Определение по дело №2032/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3254
Дата: 11 ноември 2019 г.
Съдия: Мая Недкова Христова
Дело: 20193100502032
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…………./……..11.2019г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

           ЧЛЕНОВЕ:КОНСТАНТИН ИВАНОВ

 МАЯ НЕДКОВА

                                                                                             

като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова

въззивно гражданско дело № 2032 по описа на ВОС  за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по две жалби:

1. Въззивна жалба вх. № 60148/16.08.2019г. на К.С.Р. ЕГН **********,чрез адв. М.К. - ВАК срещу Решение № 3394  от 22.07.2019г./поправено с Решение № 4115/09.10.2019г./, постановено по гр.дело № 1400/2019г. на Варненския районен съд, 24 състав, с което СЪДА Е ОТХВРЪЛИЛ предявения от  въззивникът против:

1.  Министерство на правосъдието иск за заплащане на сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие преживени негативни преживявания, предизвикали психо-емоционално разстройство, летаргични и депресивни състояния, липса на тонус, смущения в съня, обреченост, безнадежност и недоверие в институциите в резултат на дискриминационно отношение за времето от 2007г. до 31.05.2009г. /вкл./, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 20.10.2016г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр.

2. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София иск за осъждане на ответника да преустанови нарушението, изразяващо се в неравно третиране по признак „лично положение“ – липса на условия за физическа активност и спорт, извън времето за престой на открито по отношение на К.Р., пребиваващ в Затвора – гр. Варна, осъден с наказание „доживотен затвор“ за времето от 01.06.2009г. до 01.11.2016г., както и да се въздържа от по-нататъшни нарушения, на осн. чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗЗДискр.

3. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София за заплащане на сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие преживени негативни преживявания, предизвикали психо-емоционално разстройство, летаргични и депресивни състояния, липса на тонус, смущения в съня, обреченост, безнадежност и недоверие в институциите в резултат на дискриминационно отношение за периода  от 01.06.2009 г. до 01.11.2016г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 20.10.2016г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано,   моли за отмяната  му  и постановяване на друго, с което  исковете да бъдат уважени. Твърди се, че по делото ищеца, чиято е доказателствената тежест  е установил наличието на дискриминация по смисъла на закона , а именно третирането му по някой от признаците по чл.4 от ЗЗДискр. различно спрямо други лица , които са в същото или сходно положение, а именно изтърпяващите наказание “лишаване от свобода“  в затворите в София , Ловеч, Стара Загора, Пловдив и Враца.Твърди се, че ответните страни не са представили доказателства , които да оборят твърденията на ищеца за неравностойност в третирането. Твърди се,че претендираните неимуществени вреди, както и причината връзка между тях и поведението на ответниците са доказани чрез събраните в хода на делото гласни доказателства. 

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК по делото е  постъпил отговор от насрещните  по жалбата страни, в който оспорват жалбата и молят същата да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение, като правилно и обосновано да бъде потвърдено. Излагат се аргументи идентични от отговора на исковата молба.

2. Частна жалба вх.№ 65651/10.09.2019г. от въззивникът против Определение № 11387/02.09.2019г., с което съда е отхвърлил молбата му за изменение на решението в частта за разноските, по реда на чл. 248 от ГПК.

Считайки обжалваното определение за неправилно и необосновано,   моли за отмяната му и постановяване на друго, с което  молбата  на ищеца по чл.248 от ГПК да бъде уважена. Излагат се твърдения , че настоящото производство се развива по реда на  ЗЗДиск., който е специален по отношение на ГПК, поради което и при неблагоприятен за ищеца изход на спора на ответниците  по делото не следва да се присъжда юристконсулско възнаграждение.   

В срока по чл.276 от ГПК по делото е  постъпил отговор от насрещните  по жалбата страни, в който я оспорват  и молят съда същата да бъде отхвърлена.  

Постъпилите  въззивна и частна жалби са  редовни и отговорят  на изискванията на чл.260 от ГПК – подадени са  от надлежни страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържат останалите необходими приложения.

По дело няма направени доказателствени искания.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА ЗА разглеждане Въззивна жалба вх. № 60148/16.08.2019г. на К.С.Р. ЕГН **********,чрез адв. М.К. - ВАК срещу Решение № 3394  от 22.07.2019г./поправено с Решение № 4115/09.10.2019г./, постановено по гр.дело № 1400/2019г. на Варненския районен съд, 24 състав и Частна жалба вх.№ 65651/10.09.2019г. от въззивникът против Определение № 11387/02.09.2019г., с което съда е отхвърлил молбата му за изменение на решението в частта за разноските, по реда на чл. 248 от ГПК.

 

НАСРОЧВА производството по делото за 02.12.2019г. от 14.00 ч. , за която дата и час да се призоват страните.

   

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: