№ 605
гр. София, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110141036 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „...“ АД срещу „....“ АД, с която са
предявени по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове с правно
основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата 235,20
лева, представляваща остатък от регресна претенция за изплатено застрахователно
обезщетение по щета № .... във връзка с ПТП от 22.07.2019 г. в с. ... на ул. „....“, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
09.01.2024г., както и на сумата от 77,23 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 08.01.2021 г. до 08.01.2024 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1676/2024 г. по описа на СРС, 24 с-в.
Ищецът твърди, че на посочените в исковата молба дата и място, застрахованият
по имуществената застраховка л.а. „...” с рег. № ..., е претърпял щети в резултат от
поведението на водача на л.а. „...“, рег. № ..., който без да се увери, че пътят зад него е
свободен е предприел маневра „заден ход“ и е ударил в предната част паркираното
МПС „...” въпреки подаден от водача на последното звуков сигнал, нанасяйки му
материални щети. Поддържа се процесното МПС, застраховано при ищеца, да е било в
гаранция към датата на ПТП. Ремонтът на причинените щети е бил възложен на сервиз
„...“ ООД, като стойността на ремонтните дейности възлизала на сумата 2946,78 лв.,
като сума ищецът заплатил в полза на лицето, отстранило уврежданията. Ищецът
твърди, че е извършил и ликвидационни разноски във връзка със застрахователната
щета в размер на 15 лева. Към датата на събитието отговорността на водача на л.а.
„...“, рег. № ... е била застрахована по застраховка "Гражданска отговорност" при
ответника. Ищецът е отправил на 30.09.2019 г. извънсъдебно покана за изплащане на
процесното вземане до ответното дружество, като последното заплатило чрез
прихващане на насрещно дължими вземания сумата от 2726,76 лв. по процесната щета,
1
като е останал задължен за сумата от 235,20 лв. Ищецът счита, че е легитимиран да
претендира платеното, както и сумата от 77,23 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 08.01.2021 г. до 08.01.2024 г., с оглед на което и моли за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът в депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор оспорва иска по
основание и размер. Поддържа становище за неоснователност, поради извършено
извънсъдебно плащане на сумата от 2726,76 лв., с което е изпълнило задължението си
като застраховател по застраховка „ГО“. Намира размера на вредите за завишен.
Изтъква, че претенцията за заплащане стойността на ремонта по цени на официален
сервиз е неоснователна. В тази връзка сочи, че е ирелевантно обстоятелството дали
увреденото МПС е било в гаранция към датата на ПТП. Оспорва и акцесорния иск. Не
оспорва настъпването на ПТП на процесната дата и място, при участието на
посочените автомобили, по вина на застрахования при него л.а. „...“, рег. № ... по
застраховка „ГО“, че ищецът е застраховател по застраховка „Каско“ за л.а. „...” с рег.
№ ..., изплащане на застрахователно обезщетение от ищеца в сочения размер,
получаването на регресна покана от страна на ответника, както и погасяване на сумата
от 2726,76 лв. от ответното дружество. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
присъждане на разноски, в т.ч. и на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при
ответника да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди.
С приетия по делото окончателен доклад е прието за безспорно и ненуждаещо се
от доказване, че на 22.07.2019 г. в с. ... на ул. „....“ е настъпило ПТП между л.а. „...” с
рег. № ... и л.а. „...“, рег. № ..., че вина за настъпването на процесното ПТП има
застрахования при него по застраховка „ГО“ л.а. „...“, рег. № ..., че ищецът е
застраховател по застраховка „Каско“ за л.а. „...” с рег. № ..., изплащане на
застрахователно обезщетение от ищеца в размер на 2946,96 лв., получаването на
регресна покана от страна на ответника, както и погасяване на сумата от 2726,76 лв. от
ответното дружество.
Спорен между страните е въпросът, в какъв размер е възникнало регресното
вземане. За отговор на този въпрос съдът съобразява съдебната практика, постановена
по реда на касационния контрол – решение №52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г.
на ВКС, ТК, І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да
определи застрахователното обезщетение единствено по действителната /средна
пазарна/ стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. При
това делинквентът/застрахователят на неговата гражданска отговорност дължи
обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване. Действително
деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес
2
/увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на
тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на
вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/, поради което обезщетението следва да е в размер,
необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на
гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при
отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от
Постановление №7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда
на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването
на вещта/.
Съгласно заключението на САТЕ стойността, необходима за възстановяване на
л.а. „...” с рег. № ..., изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза
на 2613,40 лв., стойността необходима за възстановяване на л.а. „...” с рег. № ...,
изчислена на база пазарни цени (цени на официален представител) е в размер на
2946,96 лв., съответно тази стойност, но изчислена на база средни пазарни цени с
влагане на оригинални авточасти към датата на ПТП е 2745,06 лв. Експертът е
посочил, че автомобилът към датата на ПТП е бил на 3 г., 2 м. и 19 дни.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че когато едно превозно средство е в
гаранционен период следва да се отремонтира в сервиза на официалния представител.
В противен случай губи гаранционните условия върху детайлите, върху които е
вложен труд не от официалния представител.
По делото е представено писмо от „...“ ООД, от което се установява, че
процесният автомобил е продаден при следните гаранционни условия: с гаранционен
срок от 5 години и пробег от 150000 км., което условие настъпи по-рано. Началната
дата на гаранцията за автомобила е от 31.05.2016 г. Сочи се, че към 22.07.2019 г.
автомобилът е в гаранция, ако пробегът му е до 150000 км.
Видно от приетата по делото работна карта № *********/23.07.2019 г., издадена
от „...“ ООД, вписаният пробег за л.а. „...” с рег. № ... е 72200 км.
От ангажираните в хода на делото доказателства съдът намира, че процесният
автомобил към датата на ПТП се установява да е бил в гаранция, противно на
възражението на ответника. Ето защо и с оглед запазването на гаранцията на същия е
следвало да бъде отремонтиран в официалния сервиз на марката, който в случая се
явява „...“ ООД. Последното именно се установява в настоящото производство.
Следователно стойността, необходима за възстановяване на л.а. „...” с рег. № ..., следва
да бъде изчислена на база пазарни цени на официален представител, според
заключението на САТЕ. Обемът на регресното вземане се определя от по-малката от
двете суми – на действителните вреди и на извършеното застрахователно плащане, в
случая – на действителните вреди, които съгласно заключението на САТЕ възлизат на
2946,96 лв., към която следва да бъде прибавена и сумата от 15 лв. за ликвидационни
разноски.
Безспорно между страните е, че ответникът е заплатил сумата от 2726,76 лв.
преди завеждане на настоящия иск, поради което същият, предявен за разликата от
235,20 лв., следва да бъде изцяло уважен.
По иска по чл. 422, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия
за процесния период.
3
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.
Предвид нормата на чл. 412 КЗ застрахователят по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ е длъжен в 30-дневен срок от отправена му регресна
претенция от застрахователя по имуществена застраховка с приложени всички
относими към регреса документи да определи размера и изплати дължимото по
регреса обезщетение. Видно от представеното по делото известие за доставяне на
регресната покана, ответното дружество е получило преписката с доказателствата на
30.09.2019 г. Срокът по чл.412 КЗ е изтекъл на 30.10.2021г., а ответникът е изпаднал в
забава за плащане от 31.10.2021г. Безспорно е, че е заплатена чрез насрещно
прихващане сумата от 2726,76 лв. на 8.11.2021 г. Ищецът претендира лихва за забава
от по-късна дата – 8.01.2021г. до 08.01.2024г., чийто размер, определен по реда на чл.
162 ГПК е за сумата от 77,23 лв., с оглед на което акцесорният иск е основателен и
следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски има ищеца. В полза на същия следва
да бъдат присъдени разноски в заповедното производство общ размер на 525 лв.,
представляваща разноски за платена държавна такса в размер на 25 лв. и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС. За исковото производство
ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски в размер на 810 лв.,
от които заплатена държавна такса - 75 лв., депозит за САТЕ – 250 лв., д.т. за СУ – 5
лв., както и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „...“ АД, ЕИК ... срещу „....“
АД, ЕИК .... искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „....“ АД, ЕИК .... дължи на „...“
АД, ЕИК ... на основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 235,20 лв.,
представляваща остатък от регресна претенция за изплатено застрахователно
обезщетение по щета № .... във връзка с ПТП от 22.07.2019 г. в с. ... на ул. „....“, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
09.01.2024г., както и сумата от 77,23 лв., представляваща мораторна лихва начислена
за периода от 08.01.2021 г. до 08.01.2024 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 1676/2024 г. по описа на СРС, 24 с-в.
ОСЪЖДА „....“ АД, ЕИК .... да заплати на „...“ АД, ЕИК ..., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 505 лв., представляваща разноски в заповедното производство,
както и сумата от 810 лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4