МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №13 ОТ 26.06.2019г. ПО НОХД № 105/2019 г. ПО ОПИСА НА РС-ЦАРЕВО

Царевската районна прокуратура е внесла в съда по реда на чл.357 ал.1 т.3 от НПК обвинителен акт срещу В.П.К. с ЕГН ********** с постоянен адрес: ***, за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Глава двадесет и четвърта от НПК - „Бързо производство“, при което съгласно чл.358 ал.1 т.4 от НПК не се провежда разпоредително заседание по чл.248.

         В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението, като  счита, че по делото по несъмнен начин е установена фактическата обстановка описана в обстоятелствената част на обвинителния акт, която се субсумира под състава на престъплението по чл. чл.195 ал.1 т.7 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК. Пледира на подсъдимата да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което следва да бъде изтърпяно ефективно, както и на основание чл. 68, ал.1 от НК да бъде приведено в изпълнение наложеното  по НОХД №1058/2018г. по описа на ОС - Бургас наказание лишаване от свобода, което е в размер на девет месеца, което да се изтърпи отделно от сега наложеното наказание.

Защитникът моли за оправдателна присъда по повдигнатото обвинение, като счита, че същото не е доказано, при условията на евентуалност моли деянието да се преквалифицира като такова по чл.194 ал.3 от НК и на подзащитната й да се наложи наказание пробация.

Подс.К. не признава вината си и моли за оправдателна присъда.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подс. В.П.К. с ЕГН: **********,

На 24.03.2019г. преди обяд св.А.Ц.А. разгледал обявите за запознанства в сайта  „Ало“ БГ регион Бургас  и си поръчал компаньонка. Съгласно уговорката, същия ден – на 24.03.2019г. подс.В.П.К. посетила свидетеля А.Ц.А. в обитаваната от него стая, находяща се в гр. Приморско, на ул. „Трети март“ № 73, за да му прави компания срещу възнаграждение в размер на 220 лева, включващо и пътните разноски на подсъдимата, която се придвижвала с такси. Двамата прекарали уговореното време за компания в стаята на св.А., след което подс.В.К. решила да си тръгва, а св.А.А. заплатил на подс.К. уговорената сума,  след което влязъл в банята. Подс.К. взела мобилния телефон на св.А.А. марка „Huawei“ модел “Р20“, който бил оставен на холната маса,  и си тръгнала. Св.А.А. като излязъл от банята, установил липсата на мобилния телефон. Малко след това св.А. отишъл при свой познат, от чийто телефон се опитал да набере собствения си номер, но телефонът му бил изключен, поради което св.А. се обадил на мобилния оператор за да блокират СИМ-картите му, поставени в мобилния апарат, и след това сигнализирал органите на МВР, като дал подробно описание на посетилата го К.. Сигнала на св.А. бил приет от свидетеля И.К.П.-***, въз основа на който било образувано бързото производство. По време на осъществените от органите на властта ОИМ извършителката В.П.К. била установена. В хода на проведената с нея беседа, подс. В.К. признала пред полицейските служители от ОД на МВР - Бургас - свидетелите М. Ж., И. Б. и К. А., че е откраднала от св.А. мобилния му телефон марка „Huawei“ модел „Р20“,  като в последствие е заложила телефона в заложна къща  в гр.Бургас, тъй като й трябвали пари да заплати наема на квартирата си. Полицейските служители придружили подсъдимата К. до заложната къща, от където тя взела телефона и  с протокол за доброволно предаване предала същия на полицейския служител от  РУП-Приморско – св.И.П..

Съгласно извършената в хода на бързото производство оценъчна експертиза, стойността на отнетия мобилен телефон е в размер на 696,60 лева.

С приемателно-предавателен протокол мобилният телефон бил върнат в хода на бързото производство на собственика А.А..

          Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото устни и писмени доказателства: показания на свидетелите А.А., И.П.,  М. Ж., И. Б. и К. А., от обясненията на подсъдимата, дадени в хода на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.279 ал.2 от НПК, протокол за разпознаване на лица и фотоалбум към него, протокол за доброволно предаване, оценъчна експертиза, гаранционна карта на мобилен телефон, приемателно-предавателен протокол за връщане на ВД, докладни записки, справка за съдимост и др.

Съдът кредитира напълно показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели А.А., И.П.,  М. Ж. И. Б. и К. А..Тези гласни доказателствени средства в своята съвкупност създават пълна, точна и ясна картина на събитията от процесния период. Същите са логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал, в това число и с обясненията на подсъдимата, дадени в хода на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.279 ал.2 от НПК. Всички те приобщават относими факти и обстоятелства във връзка с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост от това на каква част от протеклите събития съответните лица са станали преки очевидци, като по този начин пряко установяват обстоятелствата, както във връзка със съставомерните признаци на процесното престъпление – дата, място, механизъм, така и с авторството на деянието. Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателствени средства - протокол за разпознаване на лица и фотоалбум към него, протокол за доброволно предаване, оценъчна експертиза, гаранционна карта на мобилен телефон, приемателно-предавателен протокол за връщане на ВД, докладни записки, справка за съдимост и др., тъй като същите са относими, допустими и допринасят за установяването на фактическата обстановка и разкриване на обективната истина.

От представената по делото справка за съдимост се установява, че със Споразумение №312 от 18.12.2018г. по НОХД № 1058/2018 г. на Окръжен съд-гр. Бургас, влязло в сила на 18.12.2018,  на подсъдимата К. за 1/ извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.2 вр.чл.194 ал.1 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години, 2/ за извършено престъпление по чл.249 ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година с изпитателен срок от три години       като на основание чл.23 ал.1 от НК е определено общо наказание в размер на най-тежкото от тях, а именно: лишаване от свобода за срок от една година с изпитателен срок от три години.

 При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:

Подсъдимата В.П.К.  е осъществила от от обективна и субективна страна престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, тъй като на 24.03.2019г. в гр.Приморско от жилищна сграда, гр. Приморско, обл. Бургаска, от жилищна сграда намираща се на ул. ,Трети март“ №73 отнела чужди движими вещи-  1 бр. мобилен телефон марка „Huawei“ модел „Р20“ на стойност 696,60 лева от владението на А.Ц.А., ЕГН:**********, без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като деянието представлява немаловажен случай и е извършено в условията на повторност.

От обективна страна подсъдимата е отнела чуждата движима вещ от владението на св.А., без негово съгласие. Такова съгласие липсва винаги когато лицето, което упражнява фактическата власт върху вещта, не е направило изрично волеизявление, че е съгласно дееца да установи свое владение върху нея. В този смисъл е непротиворечивата практика на върховната съдебна инстанция, че дори присъствието на владелеца на вещта не може да се тълкува като мълчаливо съгласие, ако той това не е направил изрично волеизявление в посочения смисъл. В случая от показанията на пострадалия св.А. категорично се установи, че той не е давал такова съгласие. Липсата на дадено съгласие от св.А. се потвърждава и от показанията на св. М. Ж., св.И. Б. и св.К. А., пред които непосредствено след извършването на престъплението подс.К. е признала, че е откраднала процесния телефон, както и от самите обяснения на подсъдимата, дадени в хода на досъдебното произоводство и приобщени от съда по реда на чл.279 ал.2 от НПК. Ето защо съдът счита, че твърдението на подс.К., направено в хода на съдебното следствие, че св.А. й е дал телефона вместо да й заплати компаньонската услуга,  е  неоснователно  и представлява защитна версия с цел да избегне наказателна отговорност. Подсъдимата е осъществила изпълнителното деяние  - отнемането на вещта от владението на А., като изпълнителното деяние е осъществено с действията по прекратяване на фактическата власт върху вещта, която до момента се е осъществявала от пострадалия и е установила своя такава върху мобилния телефон. Престъпният резултат  -промяната на фактическата власт върху предмета на посегателство,  е настъпила вследствие на деянието на К.. Подсъдимата е успяла да установи своя фактическата власт върху откраднатата вещ  и с това са настъпили предвидените в закона искани обществено опасни последици.

От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, предл. първо от НК, като действията на подс.К., видно от събраните свидетелски показания, са извършени в строга логическа последователност и представляват израз на формираните й в съзнанието ясни представи. Тя е съзнавала обществено опасния характер на деянието, че лишава от фактическа власт собственика на мобилния телефон, предвиждала е настъпването на обществено опасните последици, т.е. преминаването му в нейна фактическа власт, като е целяла настъпването на престъпния резултат да установи своя фактическа власт върху мобилния телефон, което е и успяла да направи. Налице е и специфичното за този род престъпно посегателство - намерение за противозаконно присвояване на отнетото, ясно и недвусмислено манифестирано от подсъдимата с действията й - след отнемането на вещта тя е отишла и е заложила мобилния телефон в заложната къща.

Нанесените от престъплението щети са в размер общо на 696,60 лева, които са възстановени.

Мотивите за извършването на престъплението са стремеж към лично облагодетелстване и ниска правна култура.

Подс.К. е извършила деянието при условията на повторност, тъй като видно от справката за съдимост същата е била осъдена със споразумение по НОХД №1058/2018г. по описа на ОС-Бургас, влязло в сила на 18.12.2018г.  отново за извършена кражба, като нито кражбата, която е предмет на настоящото наказателно производство, нито първата кражба, се явяват маловажен случай. Ето защо възраженията на защитата, че деянието се явява маловажен случай, с е явява неоснователно.

Определяне на наказанието:

Съдът отчете от една страна отегчаващите нивата обстоятелства –високата обществената опасност на деянието - кражба на мобилен телефон на стойност 696,60 лева, извършена в условията на повторност.  От друга страна  съдът отчете смекчаващите вината обстоятелства  - подсъдимата е безработна и майка на две малолетни деца, които отглежда сама,  младата възраст на подсъдимата, което предполага наличие на възможност същата да коригира за в бъдеще поведението си спрямо нормите на закона,  съдействието на подсъдимата в хода на досъдебното производство за разкриването на обективната истина, възстановяването в кратък срок на щетите чрез връщането на телефона и най-вече мотива за извършване на престъплението -  подсъдимата го е извършила поради ниска правна култура и  за да има пари за плащането на наема за квартирата си и издръжката на двете си малолетни деца, които смекчаващи вината обстоятелства съдът намери за многобройни по смисъла на чл.55 ал.1 от НК.  Ето защо на подсъдимата К. трябва да се наложи наказание под най-ниския предел на наказанието, определено в закона. Предвид изложеното и съобразявайки с целите на наказанието по чл.36 НК, съдът прецени, че наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимата трябва да бъде в размер на осем месеца лишаване от свобода, което следва да изтърпи при първоначален общ режим. Съдът счете, че това наказание отговаря по тежест на извършеното престъпление и би мотивирало подсъдимата да спазва за напред законите на страната.

Предвид обстоятелството, че настоящето деяние е извършено от подсъдимата в изпитателния срок на  предишното й осъждане, то на основание чл.68 ал.1 от НК следва да се приведе в изпълнение наложеното на В.П.К. със споразумение по НОХД №1058/2018 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, влязло в сила на 18.12.2018 г., общо наказание за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.2, вр. чл.194, ал.1 от НК и чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА, което наказание да изтърпи отделно при първоначален „общ” режим на основание чл. 57, ал.1, т. 3 ЗИНЗС .

   На основание чл. 59, ал.1 от НК съдът приспада времето, през което по отношение на В.П.К., ЕГН ********** е била взета МНО „Задържане под стража“, считано от 25.06.2019г., като един ден задържане под стража се зачита за един ден лишаване от свобода.

На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъжда подсъдимата В.П.К., да заплати в полза на държавата сумата в размер на 103.04 лева по сметка на ОД на МВР - Бургас, представляващи направени в хода на досъдебното производство разноски по делото, както и сумата в размер на 25.00 лева по сметка на РС - Царево, представляващи направени в хода на съдебното производство разноски по делото.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

                                               Районен съдия: