Р Е Ш Е Н И Е
№………./15.07.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на първи юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
при секретар Петя Петрова,
като разгледа докладваното от съдия Мая
Недкова
въззивно гражданско дело № 1106 по описа на
ВОС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
въззивна жалба вх. № 31729/03.05.2019г.
от МБАЛ „Света Анна – Варна“ ЕАД, ЕИК *********, представлявана от
Изп.Директор, чрез адв. С. -ВАК, срещу Решение № 1674/22.04.2019г. по
гр.д. № 237/2018г. на ВРС, 9 св.,с което съда е ПРИЗНАЛ ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНИЛ
уволнението на Б.М.М., ЕГН**********, обективирано в заповед № 23/17.11.2017г.
на Изп. Директор на МБАЛ „Света Анна“ АД, ЕИК000090019, с което е прекратено
трудовото правоотношение между страните по договор за длъжността „лекар – хирург“ в клиника „коремна хирургия“, 1-во
отделение към болницата,
на осн. чл.344, ал.1, т.1 КТ.
ВЪЗСТАНОВИЛ е
Б.М.М.,ЕГН**********,
на заеманата преди уволнението, обективирано в заповед №23/17.11.2017г. на Изп.
Директор на МБАЛ „Света Анна“ АД, ЕИК000090019, длъжност „лекар – хирург“ в
клиника „коремна хирургия“, 1-во отделение към болницата, на осн. чл.344, ал.1, т.2 КТ.
ОСЪДИЛ е
„МБАЛ „Света Анна“
АД, ЕИК000090019, да заплати на Б.М.М., ЕГН **********, сумата 7363.92лв. –
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода
17.11.2017г. – 17.05.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от
предявяване на иска – 05.01.2018г. до пълното й изплащане, на осн. чл.344, т.3 КТ вр. чл.225 КТ.
Считайки обжалваното решение за
неправилно и необосновано, противоречащо на събраните доказателства,моли за
неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковете да бъдат
отхвърлени. Твърди се , че при издаване на обжалваната заповед са
спазени всички законови разпоредби – същата е постановена от компетентен орган,
в кръга на службата му, в предвидената от закона форма, както и че същата е
мотивирана. Твърди се , че от събраните по делото доказателства се установяват
извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина. Наложеното наказание
съответства на същите. Моли за присъждане на направените съдебни разноски.
В съдебно заседание по същество,чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата, моли да му бъдат присъдени
сторените по делото разноски. Представя писмени бележки.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който е изразено становище
за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за
правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание по същество, чрез
процесуалния си представител поддържа отговора на въззивната жалба, моли същата
да бъде отхвърлена и потвърдено първоинстанционното решение, като допустимо, правилно и обосновано. Не
претендира разноски.
За
да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от
Б.М.М., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу МБАЛ „Света Анна –Варна“, ЕИК: *********, с адрес: гр. Варна,
бул. „****“ № 100,
обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ вр.
чл. 225 КТ , да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца,
извършено със Заповед № 23 от 17.11.2017г. на работодателя, на основание чл. 187
т.10 вр. чл. 190 ал.1 т.3 от КТ; да бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност „лекар – хирург“ в клиника „коремна хирургия“, 1-во
отделение към МБАЛ „Света Анна“ АД, както и да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата 7363.92лв./след изменение на иска/ представляваща обезщетение
за времето, през което е останал без работа за периода 17.11.2017г. – 17.05.2018г.,
ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска – 05.01.2018г. до
окончателното погасяване на задължението.
Ищецът твърди,
че с ответника били страни по трудово правоотношение, по силата на което ищецът
заемал длъжността „лекар
– хирург“ в клиника „коремна хирургия“, 1-во отделение към МБАЛ „Света Анна“
АД. На 17.11.2017г. му била връчена
Заповед № 23/17.11.2017г. на ИД на МБАЛ „Света Анна“ АД, с която той бил
дисциплинарно уволнен за системни нарушения на трудовата дисциплина по чл. 190
ал.1 т.3 от КТ. Ищецът оспорва заповедта
и наложеното с нея уволнение счита за незаконно,доколкото в нея били включени
нарушения, за които преди това му било наложено наказание „предупреждение за
уволнение“ със заповед №14 от 19.04.2017г.
и заповед №20/09.11.2017г.,които с влезли в сила решения по гр.д.
№8053/2017г. и гр.д. №238/2018г. по
описа на ВРС са отменени. С оглед на
това със заповедта било допуснато нарушение на чл.190, ал.1, т.3 КТ, защото не
били налице три и повече отделни нарушения на трудовата дисциплина, за които да
не е санкциониран или поне за едно да не е санкциониран, а другите две да не са
заличени. Твърди се,че за описаните по
т.I от заповедта нарушения е изтекъл срокът по чл.194, ал.1 КТ. Оспорва се,че в
заповедта всичките нарушения били ненадлежно индивидуализирани, както и,че не е
налице реално извършени нарушения на трудовата дисциплина. Излага
аргументи,че при определяне на най- тежкото наказание,работодателят не е
извършил правилна преценка при избор му с оглед фактите по делото. Твърди, че поради уволнението останал
без работа, за което моли за присъждане на обезщетение за пълния шестмесечен
срок по чл.344, т.3 КТ, в размер на общо 9000.00лв./преди изменение на иска/,
на база на получаваното БТВ.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, в който не оспорва
съществувалото трудово правоотношение с ищеца на сочената от него длъжност и прекратяването му с оспорената
заповед, на основанието в нея. Оспорва
изцяло доводите на ищеца за незаконност на уволнението. Релевира подробни съображения за
законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, като
сочи, че при издаване на същата са спазени изискванията на чл. 193 и чл. 195 КТ. Намира заповедта за мотивирана и съобразена за степента на извършените и
описани в нея, системни нарушения на трудовата дисциплина, за които в
последствие му е наложено и дисциплинарно наказание „уволнение“. Твърди, че нарушенията,
за които срещу ищеца е била издадена заповед №14/19.04.2017г. са реални и груби
– в протокола за извършена оперативна интервенция на лицето Й. Д.(84г.) било
записано използването на скъпи медицински изделия, които е било указано да
бъдат осигурени от дъщерята на пациента (на цена 2010.00лв.), а същите реално
не са били използвани и с тях не са били извършени действия; За периода
02.10.2017г. – 08.10.2017г. ищецът е извършил три отделни нарушения на
трудовата дисциплина, които се изразяват в несвоевременно изготвяне на
медицински документи; Съобразно последното, нарушенията, за които срещу ищеца е
била издадена заповед №20/09.11.2017г. са реални и са сериозни, като същите са
били надлежно индивидуализирани и за тях е била спазена законовата процедура; На
05.10.2017г. ищецът е извършил по спешност операция на пациентката С. К.(77г.),
но при и преди интервенцията ищецът е допуснал сериозни пропуски – в
предоперативната за случая епикриза не е вписал оценка на оперативния риск;
частта „списък на проблемите, показващи оперативния риск“ не е била попълнена
изобщо; липсвала информация и в частта „препоръки за предстояща операция“; не
била коректно проследена и по пълнена и частта „история на заболяването“; и най
– вече при извършената операция бил остранен орган (част от него) на
пациентката (яйчник и маточна тръба), които обаче не били записани изобщо в
протокола, историята и епикризата на заболяването. Счита,че съставомерността по
чл.190, ал.1, т.3 от КТ е налице в случая, включително и защото предходните
нарушения, за които били издадени заповедите за „предупреждение за уволнение“
не били заличени.Отправя искане за
отхвърляне на исковете и заплащане на разноски.
В открито съдебно
заседание страната поддържа съображенията си.
Настоящият състав на Варненски
окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Безспорно между страните в настоящото производство и установено от
представените писмени доказателства е, че между тях е
съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на трудов договор
№ 200/ 30.11.2015 год. и допълнително споразумение № 1060/ 21.01.2016 год., по силата на което ищецът е заемал длъжността „лекар, хирургия“ в
МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, считано от 01.12.2015 год.
Приобщена на л. 274-277 от делото е длъжностна характеристика относно
длъжността „лекар – хирургия“, като видно от направеното отбелязване ищецът е
запознат със същата на 01.12.2015 год.
Приобщен към доказателствения материал по делото - л. 51-65 е Правилник за
устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ „Света Анна – Варна“, гр.
Варна.
Приобщен към доказателствения материал по делото - л. 66-78 е Правилник за
устройството, дейността и вътрешния ред на „Клиника по хирургия“, Първо
хирургично отделение при МБАЛ „Света Анна – Варна“, гр. Варна.
Със Заповед № 23/17.11.2017 год., Д-р К. П.- Изпълнителен директор на МБАЛ
„Света Анна – Варна“ ЕАД на Б.М.М. е наложено дисциплинарно наказание „
уволнение“, на основание чл. 190 ал.1 т.3 вр.чл.187 т.10 от КТ. В мотивите на
заповедта е посочено, че същата е издадена поради неизпълнение на трудови задължения, предвидени в закони и
други нормативни актове, в Правилника за вътрешния трудов ред или определени при възникване на трудовото правоотношение, като
са описани три групи нарушения.
1. Нарушения, за които на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ със Заповед №
14/19.04.2017г. на Директор на МБАЛ „Света Анна – Варна“ ЕАД .
2. Нарушения , за които на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ със Заповед №
20/09.11.2017г. на Директор на МБАЛ „Света Анна – Варна“ ЕАД .
3. Нарушения свързани с изготвяне на медицинската документация ИЗ 16465 предоперативна епикриза,оперативен протокол №
508/05.10.2017г. и епикриза на пациентката С. И. К.постъпила по спешност в болницата на 05.10.2017 год. и е изписана
на 15.10.2017 год.
Служебно известно на съда е, както и
прието за безспорно по дело, че с влязло в сила Решение по в.гр.дело №
474/2018г. по описа на ВРС, наложеното на въззиваемия със Заповед №
14/19.04.2017г. на Изп.Директор на МБАЛ“Св.Анна“ АД, дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“
е отменено. С влязло в сила Решение по в.гр.дело № 2142/2018г. по описа на ВОС
е потвърдено Решение по гр.д. №238/2018г. на ВРС , с което наложеното на въззиваемия със Заповед №
20/09.11.2017г. на Изп.Директор на МБАЛ“Св.Анна“ АД, дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“
е отменено.
Дисциплинарното производство срещу ищеца по повод нарушенията в т.3 от обжалвана
заповед е започнало по повод Рапорт с вх. № 2542/24.10.2017 год. до
работодателя от д-р А. С. –заместник ИД/ОКЛД и г-жа Гергана Стоянова
–Организатор отдел „КОМДКП и МС“, в който са описани нарушения, извършени от
ищеца, при водене на болничната документация относно пациента С. И. К..
Със Заповед № 4314/02.11.2017 год. на Изпълнителния Директор на МБАЛ „Света
Анна – Варна“ АД, от Д- р Б.М. са изискани подробни писмени обяснения относно
посочени в Рапорт вх. № 2542/24.10.2017 год. факти и обстоятелства. Видно от
направеното отбелязване, ищецът е получил копие от заповедта и рапорта на 02.11.2017
год. в 11.00 часа.
Същият е депозирал писмени обяснения, вх. № 2678/ 06.11.2017 год. /л. 180–187/.
По делото е представена и приета
медицинската документация изготвена по
отношение на пациентите, във връзка с приема, лечението и изписването, по
отношение, на коиято се твърди в
обжалваната заповед допуснати от ищеца нарушения на трудовата дисциплина.
От заключението по ССчЕ, което съда цени,
като обективно и неоспорено, се установява, че последния пълен отработен месец
на ищеца преди уволнението е м.10.2017г., а брутното му възнаграждение за него
е в размер на 1227.32лв. за месеца.
Съдът, след съвкупния анализ на
събраните по делото пред първа и настоящата
инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ.
Заповедта за наложеното дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение” е издадена от Изп.Директор на
МБАЛ“Св.Анна „ АД - Варна, т.е. от лице, притежаващи дисциплинарна власт и в този смисъл съдът приема, че тя е
издадена от компетентен орган по чл. 192, ал. 1 КТ
Съгласно
разпоредбата на член 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога
е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Съгласно трайната практика на ВКС, разпоредбата на член 195, ал. 1 от КТ, с
която се определят елементите на заповедта за дисциплинарно наказание, е
императивна. Липсата на един от тях е
достатъчна, за да се приеме, че дисциплинарното наказание е незаконно.
Мотивирането на заповедта за
дисциплинарно уволнение е относимо, както към изискването на член 193, ал. 1 от КТ - преди налагането на
наказанието работодателят да изслуша работника или да приеме писмените му
обяснения, така и към предвидените в член 194, ал. 1 от КТ срокове за налагане
на дисциплинарните наказания. За прилагането на тези императивни норми
съдът следи служебно.
Съдът намира, че процесната заповед не
страда от пороци изразяващи се в нарушения на разпоредбите на чл. 193, чл. 194
и чл. 195 КТ.
Спазени са и преклузивните срокове за
налагане на дисциплинарни наказания по чл.194 ал.1 от КТ.
По отношение на материалната
законосъобразност, съда следва да установи дали са осъществени от ищеца описаните
в същата нарушения на трудовата дисциплина.
Не основателно
е възражението на въззивника, че въпреки,че посочените по т.първа и втора в
заповедта нарушения , за които на ищеца
са наложени наказания „предупреждение за уволнение“ със Заповед 14/19.04.2017г. и Заповед № 20/09.11.2017г. са отменени от
съда, към дата на изготвяне на обжалваната заповед, те не са били заличени
поради изтичане на едногодишния срок, поради което е налице системност на нарушенията. За да е
налице „системност“ по смисъла на закона
следва да са налице три или повече нарушения на работника, от които поне за
едно да не му е налагано дисциплинарно наказание. В конкретната хипотеза отмяната на Заповед 14/19.04.2017г. и Заповед
№ 20/09.11.2017г., визирани в т.едно и две на обжалваната заповед, с влезли в
сила решения на съдебна инстанция, заличава наложените наказания
„предупреждение за уволнение“ и за работодателя е отпаднала възможността да се
позовава на описаните в тях нарушения на трудовата дисциплина, като основание
за налагане на ново наказание. Т.е. към дата на постановяване на Заповед
23/17.11.2017г. не е била налице „системност“
по см. на чл. 190 ал.1 т.3 от КТ, поради което и същата е незаконосъобразна
и подлежи на отмяна само на това основание.
Относно визираните в т.3 от
заповедта нарушения на трудовата дисциплина при изготвяне на медицинската
документация ИЗ16465 предоперативна епикриза,оперативен
протокол № 508/05.10.2017г. и
епикриза на пациентката С. И. К.постъпила по спешност в болницата на 05.10.2017 год. и е изписана
на 15.10.2017 год., настоящия съдебен състав счита, че макар и с друга
формулировка, описаната документация е била обект на проверка на 08.10.2017г. ,
резултатите от която са в основата на наложеното на ищеца дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“ със Заповед 20 /09.11.2017г. ,видно от
същата – л. 205-207 от дело и служебно известни на съда постановил Решение по
в.гр.дело № 2142/2018г. по описа на ВОС , с което е потвърдено Решение по гр.д.
№238/2018г. на ВРС, за отмяна на наложеното наказание. Доколко при проверката
на документацията на 08.10.2017г. визираните в Заповед № 23/
17.11.2017г.пропуски и нарушения не са
установени, а се е наложила нова проверка на същата документация на
20.10.2017г. /цитирана в обжалваната заповед/, не е в предмета на настоящото
произнасяне. Факт е,че макар с различна формулировка, констатациите от
проверките до голяма степен се препокриват.
В мотивите на обжалваното Решение по в.гр.дело № 2142/2018г. по описа на
ВОС, касателно пациент С. К., ИЗ 16465 и др. документация, съда е приел
следното: „По делото няма спор, а и в обжалваната заповед е
записано, че на 09.10.2017г. ищеца е изготвил мед. документация. В посочените
правилници няма конкретизиран точен срок за изготвяне на мед. документация,
доколкото естеството на лекарската професия изисква адекватна ангажираност към
пациентите въз основа на приоритетите
касаещи оцеляването и лечението на конкретно наличните пациенти за даден период. Въз основа на
приетите по делото доказателства, съдът приема за установено, че ищеца не е бил
на работа в периода 05-07.10.2017г., по време на провежданата в гр.Варна медицинска конференция. Не са опровергани от
работодателя, чиято е доказателствената тежест и другите възражения на ищеца
посочени в писмените обяснения – че пациентката С. К.е приета от Д-р Г., че ИЗ
16465 на същата не е попълван от него, за броя на приетите болни и извършени мед. дейност и от
ищеца по време на дежурството му на 05.10.2017г. от 20.00 ч. до 06.10.2017г.,
както и твърдението му, че не е прецедент тех. оформяне на мед.документи да се забавя. В подкрепа на тези твърдения са
и показанията на свидетелката Няголова, които съда кредитира, от
които се установява, че поради натовареността в отделението, техническото
оформяне на документите е забавено, но не само от ищеца, а от всички лекари. В
тази връзка комуникацията между хирурзи, анестезиолози и реаниматори е не
писмена, а вербална, като липсата на съответни протоколи не съставлява преча за
адекватно лечение.“
В тази връзка, дори да се приеме, че изложените в т.три от обжалваната заповед нарушения
на трудовата дисциплина съставляват нарушение
по см. на чл. 187 т.10 от КТ, само въз основа на тях не може да се
обоснове наложеното на ищеца най –тежко дисциплинарно наказание.
Съгласно разпоредбата
на чл. 190 ал 2 КТ,
дисциплинарното уволнение по чл. 330 КТ се
налага съобразно критериите по чл. 189 ал. 1 КТ-тежест на нарушението,
обстоятелства при които то е извършено, поведението на работника, като на
работодателя е предоставена възможността за правото на преценка относно
тежестта на извършените дисциплинарни нарушения. В конкретната хипотеза, доколкото
по изложените по –горе мотиви предходните дисциплинарни наказания са признати
за незаконосъобразни, е налице несъизмеримост
между тежестта на нарушението и наложеното дисциплинарно наказание, а именно
„уволнение“.
В случая съдът приема,
че при определяне на дисциплинарното наказание, работодателят не е взел предвид
тежестта на нарушението/по точка три от заповедта/, обстоятелствата при които е извършено, както и поведение на
служителя към спазване на труд. дисциплина, поради което съдът приема,
че наказанието не е кореспондиращо с тежестта на нарушението, с което не са
изпълнени изискванията на чл. 189 ал 1 КТ, поради което наложеното с
обжалваната заповед дисциплинарно наказание „уволнение“ е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
По исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ и чл. 344, ал.1,
т.3 вр. чл. 225 ал.1 от КТ.
Основателността на иска с правно
основание чл. 334 ал.1 т.1 от КТ обуславя основателност и на претенциите за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на
обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, каквото се дължа при незаконно уволнение.Размера
на дължимото обезщетение е доказан с приетото по делото заключение на ССчЕ. Ето защо всички съединени искове следва да бъдат уважени.
По изложените съображения
ВОС счита, че обжалваното решение като правилно и не страдащо от пороците
визирани в жалбата, следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора
на въззивника не следва да се присъждат сторените по делото пред настоящата
инстанция разноски.Въззиваемия не е претендирал такива.
Мотивиран от гореизложеното и на
осн.чл.272 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПТВЪРЖДАВА
изцяло Решение №
1674/22.04.2019г. по гр.д. № 237/2018г. на ВРС, 9 св.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред ВКС в едномесечен срок, считано от
дата 15.07.2019г., за която страните са били надлежно уведомени в открито
съдебно заседание, на основание чл. 315, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.