№ 1672
гр. Пловдив, 07.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501515 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите, вр. чл. 130 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Националната здравноосигурителна
каса, подадена чрез Регионална здравноосигурителна каса – Пловдив, против
Определение № 5222 от 14.05.2022 г., постановено по гр. д. № 12825 по описа
на РС – Пловдив за 2021 г., с което е върната подадената от жалбоподателя
против ЕТ „Д-р Р.Д.-К. – АИППМП“, ЕИК: *********, искова молба с вх. №
43639/03.08.2021 г. и е прекратено производството по делото.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на атакуваното
определение. Жалбоподателят сочи, че освен обжалваното с настоящата
частна жалба определение по делото е било постановено предходно
прекратително Определение № 8082 от 08.10.2021 г., което е било отменено
от въззивния съд, като делото е било върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия. Поддържа, че първоинстанционният съд е
игнорирал акта на въззивната инстанция и не е изпълнил задължителните
указания, дадени с него. Счита още, че след последните изменения в
разпоредбата на чл. 415 ГПК заявителят може да предяви иск за вземането си
дори и съдът да е отказал да издаде заповед за изпълнение, поради което и
правото му на иск не може да бъде отречено на изтъкнатото в обжалваното
определение основание. Отправя искане до въззивния съд за отмяна на
обжалвания съдебен акт и връщане на делото на РС – Пловдив за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от
жалбоподателя доводи и се запозна с материалите по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
1
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422 ГПК
искове за установяване съществуването на вземания за главница в размер на
1588,63 лв., представляваща надвишен регулативен стандарт за второто
тримесечие на 2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
22.10.2019 г. до окончателното плащане, и за мораторна лихва в размер на
316,87 лв. за периода 03.11.2017 г. – 21.10.2019 г., за които суми в полза на
ищеца са били издадени Заповед № 9863/15.11.2019 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист № 10303/18.11.2019 г. по ч.гр.д. № 17023/2019 г. по описа на РС –
Пловдив.
В хода на производството пред първата инстанция за послужване с
оглед извършването на преценка за допустимостта на иска и размера на
дължимата държавна такса е изискано ч.гр.д. № 17023/2019 г. по описа на РС
– Пловдив. От приложеното ч.гр.д. се установява, че с Определение № 263490
от 23.08.2021 г. са обезсилени издадените по него заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист на основание чл. 415, ал. 5 ГПК поради
непредставяне на доказателства за предявяване на иск за вземането в
указания едномесечен срок от съобщението. Така постановеното определение
е обжалвано с частна жалба, въз основа на която е образувано в.ч.гр.д. № 3333
по описа на ОС – Пловдив за 2021 г. С постановеното по делото Определение
№ 149 от 24.01.2022 г. въззивният съд е потвърдил определението на
заповедния съд за обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния
лист.
Междувременно с Определение № 8082 от 08.10.2021 г., постановено по
гр. д. № 12825 по описа на РС – Пловдив за 2021 г., първоинстанционният съд
е приел, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес и
на основание чл. 130 ГПК е върнал исковата молба и прекратил
производството по делото, като е обезсилил издадените заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
и изпълнителен лист. Изложил е съображения, че с оглед твърденията в
исковата молба, то за ищеца вече е налице годно изпълнително основание –
влязъл в законна сила индивидуален административен акт, и би било
недопустимо пререшаването на въпросите относно неговата
законосъобразност и издаването на ново изпълнително основание по реда на
ГПК. Посоченото определение е било обжалвано от ищеца и същото е било
отменено от въззивния съд с Определение № 1027 от 20.04.2022 г.,
постановено по в.ч.гр.д. № 730 по описа на ОС – Пловдив за 2022 г., като
делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
С обжалваното с настоящата частна жалба Определение № 5222 от
14.05.2022 г., постановено по гр. д. № 12825 по описа на РС – Пловдив за 2021
г., съдът е констатирал, че с влязло в сила Определение № 263490 от
23.08.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 17023/2019 г. по описа на РС –
Пловдив, заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист са
2
били обезсилени, поради което е приел, че предявеният установителен иск е
недопустим поради липса на правен интерес за ищеца и върнал на основание
чл. 130 ГПК подадената от последния искова молба, като е прекратил
производството по делото.
Действително първоинстанционният съд е постановил обжалваното
прекратително определение, след като с Определение № 1027 от 20.04.2022 г.,
постановено по в.ч.гр.д. № 730 по описа на ОС – Пловдив за 2022 г.,
въззивният съд е отменил предходно прекратително определение и е върнал
делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Следва да се има
предвид обаче, че в настоящия случай делото е прекратено по различни
съображения, поради което и не могат да бъдат споделени изложените в
жалбата доводи, че с постановяване на обжалваното определение съдът е
игнорирал указанията на въззивната инстанция. Както се посочи по-горе,
районният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по
делото с аргумент, че предявеният иск е недопустим поради това, че
издадените в хода на заповедното производство заповед за изпълнение и
изпълнителен лист са обезсилени с влязло в сила определение. В тази връзка
следва да се има предвид, че искът по чл. 422 ГПК е специален
установителен, при който ищецът не дължи обосноваване на правния си
интерес от предявяването му. Такъв интерес е налице, докато в негова полза е
издадена заповед за изпълнение, включително когато е отменено
разпореждането за незабавно изпълнение и е обезсилен издаденият
изпълнителен лист. Правният интерес от предявяване на този иск отпада, ако
заповедта за изпълнение е обезсилена в хипотезите на чл. 411, ал. 2, т. 3 и 4
ГПК и чл. 415, ал. 5 ГПК с актове на съда в заповедното производство. В
процесния случай заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК е била обезсилена
на основание чл. 415, ал. 5 ГПК поради непредставяне на доказателства за
депозиран в срок иск по чл. 422 ГПК с определение на заповедния съд, влязло
в сила на 24.01.2022 г., с което правният интерес на ищеца от предявения иск
е отпаднал, както правилно е констатирал и районният съд. Въпреки това
ищецът не е предприел действия за промяна във вида на търсената защита с
оглед възникналите в хода на висящото производство по делото
обстоятелства от значение за правния му интерес.
По изложените съображения съдът намира подадената жалба за
неоснователна, поради което обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5222 от 14.05.2022 г., постановено
по гр. д. № 12825 по описа на РС – Пловдив за 2021 г.
3
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4