Решение по дело №8720/2018 на Районен съд - Перник

 Р Е Ш Е Н И Е

№ 1062

гр.п., 05.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – п., гражданско отделение, IV^-ти състав, в открито съдебно заседание проведено на шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. АЛЕКСОВ

при участието на секретаря РОЗА РИЗОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 08720 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

ОТ: “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК/Булстат: *********, седалище/адрес на управление: гр.София, район Младост, бул.„Цариградско шосе” №159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, представляван от  Леон Връшка и Карел Крал, чрез адв. Ренета Даньовска, преупълномощена от Адвокатско сдружение „Стоянов, Даньовска и партньори“

СРЕЩУ: М.Н.И. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***

с искане да бъде установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца, сумите както следва: сумата 243,60 лв. /двеста четиридесет и три лева и 60 ст./, представляваща главница за доставена и потребена електрическа енергия за периода от 11.11.2017 г. до 13.03.2018 г. по издадени фактури, за адрес: гр.п., ул.“***,  с клиентски №300100909886, сумата 8,31 лв. /осем лева и 31 ст./ представляваща лихва за периода от 13.01.2018 г. до 26.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 243,60 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и да бъде осъден ответника да заплати направените разноски в настоящето и в заповедното производство.

Ищецът  твърди че „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД е дружество, притежаващо Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006г. издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране/. Дружеството е доставяло на М.Н.И. , с ЕГН ********** , с електроснабден имот находящ се в п., ул. *** с ИТН 300100909886 ел.енергия за периода от 11.11.2017 г. до 13.03.2018г. , за което е издало отделни фактури. В тях са посочени конкретно дължими суми, а именно:

1.       Фактура № ********* от 22.03.2018г. на стойност 15.13 (петнадесет лв. и тринадесет ст.) лева за периода 11.02.2018- 13.03.2018

2.       Фактура № ********* от 19.12.2017г. на стойност 51.54 (петдесет и един лв. и петдесет и четири ст.) лева за периода 11.11.2017 - 11.12.2017

3.       Фактура № ********* от 20.01.2018г. на стойност 85.49 (осемдесет и пет лв. и четиридесет и девет ст.) лева за периода 12.12.2017 - 11.01.2018

4.       Фактура № ********* от 20.02.2018г. на стойност 91.44 (деветдесет и един лв. и четиридесет и четири ст.) лева за периода 12.01.2018 - 10.02.2018

Така посочените задължения по различните фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Чл.19, ал.8 от Общите условия изрично постановява, че неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума.

На основание чл. 107 от ЗЕ ищецът е потърсил начин да защити интересите си, като е подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен съд PC п., по което е образувано ч.гр.дело 4709/2018г.    . Заповедта за изпълнение не е лично връчена на длъжника. В съответствие със ЗЕ, ищецът е издал справка за възникналите задължения, което съдържа всички претендирани и посочени по-горе фактури. По всички тях до момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение плащане от страна на длъжника не е постъпило.

Съгласно действащото законодателство ищецът има право и е начислил на лихвата за процесния период, както следва:

1.       0.3 (тридесет ст.) лева за периода от 17.04.2018 - 26.06.2018г. за фактура №

*********.

2.       2.35 (два лв. и тридесет и пет ст.) лева за периода от 13.01.2018 - 26.06.2018г. за фактура № *********.

3.       3.11 (три лв. и единадесет ст.) лева за периода от 16.02.2018 - 26.06.2018г. за фактура № *********.

4.       2.55 (два лв. и петдесет и пет ст.) лева за периода от 17.03.2018 - 26.06.2018г. за фактура № *********.

ОБЩАТА СТОЙНОСТ НА НЕПОГАСЕННЯ ПАРИЧЕН ДЪЛГ НА М.Н.И., с ЕГН **********, ВЪЗЛИЗА КЪМ датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - на 243.6 (двеста четиридесет и три лв. и шестдесет ст.) - ГЛАВНИЦА ПО НЕПЛАТЕНИ ФАКТУРИ и 8.31 (осем лв. и тридесет и една ст.) лева ЗАКОННА ЛИХВА ЗА ЗАБАВА, СЧИТАНО ОТ 13.01.2018 г. ДО 26.06.201 8г.

Ответникът, в законоустановения срок от един месец от връчването му на съобщението по установените в ГПК способи не е подал отговор. След изтичане на срока за отговора е представил нарочна молба рег. № 8454/19.03.2019г., с приложени към нея копия на платежни документи, в която сочи, че задължението по процесното дело е изплатено в цялост и моли делото да бъде прекратено.

В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез процесуалния си представител, сочи, че вземането е изцяло погасено в хода на производството от ответника.

Ответникът, в открито съдебно заседание, редовно призован се явава лично и моли делото да бъде прекратено, тъй като изцяло е погасил задължението си.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното

Видно от материалите по приложеното ч.гр.д 4709/2018 по описа на Пернишки районен съд се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника-ответник в настоящото производство, по което съдът е издал Заповед за изпълнение № 3562/06.07.2018г., с която съдът е разпоредил „Длъжникът М.Н.И. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на кредитора “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК/Булстат: *********, седалище/адрес на управление: гр.София, район Младост, бул.„Цариградско шосе” №159, бл. Бенч Марк, Бизнес център представляван от  Кремена Стоянова стоянова , Ярослав Бергер сумата 243,60 лв. /двеста четиридесет и три лева и 60 ст./, представляваща главница за доставена и потребена електрическа енергия за периода от 11.11.2017 г. до 13.03.2018 г. по издадени фактури, за адрес: гр.п., ул.“***,  с клиентски №300100909886, сумата 8,31 лв. /осем лева и 31 ст./ представляваща лихва за периода от 13.01.2018 г. до 26.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 243,60 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 25,00 лв. /двадесет и пет лева./  държавна такса и 58,00 лв. /петдесет и осем лева/ адвокатско възнаграждение.

Заповедта не е връчена лично на длъжника, поради което и съдът е дал указания на заявителя ако желае да предяви иск по чл. 422 ГПК.

По делото е безспорно, че ответника е потребител на ел. енергия на посочения адрес, както и че задължението му към ищеца е в размера посочен в исковата молба.

Видно от представените доказателства от ответника той е заплатил на ищеца сумата от 490,91 лв., с която видно и от изявлението на процесуалния представил на ответното дружество изцяло е погасил задължението по настоящето дело, както и това за разноски в заповедното производство.

Видно от предявения иск размера на задължението по издадената заповед и претендираните с исковата молба фактури е в размер на 243,60 лв. – главница и 8,31 лв. законна лихва. Сторените разноски в заповедното производство от ищеца в настоящето са в размер на 83,00 лв., а тези в настоящето са в размер на 75,00 държавна такса и 80,00 лв. – за възнаграждение за един адвокат. Тоест размера на задължението общо /главница, лихва и разноски в заповедното и настоящето производство/ е 489.91 лв.

От посоченото може да бъде направен извода, че задължението е изцяло погасено в хода на производството, поради което и на ищеца му се дължат разноски, но същите вече се изцяло изплатени от ответника, поради което и същия не следва да бъде осъден да заплати разноски, тъй като би се стигнало до повторно плащане.

Водим от горните мотиви и на осн. чл. 422 във вр с чл. 415 от ГПК СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявеният по отношение на  М.Н.И. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес: гр. София, район Средец, ул. Георги Сава Раковски 140, ЕИК: ********* иск за установяване спрямо ответника, че дължи на заявителя, сумите както следва: сумата 243,60 лв. /двеста четиридесет и три лева и 60 ст./, представляваща главница за доставена и потребена електрическа енергия за периода от 11.11.2017 г. до 13.03.2018 г. по издадени фактури, за адрес: гр.п., ул.“***,  с клиентски №300100909886, сумата 8,31 лв. /осем лева и 31 ст./ представляваща лихва за периода от 13.01.2018 г. до 26.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 243,60 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, като погасени в хода на производството по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пернишки окръжен съд.

След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото за прилагане по ч.гр.д. 4709/2018 по описа на съда, като същото бъде върнато и докладвано на съдията-докладчик.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.