РЕШЕНИЕ №249/16.10.2018г.
гр.
Ямбол, 16.10.2018 год.
в името на народа
Ямболският районен съд, наказателна колегия в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Р.РАДИЕВ
при
секретаря Я. С.
като
разгледа докладваното от съдия-докладчик Радиев АНД № 480 по описа на ЯРС за
2018 год.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Т.И.К. *** против наказателно постановление
№ 5067/17.04.2018 г. на началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“
към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.
София, с което за нарушаване на чл.26, ал.2, т.1, б.“А“ от Закона за пътищата,
на основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата му е наложено административно
наказание глоба в размер на 2400 лева.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява, но чрез процесуалния си
представител, пледира за отмяна на наказателното постановление, като издадено в
нарушение на материалния и процесуален закон.
Вьззиваемата страна редовно призована, чрез
представителя си пледира за потвърждаване на наказателното постановление.
Сьдьт, след като извьрши
цялостна преценка на сьбраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
На 27.03.2018 г., в 15:25 часа, на път II- 53, км.155+на 5 м. след разклона за с.С. р., в посока гр. Я.
свидетелят Г.К.Г. *** и колегата му Х. Г. – *** в АПИ гр. София, спрели за проверка товрен автомобил с четири оси
, с две управляеми оси „Рено Керакс“ рег. № ***, управлявано от жалбоподателя. Контролните органи извършили измерване на ППС с техническо средство – елелектронна везна модел *** и ролетка № *** и констатирали, че резстоянието между осите е 1,38 метра, като сумата от натоварването на
ос на двойната задвижваща ос е
22,905 т., при максимално допустимо натоварване на 18т., съгласно
чл. 7, ал.
1, т.5,б."в" от Наредба № 11 за движение на тежки
и/или извънгабаритни ППС от 3.07.2001 на МРРБ. С оглед
на тази констатация
на жалбоподателя е съставен АУАНН за нарушение на чл.
26, ал. 2,
т. 1, б. "а" от Закона
за пътищата.
Въз основа на
горепосочения АУАН на 17.04.2018 год. е
издадено атакуваното наказателно постановление, което е връчено на
жалбоподателя на 23.04.2018 год.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства.
От така установената фактическа обстановка,сьдьт
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима и подадена
в срок от лице, което има право да обжалва НП. Разгледана по сьщество жалбата е основателна по следните сьображения:
Съдът в настоящия си състав намира, че деянието вменено на жалбоподателя е несъставомерно. Административнонаказващият
орган е ангажирал отговорността на К. за деяние, което не може да му бъде
вменено във вина. Съгласно разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 11 от 3.07.2001
г. за движение извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства лицата, които извършват превозите, носят отговорност за
движението и съпровождането на извънгабаритните ППС,
а съгласно чл. 15, ал. 3 от същата Наредба лицата, на които е възложено
задължението да снабдят описаните превозни средства със съответните документи,
са собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС
или лицата, които извършват превозите, като е предвидено, че същите са длъжни
да подадат в Агенция „Пътна инфраструктура“ или в съответното областно пътно
управление или община заявление за издаване на необходимото разрешително по
образец. Няма спор по делото, че жалбоподателят не е нито собственик на ППС,
нито - е извършвал превоза, освен физически., видно от трудов договор № ***
год. От друга страна, според легалната дефиниция, съдържаща се в §1, т. 5 от ДР
на Закона за автомобилните превози, „Превозвач“ е всяко физическо или
юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на
пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел.
Очевидно, в настоящия случай, наказаното лице не отговаря и на това изискване.
Водачът на автомобила /тежкотоварен и/или- извънгабаритен/
няма задължение за снабдяване със съответно разрешително, липсата на последното
не може да му бъде вменена във вина, следователно не следва да бъде санкциониран
по посочения ред. Отговорността на К. законосъобразно
би могла да бъде ангажирана
за допуснато от него нарушение
на чл. 139, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата
като корелиращата с този текст санкционна
норма е тази на чл. 177,
ал.3 от същия закон.
Предвид изложеното, съдът намира, че не следва да бъдат обсъждани
другите наведени доводи от жалбоподателя за липса на виновно поведение, тъй
като несъответствието с материалния закон е порок на наказателното
постановление акт, достатъчен да обоснове неговата отмяна.
Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,сьдьт
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление № № 5067/17.04.2018 г. на началник отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа“ към Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София, с което на Т.И.К. ***, ЕГН **********, за нарушаване
на чл.26, ал.2, т.1, б.“А“ от Закона за пътищата, на основание чл.53, ал.1 от
Закона за пътищата му е наложено административно наказание глоба в размер
на 2400
лева.
Решението
може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: