№ 45
гр. Ихтиман, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20221840200757 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „***“ ЕООД, ЕИК **,
представлявано от *** - управител срещу наказателно постановление № 23-
2200521/18.11.2022 г., издадено от инж. * Й. * – директор на дирекция
„Инспекция по труда“ – София област /ДИТ - СО/, с което на основание чл.
416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 Кодекса на труда на търговското дружество е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500,00 /две хиляди и
петстотин/ лева затова, че управителят на дружеството е допуснал да се
извършва ремонт на покрив, като лицата **, ЕГН: ********** и **, ЕГН:
********** са издигнати от управителя *** на височина над 3 метра в ръчно
монтирана върху вилиците на кар кофа на багер, като по този начин е
използвано работно оборудване, което не е било предназначено за повдигане
на хора, което поставя в риск здравето и безопасността на работещите -
нарушение на чл. 8, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на
труд /ЗЗБУТ/ във вр. с чл. 206б, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване, /обн. в ДВ бр. 88
от 08.10.1999 г., в сила от 09.01.2000 г. / и т. 12 от Приложение № 1 към чл. 7
от Наредба № 10 от 7.12.2004г. за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд при работа с електрокари и мотокари.
В депозираната жалбата са релевирани доводи, че жалбоподателят не
притежава качеството „работодател“ спрямо посочените в наказателното
постановление лица. Отправена е молба за приложение на разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН и на чл. 415в от КТ, както и за цялостна отмяна на атакувания
санкционен акт като неправилен и недоказан.
1
В открито съдебно заседание въззивното дружество се представлява от
управителят *** и процесуален представител по пълномощие.
Пълномощникът поддържа жалбата. В хода на съдебните прения същият
излага подробни правни доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление най - вече, концентрирани около твърдението, че
санкционираното дружество няма качеството „работодател“, поради което не
може да бъде субект на административно наказателна отговорност за
описаното в наказателното постановление нарушение. Претендират се
разноски, за които се представя договор за правна защита и съдействие от
кочан.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована,
се представлява от ст. юрк. ***, с пълномощно по делото. Процесуалният
представител изразява становище за неоснователност на жалбата, излага
доводи във връзка с възраженията на въззивника. Моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно, претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
На 15.09.2022 г. около 11:00 часа в село Костенец, обл. София
свидетелите М. Д. К. и Д. П. Й. и двете на длъжност инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда“ София - област извършили проверка за спазване на
трудовото законодателство на „***“ ЕООД, ЕИК: ** на обект в село
Костенец, в сграда на бивш хлебозавод, находяща се на ъгъла на ул. „*“ и ул.
„**“. При пристигане на проверявания обект инспекторите констатирали, че
при извършване на ремонтни дейности на покрива на сградата на височина
над три метра. управителят на дружеството *** чрез използване на кар е
качил лицата **, ЕГН: ********** и **, ЕГН: ********** в кофа от багер,
прикачена към виличните рогове на кара и същите са издигнати на височина
над три метра без да са оборудвани с необходимо работно облекло и да са
обезопасени. След появата на инспекторите и по тяхно настояване *** свалил
лицата от монтираната на кара кофа.
За констатациите в хода на проверката е съставен акт за
установяване на административно нарушение № 23-2200521/19.09.2022 г. от
М. Д. К. - ст. инспектор при ДИТ – София област и в присъствието на
свидетел Д. П. Й.. В АУАН е посочено, че качвайки лицата **, ЕГН:
********** и **, ЕГН: ********** в кофа, монтирана на кар и издигането им
на височина над три метра за извършване на ремонтна дейност на покрива на
сградата ***, като управител на „*“ ЕООД излага на риск живота и здравето
на работещите в нарушение на чл. 8, ал. 1 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд /за краткост ЗЗБУТ/ във вр. с чл. 206б, ал. 1 и ал. 2
от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване / обн. в ДВ бр. 88 от 08.10.1999 г., в сила от 09.01.2000
г./ и т. 12 от Приложение № 1 към чл. 7 от Наредба № 10 от 7.12.2004г. за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с
електрокари и мотокари / ДВ, бр. 112/2004г./. Препис от АУАН е връчен на
управителя на дружеството на 19.09.2022г., който е подписал АУАН без
2
възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН.
За констатираното с АУАН № 23-2200521/19.09.2022 г. нарушение е
издадено Наказателно постановление № 23-2200521/18.11.2022 г. от инж. *
Й. * – директор на ДИТ - СО, с което на основание чл. 416, ал. 5 КТ във вр. с
чл. 413, ал. 2 КТ, при цялостното възпроизвеждане на фактическите
констатации от акта, на жалбоподателя „***“ ЕООД е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2 500,00 /две хиляди и петстотин/ лева за
неизпълнено правно задължение по чл. 8, ал. 1 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд във вр. с чл. 206б, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7 от
23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване и т. 12 от Приложение № 1 към чл. 7 от Наредба № 10 от
7.12.2004г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
работа с електрокари и мотокари.
От представения договор за покупко – продажба от 01.06.2022г. се
установява, че процесната сграда, на чийто покрив е извършван ремонт, е
собственост на „***“ ЕООД, а от сведение от управителя *** от 19.09.2022г.
/л.42 от делото/ се установява, че мотокарът също е собственост на
дружеството.
Установява се по делото, че на 15.09.2022г. около 11:00 ч. в село
Костенец, обл. София свидетелите * и * са помагали на ***, когото познават,
да ремонтира покрива на сграда - бивш хлебозавод в село Костенец,
собственост на дружеството „***“ ЕООД. За извършване на ремонтните
дейности лицата са били качени в кофа на багер, монтирана на виличните
рогове на кар, собственост на дружеството /сведение на л. 42 от делото/ и
издигнати на височина три метра. Същите не са били наети по трудов
договор, а помагали инцидентно за извършване на ремонт на покрива на
сградата. При пристигането на инспекторите от Дирекция „Инспекция по
труда“ София – област работниците веднага били свалени от кофата,
монтирана на кара. Тази съдебна инстанция не приема, че от представените по
делото два броя граждански договора и разходо - касови ордери се доказва
наличие на гражданско правоотношение по договор за изработка между
свидетелите и „***“ ЕООД към процесната дата, доколкото същите
документи не са представени непосредствено при проверката на място, а едва
в хода на същата при представяне на документи в седалището на АНО.
Констатациите в АУАН се потвърждават и от разпита в хода на
съдебното следствие на актосъставителя М. К. и свидетеля по акта Д. Й.. При
предявяване на АУАН в открито съдебно заседание свидетелките
потвърждават подписите си и обективираните в акта констатации. Съдът цени
показанията на свидетелите като обективни, логични, последователни,
кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства. По делото
липсват фактически данни, които да компрометират свидетелския разказ,
дори напротив и разпитаните свидетели на жалбоподателя потвърждават, че в
момента на пристигане на служителите от Инспекция по труда, те са били
качени в монтирана на кар кофа, издигнати на височина на покрива на
3
сградата.
Съдът цени показанията на свидетелите * и * в частта им относно
обстоятелството, че на 15.09.2022г. са извършвали ремонтни дейности на
сградата на бившия хлебозавод в село Костенец, като за премахване на челни
дъски от стрехата на сградата са били качени в кофа, монтирана на кар и
издигнати на три метра височина, като веднага след идване на инспекторите
същите са свалени от кара. В тази част показанията са логични,
последователни и се подкрепят от останалия доказателствен материал, събран
по делото в това число и от констатациите в АУАН.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните гласни доказателствени средства, писмените
доказателства, приложени към административнонаказателната преписка,
надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, както и от
писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени на основание чл. 283 от НПК, като относими към предмета на
доказване по делото.
При гореустановената фактическа обстановка съдът дотига до
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от от легитимна страна, в предвидения от
законодателя преклузивен срок по чл. 58д, ал. 2 от ЗАНН и е насочена срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол, поради, което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните
съображения:
Процедурата по установяването на административно нарушение,
издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в
ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН,
препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.
Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл. 314, ал.1 от
НПК вр. счл. 84 от ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя
основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и
процесуалния закон.
Атакуваното наказателното постановлениекато съдържа минимално
изискуемите реквизити, визирани в нормата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН -
нарушението е описано точно и ясно, ведно с обстоятелствата, при които е
извършено, поради което съдът не приема възраженията на жалбоподателя в
тази насока.
Актът и наказателното постановление са издадени от съответните
органи в кръга на тяхната компетентност.
Съгласно чл. 2 от ЗЗБУТ този закон се прилага във всички предприятия
и места, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение,
независимо от формата на организация, вида на собственост и основанието,
на което се извършва работата или обучението. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1
от ЗЗБУТ вменява задължение на юридическите лица, които самостоятелно
наемат работници, които ползват работещи, предоставени им от предприятие,
4
което осигурява временна заетост, както и лицата, които за своя сметка
работят сами или в съдружие да осигурят здравословни и безопасни условия
на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и
на всички останали лица, които по друг повод се намират в или са в близост
до работните помещения, площадки или места. А съгласно разпоредбата на §
1, т. 1 от Допълнителните разпоредби от ЗЗБУТ „здравословни и безопасни
условия на труд“ са такива условия, които не водят до професионални
заболявания и злополуки при работа и създават предпоставка за пълно
физическо, психическо и социално благополучие на работещите лица.
Съгласно чл. 206б, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
и при използване на работното оборудване повдигането на хора се извършва
само с работно оборудване и принадлежности, предназначени за тази цел.
Втората алинея посочва, че ако работното оборудване не е специално
проектирано за повдигане на хора, какъвто е настоящият случай, при
изключителни случаи то може да се използва за повдигане само, когато са
осъществени необходимите мерки и преустройства за осигуряване
безопасността на работещите съгласно установените изисквания. Съгласно т.
12 от Приложение № 1 към чл. 7 от Наредба № 10 за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и
мотокари не се допуска превоз на хора върху кара, виличните рогове,
сменните съоръжения и ремаркетата, ако те не са предвидени за тази цел от
производителя.
Приложени към фактическата обстановка, установена в настоящото
производство, горецитираните разпоредби обуславят извод за съставомерност
от обективна страна на деянието, за което е издадено атакуваното НП.
Свидетелите * и * са били качени на мотокар и издигнати на височина
над три метра в нарушение на текстовете на горецитираните наредби, а
именно на виличните рогове на мотокара е била монтирана кофа от багер, на
която работниците са качени и превозени /на височина три метра/, а в случая
монтираната кофа не е била предвидена от производителя за превоз на
работници. Следователно работниците са повдигнати от управителя на
дружеството ***, за когото се установи, че е управлявал кара, с оборудване,
което не е предназначено за тази цел, нито е бил налице изключителен
случай, а дори и ситуацията да се квалифицира като такъв, оборудването не е
било преустроено, за да се осигури безопасността на двамата работници. С
това си поведение управителят на дружеството безспорно е нарушил
изискванията за здравословни и безопасни условия на труд и издигайки
работниците на височина над три метра, без съответно обезопасяване, е
създал реални предпоставки за настъпване на инцидент, който би застрашил
здравето на последните.
Спорен по делото се явява въпросът дали санкционираното дружество
„***“ ЕООД може да бъде субект на административно наказателна
отоговорност, доколкото по делото се доказа, че свидетелите * и * нямат
сключени трудови договори, следователно дружеството не е работодател по
смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ.
Действително * и * нямат сключени трудови договори. Ирелевантно, за
преценката на съда дали дружеството е субект на административно
5
наказателна отговорност, е обстоятелството дали двамата работници са имали
сключени договори за изработка в писмена форма. Писмената форма при
договора за изработка не е форма за действителност, а само за доказване,
следователно договорът за изработка може да бъде валидно сключен и в
устна форма. Доказва се еднозначно, че на 15.09.2022г. около 11:00 часа
свидетелите * и * са извършвали трудова дейност на обект, собственост на
санкционираното дружество.
Този съдебен състав намира, че жалбоподателят има качеството на
"работодател" и е годен субект на задълженията по ЗЗБУТ. Разпоредбата на §
1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за здравословни и безопасни
условия на труд сочи кой е "работодател" като разширява понятието,
посочено в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ, в смисъл, че
работодател е и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за
предприятието, кооперацията или организацията, независимо че обекта, в
който е осъществявана дейността може и да не е собственост на работодателя
и да не се обслужван от него. Безспорно „***“ ЕООД е възложило работа на
лицата ** и ** на 15.09.2022г., като дружеството носи отговорност на
случващото се в и около сградата, обект на възложената работа, а сградата в
случая е и собствена на дружеството.
Съгласно чл. 55 от ЗЗБУТ лицата, които нарушават изискванията или не
изпълняват задълженията си по този закон, носят отговорност по чл. 413, 414,
415, 415в и 416 от Кодекса на труда и другите специфични за съответната
дейност закони и нормативни актове. С оглед извода на съда, че
жалбоподателят има качеството на „работодател“ по смисъла на ЗЗБУТ, който
дава по - разширително тълкуване в сравнение с КТ и предвид нормата на чл.
55 от ЗЗБУТ, съдът намира, че правилно е приложена и разпоредбата на чл.
413, ал. 2 от КТ, която вменява отговорност за работодателя при
неизпълнение на задължение за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд.
Въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че
отговорността на жалбоподателя е обективна.
По размера:
Жалбоподателят е наказан с наказанието, предвидено в разпоредбата на
чл. 413, ал. 2 КТ – имуществена санкция в размер на 2,500 лева /две хиляди и
петстотин/ лева.
Въззивният съд намира за основателна жалбата в частта относно явната
несправедливост на наложеното наказание. Касае се типично нарушение на
съответния вид. Съдът намира, че размерът на наложената имуществена
санкция се явява прекомерен с оглед липсата на настъпили вредни последици,
както и преустановяване на противоправното поведение веднага след
идването на инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда“.
С оглед изложеното съдът намира, че размерът на имуществената
санкция следва да бъде определен съобразно разпоредбата на чл. 415в от КТ.
Специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ КТ на "маловажно"
6
административно нарушение по чл. 415в от КТ изключва приложимостта на
общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на
административни нарушения, наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
"Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в от КТ
следва да имат два основни признака - нарушението да е отстранено веднага
след установяването му и от него да не са настъпили вредни последици за
работници и служители. При това, в тези случаи не е предвидено
освобождаване от административнонаказателна отговорност (за разлика от
случаите по чл. 28 от ЗАНН), а налагане на същото по вид административно
наказание, но в многократно по - нисък размер. Това законодателно решение
е с оглед спецификата на регулираните от трудовото законодателство
правоотношение и в частност правата и задълженията на работодателите по
осигуряване безопасност и здраве при престиране на работна сила от
работниците.
В настоящия случай са налице и двете кумулативни предпоставки,
визирани в нормата на чл. 415в от КТ – 1) нарушението е преустановено
веднага след установяването му от иснпекторите от ДИТСО като
работниците са свалени от кара 2) без да са настъпили вредни последици за
тях.
По изложените съображения съдът счита, че извършеното от
жалбоподателя нарушение следва да се преквалифицира, като на същия се
наложи съответстващото му по-ниско наказание. Като резултат от това,
обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като на
жалбоподателя бъде наложена имуществена санкция в размер на 300,00 лева,
тъй като липсват други оттегчаващи обстоятелства.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63д от ЗАНН право на
разноски има въззиваемата страна съобразно потвърдената част от
имуществената санкция. В полза на юридическите лица – страна в процеса, се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП). Според чл. 37, ал. 1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Според чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ възнаграждението за защита при дела по ЗАНН е от 80,00 лв.
до 150,00 лв. В настоящото съдебно производство
административнонаказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който се е
явил в едно открито съдебно заседание. Производството по делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, поради което и съдът счита, че
следва да определи възнаграждение за предоставената юрисконсултска
защита в размер на 120,00 лв. С оглед частичното потвърждаване на
7
имуществената санкция, следва да бъдат присъдени 50,00 лева в полза на
ДИТСО.
Мотивиран от изложеното, съдът, на основание чл. 63, ал. 7, т. 2, пр. 1
вр. ал. 2, т. 4 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-2200521/18.11.2022г,
издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" София - област, с
което на „***“ ЕООД, ЕИК:**, седалище и адрес на управление: област
София, община Костенец,, ул. „**“ № 5, представлявано от Управителя ***,
ЕГН:********** в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 2 от
Допълнителните разпоредби на ЗЗБУТ е наложена имуществена санкция в
размер на 2500,00 /две хиляди и петстотин/ лева на основание чл. 416, ал. 5 вр
с. чл. 413, ал. 2 от КТ , като на основание чл. 415в ал.1 от КТ НАЛАГА
имуществена санкция в размер на 300,00 /триста/ лева.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление:
област София, община Костенец, ул. „**“ № 5, представлявано от
Управителя ***, ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция
по труда“ София - област сумата от 50,00 /петдесет/ лева - юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд София
област в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
8