Р Е
Ш Е Н
И Е №260172
гр.Кюстендил, 09.08.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение,
първи състав, в открито заседание на двадесет и седми април, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при секретаря: Мая Стойнева,
след като разгледа докладваното от съдия Веселина
Джонева в.гр.д.№563/2020г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Двадесета „Въззивно обжалване“,
чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е
образувано по постъпили жалби срещу решение №270 от 01.06.2020г., постановено
от Районен съд-Дупница по гр.д. №1919/2019г. по описа на същия съд и
определение от 08.10.2020г. на Районен съд-Дупница, постановено по същото дело.
С решение №270/01.06.2020г. РС-Дупница е:
1/ предоставил на основание чл.127 ал.2 от СК, упражняването
на родителските права по отношение на малолетните деца М.М.Д.Т., ЕГН: **********
и А.Д.Т., ЕГН: **********, на тяхната майка Д.Д.Н., ЕГН **********, при която е
определил и местоживеенето на децата, на адрес: гр.Д., ул.„*************“ *************,
общ. Д., обл. К. 2/ определил режим
на лични отношения на бащата Д.К.Т., ЕГН: **********, с децата М.М.Д.Т., ЕГН: **********
и А.Д.Т., ЕГН: **********, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя
от месеца от ***************ч. в събота до ***************ч. в неделя, с преспиване в дома на бащата, един
месец през лятната ваканция, несъвпадащ с годишния отпуск на майката, по три
дни за великденските празници през нечетна година, а през четна година-по ***********за
коледно-новогодишните празници, както и да осъществява допълнителни контакти с
тях по всяко време, със съгласието на майката; 3/ осъдил Д.К.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплаща на
малолетните си деца М.М.Д.Т., ЕГН: ********** и А.Д.Т., ЕГН: **********, чрез
тяхната майка и законен представител Д.Д.Н., ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на по ***********лева (**************)
за всяко от тях, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
13.09.2019г., до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или
прекратяване, като за разликата над ***********лв. за всяко дете, до пълния
предявен размер от по ***************лв. за всяко дете, е отхвърлил иска, като
неоснователен; 4/ осъдил Д.К.Т.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на малолетните си деца М.М.Д.Т., ЕГН:
********** и А.Д.Т., ЕГН: **********, чрез тяхната майка и законен представител
Д.Д.Н., ЕГН **********, издръжка за минал период в размер на общо **************лв.
(*****************), считано от 01.01.2019г. до датата на депозиране на
исковата молба в съда – 13.09.2019г. (*****************); 5/ осъдил, на основание чл.78 ал.6 от ГПК, Д.К.Т., ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати по сметка на РС-Дупница държавна такса в размер на ***************лева
върху присъдената издръжка в полза на малолетните му деца. Със същото решение съдът е допуснал
предварително изпълнение на решението
в частта му за присъдената издръжка.
С определение от 08.10.2020г. Районен
съд-Дупница се е произнесъл в производство по чл.248 от ГПК като е оставил
без уважение молба на Д.К.Т., ЕГН: **********, с адрес: *** за допълване на
решението в частта за разноските, посредством осъждане на ищцата да му заплати
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска за издръжка.
Срещу така
постановените съдебни актове по гр.д.№1919/2019г. на ДнРС са постъпили жалби,
както следва:
1/ Въззивна
жалба от адв.Т.П. ***, в качеството й на пълномощник на Д.К.Т. против решение
№270/01.06.2020г. изцяло, изключая частта, в която исковете за издръжка са
отхвърлени частично.
Твърди се,
че решението е неправилно и незаконосъобразно. Моли се отмяната му и
постановяване на ново, а в случай, че съдът намери решението за правилно в
частта относно упражняването на родителските права, се прави искане за промяна
на режима на лични отношения между бащата и децата, за намаляване на
определения размер на издръжката, както и за постановяване, че същата се дължи
считано от влизане на съдебното решение в сила.
Жалбоподателят
счита, че съдът не е обсъдил задълбочено доказателствата по делото и не се е
произнесъл изцяло по предявения от ответника в срока за отговор насрещен иск,
като дори не се е произнесъл с нарочно определение относно приемането му или не
за съвместно разглеждане, както и не се е произнесъл с определение по
направеното от страна на ответника изменение на иска – в случай, че същият не
бъде изменен, евентуално да бъде постановен разширен контакт на бащата с детето
А. Т., в резултат на което съдът достигнал до неправилни изводи относно
неоснователността на така предявените искове. Счита се, че след като съдът не е
приел за съвместно разглеждане насрещният иск, е следвало да постанови
определение, с което да го отдели за съвместно разглеждане в самостоятелно
производството, което съдът не бил сторил и на практика е направил невъзможно
разглеждането на насрещния иск. прави се оплакване, че независимо от
обстоятелството, че съдът е определил режим на лични отношения, позволяващ
осъществяване на срещи и по всяко друго време, вън от посоченото, по взаимно
съгласие на страните, но не е отчел, че отношенията между родителите са влошени
и такова съгласие на практика липсва, при което положение по-разширен режим от
определения не би могъл да бъде прилаган, а напротив – решението става източник
на допълнителни спорове между страните. Жалбоподателят счита, че определеният
режим на лични отношения е неправилен, тъй като не е съобразен с нуждите и
потребностите на децата да общуват с бащата. В жалбата се предлага определянето
на конкретен по-подходящ, според жалбоподателя, режим на лични отношения с
всяко от двете деца,като се прави искане в предложения от Т. смисъл да бъде
постановено въззивното решение.
Относно
размерите на определените издръжки се възразява, че същите са били неправилно
определени от районния съд, като не е била съобразена разликата във възрастта
на децата – от порядъка на 8 години, техните нужди, както и възможностите на
родителя да я заплаща. Прави се оплакване за необоснованост на извода на ДнРС,
че и двете деца посещавали курсове по английски език, както и, че имало
допълнителни разходи за обучение на М.М., извън предвидените *******************
лева годишно, а ползваните социални услуги, с оглед говорните проблеми на
детето А. били напълно безплатни. Жалбоподателят се позовава на Правилника за
прилагане на Закона за закрила на детето и посочените в него размери на
минималните средства, необходими за покриване нуждите на деца на съответна възраст.
Изтъква се още, че според ТР №11/03.03.1969г на ОСГК на ВС, издръжката се дължи
занапред, т.е. от влизане на решението за упражняване на родителските права в
сила, поради което се счита, че присъждането на издръжка за минал период е
незаконосъобразно.
В срока по
чл.263 ал.1 от ГПК ответницата по така подадената въззивна жалба – Д.Д.Н., чрез
пълномощника – адв.М.Ч. ***, е депозирала такъв. Изразено е становище за
неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на решението на
ДнРС, като се прави искане за неговото потвърждаване.
Счита се, че
сочените във въззивната жалба пороци на първоинстанционния акт не са налице,
както и, че решението е постановено в съответствие със събраните по делото
доказателства. По делото било установено съществуването на силна емоционална
връзка между децата и майката, при която винаги са живели, не са се отделяли и
се чувствали спокойни. Сочи се, че по-голямото дете М.М. е преживяло травма,
свързана с напускането на майката и децата на семейното жилище поради нанесен
на него и на майката побой – вечерта на 01.07.2018г., в резултат на която
детето не искало да посещава баща си, въпреки опитите на майката да промени
това. По отношение на по-малкото дете А. се сочи, че независимо, че осъществява
срещи с бащата, детето няма желание за това, тъй като бащата го води в жилището
на жената, с която живее, налага му се да спи между нея и баща си на едно легло
и не се разбира добре с нейните деца, които не му давали играчки. Счита се, че
преценката на съда относно това кой от родителите да упражнява родителските
права по отношение на децата е обоснована и съответстваща на доказателствата по
делото, а също и тази относно режима на лични отношения на децата с бащата.
Въззиваемата намира за правилно съдебното решение и в частта относно размерите
на присъдените издръжки и наличието на предпоставки за присъждане на такива за
минало време, с оглед установени по делото момент на настъпване на раздялата
между родителите.
Моли се потвърждаване
на решението и присъждане на разноски.
2/ Частна
жалба, подадена от адв.Т.П. ***, в качеството й на пълномощник на Д.Т. против
определение от 08.10.2020г.
В жалбата се
твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, като се възразява
срещу основни извод на съда, че правилата на чл.78 от ГПК не намирали
приложение в производства по спорна съдебна администрация, каквото е
производството по чл.127 ал.2 от ГПК, поради което разноските следвало да се
поемат от страните, така, както са били направени. Жалбоподателят счита, че
производството е двустранно и спорно и доколкото в него се разглеждат искове за
издръжка – бъдеща и за минало време, то разноските следвало да се разпределят
между страните, съобразно с уважената, респ. отхвърлена част от исковете.
Претендира се отмяна на определението и допълване на решението, в поискания от
страната смисъл.
В срока за
отговор насрещната страна не е депозирала такъв.
ОС-Кюстендил,
след като се запозна с материалите по делото и горепосочените въззивна жалба,
частна жалба и отговор, намира следното:
Жалбите са допустими, като подадени в срок,
от страна, която има право на жалба и срещу подлежащи на въззивен контрол
съдебни актове.
ОС-Кюстендил,
след като се запозна с материалите по делото и горепосочените жалби и отговор,
прие, че жалбите са допустими, като подадени в срок, от страна, която има право на
жалба и срещу подлежащи на въззивен контрол съдебни актове.
При съобразяване на приетите пред РС-Дупница
доказателства и на тези, допуснати и приобщени в рамките на въззивното
производство, Окръжен съд-Кюстендил приема за установена следната фактическа
обстановка:
Д.Д.Н. и Д.К.Т.
са съжителствали на съпружески начала от 2005г. в периода на фактическото им
съжителство са се родили двете им деца М.М.Д.Т., роден на ***г., с ЕГН **********
и А.Д.Т., роден на ***г., с ЕГН **********. Първоначално живеели в гр.Д., в
последствие заминали за Р.И., където пребивавали няколко години, а след
завръщането им в България за период от около година пребивавали в гр.Кюстендил
в жилище под наем, след което се преместили в гр.Д. в къща, собственост на Д.Т.,
а по-късно в жилище на родителите на Н.. С времето отношенията между двамата
съжителстващи се влошавали, настъпил период на раздели и събирания, завършил с
окончателната им раздяла, която, според показанията на свидетелите Петрова и
Каракашева, датира от месец юли 2018г.
От момента
на раздялата двете деца са останали при майката, като по-малкото дете е
посещавало детска градина, а по-голямото училище, а също и езикова школа и
уроци по пиано.
От
изготвените пред двете инстанции социални доклади се установява, че майката и децата живеят на адрес: гр.Д. ул.„*************“ *******************,
обитавайки втория етаж от четириетажна жилищна сграда, в другите етажи от която
живеят членове от разширения й семеен кръг. Етажът, който обитават майката и
децата се състои от хол, кухня, две спални с баня и тоалетна, обзаведен е с
всичко необходимо, като за М.М. има обзаведена отделна детска стая, а брат му А.
спи при майка си. Бащата притежава жилище на адрес: гр.Д., ул.„*******************“
*****, състоящо се от хол, кухня, спалня, баня и тоалетна, разполагащо с добри
условия за отглеждане на децата. Социалните работници са констатирали, че и при
двамата родители са осигурени подходящи хигиенно-битови условия за нормалното
развитие на малолетните деца.
При
изготвянето на социалния доклад, възложен от въззивната инстанция, е
установено, че понастоящем бащата не живее в собственото си жилище, а
съжителства с Д.О.в притежаван от същата имот на адрес: гр.Д., ул.„*******“ *******,
*******, която е вдовица и има две малолетни деца – Т. Н. - *************и Г.Н.–
*************години. Жилището се състои от хол с кухня и трапезария, детска
стая, спалня, баня и тоалетна; в детската стая има две ъглови легла и когато
бащата взима при себе си А., той спи или на едно от тези легла или при тях на
спалнята.
Социалните
работници са констатирали, че децата на страните могат да разчитат на
подкрепата на своите роднини по майчина линия, особено бабата и дядото, с които
живеят в една къща. Т. и Огнянова са заявили пред социалните работници, че А. и
децата на Огнянова се разбират и се търсят, а при отглеждането им могат да
разчитат на нейните родители и майката на починалия й съпруг. Установено е по
делото, че М.М. не познава децата на Огнянова и не осъществява контакти с
бащата. По-малкият син на страните прекарва през седмица петък, събота и неделя
с баща си при него и новото му семейство.
Бащата
осъществява търговска дейност, чрез дружество, чиито собственик на капитала е,
като се осигурява върху минималната работна заплата, а майката работи в
магазин, стопанисван от фирма на баща й, като също получава минималната работна
заплата за страната.
Налице са
данни, че последната заплатена от бащата издръжка за двете деца в производство
по принудително изпълнение датира от месец август 2020г. и то за минал период.
По
гр.д.№1825/2020г. по описа на ДнРС е била издадена заповед за изпълнение по
ЗЗДН срещу Д.Н. в полза на Д.Т., с наложена мярка – задължаване на Н. да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Т.. С постановеното по делото
решение Н. е била осъдена да заплати на Т. разноски в размер на *************лева,
с които Т. заявява, че е направил прихващане, поради което и не бил плащал
издръжка определен период от време.
При
изслушването на детето М.М. от районния съд, същият е споделил, че живее заедно
с майка си и брат си във фамилна къща, където живеят също и родителите на
майката и където е осигурено всичко необходимо за него и брат му. Описал е
майка си като много грижовна и любвеобилна. Изразил е желание да живее с майка
си и с брат си, към когото е посочил, че е много привързан. Твърдял е, че
когато види баща си, когато се сети за него започва много да се притеснява,
„започват тикове, едни отвратителни мисли“. Казал е: „Той ми остави една
огромна травма“ и е описал случай на 01.07.2018г., когато баща му бил „много
пиян“ и пребил него и майка му „с всичка сила“. Твърдял е, че близките му му
дават съвети да се среща с баща си, но е заявил, че не желае и иска ако това
трябва да се случва, да се отреди възможно най-малко време.
Изслушани
както пред районния съд, така и пред въззивния, родителите заявяват сравнително
непримирими позиции, свързани с грижите, възпитанието и издръжката на децата; готовността
им да постигнат разбирателство по някой от спорните въпроси е декларативна и
формална, без реална готовност за това; една и съща ситуация пресъздават всеки
според собствените си възприятия, отричайки качествата и способностите на
другия родител и обвинявайки се един друг за разрива в собствените им отношения
и за отношението на децата спрямо всеки от тях. И двамата родители претендират
да им се възложи упражняването на родителските права по отношение на децата,
като бащата при условията на евентуалност желае да упражнява родителските права
само по отношение на по-малкото дете.
ДнРС е
допуснал и приел заключение по назначена съдебно-психологична експертиза,
изготвена от вещото лице Е.В., според която не се установяват показатели за наличие
на синдром на емоционална отчужденост (родителско отчуждение) на детето А. Т.
по отношение на неговия баща. Не се регистрират данни за създаден отрицателен
образ на бащата в детското съзнание, детето заявява, че обича майка си и баща
си и иска да бъде и с двамата си родители. Вещото лице е посочило, че в интерес
на емоционалния и психически комфорт на малолетния А. Т. е да прекарва повече
време с баща си и да не бъде ограничаван в контактите си с него. Бащата е негов модел на подражание и има
статут на уважаван авторитет. Констатирано е, че за детето се полагат
необходимите грижи от майката за неговото психично развитие и емоционално
съзряване и се отчита значително
подобрение на речта му (развитието на която е било забавено и затруднено и
обект на специализирана работа). Вещото лице е приело наличие на данни, че
малолетният А. Т. е много силно привързан към майка си и брат си и описва майка
си като мила и добра.
Пред
въззивния съд са приети заключенията по две съдебно-психологични експертизи,
имали за цел да дадат отговори на въпроси, както следва: първата експертиза -
1/ Как всяко от децата възприема конфликтната ситуация между родителите и по
какъв начин преживява раздялата между тях?; 2/ Каква е нагласата и привързаността
на всяко от децата спрямо всеки от родителите и при кого от родителите си всяко
от децата би желало да живее занапред и в семейната среда на кой от двамата
родители детето би се чувствало по-спокойно, обгрижвано и защитено?; 3/
Съществува ли силна емоционална връзка между двете деца?; 4/ Има ли данни за
наличие на синдром на родителско отчуждение относно детето М.М. и каква е
причината, мотивирала детето да не желае да общува с баща си?; 5/ Преодолимо ли
е и по какъв начин това нежелание? Как би се отразило на детето „заставянето“
му да се среща с бащата и евентуален режим на контакти с постепенно удължаване
на честотата и продължителността им би ли бил подходящ начин за преодоляване на
дистанцията помежду им?; 6/ Как се е отразило върху това дете евентуално
физическо насилие, упражнено от бащата върху майката, а евентуално и върху
самото дете?; 7/ Има ли отражение върху малкото дете А. евентуално извършено
физическо насилие на бащата спрямо майката и/или големия му брат?; 8/ По какъв
начин малкото дете А. възприема жената, с която баща му съжителства и нейните
деца и по какъв начин това възприятие оказва влияние върху него?; 9/ Детето М.М.
има ли формирано отношение спрямо жената, с която баща му съжителства и нейните
деца и ако има – какво е то? и 10/ В каква степен всеки от родителите притежава
необходимия емоционален и нравствен ресурс да създаде сигурна и спокойна среда
за отглеждане на децата, да способства за тяхното правилно възпитание и
израстване като личности?; а втората експертиза – само на част от горните
въпроси, относима към по-малкото дете, а именно: 1/ Как детето А. Т. възприема
конфликтната ситуация между родителите и по какъв начин преживява раздялата
между тях?; 2/ Каква е нагласата и привързаността на детето спрямо всеки от
родителите и при кого от родителите си всяко от децата би желало да живее
занапред и в семейната среда на кой от двамата родители детето би се чувствало
по-спокойно, обгрижвано и защитено?; 3/ Съществува ли силна емоционална връзка
между двете деца? и 4/ По какъв начин А. възприема жената, с която баща му
съжителства и нейните деца и по какъв начин това възприятие оказва влияние
върху него.
От
изготвеното и прието по делото заключение по назначената съдебно-психологична
експертиза на в.л.С.М., което е с вх.*******************61931/10.03.2021г., се
установява следното:
Извършено е
психологично изследване и оценка на М.М. Т., А. Т. и на техните родители –
страните по делото. Психологът констатира, че А. е спокоен и емоционално
релаксиран, когато е сам с баща си; липсва напрежение и притеснение; липсва
фрустрация от това да заяви позиции; разказва без притеснение за общуването с
бащата и се самоопределя като част от новото му семейство. Според експерта, М.М.
е вътрешно напрегнат и тревожен със свръхконтрол върху поведението си; държи да
разкаже за травмата, която е преживял, когато баща му го е хвърлил силно в
дървената врата, което по негов спомен се е случило пред 4-5 години. Детето се
стреми обяснението му за отчуждението от бащата да прозвучи възможно
най-убедително. Разказът му съдържа крайни емоционални оценки на отричане и
отхвърляне на родителската роля на бащата; с добро самочувствие за правилността
на поведението му и с характерните за юношеската възраст стереотипи на
опозиционност и противопоставяне, които определя като качества на характера си.
Според експерта, М.М. е стереотипизирал поведение, характеризиращо се с крайни
оценки и социално-емоционална фрустрираност; подчинен на интересите на семейството
си, което за него са дядото и бабата по майчина линия, брат му и майка му;
склонен да изтласква реалните си емоции и да показва само това, което се очаква
от него от страна на майката; отговорен и грижовен към брат си, но неспособен
да разпознава истинските му чувства и настроения; бабата и дядото по майчина
линия са тези, които създават емоционално комфортни преживявания у М.М.. За
него, според вещото лице, майката функционира като жертва, изискваща подкрепа и
защита, а по отношение на бащата заличава всички хубави спомени и го отрича
напълно. Липсата на амбивалентност в чувствата води до напрежение у детето и е
причина за натрапливи мисли, както и за епизодични обсесивно компулсивни
реакции, на базата на депресивно тревожно поведение и е индикация за наличие на
родителско отчуждение. Момчето, според психолога, е объркано по отношение на
изграждане на приемливи модели за мъжко поведение и подражание; фрустриран е по
отношение на идентифицирането с положителен мъжки образ.
По отношение
на бащата Д.Т., вещото лице констатира, че същият е мотивиран и с ясна позиция
да участва активно в живота на децата си, с желание да възобнови общуването с М.М..
С добри умения за комуникация, заявяване и отстояване на намерения и решения; с
доминантен стил на функциониране в личностов, професионален и интерактивен
аспект. Реагира съответно на всички желания и настроения на А., дава му
възможност за избор и не се стреми да му въздейства чрез личните си
преживявания и емоции; предлага му мъжки модел на поведение, който детето
харесва, имитира и подражава и формат на разширено семейство, в което А. се
чувства приобщен и доволен от позицията си в него. По отношение на М.М. бащата
не може да разчете правилно емоциите и реакциите на детето, чувства се
притеснен от това и не търси контакт с юношата; признава нуждата от
професионална помощ, за да възобнови общуването с големия си син и декларира,
че проявява разбиране за възрастовите му особености и преживяванията му.
По отношение
на майката Д.Н., вещото лице констатира, че същата има желание и ресурси за
справяне с продължителния процес на отглеждане и възпитаване на децата си;
отговорна е по отношение на родителските си задължения към синовете си, но
преживяванията, свързани с раздялата с бащата и личната й неудовлетвореност я
затрудняват при правилното интерпретиране на емоционалните връзки на децата със
заобикалящите ги. Функционира с повишен самоконтрол, зависим и подчиняем ролеви
стил на поведение, съобразяваща се с правилата и нормите в семейството, в което
е израсла. Приема твърде лично и болезнено пребиваването на А. при бащата,
поради лични страхове, свързани със загуба на позиция, значимост; конкурентна
позиция спрямо другата женска фигура в семейството на бащата, както и страхове,
свързани със загуба на приоритетната си позиция като родител, откакто бащата
взима детето. Според вещото лице, А. и М.М. имат емоционална връзка с майка си
и нейните преживявания, като тревожността й повлиява поведението и емоциите на М.М.
по посока на желание да я успокоява и/или да реагира защитно, а на А. –
избягващо, за да се защити от емоционалното натоварване, което тя проектира
върху него.
На база
горните констатации, вещото лице е направило следните изводи:
Изказаното
от М.М. желание да живее с майката и да не иска да общува с бащата е следствие
на досегашния му социален и емоционален опит и настъпилия синдром на родителско
отчуждение към бащата. Решението му е продукт на пълното идентифициране с
емоциите и преживяванията на майката. В ролята си на жертва, майката търси
подкрепа и помощ у детето си и го приобщава към емоциите си по отношение на
бащата, като постоянното повтаряне на ситуацията на скандала и хвърлянето във
вратата, според вещото лице, се хиперболизират и стават базови за натрупване на
всички други негативни чувства и мисли, свързани със семейния живот на
семейството. М.М. проектира високо ниво на обида и яд към бащата, заради
отсъствието му от една страна, и нарушаване на морално-етичните норми, които
момчето е приело в процеса на възпитаване и отглеждане от значимите за живота
му възрастни, а именно майката и нейното семейство, от друга. М.М. преживява
синдром на родителско отчуждение спрямо бащата, с характерните симптоми на
натрапливости, обърканост, гняв и тревожност, като – според експерта -
интензивно емоционално негативното отношение към бащата изразява и дълбоката
емоционална потребност от него. В заключението е направен извод, че в
конкретния случай М.М. преживява синдрома на родителско отчуждение в крайната
му фаза, като задейства механизма на омраза към родителя, който демонстрира
социално неприемливи и „недостойни“ постъпки, в следствие на което са
фрустрирани естествените чувства на признателност и лоялност към бащата. Според
вещото лице, фрустрацията и негативното отношение към бащата са продукт на
проточилото се във времето отсъствие на последния от живота на детето, а не на
конкретно действие на агресия от негова страна – момчето е затруднено в
рационализирането на случващите се конфликти между родителите, както и на
собствената си роля в тези конфликти и декомпенсира с тревожност, обсесивни
мисли и действия.
За
преодоляване на отчуждението на М.М. към биологичния му баща, както и за изграждане
на умения да рационализира страховете си, според експерта, момчето се нуждае от
консултиране и професионална работа с терапевт, който то харесва и на който има
доверие. Препоръчва се срещите между бащата и сина да се осъществяват в
контролирана среда и да се случват постепенно и без принуда. За целта и
майката, и бащата трябва да подкрепят и да подпомагат терапевтичната работа, за
да се предотвратят тежките последици върху психиката на момчето, съпроводени с
тревожност, автоагресия и обсесивно-компулсивни преживявания.
По отношение
на по-малкото дете вещото лице прави извод, че А. проектира емоционално
по-комфортно общуване с бащата, който предлага спокойна, забавна и
по-разбираема и желана среда, докато общуването с майката се възприема като контролирано
от мама, бате, баба и дядо, наситено е с инструкции и в този смисъл ежедневните
житейски ситуации са трудно предвидими от детето. То се чувства по-спокойно и
по–щастливо в компанията на бащата, но тъй като между родителите няма никаква
комуникация и майката е изключително тревожна, когато детето е при бащата, А.
започва да формира манипулативни реакции, за да си осигури обгрижване и от
двете страни. В момента детето се чувства притеснено да показва чувства и
привързаност към бащата в присъствието на майката и брат си, което е
предпоставка да ги възприема като възпрепятстващи общуването с баща му и да са
налице стремежи и желания да намира своето място в новото семейство на бащата. А.
се чувства добре и в компанията на брат си, и в компанията на „********“ и „********“
– децата на жената, с която баща му живее. Детето се стреми да получи гаранции,
че и мама, и тате ще се грижат за него и няма да се налага да се оправдава за
преживяванията си. А. иска да остане и с двамата си родители, но в процеса на
развиващата се война между тях постепенно се чувства несигурен в тази позиция и
става тревожен и напрегнат, осъзнава, че трябва да вземе страна. Детето не дава
собствени оценки на събитията, свързани с раздялата на родителите, като за него
бащата е източник на любими занимания и преживявания, без да го натоварва с
емоционално напрежение при избора с кого да бъде. При бащата е спокоен, като се
стреми да поддържа поведение, което да гарантира запазване на всички „********“,
като при майката е емоционално натоварен от очакването, че може поведението му
да не бъде ободрено и това да я нарани и да я направи нещастна. Има желание да
й се хареса, но според вещото лице – иска и да остане да живее с бащата, защото
към настоящия възрастов период, той е мъжкият модел на поведение, който
удовлетворява потребността на момчето и от модел за подражание. Нарушаването и
прекъсването на връзката с бащата повишава тревожността на детето и води до
симптоми на родителско отчуждение. При А. те се проявяват в страх, че ако
покаже привързаност към бащата, ще бъде изоставен от майката, което го кара да
проектира отчуждение към нея и брат си, тъй като ги счита за виновни за
отсъствието на бащата от живота му. Вещото лице отбелязва, че за израстването и
съзряването на детето, то има нужда и от наситена емоционална връзка с майката,
гарантираща обич и всеотдайност.
Експертът
изразява становище, че поведението на майката, заради собствените й страхове и
съмнения, не би се отразило благоприятно на функционирането и развитието на
децата в дългосрочен аспект, както заради недостатъчна обоснованост и липса на
обстоятелства, които да налагат ограничаване на контактите с бащата и неговото
подкрепящо семейство, така и заради едноличните решения на родителя, който
отглежда децата, което ги поставя в условия на риск и неравнопоставеност по
отношение на родителската грижа.
Вещото лице Н.Д.,
което е изготвило заключение с вх.*******************63060/15.04.2021г.,
изследвайки въпроси, свързани с А. Т., след провеждане на съответните тестове,
е направило следните изводи:
А., във
възрастта, в която се намира, не разбира идеята за развод и не иска родителите
му да се разделят; чувства се безпомощен, защото няма контрол върху
последствията, усеща несигурност за бъдещето и има нужда се чувства спокоен, че
ще продължава да вижда и двамата си родители. Детето е силно привързано към
майка си и брат си. Баща му му осигурява приятни емоции. Детето има нужда да
усеща, че съществува уважение между двамата родители. Според експерта, между А.
и М.М. съществува силна емоционална връзка – М. е пример за своя брат, помага
му и си играят заедно, а А. го чувства като свой верен приятел (нарисувал го е
в проективния тест „***************“ като куче); раздялата между братята би нарушила
емоционалната им привързаност един спрямо друг. Вещото лице, позовавайки се на
дадените от детето отговори, но и на нежеланието му като цяло да говори за „********“
– жената, с която баща му съжителства, е направило извод, че А. не храни топли
чувства към нея, споделяйки, че тя му вика и му се кара.
Преценявайки
установените по делото факти, настоящият състав на ОС-Кюстендил, намира от
правна страна следното:
По отношение на обжалваното решение:
1. Относно валидността и
допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният
съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му в обжалваните
части, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-Дупница е
валидно и допустимо.
2. Относно правилността на
решението:
На първо
място, преди да пристъпи към анализ по същество на правилността на обжалваното
решение във всичките му аспекти, съдът намира за нужно да обсъди направените
във въззивната жалба оплаквания за допуснато от районния съд процесуално
нарушение, изразяващо се в липсата на постановяване на нарочен акт, с който се
допускат или не се допускат за съвместно разглеждане с първоначалните и
насрещните искове, предявени от Д.Т. с насрещна искова молба в срока за
отговор.
Наличието
или липсата на допуснато нарушение от първоинстанционния съд на процесуалните
правила е относимо към преценката за правилността на постановения съдебен акт,
но в случая соченото от жалбоподателя нарушение не е налице.
За разлика
от исковото производство, в производство по чл.127 ал.2 от СК не се решава със
сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно
материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на
родителските права, признати и гарантирани от закона. Съдебната намеса е с цел
охрана интересите на децата, поради което съдът не може и не следва да е
ограничен от искането на страната, инициирала производството /а още по-малко от
наименованието, което му е дала/. Администрацията на тези граждански
правоотношения се извършва изцяло по преценка на съда, изхождайки изключително
от интереса на децата. В същото производство, след като страните не могат да
постигнат съгласие по изброените в ал.1 на чл.127 от СК въпроси, то за да се
инициира служебното начало, е достатъчно страните да са заявили насрещно позициите си, както е сторено и в конкретния
случай. Не се касае за общ исков процес, в който са приложими правилата на Част
Втора от ГПК, включително и предявяването на насрещен иск, поради което дори да
е предявен, последният не се разглежда като такъв в производствата по
администриране на гражданските правоотношения, в които е засилено служебното
начало, задължаващо съда служебно да следи за интересите на детето. Така, в
решение №64 от 20.02.2012г. на ВКС по гр.д.№1398/2011г., IV г. о., ГК, се
приема, че за предявяването на искания в тези производства няма изисквания за
форма и срок, а за събиране на доказателства за нови факти няма срокове и
процесуални преклузии.
С оглед
неприложимостта на този процесуален инструмент, предвид липсата на необходимост
от използването му, свързано при това с утежняване на процеса, забавяне (с
оглед необходимостта от размяна на книжа и даване срок за отговор) и
допълнителни разноски за страната за заплащане на държавна такса, ДнРС съвсем
уместно и правилно с доклада по делото (изготвил е и проект за доклад, който е
съобщил на страните) е създал яснота на ответника, а и на страните въобще, че
направените в насрещната искова молба възражения и искания ще бъдат разгледани
от съда, именно, поради това, че съдът следи служебно за интереса на
малолетните деца. Чрез формулираните в насрещната искова молба искания, Т. е
заявил своята позиция и своите претенции във връзка с повдигнатия спор, което
при всяко положение на делото представлява допустимо процесуално действие и
съдът го е зачел и съобразил, без да дължи постановяване на нарочен по смисъла
на чл.211 ал.2 от ГПК акт (определение). Тук трябва да се посочи, че съдебната
практика относно това дали се предявяват и приемат за съвместно разглеждане
насрещни искове в производствата по чл.127 ал.2 от СК, е разнолика. Само по
себе си прилагането на нормата на чл.211 от ГПК – дори да е приложена, а в
случая законосъобразно не е - не представлява процесуално нарушение, ако при
развитието на производството съдът е изпълнил задължението си да следи служебно
за интереса на децата и не е ограничил заявяването на нови факти и събирането
на доказателства с доводи за настъпила процесуална преклузия. С акта по
същество съдът дължи разрешаване изцяло
на повдигнатия спор, като постанови решението си по всички въпроси,
посочени в чл.127 ал.2 от ГПК, което ДнРС е сторил – съобразил е, че предмет на
делото са предявените искове по чл.127 ал.2 от СК от двамата родители на децата
М.М. и А. (първоначални и насрещни) относно местоживеенето на децата,
упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката им, при
което уважаването на първоначалната претенция (на майката) има за последица
отхвърляне на насрещната такава (на бащата).
При горните
доводи, въззивният съд намира, че не е допуснато соченото в жалбата процесуално
нарушение, изразяващо се в неприлагане на нормата на чл.211 от ГПК.
По
същество:
- Решението на РС-Дупница, в която съдът е
предоставил упражняването на родителските права по отношение на двете деца на
тяхната майка и е определил местоживеенето им при нея се явява правилно и следва да се потвърди, поради
следното:
Настоящата въззивна инстанция счита, че
мотивите на районния съд съдържат задълбочен анализ на доказателствата по
делото и обсъждане на всички относими към извършване на дължимата преценка
факти, в резултат на което съдът е формирал правилен и обоснован правен извод,
че най-добрият интерес на децата изисква същите да не бъдат разделяни едно от
друго, а родителските права по отношение на двете да бъдат предоставени за
упражняване на майката, която занапред да се грижи за тяхното отглеждане и
възпитание и при която децата да живеят.
Въззивният
съд се солидаризира изцяло с изложените от районния съд съображения в подкрепа
на горните правни изводи, приемайки, че във въззивното производство не се
събраха доказателства, опровергаващи правилността на същите, като намира за
потребно да отбележи следното:
Майката Д.Н.
е заявила искането си на нея да се предостави упражняването на родителските
права по отношение на двете деца, а бащата Д.Т. първоначално – в т.нар.
„насрещен иск“, е направил искане за предоставяне упражняването на родителските
права по отношение само на по-малкото дете А., като в хода на производството
прави искане за предоставяне упражняването на родителските права по отношение и
на двете деца.
Невъзможността
на родителите да постигнат споразумение относно упражняването на родителските
права по отношение на децата след настъпване на раздялата между тях е доказана
в процеса. Така, търсейки отговор на въпроса, на кого от двамата родители да се
предостави упражняването на родителските права по отношение на децата, съдът
трябва да изследва всички факти и обстоятелства, установени по делото и въз
основа на същите да прецени кое разрешение ще способства в максимална степен за
защита интересите на децата, при прилагане на предвидените в чл.59 ал.4 от СК
критерии. Интересът на децата е обективна категория и следва да се преценява от
гледна точка повелите на морала и правните принципи. Съгласно чл.59 ал.4 от СК,
интересите на детето изискват обсъждане на следните обстоятелства: 1)
възпитателски качества на родителите; 2) полаганите до момента грижи и
отношение към детето; 3) желанието на родителите; 4) привързаността на детето
към родителите; 5) пола и възрастта на детето; 6) възможност за помощ от трети
лица – близки на родителите; 7) социалното обкръжение и 8) материалните
възможности. Децата имат интерес упражняването на
родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта,
пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не
само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности. Този
интерес предпоставя не само адекватните грижи, за което е нужна обич и
готовност, но и необходимият родителски надзор с оглед възпитанието и
изграждането на децата като личности, за което е нужен авторитет.
В настоящия
случай, двамата родители разкриват добри качества като такива и по отношение на
част от подлежащите на преценка критерии те са равнопоставени – притежават
необходимия морален и личностен ресурс, за да дадат добро възпитание на децата;
заявяват готовност да се ангажират с отглеждането и възпитанието им; малкото
дете е еднакво привързано и към двамата си родители. Материалните възможности
на всеки от родителите могат да се окачествят като сравнително еквивалентни и
позволяват при упражняването на родителските права върху децата да бъдат
задоволявани в нужната степен техните потребности. Изравнени са възможностите
на родителите в социално-битов план.
При все
това, следва да бъдат отчетени няколко значими обстоятелства, които определят
майката като по-пригодния родител от гледна точка интереса на децата. На първо
място, несъмнен е фактът, че от момента на раздялата майката е тази, която е
поела грижите за децата; това продължава и към настоящия момент, без каквито и
да било данни за липса на отговорно и пълноценно изпълнение на родителския
дълг. На следващо място, до момента майката няма брачен
партньор и не е във фактическо съжителство, което поставя децата в значително
по-леката ситуация да не се налага да се адаптират към друг човек, като
същевременно, по отношение на бащата възниква такава потребност с оглед
фактическото му съжителство с друга жена и нейните две деца, които по-голямото
дете не познава въобще, а за по-малкото са налице противоречиви данни как ги
възприема. Друг факт, който представлява преимущество за майката е доказаната
възможност същата да получава помощ от трети лица, а именно от нейните
родители, с които се установи, че живее в една сграда и на чиято подкрепа може
да разчита при отглеждането на децата, тяхното възпитание, учебни занимания и
др.
Горните
обстоятелства следва да дадат превес при избора на майката като родител, който
е значително по-подходящ да упражнява занапред родителските права, по отношение
на децата, при все, че те са момчета на не малка възраст и категорично имат
потребност от мъжкия модел за подражание, а поведението на бащата е особено значимо
за тях, което може и следва да бъде компенсирано чрез поддържане на оптимален
режим на лични отношения между децата и техния баща.
Особено
съществено за дължимата преценка е установеното по делото родителско отчуждение
на по-голямото дете към бащата. Към настоящия момент М.М. отказва да общува с
баща си. Родителското отчуждение ще трябва да бъде преодоляно, тъй като висшият
интерес на детето несъмнено изисква това (за което съдът ще следва да определи
подходящите мерки), но при доказаното наличие на подобно отчуждение, лишено от
житейска и правна логика би било родителските права да бъдат възложени на
родителя, спрямо когото е налице родителско отчуждение – в случая бащата, при
доказан пълноценен родителски капацитет на майката.
Напълно
следва да бъдат споделени доводите на районния съд, обосновали извода му за
липса на основания двете деца да бъдат разделени, като родителските права по
отношение на всяко от тях бъдат предоставят на различен родител. Постановление №1 от 12.XI.1974г. по гр.д.№3/74г.
на ПВС указва, че подобно разделяне на децата е допустимо само, когато сериозни
причини налагат това - като например голямата разлика във възрастта и липса на
взаимни интереси и привързаност, продължително разделено живеене, напластена
омраза спрямо единия родител и т. н. В случая подобни обстоятелства не са
установени, дори напротив – въпреки разликата въз възрастта от заключенията на
вещите лица се установява, че двамата братя са привързани един към друг,
подкрепят се. Фактът, че след раздялата двете деца живеят и растат заедно при
майката, развива у тях допълнително чувство на привързаност и взаимопомощ.
Липсва основание да бъде уважено искането на жалбоподателя Т. нему да се
предостави упражняването на родителските права по отношение на по-малкото дете,
както с оглед липсата на предпоставки за разделяне на децата, така и с оглед на
всичко изложено по-горе относно пригодността на майката в по-голяма степен да
осигури и обезпечи пълноценното отглеждане и възпитание на всяко от децата, при
все, че – отново следва да се отбележи – бащата също е добър родител.
При тези
доводи и с оглед установеното по делото, че децата са много добре адаптирани
понастоящем в средата, в която се намират, въззивният съд ще потвърди
обжалваното решение в частта, в която упражняването на родителските права по
отношение на двете деца е предоставено на майката и е определено местоживеенето
им при нея.
-
Определеният с решението на ДнРС режим на лични отношения на бащата с децата
въззивният съд намира за отчасти неправилен,
поради което в тази част обжалваното решение следва да се отмени и да се
постанови друг режим, поради следното:
В тази му
част решението на районния съд е неправилно, тъй като не държи сметка за
няколко съществени обстоятелства: доказаната силна привързаност на малкото дете
А. към бащата и взаимното желание на двамата да прекарват повече време заедно,
от една страна и от друга – установеното по делото родителско отчуждение на М.М.
спрямо бащата, което не е констатирано от районния съд, въпреки несъмнените
данни в тази посока, и – съответно - не е съобразено при определяне на режима
на лични отношения.
По начало
несъмнено е, че интересът на децата предполага да поддържат възможно
най-пълноценна връзка с родителя, на когото не е възложено упражняването на
родителските права спрямо тях, в случаите, в които неговите родителски качества
не са компроментирани. Поради тази причина, ако последното е налице, дори при
наличие на родителско отчуждение интересът на детето предполага то да бъде
преодоляно и отношенията с родителя да бъдат възстановени и възобновени.
С
обжалваното решение, ДнРС е определил режим на лични отношения на бащата Д.К.Т.
с двете деца М.М.Д.Т. и А.Д.Т., а именно: всяка втора и четвърта събота и
неделя от месеца от ***************. в събота до ***************. в неделя, с преспиване в дома на бащата, един
месец през лятната ваканция, несъвпадащ с годишния отпуск на майката, по три
дни за великденските празници през нечетна година, а през четна година-по ***********за
коледно-новогодишните празници, както и да осъществява допълнителни контакти с
тях по всяко време, със съгласието на майката.
Въззивният
съд намира, че при данните по делото изначалното определяне на еднакъв режим на
честота и продължителност на срещите с бащата по отношение на двете деца не се
следва, тъй като обстоятелствата по отношение на тях са различни. Последното
налага диференциране на режима на лични отношения, които бащата ще има с А., от
една страна и с М.М., от друга, като по отношение на М.М. бъдат взети и мерки
за преодоляване на родителското отчуждение.
По отношение
на по-малкото дете А. Т. съдът, съобразявайки наличието на изградена
емоционална връзка с бащата и отчитайки възрастта на детето, намира, че
определеният от районния съд режим следва леко да бъде разширен и
конкретизиран. Следва да бъде отчетено, че и майката не трябва да бъде
ощетявана откъм общуване с детето си и през почивните дни. В случая следва да
бъде съобразено, че бащата е родител с добър родителски капацитет и възможности
да полага грижи за детето, има желание да участва възможно най-пълноценно в
отглеждането и възпитанието му. Предвид съвкупната преценка на доказателствата,
въззивният съд намира, че по - разширен режим на лични контакти на бащата с
детето би бил в изключителен интерес на детето. Такъв е и духът на закона.
Семейният
кодекс не определя интензитета на личните отношения и контакти. В това
отношение е дадена свобода на съда да преценява конкретните обстоятелства,
разбира се ръководейки се изцяло от интереса на детето. Чрез режима на лични
отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и да се развива под
грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова
естествена потребност, е да общува и с двамата си родители. По тази причина, по
принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва
да предоставят широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни
отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права. Независимо от това на кого е предоставено упражняването на
родителските права, двамата родители са равнопоставени, като всеки един от тях
има собствена роля и значение за формиране и подпомагане развитието на детето.
Имайки
предвид всички обстоятелства по делото, местоживеенето на страните в едно
населено място, местоработата им и характера й и най-вече, ръководен от
изключителния интерес на детето – в случая А. Т., настоящият състав намира за
подходящ следния режим на лични контакти на бащата с детето: всяка втора и
четвърта седмица от месеца с преспиване от ***************часа на петъчния ден
до ***************часа на неделния ден; по Коледните празници /24-26 декември/
на всяка нечетна година от ***************часа на първия ден до ***************часа
на последния ден; на Новогодишните празници /31 декември – 01 януари/ през
всяка четна година от ***************часа на първия ден до ***************часа
на последния ден; по Великденските празници /петък, събота и неделя/ на всяка
четна година от ***************часа на първия ден до ***************часа на
последния ден; на рождения ден на детето всяка нечетна година от ***************часа
до ***************часа, ако е почивен ден, а ако е делничен ден – от ***************часа
до ***************часа; един календарен месец през лятото /юни, юли или август/,
несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, ако ползва такъв за
съответната година. Вземането и връщането на детето трябва да става от и до
дома на майката.
Съдът
намира, че така определения режим на лични отношения най-адекватно към
настоящия момент би защитил правото на детето А. Т. да контактува и да не губи
връзката с другия родител, комуто не са предоставени за упражняване
родителските права, както и правото на този родител да задоволява своето
родителско чувство, да изразява своята обич и привързаност към детето, да
полага непосредствени грижи за него и да участва във възпитанието му. Разбира
се, следва да се отбележи и това, че при промяна в обстоятелствата, винаги може
да се иска и промяна в определения режим на лични отношения. Освен това личните
контакти на детето с родителя, неупражняващ родителските права, биха могли да
бъдат и с много по-интензивен характер от определените от съда, естествено при
възможност за това и наличие на добра воля и съгласие между страните.
По отношение
на по-голямото дете М.М. личните отношения с бащата трябва да бъдат определени
при съобразяване на установеното родителско отчуждение и при прилагане на
принципа за осигуряване на най-добрия (на висшия) интерес на детето.
Родителското
отчуждение нарушава естествената връзка родител - дете, а може да причини и
необратими последици, които са вредни както за детето, така и за неговите
родители. Съгласно чл.59 ал.6 изр.2 от СК, по иска за развод при данни, че е
налице родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице-психолог. В практиката
на съдилищата не буди съмнение, че макар разпоредбата на чл.59 ал.6 от СК да е
част от уредбата на развода, същата се прилага при служебното решаване на
въпросите по чл.59 ал.2 от СК относно мерките за упражняване на родителските
права и в останалите случаи по СК, в това число в производството по чл.127 ал.2
от СК - при спор за родителски права за родените извън брака деца, при спор за
родителски права по време на фактическа раздяла, както и в производствата по
чл.59 ал.9 от СК – при спор за изменение на постановените по-рано мерки за
упражняване на родителски права.
Родителското
отчуждение се определя като състояние на безкомпромисно обръщане на детето към
единия – добрия, обичания родител, и също толкова безкомпромисното отвръщане от
другия – лошия, мразения родител, в контекста на конфликтите за родителските
права и правото на лични отношения. Или – касае се за състояние, при което
детето отказва контакт с родителя.
В Решение
№66 от 22.04.2021г. на ВКС по гр.д.№3214/2020г., IV г.о., ГК се прави ясно
разграничение относно причините и степените на родителското отчуждение. В
решението се сочи, че: „Причините могат да са неоснователни
(непровокирани от родителя, от когото детето е отчуждено), основателни (поради
насилие, неглижиране и/ или липса на капацитет от родителя, от когото детето е
отчуждено) или смесени (в двете групи). Три са степените на родителско
отчуждение. При леката детето отказва контакт с родителя, от когото е
отчуждено, но когато такъв се осъществи, се наслаждава на взаимоотношенията.
При средната степен детето е по-категорично в отказа си за контакт и когато
такъв бъде осъществен, продължава да се противопоставя на взаимоотношенията с
този родител. При тежката степен детето категорично отказва контакт, а при
осъществяването му може да избяга или да се скрие от този родител.“.
Във
въззивното производство бе назначена съдебно-психологична експертиза, от
заключението по която категорично се потвърди наличието на родителско
отчуждение на М.М. спрямо бащата, като може да се заключи наличие на
основателни от гледна точка на детето причини за това – детето изтъква
еднократен акт на физическо насилие спрямо него и майка му и наличие на тежка
степен на отчуждението – М.М. категорично отказва контакт.
Експертът
предписва мерки, които намира за подходящи за възстановяване на нарушената
връзка родител-дете, които съдът преценява с оглед всички останали
доказателства по делото, включително събраните от изслушването на родителите и
на детето и намира, че следва да съобрази. Вещото лице Сн.М. сочи, че за
преодоляване на отчуждението на М.М. към биологичния му баща, както и за
изграждане на умения да рационализира страховете си, момчето се нуждае от
консултиране и професионална работа с терапевт, който то харесва и на който има
доверие и препоръчва срещите между бащата и сина да се осъществяват в
контролирана среда и да се случват постепенно и без принуда, като за целта и
майката, и бащата трябва да подкрепят и да подпомагат терапевтичната работа, за
да се предотвратят тежките последици върху психиката на момчето, съпроводени с
тревожност, автоагресия и обсесивно-компулсивни преживявания.
Предвид
посоченото, съдът намира, че подходящ би бил следният режим на лични отношения
на бащата с М.М.: 1/ през първите три месеца, считано от влизане на решението в
сила, бащата да взема детето от дома на майката всеки първи и трети петък от
месеца за времето от ***************часа до ***************часа, като срещите
се осъществяват в присъствието на социален служител от Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр.Д., като връщането на детето става отново в дома на майката;
2/ през следващите шест месеца бащата да взема детето от дома на майката всяка
първа и трета събота от месеца за времето от ***************часа до ***************часа,
като връщането на детето става отново в дома на майката; 3/ след изтичане на
така определения деветмесечен период бащата да взема детето от дома на майката,
заедно с по-малкото дете А. Т. всяка втора и четвърта седмица от месеца с
преспиване от ***************часа на петъчния ден до ***************часа на
неделния ден; по Коледните празници /24-26 декември/ на всяка нечетна година от
***************часа на първия ден до ***************часа на последния ден; на
Новогодишните празници /31 декември – 01 януари/ през всяка четна година от ***************часа
на първия ден до ***************часа на последния ден; по Великденските
празници /петък, събота и неделя/ на всяка четна година от ***************часа
на първия ден до ***************часа на последния ден; на рождения ден на
детето всяка нечетна година от ***************часа до ***************часа, ако
е почивен ден, а ако е делничен ден – от ***************часа до ***************часа;
един календарен месец през лятото /юни, юли или август/, несъвпадащ с платения
годишен отпуск на майката, ако ползва такъв за съответната година.
С цел
обезпечаване ефективността на горните мерки, майката ще следва да се ангажира
да осъществява необходимото възпитателско въздействие спрямо М.М.в и да дава
необходимото съдействие на бащата за осъществяване на личните контакти.
Доколкото
решаването на въпросите по чл.127 ал.2 от СК не препятства възможността да се
предприемат и мерки по реда и при условията на Закона за закрила на детето,
макар и в друго производство, при приложение на чл.59 ал.10 от СК, всеки от
родителите, съгласно чл.24 от ЗЗДетето може да поиска от ДСП-Дупница
предприемане на мярка за закрила в семейна среда по чл.23 т.1 и т.6 от ЗЗД или
на друга подходяща мярка.
Според
приложимия и в хипотезите на чл.127 ал.2 от СК, чл.59 ал.3 от същия,
определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва
определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема
децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните
празници на детето, както и по друго време. Отчитайки посоченото и вече
определения режим, съдът намира за нужно да отбележи, че въпросът за училищните
ваканции на децата не стои, както предвид факта, че по-малкото не е в училищна
възраст, така и с оглед обстоятелството, че горният режим всъщност би обхванал
време от зимната, пролетната и лятната училищни ваканции.
Решението на
ДнРС следва да бъде отменено в разглежданата част и да се постановят
горепосочените мерки на лични отношения.
- Решението
на ДнРС относно присъдените издръжки, които бащата ще следва да дължи за двете
деца следва да се потвърди. Въззивният съд споделя напълно мотивите на
първоспетенния такъв и на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях.
По
оплакванията в жалбата на Д.Т. може да се отбележи следното:
Т. възразява
единствено: 1/ срещу определения размер на месечните издръжки, с оглед нуждите
на децата и неговите възможности и с оглед разликата във възрастта на двете
деца, която предполагала определяне на различни по размер издръжки и 2/ срещу
определения начален момент на присъдената издръжка – не от датата на подаване
на исковата молба в съда, а от датата на влизане в сила на решението за
упражняване на родителските права.
При
определяне размера на дължимата издръжка приложение намира разпоредбата на
чл.142 от СК, според която размерът на издръжката се определя според нуждите на детето и възможностите на родителя,
при минималната издръжка на едно дете в размер на една четвърт
от минималната работна заплата за
страната, което в случая ще рече – за 2019г. – ***************лева, при МРЗ от ***************лева;
за 2020г. – ***************лева, при МРЗ за 2020г. – 6***************лева и за
2021г. – ***************лева, при МРЗ за 2021г. - ***************лева.
Нуждите на
децата следва да бъдат определени преди всичко от възрастта им, тъй като други
факти, които да имат решаващо отношение към преценката за нужната месечна
издръжка, не са установени. Събраха се доказателства за размер на заплащани
такси, но техните месечни стойности не са особено високи, за да имат определяща
роля при извършване на дължимата преценка. Съдът приема, че за задоволяване на
обичайните житейски нужди от храна, дрехи, помагала, такси за детско заведение
и обучителни курсове и т.н., за по-малкото дете е била и е потребна месечна
сума от порядъка на около 330.00 лева, а за по-голямото – около ***************лева.
За да се
прецени какво да бъде участието на всеки от родителите, следва да се изходи от
възможностите на същите да дават издръжка. Възможността на двамата родители
зависи преди всичко от техните доходи. Установи се по делото, че страните имат
сравнително изравнени възможности да участват в издръжката на децата си, като
реализират доход в размер на МРЗ за страната. При съобразяване, че майката е
поела непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на децата, то несъмнено
е, че по-голям дял от финансовия аспект на издръжката следва да се възложи на
бащата. Като е определил Др.Т. да заплаща по ***********лева месечна издръжка
за всяко от децата, районният съд е постановил решение, което следва да се
потвърди, тъй като макар паричният еквивалент на издръжките да не отчита
разликата във възрастта на двете деца, този пропуск е в ущърб на издръжката,
определена да се заплаща за по-голямото дете, срещу която част на решението
липсва подадена жалба.
Според
чл.149 от СК, издръжка за минало време може да се търси най-много за една
година преди предявяване на иска.
С оглед тази
разпоредба, ДнРС правилно е определил начална дата на текущата издръжка – от
датата на подаване на исковата молба в съда, което е и крайният момент на
дължимост на присъдените издръжки за минало време.
В
първоинстанционното решение липсва констатация за предоставяна от бащата
издръжка, доводи в тази посока в жалбата не се съдържат. Във връзка с
оплакванията за неправилно определяне началния момент на дължимата издръжка
следва да се отбележи, че с цитираното в жалбата Тълкувателно решение №11 от 3.
III. 1969г., ОСГК е дадено разрешение в смисъл, че началният момент на служебно
присъжданата издръжка по чл.28 ал.1 от СК (отм.) е влизането в сила на
решението за развод, а при обжалване за родителските права - от деня на влизането
в сила на решението за предоставяне упражнението на тези права на единия от
родителите. Доколкото в случая във връзка с издръжката на децата са предявени
искове от тяхната майка, а не се касае за служебно присъждани такива, то
казусът не попада в обхвата на даденото с посоченото решение разрешение. Тъй
като исковата молба е постъпила в съда на 13.09.2019г. то издръжката за бъдеще
време се дължи считано от тази дата, а за периода преди 13.09.2019г. до
01.01.2019г. се дължи издръжка на основание чл.149 от СК, като се има предвид,
че след раздялата децата са останали при майката.
Относно определението от 08.10.2020г.:
С
обжалваното определение Районен съд-Дупница се е произнесъл в производство по
чл.248 от ГПК като е оставил без уважение молба на Д.К.Т., за допълване на
решението в частта за разноските, посредством осъждане на ищцата да му заплати
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска за издръжка.
Районният
съд, както в основното решение, така и в обжалваното определение е посочил, че
производството по делото има особен характер на спорна съдебна администрация,
по отношение на което не са приложими правилата на чл.78 от ГПК, а деловодните
разноски не подлежат на репариране и остават за страните така, както са
направени.
Жалбоподателят
счита, че тези изводи са неправилни и, че доколкото са били разгледани искове
за издръжка, то разпределянето на отговорността за разноските се извършва по
общите правила.
Въззивният
съд счита, че определението следва да бъде обезсилено, тъй като не са били
налице предпоставките за постановяването му, а именно – поискалата изменение на
решението в частта за разноските страна не е представила по делото до
приключване на устните състезания списък на разноските по чл.80 от ГПК. Според
изр.2 на посочената норма, ако страната, която е поискала присъждане на
разноски, не представи на съда списък на разноските най-късно до приключване на
последното заседание в съответната инстанция, тя няма право да иска изменение
на решението в частта му за разноските.
В случая,
Др.Т., чрез пълномощника му, е поискал присъждане на разноски в хода на устните
състезания пред ДнРС, но не е представил списък на разноските. В постановеното
решение съдът е разгледал заявените
от страните искания за разноски и е приел, че същите остават за всяка от
страните така, както ги е сторила. При това положение не е налице хипотеза, при
която съдът е пропуснал да се произнесе по искането във връзка с отговорността
за разноски и разрешението, дадено в т.8 от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г.
на ВКС по тълк.д.№6/2012г., ОСГТК не е приложимо, тъй като според същото
липсата на представен списък по чл.80 от ГПК в хипотезата, при която съдът не
се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване
на решението в частта му за разноските. Тъй като в случая е налице произнасяне,
то осъществена е хипотезата на т.9 от цитираното ТР, а именно: молбата за
изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е
представила списък по чл.80 от ГПК, е недопустима. Разпоредбата на чл.80 изр.2 от ГПК установява положителна процесуална предпоставка от
кръга на абсолютните и липсата на представен списък за разноските води до
ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението, поради
което това искане е недопустимо.
Районният
съд не е констатирал липсата на представен списък на разноските и се е
произнесъл по същество по подадената молба по чл.248 от ГПК, с което е
постановил недопустим съдебен акт, който подлежи на обезсилване.
Относно разноските:
Жалбоподателят
Др.Т. е сторил разноски в размер на ***************лева, от които ***************лева
държавна такса и ***************лева за вещо лице.
Въззиваемата
Д.Н. е сторила разноски, както следва: за адвокатско възнаграждение в размер на
*************лева и ***************лева за вещи лица или общо ***************лева.
Тъй като с
въззивното решение са разрешени три групи въпроси: 1/ за упражняването на
родителските права и местоживеенето на децата; 2/ за режима на лични отношение
и 3/ за издръжките, а жалбата е намерена за основателна само по отношение на
един от тези аспекти – относно личните контакти, то отговорността за разноски
следва да бъде разпределена между страните при така посоченото съотношение
(жалбата е основателна за 1/3 от исканията и неоснователна за 2/3). Така,
въззиваемата ще следва да заплати на Т. сумата от ***************лева,
съразмерно с уважената част от жалбата, а Т. ще следва да заплати на Н. сумата
от *************** лева, съразмерно с неоснователната част от жалбата.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А решение №270 от 01.06.2020г., постановено от Районен
съд-Дупница по гр.д. №1919/2019г. по описа на същия съд В ЧАСТИТЕ, в които съдът: 1/
е предоставил на основание чл.127
ал.2 от СК, упражняването на родителските права по отношение на децата М.М.Д.Т.,
ЕГН: ********** и А.Д.Т., ЕГН: **********, на тяхната майка Д.Д.Н., ЕГН **********,
при която е определил и местоживеенето на децата, на адрес: гр.Дупница, ул.„*************“
*************, общ. Д., обл. К. 2/ е
осъдил Д.К.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплаща на децата си М.М.Д.Т.,
ЕГН: ********** и А.Д.Т., ЕГН: **********, чрез тяхната майка и законен
представител Д.Д.Н., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на по ***********лева (**************)
за всяко от тях, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
13.09.2019г., до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или
прекратяване; 3/ е осъдил Д.К.Т.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на малолетните си деца М.М.Д.Т., ЕГН:
********** и А.Д.Т., ЕГН: **********, чрез тяхната майка и законен представител
Д.Д.Н., ЕГН **********, издръжка за минал период в размер на общо **************лв.
(*****************), считано от 01.01.2019г. до датата на депозиране на
исковата молба в съда – 13.09.2019г. (*****************) и 4/ е осъдил, на основание чл.78 ал.6 от ГПК, Д.К.Т.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на РС-Дупница държавна
такса в размер на ***************лева върху присъдената издръжка.
О Т М Е Н Я решение №270 от 01.06.2020г., постановено от Районен
съд-Дупница по гр.д. №1919/2019г. по описа на същия съд В ЧАСТТА, в която съдът е определил режим на лични отношения на
бащата Д.К.Т., ЕГН: **********, с децата М.М.Д.Т., ЕГН: ********** и А.Д.Т.,
ЕГН: **********, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца
от ***************ч. в събота до ***************ч. в неделя, с преспиване в дома на бащата, един
месец през лятната ваканция, несъвпадащ с годишния отпуск на майката, по три
дни за великденските празници през нечетна година, а през четна година-по ***********за
коледно-новогодишните празници, както и да осъществява допълнителни контакти с
тях по всяко време, със съгласието на майката и вместо това П О С Т А Н О В Я В А:
О П Р Е Д Е Л Я режим на лични отношения на бащата Д.К.Т., ЕГН: **********,
с детето М.М.Д.Т., ЕГН: **********, както следва:
1/ през
първите три месеца, считано от влизане на решението в сила, бащата да взема
детето от дома на майката всеки първи и трети петък от месеца за времето от ***************часа
до ***************часа, като срещите се осъществяват в присъствието на социален
служител от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Дупница, като връщането на
детето става отново в дома на майката;
2/ през
следващите шест месеца бащата да взема детето от дома на майката всяка първа и
трета събота от месеца за времето от ***************часа до ***************часа,
като връщането на детето става отново в дома на майката;
3/ след
изтичане на така определения деветмесечен период бащата да взема детето от дома
на майката, заедно с по-малкото дете А. Т. всяка втора и четвърта седмица от
месеца с преспиване от ***************часа на петъчния ден до ***************часа
на неделния ден; по Коледните празници /24-26 декември/ на всяка нечетна година
от ***************часа на първия ден до ***************часа на последния ден;
на Новогодишните празници /31 декември – 01 януари/ през всяка четна година от ***************часа
на първия ден до ***************часа на последния ден; по Великденските
празници /петък, събота и неделя/ на всяка четна година от ***************часа
на първия ден до ***************часа на последния ден; на рождения ден на
детето всяка нечетна година от ***************часа до ***************часа, ако
е почивен ден, а ако е делничен ден – от ***************часа до ***************часа;
един календарен месец през лятото /юни, юли или август/, несъвпадащ с платения
годишен отпуск на майката, ако ползва такъв за съответната година.
О П Р Е Д Е Л Я режим на лични отношения на бащата Д.К.Т., ЕГН: **********,
с детето А.Д.Т., ЕГН: **********, както следва: всяка втора и четвърта седмица
от месеца с преспиване от ***************часа на петъчния ден до ***************часа
на неделния ден; по Коледните празници /24-26 декември/ на всяка нечетна година
от ***************часа на първия ден до ***************часа на последния ден;
на Новогодишните празници /31 декември – 01 януари/ през всяка четна година от ***************часа
на първия ден до ***************часа на последния ден; по Великденските
празници /петък, събота и неделя/ на всяка четна година от ***************часа
на първия ден до ***************часа на последния ден; на рождения ден на
детето всяка нечетна година от ***************часа до ***************часа, ако
е почивен ден, а ако е делничен ден – от ***************часа до ***************часа;
един календарен месец през лятото /юни, юли или август/, несъвпадащ с платения
годишен отпуск на майката, ако ползва такъв за съответната година, като
взимането и връщането на детето да става от и до дома на майката.
В останалата
част решението е влязло в сила като необжалвано.
О Б Е З С И Л В А определение от 08.10.2020г., постановено от Районен
съд-Дупница по гр.д.№1919/2019г. по описа на същия съд, с което Районен съд-Дупница в производство по чл.248
от ГПК е оставил без уважение молба на Д.К.Т., ЕГН: **********, с адрес: *** за
допълване на решението в частта за разноските, посредством осъждане на ищцата
да му заплати разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска за
издръжка.
ОСЪЖДА Д.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Д.К.Т.,
ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от ***************лева
(*******************), представляваща сторени разноски във въззивното
производство.
ОСЪЖДА Д.К.Т., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на Д.Д.Н.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от ***************.00
лева (*******************), представляваща сторени разноски във въззивното
производство.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.