Р Е Ш Е Н И Е

 

                                             гр.София, 15.01.2021 г.

                   В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., IІІ-В състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                                   

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                  Мл.с-я: МАРИЯ ИЛИЕВА

 

 като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ ч.гр.дело № 13928 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл.435, ал.2 от ГПК.

          Образувано е по частна жалба на С.О.- длъжник по изпълнително дело № 20207880400427 по описа на ЧСИ М.К., подадена

чрез процесуалния представител юрк.Н.М.срещу разпореждане от 25.09.2020 г., обективирано в съобщение с изх.№ 7459/25.09.2020 г., с което е отказано да се намали адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело. В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Прави се искане за отмяна на обжалваното разпореждане и намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на взискателя до размер на сумата от 200 лв., както и за намаляване на размера на начислената по т.26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Ответникът по частната жалба и взискател по изпълнението- Ц.Б.М., чрез пълномощника си адв.В.Т.в писмен отговор, оспорва частната жалба и моли съда да я остави без уважение, като неоснователна.

           ЧСИ М.К. е изложил мотиви по обжалваните действия на основание чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за неоснователност на частната жалба.

           Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

           Изпълнително дело № 20207880400427 по описа на ЧСИ М.К.  е образувано на 26.08.2020 г. по молба на Ц.Б.М., подадена чрез пълномощника адв.В.Т., въз основа на изпълнителен лист от 21.08.2020 г., издаден от Софийски градски съд, Гражданско отделение, 1 състав по гр.дело № 653/2018 г., срещу С.О.за заплащане на сумите посочени в него.

           С покана за доброволно изпълнение изх. № 6857/31.08.2020 г., която обективира произнасянето на съдебния изпълнител по разноските, са определени разноските по изпълнението дължими от длъжника в полза на взискателя в размер на

1544,87 лв., разноски по изпълнителното дело- адвокатско възнаграждение, изчислено от съдебния изпълнител на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, във връзка с Наредба № 1/2004 г. на ВАС, както и 4034,78 лв., такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 14.09.2020 г.

На 01.09.2020 год. на длъжника С.О.е редовно връчена покана за доброволно изпълнение.

           В срока за доброволно изпълнение, длъжникът Столична Община, чрез своя процесуален представител юрк.Н.М.е депозирал на 09.09.2020 год. писмено възражение по процесното изпълнително дело, с което е направено възражение за прекомерност на определените разноски в поканата за доброволно изпълнение, в частта на дължимо адвокатско възнаграждение на взискателя, като е поискано същото да бъде намалено съобразно предвидените в Наредба № 1/ 09.07.2004 год., минимални размери до размер на сумата от 200 лв.

С разпореждане от 25.09.2020 г., обективирано в съобщение с изх.№ 7459/25.09.2020 г., ЧСИ М.К. е отказал да намали адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело.

           При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

           Частната жалба е подадена в едноседмичния срок по чл.436, ал.1 от ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител - постановление за разноските /чл.435, ал.2 от ГПК/, поради което се явява процесуално допустима.

           Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

           Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните - така определение № 403/ 01.12.2008 г. по ч.гр.дело № 1762/ 2008 г. на ВКС, V г. о.

          В процесния случай длъжникът обжалва отказа на ЧСИ да намали разноските за адвокатско възнаграждение поради прекомерност, както и прави искане с частната жалба да се намали размера на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ. Видно от данните по изпълнителното дело задължението не е погасено от длъжника в цялост доброволно или най-късно в срока за доброволно изпълнение. Длъжникът не е заплатил дължимата сума по издадения изпълнителен лист на взискателя, нито в срока за доброволно изпълнение, нито към момента на подаване на частната жалба, по която е образувано производството по настоящето дело. С оглед на което, съдът приема, че на взискателя се дължи възнаграждение не само за образуване на изпълнителното дело съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но и за извършване на процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело, и извършване на действия за удовлетворяване на вземанията по чл.10, ал.1, т.2 от Наредба № 1/2004 г. /1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2/. Ето защо, определеното от ЧСИ М.К. по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1544,87 лв. за пълномощника на взискателя по чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 1/2004 г., не се явява прекомерно, поради което частната жалба се явява неоснователна. В тази връзка начислената от ЧСИ такса по т.26 ТТРЗЧСИ също не следва да бъде редуцирана. 

            С оглед на изложеното, частната жалба на С.О.- длъжник по изпълнително дело № 20207880400427 по описа на ЧСИ М.К., подадена

чрез процесуалния представител юрк.Н.М.срещу разпореждане от 25.09.2020 г., обективирано в съобщение с изх.№ 7459/25.09.2020 г., с което е отказано да се намали адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело, се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

           Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав,

 

                                              Р     Е     Ш     И    :

 

           ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна частната жалба на Столична Община, ЕИК *********, с адрес: гр.София, ул.“*********- длъжник по изпълнително дело № 20207880400427 по описа на ЧСИ М.К., подадена чрез процесуалния представител юрк.Н.М.срещу разпореждане от 25.09.2020 г., издадено от ЧСИ М.К., с рег.№ 788, с район на действие СГС, обективирано в съобщение с изх.№ 7459/25.09.2020 г., с което е отказано да се намали адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело.

           РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

                                  

                                                                              

                                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                   

 

                                                                                                          

                                                                                                             2.