. Поддържа, че неустойката е била разсрочена и дължима наред с вноските по Ка, като
по тази начин общата подлежаща на връщане сума възлизала на 2213,28 лв. Друго
основание за недействителност на договора сочи, че е липсата на отделен погасителен план,
като сочи, че вместо наличието на такъв, падежът на всяка вноска бил посочен в договора.
Счита, че в процесния договор липсва посочване на задължителен реквизит – лихвен
процент на ден, който да не е под условие. Излага, че предвидения в чл. 3, ал. 1, т. 6 от
Договора лихвен процент на ден е приложим при отказ от договора до 14-тия ден. Счита, че
Договорът накърнява добрите нрави и в тази връзка излага, че в чл. 1, ал. 3 е включена
едностранно определена от ответника такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заем в размер на 497,16 лв. Оспорва посочената клауза като нищожна,
като обръща внимание, че размерът й е равен на половината сума по Ка, както и че в случая
не е ясно дали услугата въобще е предоставена. Оспорва и клаузата регламентираща
договорната лихва в размер на 40,32 % - чл. 3, ал. 1, т. 5 от Договора като нищожна поради
накърняване на добрите нрави и в тази връзка сочи, че същата надвишава трикратния
размер на законната лихва. Аргументира, че с уговорената неустойка дължима при
непредоставяне на обезпечение се прехвърля риска от неизпълнение на задължението на
финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и така се стига до допълнително увеличаване размера на
задълженията. Излага още, че неустойката излиза извън присъщите й функции, както и че с
нейното уговаряне се заобикаля законът. Излага, че непредоставянето на обещани
обезпечения е предпоставка за обявяване на задължението за предсрочно изискуемо, а не за
начисляване на неустойка. На последно място твърди, че оспорените клаузи не са
индивидуално уговорени. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
оспорва предявените искове като неоснователни. Подробно излага, че размерът на ГПР,
както и начинът на определянето му, са посочени в договора съобразно нормативните
изисквания. Сочи, че доколкото неустойката е дължима при неизпълнение на задължение на
длъжника, то същата не следва да се включва в размера на ГПР. Твърди, че договорът
съдържа необходимата информация относно размер, брой, периодичност и дата на плащане
на погасителните вноски, в частност сочи, че погасителният план е инкорпориран в самия
договор. Излага, че процесният договор не е сключен при ОУ. Поддържа, че досежно
размера на възнаградителната лихва няма лимит, както и че същата е ограничена единствено
от правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Аргументира, че преди сключване на Договора е
предоставен СЕФ, който е съдържал необходимата информация, поради което счита, че
наследодателят на ищцата е имал свободата да прецени дали да встъпи или не в договорни
отношения с ответното дружество. Твърди, че таксата за експресно разглеждане не е
свързана с управлението или усвояването на Ка, като сочи, че наследодателят на ищцата се е
възползвал от услугата, поради което и била дължима таксата. Подробно аргументира и че
клаузата предвиждаща заплащане на неустойка е валидна, както и че клаузите от договора са
индивидуално уговорени. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
2
По така предявените искове, в доказателствена тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване: е да докаже сключването на процесния договор за К
между наследодателя му С.С.Л. и ответника „ВИ. К“ АД, с посоченото в исковата молба
съдържание, както и че част от съдържанието на договора са оспорените клаузи - чл. 1, ал. 3,
предвиждащ заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 497,16 лв., чл. 3, ал.
1, т. 5, регламентиращ фиксиран лихвен процент по заема в размер на 40,32 %, чл. 3, ал. 1,
т.8, уреждащ начина на определяне и размера на годишния процент на разходите, чл. 5, ал. 2,
предвиждащ заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение в размер на 331,56
лв. В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил изискванията на
Закона за потребителския К относно предоставянето на информация на потребителя,
съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент
на разходите, както и че оспорените клаузи са индивдуално уговорени.
Страните по делото не спорят и с обявения за окончателен доклад съдът е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК че между
наследодателя на ищеца С.С.Л. и ответника „ВИ. К“ АД е сключен Договор за паричен заем
Premium 14 № 5844626 от 11.08.2022 г. със соченото от ищеца съдържание.
Освен безспорния му характер, това обстоятелство се установява от приетия по делото
препис от Договор за паричен заем Premium 14 № 5844626 от 11.08.2022 г., а от приетото
удостоверение за наследници на С.С.Л. е починал на 22.12.2023г. и негов единствен
наследник е ищцата И. С. Л., като няма спор, че същата е приела наследството.
От приетия договор за паричен заем се установява, че същият е сключен за сумата от
1200 лева за срок от 36 седмици, платим на 18 двуседмични вноски, последната от които
дължима на 20.09.2023г., при лихвен процент по възнаградителната лихва в размер на
40,32% и годишен процент на разходите от 49,39 %.
В чл. 5, ал. 1 от процесния договор за паричен заем е предвидено, че заемателят се
задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя
едно от следните обезпечения: поръчител - физическо лице, което да представи на
заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на
представяне и отговаря на следните изисквания - да е навършило 21 годишна възрастта; да
работи на безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател
6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 години
да няма Кна история в Централен Кен Регистър към БНБ или да има Кна история със статус
„период просрочие от 0 до 30 дни”; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да
няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател; или банкова гаранция,
която да е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.
В чл. 5, ал. 2 от договора е предвидено, че в случай на неизпълнение на задължението
за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, заемателят дължи неустойка в размер на
331,56 лева. Страните се договарят неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни
части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 4 като в този случай
дължимата вноска е в размер на 122,96 лева, а общото задължение по договора става в
размер на 2213,28 лева /ведно с таксата за бързо разглеждане, възнаградителната лихва и
останалите дължими такси/.
Като съобрази съдържанието на цитираните клаузи, съдът намира, в случая че не е
спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като уговорената в процесния договор
неустойка представлява разход по Ка, който следва да бъде включен при изчисляването на
годишния процент на разходите. Съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент плюс 10 пункта/,
3
което към 10.08.2021г. означава, че лихвите и разходите по Ка не могат да надхвърлят 50 %
от заетата сума. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по Ка за
потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
Ка, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за Кни посредници и всички
други разходи, пряко свързани с договора за потребителски К, които са известни на Кора и
които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за К, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на Ка, или в
случаите, когато предоставянето на Ка е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия; общият разход по Ка за потребителя не включва нотариални такси.
В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на Ка е обусловено от
заплащането на неустойката. Това е така на първо място, защото изискването за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство съдържа множество ограничения и
конкретно определени параметри, които - предвид характера, броя и изключително краткия
срок за предоставяне, правят задължението за предоставяне на обезпечение изключително
трудно изпълнимо. Тридневният срок за предоставяне на обезпеченията е прекомерно кратък
и това създава значително затруднение за потребителя-заемател, както за предоставяне на
обезпечение чрез поръчител, тъй като същият следва да отговаря на критерии, чието
изпълнение подлежи на удостоверяване пред заемодателя чрез предоставяне на официални
документи, така и относно останалите предвидени обезпечения чрез банкова гаранция.
Същевременно показателно е и обстоятелството, че компенсаторната неустойка
санкционира неизпълнение на задължение, различно от главното задължение на заемателя
по договора /да върне заетата сума/, и се дължи независимо от това, дали заемателят плаща
дължимите погасителни вноски на уговорените падежни дати. Обезпечението на заема няма
самостоятелно значение извън неговата функция да гарантира изпълнението на главното
задължение. Обезпечението не е самоцел и вредите, които възникват за заемодателя при
липсата му, са последица от невъзможността на заемодателя да удовлетвори вземането си от
обезпечението, ако заемателят не плаща задълженията си. В случая, обаче, неустойката
изначално не е обвързана с настъпването на каквито и да било вреди за заемодателя и се
дължи независимо от това, дали такИ. биха могли реално да настъпят или не.
Не може да бъде пренебрегнат и фактът, че неизпълнението на задължението за
предоставяне на обезпечение е санкционирано с неустойка, чийто размер надхвърля 27 % от
размера на заетата сума. При включване на размера на неустойката в годишния процент на
разходите, размерът на последния безспорно би надхвърлил 50%, доколкото без нейното
включване той е 49,39%.
Аналогично е положението и по отношение на уредената в чл. ч, ал. 3 от договора
такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем. Искането за
отпускане К представлява елемент от фактическия състав по сключване на договора за К,
поради което услугата по разглеждането му от Кора представлява необходимо условие за
отпускането и усвояването на Ка и не би могла да се подведе под дефиницията за
„допълнителни услуги“ по смисъла на чл. 10а, ал.1 от ЗПК, за която дейност е предоставена
законова възможност Корът да събира допълнителни такси. Следователно тази услуга
представлява предварително определено възнаграждение в полза на заемодателя и следва да
бъде включено в общия разход по Ка, респективно отразено в годишния процент на
разходите.
При това положение посоченият в договора годишен процент на разходите не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
сделката, каквото именно е предназначението на ГПР, а ГПР който изначално не е годен да
изпълни своето предназначение, не е правно валиден. Ето защо в случая е налице
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – непосочване на годишен процент на разходите, и
4
приложение следва да намери нормата на чл. 22 ЗПК, поради което процесният договор за К
е изцяло недействителен.
Предвид основателността на иска за прогласяване нищожността на целия договор,
евентуалните искове за прогласяване нищожността на отделни клаузи от него не следва да
бъдат разглеждани.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищцата. Същата е сторила
разноски за държавна такса в размер на 50 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на
500 лева, платени изцяло по банков път, или общо 550 лева, които следва да й бъдат
присъдени. Релевираното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно, тъй като същото е изцяло съобразено с материалния интерес по делото и
извършените от представителя на ищеца процесуални действия, както и с обичайното за
тези дела възнаграждение и ниво на фактическа и правна сложност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от И. С. Л., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София,
ж.к. „Н“, бл. 150, вх. В, ет. 7, ап. 143, срещу „ВИ. К“ АД, с ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Л 7“, бул. „Д.Н.“ № 28, „С.Ц.“, ет. 2, офис 73Г
/правоприемник на „ВИ. К“ ООД/, иск с правно основание чл. 22 ЗПК нищожността на
Договор за паричен заем Premium 14 № 5844626 от 11.08.2022 г., сключен между
наследодателя на ищцата - С.С.Л. и „ВИ. К“ ООД.
ОСЪЖДА „ВИ. К“ АД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Л 7“, бул. „Д.Н.“ № 28, „С.Ц.“, ет. 2, офис 73Г /правоприемник на „ВИ. К“
ООД/, да заплати на И. С. Л., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Н“, бл. 150, вх. В,
ет. 7, ап. 143, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 550 лева, представляваща сторените
по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5