№ 6318
гр. София, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110148616 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на [фирма] срещу [фирма], с която е
предявен осъдителен иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовото
сумата от 984,04 лв., представляваща неизплатен остатък от регресна претенция за
изплатено от [фирма] застрахователно обезщетение по щета № *********, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба /30.08.2023 г. – п.кл./ до
окончателно изплащане на вземанията.
В исковата молба се съдържат твърдения, че на 10.07.2021 г. в ***, на около 2 км. след
хипермаркет *** настъпило застрахователно събитие, при което застрахован при ищеца по
имуществена застраховка „Каско“ автобус *** с рег. № *** бил увреден вследствие на
противоправно поведение на водача на л.а. *** с рег. № ****, който извършвал обратен
завой на нерегламентирано място и не пропуснал движещия се с предимство автобус, като
предизвикал ПТП и му нанесъл щети в предната част. Гражданската отговорност на
виновния водач била застрахована при [фирма]. Пред ищеца била заведена щета от
собственика на увредения автобус и след извършен оглед, опис и експертна оценка на
щетите, е определено застрахователно обезщетение в размер на 31 787,89 лв., след
приспадане на застрахователната премия за удръжка било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 31 107,66 лв. С регресна покана ищецът поканил ответника да му
заплати сумата от 31 817,89 лв., включваща 30 лв. ликвидационни разноски по обработване
на щетата. На 26.04.2023 г. ответникът изплатил доброволно сумата от 30 823,85 лв., но към
момента на подаване на исковата молба не бил заплатен остатъкът от 984,04 лв. Претендира
разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, подаден от [фирма] по
електронен път чрез юрисконсулт Силвия Георгиева. Ответникът, твърди че е заплатил
сумата от 30 823,85 лв. във връзка с процесната щета. Оспорва стойността на причинените
щети, като твърди, че изплатеното от [фирма] застрахователно обезщетение е завишено,
оспорва и претенцията за ликвидационни разноски, като я намира за завишена. Оспорва да е
налице причинно-следствена връзка между реализираното произшествие и всички вреди, за
които застрахователят по имуществена застраховка е заплатил обезщетение. Моли за
отхвърляне на иска, претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По иск с правно основание чл. 411 КЗ:
Основателността на иска предпоставя установяване на всички елементи от
фактическия състав на регресната претенция, а именно: че в срока на застрахователното
покритие на договора за имуществено застраховане, вследствие виновно и противоправно
поведение на лице, чиито застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ е ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност“ носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят по имуществената застраховка е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, които са в
непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото събитие.
С определение от 31.01.2024 г. като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства: че на 10.07.2021 г. е настъпило пътно-
транспортно произшествие, при което застрахован по имуществена застраховка при [фирма]
автобус *** с рег. № *** е увреден от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“
при [фирма] л.а. *** с рег. № ****, по повод на което събитие е образувана щета при
[фирма] и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 31 787,89 лв., като след
получена регресна покана [фирма] възстановило на [фирма] сумата от 30 823,85 лв. Следва
да бъде отбелязано, че в посоченото определение съдът е допуснал техническа грешка, която
е налице и в обстоятелствената част на исковата молба относно датата на настъпване на
процесното ПТП, която следва да се чете 10.07.2022 г., вместо посоченото от съда и ищеца
10.07.2021 г. Направеното от ответника частично плащане по процесната регресна
претенция, за което не се спори, че е осъществено, по същество представлява извънсъдебно
признание за наличието на дълг на посоченото основание.
От приетото и неоспорено заключение на САТЕ се установява, че механизмът на ПТП-
то е следният: на 10.07.2022 г., около 11:30 часа л.а. *** с рег. № **** се движи в **** с
посока от *** път към ***, като на около 2 км след магазин *** водачът предприема
маневра за обратен завой, при което не пропуска попътно движещия се от ляво автобус ***
с рег. № ***, поради което реализира ПТП. Съдът, при съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства намира, че настъпилото ПТП е по вина на водача на л.а. *** с рег. №
2
****, тъй като е нарушил правилата за движение по пътищата, което се установява и от
Протокол за ПТП № 1865696/10.07.2022 г. /л. 22/.
Спорният по делото въпрос касае уврежданията, настъпили във връзка с ПТП-то, както
и размера на вредите, причинени на застрахования при ищеца по застраховка "Каско на
МПС" автобус *** с рег. № ***, респ. в какъв размер е възникнало регресното вземане на
ищеца.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза,
което като компетентно и обективно изготвено от специалист в съответната област съдът
кредитира, се установява, че всички увреждания по автобус *** с рег. № *** се намират в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 10.07.2022 г. ПТП.
При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Действителната стойност на вредата е пазарната стойност, на
която може да бъде закупено същото имущество към момента на настъпване на вредата, или
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда. Възстановяването се
извършва с ново имущество от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.
Следователно, регресното право на ищеца е в обема на пазарната стойност на причинените
вреди.
Съгласно кредитираното заключение на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза, се установява, че необходимата стойност за възстановяване на щетите по
автобус *** с рег. № ***, изчислена на база на средни пазарни цени към датата на ПТП,
възлиза на 42 551,87 лв., при определено от страна на ищцовото дружество обезщетение в
по-нисък размер от 31 787,89 лв. Вещото лице подробно е описало кои са констатираните
щети на МПС-то и каква е стойността за отстраняването им, като не е установило наличието
на увреждания, за които липсва причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Изчислената именно по този начин стойност съдът преценява като обективен критерий за
действително причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на
пазара на съответните части, боя, материали и труд, на които оперират официален сервиз за
съответната марка лек автомобил и алтернативни доставчици, респ. определянето на
средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически
субекти. В тази връзка следва да се посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни
цени от алтернативни доставчици, не онагледява средните пазарни цени към датата на
процесното ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни
доставчици, т. е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя,
материали и труд. Така общият размер на дълга при съблюдаване на принципа на
диспозитивното начало възлиза на 31 787,89 лв., като между страните не се спори, че
извънсъдебно ответникът е извършил плащане по процесното регресно вземане в общ
размер на 30 823,85 лв. Ето защо той е останал задължен за разликата между платената сума
и действителните вреди, т. е. за сумата от 964,04 лв. (31 787,89 лв. - 30 823,85 лв.).
3
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил размера на претенцията за
присъждане на ликвидационни разноски, като счита същия за завишен. В кредитираното от
съда заключение на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза се посочва, че
обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП са в размер от 15 лв.
до 25 лв., поради което съдът намира, че ответникът дължи средната стойност на
обичайните ликвидационни разноски, а именно сумата в размер на 20 лв. Действително с
исковата молба ищецът е посочил, че претендира заплащане на ликвидационни разноски в
по-висок размер от 30 лв., но видно от размера на крайната претенция приспадането на
сумата от 10 лв. от платената извънсъдебно сума не променя размера извода за
основателност на иска. Това е така, доколкото след прибавяне на дължимата сума за
ликвидационни разноски от 20 лв. към определеното застрахователно обезщетение от
31 787,89 лв., се установява, че общата дължима сума от ответника е в размер от 31 807,89
лв., като след приспадане на направеното извънсъдебно плащане в размер на 30 823,85 лв.,
неплатена е останала именно сумата от 984,04 лв., представляваща неплатен остатък от
определеното застрахователно обезщетение, доколкото ищецът е отнесъл за погасяване на
дължимите ликвидационни разноски сума в размер от 20 лв. от платеното по извънсъдебен
ред задължение и не претендира заплащането на същите в настоящото производство.
Предвид изложеното, предявеният иск се явява изцяло основателен за сумата от 984,04
лв. Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба - 30.08.2023 г., до окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски се поражда
в полза на ищеца. Ищецът доказва да е направил разноски в общ размер от 600 лева /в т.ч.
разноски за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, определено в размер от 300
лв. и депозит за вещо лице/, които следва да му се присъдят в пълен размер от 600 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на
[фирма], ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 411 КЗ,
сумата от 984,04 лв., представляващи незаплатен остатък от регресно вземане за заплатено
застрахователно обезщетение по застрахователна преписка (именувана „щета“) №
*********/11.07.2022 г. за причинени щети на автобус *** с рег. № *** вследствие на
настъпило на 10.07.2021 г. пътно-транспортно произшествие в ***, на около 2 км. след
хипермаркет ***, вследствие на противоправно поведение на водача на л.а. *** с рег. №
****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 30.08.2023 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, да заплати в
полза на [фирма], ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 600 лева, представляваща разноски по делото.
4
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5