№ 1947
гр. Пловдив, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330205846 по описа за 2021 година
Обжалван е Електронен фиш серия К № 4605033, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на М.Т.В. е наложена глоба в размер на 400 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата и в допълнително писмено становище се излагат конкретни
съображения за незаконосъобразност на ЕФ и се моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Прави възражение за прекомерност и претендира разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Съгласно представената с административнонаказателната преписка
справка от системата АИС АНД, както и съгласно представения от
жалбоподателя екземпляр на електронен фиш, същият е бил връчен на
18.08.2021г. Жалбата е подадена по на 26.08.2021г., поради което и същата се
явява подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване. Жалбата освен
това е подадена от легитимирано лице, против акт, подлежащ на обжалване
по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
1
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ, намери, че са налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 12.03.2021 г. в 17,04 часа на
Републикански път II-64, км 49+800, посока север, при въведено ограничение
на скоростта от 50 км/ч, с пътен знак В26, при отчетен толеранс от минус 3
км/ч от измерената скорост, лек автомобил с рег. № *****, се движел с
установена наказуема скорост- 102 км/ч., тоест с превишаване на скоростта от
42 км/ч. Колата е била собственост на М.Т.В., видно от представената справка
за собственост на автомобила.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението на
процесния автомобил с посочената скорост се доказва от приложеното по
административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16,
ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство
за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на
извършване на нарушението и измерената скорост на процесния автомобил в
размер на 105 км/ч. Следвало е приспаднатият толеранс да бъде в размер на
3%, а не на 3 км/ч, съгласно Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г.
при засечено движение на автомобила със скорост, по-висока от 100 км/ч., но
и при приспадане на 3% от 105 км/ч. получената скорост отново се явява в
размер на 102 км/ч (при закръгляне на скоростта от 101,85 км/ч. към най-
близкото цяло число). В статичното изображение е посочено и че
автомобилът е бил заснет на разстояние от 120 метра от АТСС.
С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2
от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни,
за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата,
при които контролните органи имат право да ги използват.
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г, съгласно която, за да е законосъобразно използването
на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на
2
нарушението редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр.6 от 16
Януари 2018г) следва да са налице следните условия:
- използваното техническо средство да е от одобрен тип;
- техническото средство да е вписано в Българския институт по
метрология;
- техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка;
- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно
инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението
за одобрен тип;
- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта
мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на
скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;
- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС, съдебната практика трайно приема,
че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при
кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на
което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на
наложената санкция.
В случая е налице процесуално нарушение, свързано с описанието на
мястото на извършване на нарушението, което не съответства на мястото,
където е бил осъществено видеонаблюдението. Аргументи за това са
следните:
В електронния фиш е посочено, че мястото на извършване на
нарушението е на Републикански път II-64, км 49+800, посока север.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г., при контрол на
въведено с пътен знак ограничение на скоростта, мястото за разполагане на
АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на
превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. За доказването на
това обстоятелство е необходимо административнонаказващият орган да
3
представи надлежни доказателства, които да установяват мястото на
поставяне на АТСС и по-конкретно позиционирането му след посочения
пътен знак за ограничение на скоростта и в позиция, при която съответното
ограничение е приложимо за пътните превозни средства. Такова
доказателство би могло да е посочването на разстоянието от пътния знак с
ограничение до АТСС в метри, удостоверено в протокола за използване на
АТСС. Доказване на точното разположение на техническото средство може
да се извърши и чрез представяне на снимка, видеозапис, разпечатка или
друго годно доказателствено средство, като съдът е длъжен да обсъди всички
представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при преценката
си дали действително твърдяното нарушение е било извършено.
Така на първо място, съдът съобрази представеният по делото протокол
по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.. Съгласно същият,
видеонаблюдението е било осъществено на път II-64, км 49+800, при посока
на контролираните МПС от юг към север. В протоколът било посочено, че
разстоянието от пътния знак с ограничение до АТСС в метри е било 200
метра. Контролът се е осъществявал спрямо преминаващите автомобили в
посока от гр. Пловдив към с. Труд.
Към административнонаказателната преписка е представена снимка на
пътния знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/ч, като
пътният знак видно от снимката е поставен ведно с табела Т1 – „разстояние
до“, като съгласно чл. 60, ал. 1 от ППЗДвП допълнителната табела Т1 указва
разстоянието от пътния знак до началото на пътния участък или мястото, за
което важи този знак, т.е. в такъв случай ограничението на скоростта би
следвало да започне на 1000 метра от знака. С оглед посоченото в Протокола
по чл. 10 от Наредбата разстояние от АТСС до пътния знак в размер на 200
метра, и с оглед разстоянието от АТСС до заснетия автомобил съгласно
статичното изображение (120 метра), то в такъв случай процесният автомобил
следва да е бил заснет на 320 метра от знака, посочен от
административнонаказващия орган като нарушен, тоест на място, където
знакът все още не е започнал своето действие на основание чл. 60, ал. 1 от
ППЗДвП. Представена е и снимка на техническото устройство, видно от която
на отстрещната страна на пътя има множество обекти, включително
автосалона на автокъща Хенге (Hengge.bg). Така в случай, че процесният знак
е представения с административнонаказателната преписка, то и при така
4
описаното в Протокола по чл. 10 единственият възможен извод е, че не е
налице нарушение на ограничението за скорост.
За изясняване на обективната истина, с оглед горепосочените в
административнонаказателната преписка противоречия в доказателствата по
отношение на процесния пътен знак, позиционирането на АТСС и
извършването на твърдяното нарушение, за изясняване на обективната истина
е било изискано от ОПУ-Пловдив да представят данни по отношение на
пътните знаци, касаещи процесния км 49+800. От представеното от ОПУ-
Пловдив писмо изх. № 11-00-766/20.09.2021г. се установява, че на км 49+860
е наличен пътен знак В26 за ограничение на скоростта от 60 км/ч. Същият е
важим до км 49+736, където е налично кръстовище. Ведно със знакът е
наличен знак А27 – „кръстовище с път без предимство от дясно“. Не е
наличен знак Т1. От ОПУ-Пловдив е представена и снимка на знака, видно от
която на отстрещната страна на пътя липсват каквито и да е крайпътни
обекти.
В случай, че видеоконтролът е бил осъществен в съответствие с
описаното в протокола по чл. 10 и именно посочения от ОПУ-Пловдив е бил
процесният знак за ограничение на скоростта, то е налице съществено
разминаване между описаното в протокола, заснетото на статичното
изображение и представената справка от ОПУ-Пловдив. Ако се приеме
посоченото в протокола, че АТСС е било поставено на 200 метра от пътния
знак, посочен от ОПУ-Пловдив, то в случай че същото е поставено на 200
метра на юг от пътния знак, АТСС ще се намира на км 50+060 и ще е заснело
автомобила при посока "отдалечаване" на км 49+940 (тъй като автомобилът е
заснет на 120 метра от АТСС видно от статичното изображение), т.е. преди
началото на действието на пътния знак. В случай, че АТСС е поставено на 200
метра на север от пътния знак, то същото ще се намира на км 49+660 и ще е
заснело автомобила на км 49+540 (тъй като автомобилът е заснет на 120 метра
от АТСС), т.е. след края на действието на пътния знак. И в двата случая обаче
не се доказва в съответствие с чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015
г., че мястото за разполагане на АТСС е било определено така, че АТСС да
извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с
ограничение на скоростта.
Не на последно място, няма как съдът да не коментира и представената
5
снимка на разполагане на АТСС, с наличните на насрещната страна на пътя
множество крайпътни обекти. Видно от представената от ОПУ-Пловдив
снимка на пътния знак, от насрещната страна на пътя след знака липсват
каквито и да е обекти. Нещо повече, на представеното статично изображение
е видна специфична будка със заострен връх, която автомобилът още не е
преминал, каквато видно от снимката на знака липсва на насрещната страна
на пътя на км 49+800. След служебна проверка на посочените в статичното
изображение GPS координати NL 42.204442 и EL 24.733778 в интернет
приложението Гугъл мапс, се установява, че същите съответстват на
находящата се на път II-64 бензиностанция Шел, намираща се на
приблизително половин километър от км 49+800 (съгласно наличната в
близост до нея пътеуказателна табела Ж1 1000м., и намиращата се в близост
до пътния знак В26 пътеуказателна табела Ж1 500м.). Нещо повече, на
насрещната страна на пътя в района на бензиностанцията са налични
множество крайпътни обекти, включително автосалона на автокъща Хенге
(Hengge.bg) и обектът на „Амек Тойс“, пред който има специфична будка със
заострен връх, сходна на заснетата на статичното изображение.
Воден от горното, настоящият състав намери, че твърдяното нарушение
не е извършено на мястото, на което се твърди да е било извършено и което е
посочено в електронния фиш, поради което и няма как да се направи
несъмнен извод, че при контролът на въведеното с пътен знак ограничение на
скоростта, мястото за разполагане на АТСС е било определено така, че АТСС
да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с
ограничение на скоростта.
За пълнота следва да се посочи по отношение на представените от
процесуалния представител на жалбоподателя доказателства, че за абсолютно
същото нарушение като време и място, на жалбоподателя е издаден ЕФ серия
К № 4605284. Разликата между двата електронни фиша е, че към процесният
е приложено статично изображение от час 17:04:11,1, а по другия - от час
17:04:10.4, т.е. при разлика във времето по-малка от 1 секунда, като
разстоянието между АТСС и автомобила при заснемането по процесния фиш
е 120 метра, а по другия – 62 метра. С оглед на изложеното, видно е, че
жалбоподателят недопустимо е бил наказан за извършването на едно и също
нарушение два пъти. Същевременно служебно известно е на съда, че вторият
фиш със Серия К № 4605284 не е влязъл в сила, като същият е обжалван и е
6
образувано АНД № 5845/2021г. по описа на РС-Пловдив, което към момента
не е приключило с влязъл в сила акт. Поради това и доколкото няма влязъл в
сила акт на държавна принуда, с който да е наложено наказание на
жалбоподателя, в случая се явява неприложим принципът ne bis in idem.
Както вече се посочи обаче, обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен поради липсата на доказателства за извършено от страна
на жалбоподателя нарушение на посоченото във фиша място, а оттам и
поради недоказването, че мястото за разполагане на АТСС е било определено
така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство
в зоната с ограничение на скоростта, поради което и същият следва да бъде
отменен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на
жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е
представен договор за правна защита и съдействие за процесуално
представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е
било уговорено и заплатено в брой възнаграждение в размер от 300 лв.
Същото не се явява прекомерно, доколкото на основание чл. 18, ал. 2, вр. чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения,
минималното възнаграждение за защита от адвокат в конкретния случай се
явява в този размер, поради което и възражението на въззиваемата страна за
прекомерност на хонорара се явява неоснователно.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4605033, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на М.Т.В. е наложена глоба в размер на 400 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати на М.Т.В., ЕГН **********,
сума в размер на 300 лв., представляваща сторени разноски в производството
пред РС-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
7
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8