№ 175
гр. Пловдив, 27.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500196 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 279 във вр. с чл. 274, ал.2, вр. чл.
274,ал.1,т.2, вр. чл.286,ал.2 от ГПК.
Обжалвано е разпореждане № 245/30.11.2021 г., постановено по в.гр.д.
№ 471/2021 г. на ОС-Х., с което е върната на основание чл. 286,ал.1,т.3 от
ГПК касационната жалба с вх. № 4881/26.11.2021 г., подадена от Д. Д. Щ.,
Алб. Д. Щ. и С. Д. М. против решение № 158/1.11.2021 г. по в.гр.д. №
471/2021 г. на ОС-Х..
Жалбоподателите Д. Д. Щ., Алб. Д. Щ. и С. Д. М. молят разпореждането
да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения,
изложени в частната жалба с вх. № 5523 от 20.12.2021 г.
Ответницата по частната жалба П. Р. АРН. моли тя да бъде отхвърлена
като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор с вх. №
1224/15.02.2022 г.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалвания акт във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите,
прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
На 1.11.2021 г. ОС-Х. като въззивна инстанция по спора е постановил
решение № 158 по в.гр.д. № 471/2021 г., с което е обезсилил решение №
260112/9.06.2021 г. по гр.д. № 712/2020 г. на РС-Д.. С посоченото решение на
районния съд е отхвърлен предявеният иск от П. Р. АРН. против ответника Д.
1
Д. Щ., с който моли съда да унищожи сключения между тях договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт №***, том
трети, рег. №****, дело №***/20.12.2018 г. на нотариус с рег. №***, поради
наличие на измама, както и исковете, предявени от П. Р. АРН. против Д.Д.в
Щ. и Алб. Д. Щ. да се прогласи нищожността на сключения договор за
продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт №**, том*, рег. № ***,
нот.д. № ** от 27.02.2019 г., като сключен при накърняване на добрите нрави
или без съгласието на ищцата като собственик или като относително
недействителна по отношение на ищцата, сключена с цел да я увреди и лиши
от правото й на защита, както и исковете, предявени от П. Р. АРН. срещу Алб.
Д. Щ. и С. Д. М. да се прогласи нищожността на сключения договор за
продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт №**, том *, рег. № ****,
нот.д. № *** от 27.09.2019 г., като сделка, сключена при накърняване на
добрите нрави или без съгласието на ищцата като собственик или като
относително недействителна по отношение на ищцата, сключена с цел да я
увреди и лиши от правото й на защита. В решението на окръжния съд е
посочено, че то подлежи на касационно обжалване.
На 26.11.2021 г. от ответниците по въззивната жалба в производството
пред окръжния съд Д. Д. Щ., Алб. Д. Щ. и С. Д. М. чрез ОС-Х. до ВКС е
подадена с вх. № 4881 касационна жалба против решението.
На 30.11.2021 г. окръжният съд постановява сега обжалваното
разпореждане, с което приема, че касационната жалба следва да бъде върната
поради необжалваемостта на въззивното решение съгласно разпоредбата на
чл. 286, ал.1,т.3 от ГПК, тъй като цената на всеки един от предявените искове
не надвишава минималния размер за обжалване от 5 000 лв.
За постановеното от окръжния съд разпореждане жалбоподателите са
уведомени на 13.12.2021 г. и на 20.12.2021 г. подават частната жалба с вх. №
5523/20.12.2021 г. С нея се твърди, че разпореждането е неправилно, тъй като
окръжният съд неправилно приема, че цената на множеството предявени
обективно съединени искове е в размер на 3 852,70 лв. – данъчната оценка на
процесния имот. Твърди се, че окръжният съд не е съобразил, че с
допълнителна молба ищецът е уточнил петитума и независимо от факта, че
предмет на спора е един и същи недвижим имот №************ в гр. Д.,
искането е да се изследва действителността на три отделни договора за
2
покупко-продажба на този имот, обективирани в нот.акт №***, том *, рег.
№****, н.д. №528/20.12.2018 г. със страни П. Р. АРН. и Д. Д. Щ., в нот.акт №
**, том*, рег. №***, н.д. № 69/27.02.2019 г. със страни Д. Д. Щ. и Алб. Д. Щ.
и в нот.акт №**, том*, рег. № ****, н.д. № 601 от 27.09.2019 г. със страни
Алб. Д. Щ. и С. Д. М.. Заявено е, че се касае за кумулативно обективно
съединяване на искове, където са предявени различни материални права, по
които се търси различно благо – унищожаемост и нищожност на договорите.
Заявено е, че наред с това при така формулирания петитум може да се
заключи, че е налице евентуално съединяване на искове по отношение на
претендираната нищожност – предявява се едно материално право като
предмет на главния иск, а съединените с него искове се разглеждат в
зависимост от изхода на главния иск – да се прогласи нищожност на
основание чл. 26,ал.1,предл.1 от ЗЗД, сделка, сключена при накърняване на
добрите нрави или чл. 26,ал.2,предл.2 от ЗЗД, сделка, сключена без
съгласието на ищцата или на основание чл. 135 от ЗЗД. Заявено е, че цената
на иска следва да се определя в зависимост от броя на предявените искове –
различни материални права, където се търсят различни блага. Заявено е, че
тъй като съдът е длъжен да се произнесе по всеки иск, както за
предоставената правораздавателна услуга следва да се заплати отделна такса,
така и цената на иска е по-голяма от 5 000 лв., противно на което е приел
окръжният съд. Заявено е, че наред с това предявените искове са против
трима ответници, който факт обуславя различна от приетата цена на иска.
Счита се, че не е налице хипотеза на алтернативно обективно съединяване на
искове, където се предявяват множество материални права, за да се търси
едно благо, един правен резултат, т.е. един и същи петитум за всеки от
исковете.
С отговора на частната жалба ответницата по нея заявява, че
разпореждането е правилно, защото са предявени обективно съединени
искове при условията на евентуалност, като при евентуалното съединяване се
предявява едно материално право като предмет на главния иск, разглежда се
главният иск, а съединените с него се разглеждат в зависимост от изхода по
главния иск, уважава се един иск или повече в зависимост от връзката между
главния и другите искове, като в случая при уважаване на главния иск с
правно основание чл. 27 и чл. 29 от ЗЗД за недействителност на сделката
поради унищожамемост да се уважат и евентуалните искове, прогласи
3
нищожността на сключения договор за продажба между първите двама
ответници на посочените правни основания и т.н. Заявено е, че цената на
иска-предмет на съдебното производство, е 3 852,70 лв. – данъчната оценка на
процесния имот и не следва да се определя съобразно броя на обективно
съединените искове, тъй като същите са в зависимост от решаване на главния
иск.
Нормата на чл. 286,ал.1,т.3 от ГПК предвижда, че касационна жалба се
връща от въззивния съд, когато въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване по чл. 280,ал.3 от ГПК. Съгласно разпоредбата
на чл. 280, ал.3 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по
въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела. В случая
ищецът е предявил с оглед уточнението, заявено с молбата от 18.08.2020 г.
искове за прогласяване на унищожаемостта на сделката, сключена с нот.акт
№***/20.12.2018 г., за прогласяване на нищожност на сделката, сключена с
нот.акт № **/27.02.2019 г., или за признаването на тази сделка за относително
недействителна на основание чл. 135 от ЗЗД по отношение на ищцата, и за
прогласяване нищожността на сделката, обективирана в нот.акт
№**/27.09.2019 г., или за признаването на тази сделка за относително
недействителна на основание чл. 135 от ЗЗД по отношение на ищцата. Видно
от представените с исковата молба в копия три нотариални актове, с тях са
сключени три сделки за покупко-продажба на апартамент с идентификатор
*************** в гр. Д.. Видно от удостоверението от Община Д.-Дирекция
„ФСД“, отдел „Приходи“ от 14.08.2020 г., данъчната оценка на този имот е
3 852,70 лв. Тъй като в случая са предявени искове за прогласяване на
нищожност, унищожаемост и относителна недействителност на сделки за
покупко-продажба на този недвижим имот, то съгласно чл. 69,ал.1,т.4 във вр.
с т.2 от ГПК цената на всеки един от исковете е данъчната оценка на този
недвижим имот, т.е. 3 852,70 лв. Несъмнено е, че тя е под 5 000 лв.
Независимо, че исковете са съединени за разглеждане в едно съдебно
производство, касае се за самостоятелни претенции, съответно, за отделни
искове, всеки с цена под 5 000 лв. При тези обстоятелства се установява, че е
подадена касационна жалба против решение по гражданско дело с цена на
всеки от исковете до 5 000 лв., което съгласно нормите на чл. 280,ал.1,т.1 от
ГПК не подлежи на касационно обжалване. Затова правилно окръжният съд е
върнал тази касационна жалба съгласно разпоредбата на чл. 286,ал.1,т.3 от
4
ГПК. Установява се следователно, че частната жалба е неоснователна, поради
което следва да бъде отхвърлена, а обжалваното разпореждане – потвърдено.
С оглед на гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 245/30.11.2021 г., постановено по
в.гр.д. № 471/2021 г. на ОС-Х., с което е върната на основание чл. 286,ал.1,т.3
от ГПК касационната жалба с вх. № 4881/26.11.2021 г., подадена от Д. Д. Щ.,
Алб. Д. Щ. и С. Д. М. против решение № 158/1.11.2021 г. по в.гр.д. №
471/2021 г. на ОС-Х..
Определението е окончателно и съгласно чл. 274,ал.4 от ГПК не
подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5