№ 524
гр. Варна, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
при участието на секретаря Мая Т. И.а
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело №
20203100901316 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от В. Н. Н., гр. Варна, с която е предявен иск
по чл. 432, ал.1 от КЗ против ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, гр. София, за осъждане на
застрахователя да заплати застрахователно обезщетение в размер на 240 000
лева за неимуществени вреди – преживяни болки и страдания, следствие от
получените телесни увреждания и инвалидност в резултат на ПТП на
04.06.2018 г., допуснато по вина на М. С. И., за което е образувано ДП №
348/2018 по описа на ОДМВР – гр. Варна за 2018 г., съответно пр.пр. № 7170
по описа на РП – гр. Варна за 2018 г., прекратено с постановление от
23.12.2020 г., както и сумата от 51 400 лева за претърпени имуществени вреди
по проформа фактура с № **********/ 03.04.2019 г., ведно със законната
лихва от 25.09.2018 г. до окончателно изплащане на сумите при твърдения за
валидно застрахователно правоотношение между собственика на МПС м.
„***“ с ДК№ * **** ** и ответното дружество към датата на ПТП по договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
В съдебно заседание от 24.09.2021 г. /том.2, л. 396 и сл. от делото/ съдът
е допуснал изменение на размера на заявената претенция за неимуществени
вреди в посока увеличение на 315 000 лева.
В исковата молба и постъпилите последващи уточнителни молби
ищецът Н. заявява, че на 04.06.2018 г., по време на движението му с
велосипед в гр. Варна, по булевард „Васил Левски“, преди кръстовището с ул.
„Подвис“, е блъснат от л.а. „***“, с рег.№ * **** **, управляван от М. С. И.,
който нарушил правилата за движение по пътищата и ударил управляващия
велосипеда си ищец отзад, като му нанесъл определени телесни повреди.
По повод на настъпилото ПТП, било образувано ДП № 348 по описа на
ОДМВР – гр. Варна за 2018 г., съответно пр.пр. № 7170 по описа на РП – гр.
1
Варна за 2018 г., които към настоящия момент не са приключили с влязъл в
сила акт.
Твърди се за увреждащия л.а. „***“, с рег.№ * **** **, управляван от
М. С. И., че е сключена застраховка „Гражданска отговорност“, з.п. **** при
ответното дружеството в чиито срок на валидност е настъпило процесното
ПТП.
Ищецът предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред
ответното дружество, за което представя съответни доказателства, но по
образуваната въз основа на нея щета застрахователят не изплатил
обезщетение, включително и към момента на депозиране на исковата молба.
Твърдят се следните травматични увреждания, получени следствие на
инцидента: фрактура на черепа вляво фронто-темпоро-париетално; фрактура
на телата на 4 и 5-торакален прешлени; фрактура на дъгата на лява
зигоматична кост; фрактура на латерната стена на лява орбита; фрактура на
предна стена на ляв максиларен синус; фрактура на предна и задна стена на
фронтален синус; фрактура на горен и долен орбитален ръб вляво; фрактура
на сфеноидалната кост вляво; остър хематом-епидурален вляво, фронто-
темпорална област; спондилозни изменения по предните ръбове на 1-4
лумбални прешлени; остеохондроза на дисковете – С-5, С-6, С-7 – гръбначни
прешлени; периартритис хумеро-скапуларис синистра – лява раменна
става.
Следствие посочените увреждания ищецът заявява настъпила
инвалидност и съществуваща постоянна опасност за живота и здравето му.
Излага, че след изписването му от болницата е с болки по цялото тяло, глава,
гръб, рамене и кръст, продължаващи над осем месеца, а за възстановяване на
липсващата част от черепа, му се налага извършване на специална операция
на главата, както и изграждане на пластика, разходите за които са
обективирани в представена проформа фактура.
Освен претърпените силни физически болки в периода непосредствено
след инцидента, преживения стрес и негативни емоции, ищецът сочи, че от
напълно здрав човек и спортист се е превърнал в инвалид, като най-сериозна
остава травмата на главата му, налагаща постоянни грижи и лечение.
Настъпилата неработоспособност и чувството на непълноценност,
невъзможност за водене на нормален и здравословен живот са основните
последствия от претърпените увреждания, описани от ищеца.
Счита, че има право на обезщетение за претърпените неимуществени и
имуществени вреди в заявения и приет за разглеждане размер, като
претендира и законна лихва за забава от 25.09.2018 г., считано от изтичането
на три месеца от уведомяването на застрахователя за претенцията.
Правна квалификация на правата: чл. 432 ал.1 и чл. 429 ал.3 от КЗ.
Ответникът не е депозирал писмен отговор.
Съобразно предоставена възможност във връзка с уточняващи молби на
ищеца, ответникът е депозирал становище вх. № 4229/05.03.2021 г., в което
оспорва изцяло предявените искове по основание и размер в това число
механизма на пътното транспортно произшествие и обстоятелството, че
пътното транспортно произшествие е настъпило с оглед виновно и
2
противоправно поведение на водача на МПС. Твърди се, че произшествието е
настъпило при условията на съпричиняване от страна на пострадалия В.Н..
Изразява се несъгласие с твърденията на ищеца за характера, интензитета и
продължителността на описаните в исковата молба неимуществени вреди,
като се счита, че същите са предявени в завишен размер. Оспорват се
исковете по размер, алтернативно моли, ако съдът реши да уважи исканията,
да намали присъдения размер на обезщетението. Заявява се и претенция за
разноски.
В съдебно заседание всяка от страните – ищец и ответник поддържа
собствените си доводи, които се доразвиват и в писмена защита, представена
от ищеца на 17.12.2021 г., а от ответника на 22.12.2021 г.
Съдът, като съобрази предметните предели на производството и след
съвкупен анализ на доказателствения материал по делото приема за
установено следното:
1.По безспорните факти.
Доколкото ответникът е проявил процесуална пасивност в срока за
отговор, включително по оспорване на застрахователното правоотношение,
съдът е указал на страните, че след служебно извършена справка на интернет
страницата на Гаранционен фонд по номер на МПС и рама е констатирал, че
л.а. марка „***“ с рег.№ * **** **, е бил застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена между собственика
и ответника по спора, с валидност към датата на ПТП – 04.06.2018г.с начална
дата на покритие 19/09/2017 г. и крайна дата на покритие 18/09/2018 г.
Страните са предупредени, че съдът ще ползва същата. Последващи
възражения по този факт от страна на ответника не са релевирани.
По спорните факти:
Предвид процесуалното поведение на страните и отсъствието на други
безспорни факти по делото, съобразно разпределената доказателствена
тежест, съдът е указал на ищеца, че следва установи вида, характера и
интензитета на претърпените болки и страдания, противоправност на
действията на лицето М. С. И., както и наличието на причинна връзка между
последните и настъпилите вреди, а също така и размера на действително
претърпени имуществени вреди. Във връзка с претенцията за лихва за забава,
на ищеца е вменено установяването на момента на уведомяване на
застрахователя за претенцията, за което е ангажирал доказателства.
2.По фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
2.1. По механизма на ПТП.
Всъщност трябва да се настои, че от всички писмени доказателства по
делото и заключения по САТЕ, без съмнение се установява да е настъпило
ПТП на 04.06.2018 г. между ищеца В. Н. Н., при управление на собствения му
велосипед от една страна и от друга страна МПС, м. „***“ с ДК№ * **** **,
което е управлявано от М. С. И.. За да се установят причините за този, сам по
себе си безспорен факт обаче, т.е. какво е поведението на двамата водачи,
нарушени ли са разпоредби на ЗДвП и от кого, респективно налице ли е
виновно поведение на водача на МПС, налага се да се разгледа въпроса
3
относно механизма на ПТП, за изясняване на който са изготвени две САТЕ.
Според заключението по първоначалната експертиза точката на мястото
на удара между лекия автомобил и велосипедиста, по ширина на пътното
платно е била в дясна пътна лента, непосрествено вляво от разделителния
остров между ул. „Царевец“ и бул. „В. Левски“ като по ширина на лентата,
удара е настъпил в дясната й част, а по дължина на процесния очертан остров
с хоризонтална мавркировка /снимка на л. 382 по делото, част от
заключението/ - около началната му част след края на монолитния затревен
остров. Според експерта велосипедистът преди удара се е движил в права
посока по булеварда. Пътните ленти преди излаза на автоподлеза от ул.
„Царевец“ към булеварда, според експертизата са били три на брой
/доколкото ПТП е настъпило преди реконструкцията на бул. „В. Левски“/
като крайната дясна лента се прелива в средна пътна лента при островната
част, респективно преди ПТП велосипедистът се е бил престроил от крайна
дясна пътна лента към средна с оглед маркировката на пътното платно. С
оглед разпределението и началните точки на описване на находките от ПТП,
лични вещи, велосипед и петно кръв, експертът заключава, че към момента на
ПТП велосипедистът се е движил в права посока и е бил застигнат отзад от
процесното МПС „***“. Аргументите вещото лице намира в обстоятелството,
че при ПТП следствие косо навлизане на велосипедиста на булеварда откъм
ул. „Царевец“, щетите биха били други – по велосипедната задна лява част
биха се наблюдавали значително по-дълбоки деформации спрямо задна дясна
част, велосипедното задно колело е следвало да се установи с деформация от
ляво на дясно, докато конкретната деформация е с равна повърхност в ляво и
в дясно и задното колело е деформирано равномерно към средното движение
и колче за седалка. Затова според експерта механизмът на удара е застигащ
заден удар за велосипеда, при съпосочно движение на двете ППС-та и удар от
предна дясна част на МПС –то, а точката на съприкосновение е бил в дясна
част на дясна пътна лента на булеварда вляво от очертания с хоризонтална
маркировка остров продължение по монолитния разделителен остров между
улицата и булеварда.
Относно скоростта на движение експертизата заключава на първо
място, че по делото няма данни за спирачен път или издирания на
асфалтовото покритие преди и след точката на ПТП до крайните позиции на
находките. На тази база се приема, че скоростта на велосипедиста и
автомобила е била непроменена преди и в момента на ПТП като за
велосипедиста според експерта това е категорично, тъй като велосипеда не е
разполагал с огледала за обратно виждане. Освен това, за да изчисли
скоростта на движение експертизата е взела предвид и разстоянията на
отхвърляне/преместване на велосипед, пострадал и вещи след началната
точка на ПТП като при ползване на съответните формули определя скорост в
момента на ПТП около 75 км/ч, при която опасната зона за спиране е около
63.1 м. Експертът сочи, че при движение на автомобила със съобразената за
градски условия скорост от 50 км/ч. и предприето аварийно спиране ПТП е
могло да бъде избегнато, тъй като велосипедистът би бил извън опасната
зона. Освен това в съдебно заседание, в което бе изслушано заключението
вещото лице на въпросите на ищеца категорично заяви, че ширината на
пътната лента е позволявала успоредно движение на двете ППС, в който
4
случай дори и при избраната от автомобилиста скорост на движение пак не
би се достигнало до ПТП, т.е. възможно е разминаване/задминаване. Допълни
също така, че при очевидно по-бавно движещ се велосипедист, от страна на
МПС-то е налице застигане, респективно и дистанцията между участниците в
ПТП не е спазена, въпреки че зоната на пряка видимост на водача на лекия
автомобил е била над 100 метра, а дъгата на завоя е изключително малка и не
създава пречки на тази плоскост.
И според експертите, изготвили тричленната експертиза ударът между
двете ППС е настъпил по описания по-горе в единичната експертиза начин –
велосипедистът е блъснат отзад при приблизително прав удар с оглед
деформациите по велосипеда и следите от удара по лекия автомобил, които
образуват права траектория, която започва при най-ниско разположената
точка на предна броня и продължава през предния капак до местата на
счупване на предно стъкло. Така намерената траектория, която е по
надлъжната ос на автомобила доказва, че ударът е бил в направление „челен
застигащ удар“. Друг фактор, който е формирал извода на експертите в
унисон с този на първоначалната експертиза е и начина на разположение на
вещите на автомобилиста след ПТП – в посока напред по права линия,
респективно по посока на движението на лекия автомобил и по посока на
надлъжната ос на булеварда. И тук експертите посочват, че пристрояването
преди ПТП от велосипедиста от крайна дясна към средна лента е с оглед
появата на хоризонталната маркировка, която забранява движението в дясна
лента и го отклонява към средна, която всъщност става дясна. Освен това и
тримата експерти са посочили като място на удара дясна част на дясна /вече/
пътна лента. На следващо място са посочили точката на удара да е на около
метър от десния край на средното платно /вече дясно/, а при съобразяване на
данните от протокола за оглед от материалите по досъдебното производство е
посочено, че ширината на пътната лента е 4.10 метра. Не на последно място и
тук експертизата, аналогично на заключението коментирано по-горе сочи, че
анализът на щетите показва силен заден удар. Единствената съществена
разлика между двете заключения е в установената скорост на движение на
МПС преди удара като тук експертизата дава заключение за приблизителна
скорост от 62 км/ч. при съобразяване на разстоянието на отхвърляне на
тялото на пострадалия ищец. Другата съществена разлика от гледна точка на
становището на експертите дали ударът е бил предотвратим е в това, че
същите приемат лекия автомобил да се е престроил в лентата, в която се е
движил велосипедиста след изпълнена маневра изпреварване на движещ се в
средната /дясна/ лента л.а. „Опел Зафира“ като дават и заключение, че
водачът на лекия автомобил е имал видимост към велосипедиста ако няма
движещи се МПС в средна лента. В съдебно заседание експертите все пак
категорично заявиха, че преди настъпване на ПТП двамата участници са се
движили попътно, т.е. всяко пристрояване, или извършване на изпреварваща
маневра е било приключило, което обяснява конкретния механизъм на
попътно застигане и удряне на велосипеда отзад.
Тези данни налагат извода, че ПТП е настъпило по посочения от двете
експертизи начин в дясна за движението лента за велосипедиста и МПС-то в
процесния участък, при попътно застигане на управляващия велосипеда
ищец, от страна на водача на „***“ и удар на велосипедиста отзад в права
5
посока.
2.2.По авторството и вината.
Анализът и на двете заключения показва, че поведението на
велосипедиста на платното за движение е изцяло съобразено с разпоредбите
на ЗДвП като същият се е движил в дясна част на разрешените за движение
пътни ленти, а пристрояването преди настъпване на ПТП-то от дясна към
средна лента е при спазване на съответната пътна маркировка, указваща
преминаване от три към две ленти на платното за движение, при което отново
е заел правилната за движението на велосипеда лента – дясна / чл. 18 ал.2 и
чл. 80 т.2 от закона/. Доколкото ПТП е настъпило в светлата част на
денонощието останалите изисквания по чл. 79 от закона и спазването им в
конкретния случай се явяват ирелевантни.
При горното съдът счита, че ПТП е допуснато от страна на
управляващия лекия автомобил и при вина от негова страна.
На първо място, което и от заключенията да се възприеме, скоростта на
автомобила е била очевидно по-висока от допустимата за населени места от
50 км/ч съгласно чл. 21 ал.1 от ЗДвП и при отсъствие на обозначение за
различно по реда на ал.2 на същата разпоредба. Освен това, от страна на
водача на МПС-то не е съобразено и изискването, вменено в чл. 23 ал.1 от
закона да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко. В случая застигането попътно на велосипедиста,
движещ се пред автомобила доказва, че тази императивна разпоредба е
нарушена и необходимата дистанция не е спазена. Освен това очевидно не е
спазен и императива, заложен в общата разпоредба на чл. 20 от закона за
непрекъснат контрол над управляваното МПС и движение с такава скорост,
че във всеки един момент да е възможно спиране с оглед предотвратяване на
ПТП.
Не на последно място трябва да се подчертае, че това дали преди
настъпване на ПТП водачът на МПС-то е изпълнил маневра изпреварване е
ирелевантно, доколкото с оглед очертания механизъм на настъпване на
произшествието тази маневра очевидно е приключила достатъчно по-рано
така щото водачът да продължи да се движи в лентата, в която се е пристроил
след изпреварването и да застигне и блъсне велосипедиста. Като се има
предвид и становището на експерта, че с оглед ширината на пътната лента,
където е настъпило ПТП и позицията на велосипедиста е имало възможност
за успоредно движение на двете МПС в лентата, при което би се избегнал
сблъсъка, то съдът намира, че допуснатото ПТП е изцяло по вина на
автомобилиста, при нарушаване на горните разпоредби на ЗДвП.
2.3.По травматичните увреждания на ищеца и причинната връзка.
От изготвеното заключение по съдебно медицинската експертиза и
допълнителното след преглед на ищеца се установява, че следствие на ПТП
ищецът Н. е получил множество травматични увреждания, а именно:
импресионно-деспресионно счупване на черепа в лявата челно-теменна-
слепоочна област, хематом над твърдата мозъчна обвивка в обем около 80сс,
счупване на страничната стена на лявата очница, горния и долния ръб на
6
лявата очница, предната и задната стена на левия челен синус, предната стена
на горната челюст вляво, лявата зигоматична кост, ожулване в лявата челно-
слепоочна област. В лявата теменно-слепоочна област има голям
следоперативен ръбец /цикатрикс/ като последица от извършената оперативна
интервенция. Вещото лице заключава, че тези травми могат да бъдат
получени в резултат на ПТП-то. Хематомът над твърдата мозъчна обвивка е
обусловил разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупването
на лявата зигоматична кост е обусловило трайно затруднение в дъвченето за
период, по-голям от един месец, счупването на горната челюст също е
обусловило трайно затрудняване на дъвченето за период, надхвърлящ един
месец. Черепно-мозъчната травма с навлизане на въздух в черепната кухина и
изтичане на гръбначномозъчна течност от носа е създала реална комуникация
между външната среда и черепната кухина и в този смисъл съставлява
проникващо нараняване в черепната кухина. Счупването на 4 и 5 гръдни
прешлени поотделно и в съвкупност е обусловило трайно затруднение в
движенията на снагата за период по-голям от един месец. Експертизата дава
становище, че по отношение времетраенето на оздравителния процес с най-
дълга продължителност е този относно ЧМТ – 2-3 месеца с остатъчни
оплаквания в следващите 6-8 месеца. Според експерта, част от травматичните
увреждания не могат напълно да бъдат възстановени във времето – например
костите на черепа могат да не сраснат като трябва да се вземе предвид и
липсата на част от черепния покрив вляво на главата, което налага сериозно
предпазване на травми в тази област. Прегледът на ищеца според вещото лице
не дава възможност да се определи степен на опасност за живота като
споделените от освидетелствания оплаквания от постоянно главобовие,
замаяност, виене на свят и други могат да бъдат последици от претърпяната
тежка ЧМТ, но е необходим преглед за установяване на евентуални
морфологични промени на централната нервна система. Експертът
препоръчва и извършване на пластика на описания дефект като с оглед
дадените допълнителни обяснения в съдебно заседание става ясно, че не се
касае само за пластика по естетически, а и по съображения за предпазване
здравето на ищеца.
С оглед експертизата и липсата на данни за предхождащи ПТП-то
травматични увреждания, съдът приема да е доказана причинно следствената
връзка между настъпилото произшествие и претърпяните от ищеца
травматични увреждания. Фактическият състав по чл. 45 от ЗЗД е
осъществен.
3.По размера на обезщетението.
3.1.Относно иска за репариране на неимуществени вреди.
При претендирани обезщетения за неимуществени вреди се прилага
принципът на справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно
чл. 52 от ЗЗД, основан на цялостна преценка на конкретните обективни
обстоятелства – вида и характера на телесните увреждания, и последиците от
тях за пострадалото лице. Неимуществените вреди се изразяват в претърпени
от увреденото лице болки и страдания в резултат на виновно поведение на
деликвента, които вреди подлежат на заплащане от застрахователя по договор
за застраховка „Гражданска отговорност” при предявен пряк иск.
7
Обезщетението подлежи на определяне от съда по справедливост, по
правилата на чл. 52 от ЗЗД като паричен еквивалент на всички, получени в
резултат на нанесените при едно застрахователно събитие /в случая/ телесни
повреди и свързаните с тях болки и страдания, които имат проявление както
във физически, така и в психически, и емоционални сътресения и неудобства
за увреденото лице. Целостта на човешкия организъм предопределя при
травма да се изпитва както физически, така и емоционален дискомфорт, като
в хипотеза на множество травми пак болките и страданията са за организма
като едно цяло. Затова и съдът отново подчертава, че не съобразява
раздробяването на претенциите за неимуществени вреди, на което ищецът
настоява в хода на цялото производство. Наред с това съдът счита, че като
ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и
икономическата конюнктура, а и съответните нива на застрахователно
покритие към относимия за определяне на обезщетенията, момент. След
определяне размера на обезщетението следва да се даде отговор на въпроса за
наличието или не на обективен принос на пострадалия при ПТП /т.е.
съпричиняването/.
На първо място следва да се акцентира върху факта, че по делото
отсъстват обективни данни за здравословното състояние на ищеца преди
инцидента. Такова е и заключението по СМЕ, което съдът кредитира като
компетентно дадено. Затова и вещото лице заяви в съдебно заседание, че ако
се приеме Н. да е бил клинично здрав преди инцидента, то развитият
хроничен синуит и етмоидит е резонно да се свърже с претърпяния инцидент.
От друга страна застрахователят заявява общо оспорване на претърпените
неимуществени вреди и не навежда доводи за съществуващи преди инцидента
съпътстващи заболявания така щото да се провежда доказване и на тези
факти. Т.е. съдът приема като изходна позиция при определяне на размера на
обезщетението, че ищецът е бил клинично здрав преди инцидента. Без
никакво съмнение следствие на ПТП ищецът е претърпял множество
сериозни травматични увреждания, част от които довели до опасност за
живота му, а що се отнася до ЧМТ следва да се зачете и заключението на
експерта, че пълно възстановяване е невъзможно. Отделно от това въпреки
приключилият общ оздравителен процес към момента, липсата на част от
черепния покрив вляво на главата и към момента създава опасност за живота
в смисъл, че в отличие от здравия човек, ищецът, както заяви и вещото лице,
изготвило СМЕ, трябва предварително във всеки един момент да внимава и
избягва съприкосновение на тази област от главата с твърди и остри предмети
и се предпазва от каквито и да е удари.
Що се отнася до психичното състояние на ищеца, провеждане в такава
насока не е ангажирано от коя да е от страните, а данните за психично
разстройство от шизофренен тип не са потвърдени посредством съответната
експертиза. Затова и съдът при определяне размера на обезщетението не
съобразява евентуални нарушения в психиката, които да са резултат от ПТП.
Като се има предвид тежестта на уврежданията, продължителния
период на общо възстановяване, невъзможността за пълно възстановяване
след ЧМТ, факта, че е препоръчителна, ако не и задължителна пластика на
участък от главата, т.е. във времето ще продължават да се търпят болки,
степента на инвалидност определена с решение на ТЕЛК – 50%, и от друга
8
страна лимитите на застрахователните обезщетения съдът счита, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, което
следва да присъди е 90 000 лева, до който искът се явява доказан и по размер
и който е достатъчен да овъзмезди претърпените болки и страдания /между
другото е и близък до определения от самия ищец първоначален размер на
обезщетението/. Само за пълнота, съгласно последното решение наТЕЛК от
18.11.2020 г. /том 1, л. 124 по делото/, а и предходните, експертите са
определили като противопоказани за труд тежък физически и нервно
психично напрежение, както и работа на височина около движещи се
механизми. От друга страна, от представените от ищеца доказателства към
ИМ, а и изисканите от съда служебно с оглед преценка молбата по чл. 83 ал.2
от ГПК се установява, че последното регистрирано трудово правоотношение
на ищеца е прекратено в м. 08.2013 г. Това съдът коментира доколкова, че от
една страна безспорно отчита инвалидизирането на ищеца следствие
травмите от ПТП като факт и го съобразява при определяне на размера, но не
го съотнася и към възможността, респективно прекъснатата възможност да
осъществява труд, доколкото няма данни за осъществявана такава в
последните пет години преди инцидента.
Отсъства съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, поради което и не се налага редуциране на размера. Както съдът
по-горе посочи, Н. не се установява да е нарушил правилата за движение по
ЗДвП и с поведението си да е допринесъл за настъпване на ПТП.
3.2.По претенцията за имуществени вреди.
Имуществените вреди по ЗЗД се съизмеряват с претърпени загуби и
пропуснати ползи. Установява се от представеното от ищеца уведомително
писмо от НЗОК /том 2, л. 377 по делото/, че медицинските изделия за
извършване на пластика на череп не се покриват от НЗОК, респективно и в
тази връзка е представена проформа фактура, издадена от УМБАЛ „“Св. Иван
Рилски“ ЕАД, гр .София за стойност на оперативната интервенция в размер
на 51 400 лева към 03.04.2019 година. Без съмнение, както от заключението
по СМЕ, така и от твърденията на ищеца, които не се оспорват от ответната
страна, ищецът към момента не е с поставен имплант и извършена пластика.
Т.е. в настоящия случай това, което съдът може да приеме за доказано е
намерението на ищеца да извърши пластична интервенция, респективно
разход към момента няма извършен, а се касае за претенция за овъзмездяване
на бъдещи разходи.
Според разпоредбата на чл. 51 ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта като под
„всички“ следва да се разбират както вече настъпилите, така и неизбежно
предстоящите като последица от деликта, свързани с възстановяване на
нарушеното благо – чуждото здраве. Т.е., тогава, когато се присъждат суми за
бъдещи вреди, в случая имуществени, то те не са настъпили към момента на
предявяване на иска, но се очакват да настъпят като последица на предвидимо
развитие на процесите, тук от гледна точка на медицинската прогноза
относно развитието и последиците от травматичните увреждания, в
конкретика от ЧМТ. Предвидимостта на бъдещата вреда следва от доказаната
необходимост за извършване на разхода, а не от логическо допускане на
9
закономерното й настъпване.
В случая съгласно заключението по СМЕ пластиката е препоръчителна
не само от естетическа гледна точка, но и за да предпази черепа от високата
степен на риск от травми, на която е изложен и в този смисъл е наложителна,
доколкото обратното означава поведение от страна на ищеца и то с постоянен
характер в отличие от другите хора, по предпазване от наранявания, които не
биха били фатални за здравия. Това неминуемо поставя пострадалия в
постоянен стрес, включително емоционален, свързан с безпокойство за
здравето и живота. Т.е. тази пластика е доказано необходима, за да се
възстанови физическото здраве до степен близка до тази на здравия човек.
По тази причина съдът счита, че претендираните разходи следва да се
присъдят като по размера ответникът не заявява изрични възражения. Само за
пълнота следва да се посочи, че с оглед цялостното поведение на ищеца
преди и в хода на процеса, съдът счита, че единствената причина към
момента да не е осъществен разхода е в липсата на средства, а както бе
установено НЗОК не покрива същите, т.е. причините са извън субективното
намерение на увредения.
4. По дължимостта на лихвата и началния момент.
Съгласно чл. 429 ал.2 т.2 от КЗ, застрахователното обезщетение покрива
и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал. 3. Деликвентът безспорно отговаря за
лихви пред увредения без покана, съгласно чл. 84 ал.3 от ЗЗД. Според
следващата алинея на разпредбата, лихвите за забава на застрахования по ал.
2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума. От застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице по чл. 380 от КЗ, която от
датите е най-ранна. Следователно, деликвентът дължи лихви от датата на
деянието, а застрахователят от горепосочените дати, в случая най-рано от
уведомяването му по чл. 380 от КЗ.
Застрахователят не отрича да е сезиран с извънсъдебна претенция за
репариране на вредите на сочената от ищеца дата – 22.06.2018 г. Доколкото
ищецът претендира лихва от по-късна дата – 25.09.2018 г., то претенцията ще
бъде уважена, считано от заявената такава.
5.По разноските.
При този изход от спора разноски се следват на двете страни. От ищеца
такива не са извършени в производството.
На ответника се присъждат разходи за експертизи на база отхвърлен
материален интерес спрямо общо заявения. Съгласно представения списък по
чл. 80 от ГПК ответникът претендира 600 лева доказани разходи за
експертизи. По посочения алгоритъм, върху база от 225 000 лева спрямо общо
заявените 366400 съдът присъжда сумата от 368.45 лева, които са платими от
ищеца. Ответникът претендира и разходи за адвокатско възнаграждение при
отсъствие на представен договор за правна защита и съдействие и
10
доказателства за реалното му заплащане, доколкото е представена единствено
издадена фактура, върху която е посочен начин на плащане „“с преводно
нареждане“, но отсъства документ, удостоверяващ реално преведена сума в
полза на процесуалния представител. В този смисъл разноски за процесуално
представителство съдът не присъжда, респективно и не се налага коментар на
възраженията на ищеца за прекомерност на възнаграждението.
В полза на бюджета на съдебната власт ще бъдат присъдени държавните
такси върху уважения размер на исковете, т.е. 5656 лева и разноски за
експертизи, заплатени от бюджета на съда в размер на 753 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, гр. София, да заплати
на В. Н. Н., ЕГН **********, с. Кичево, обл. Варна застрахователно
обезщетение в размер на 90 000 /деветдесет хиляди/ лева за неимуществени
вреди – преживяни болки и страдания, следствие от получените телесни
увреждания и инвалидност в резултат на ПТП на 04.06.2018 г., допуснато по
вина на М. С. И., за което е образувано ДП № 348/2018 по описа на ОДМВР –
гр. Варна за 2018 г., съответно пр.пр. № 7170 по описа на РП – гр. Варна за
2018 г., както и сумата от 51 400 /петдесет и една хиляди и четиристотин/
лева за имуществени вреди – бъдещи разходи в размер по проформа фактура
с № **********/ 03.04.2019 г. за извършване на предоперативни подготовки и
пластика за възстановяване на част от черепния покрив, ведно със законната
лихва от 25.09.2018 г. до окончателно изплащане на сумите при валидно
застрахователно правоотношение между собственика на МПС м. „***“ с
ДК№ * **** ** и ответното дружество към датата на ПТП по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
като отхвърля заявената претенция за неимуществени вреди до горницата от
315 000 лева като недоказана по размер.
ОСЪЖДА В. Н. Н., ЕГН **********, с. Кичево, обл. Варна да заплати
на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, гр. София сумата от 368.45 /триста
шестдесет и осем и 0.45/ лева разноски в производството за съдебни
експертизи, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, гр. София да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, дължимата за
производството държавна такса в размер на 5656.00 (пет хиляди шестстотин
петдесет и шест) лева върху уважената част от исковете както и сумата от
753 /седемстотин петдесет и три/ лева направени разноски от бюджета на
съда, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11