Р Е Ш Е
Н И Е
№ 259 /26.08.2020 г., гр.Добрич
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, V състав, в открито съдебно заседание на трети август през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА МИЛЕВА
При
участието на секретаря Мария Михалева разгледа
докладваното от председателя адм.д. №122/2020 г. по описа на АС – Добрич
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХIХ
от ДОПК.
Образувано е по жалба на „ДМ КОНСУЛТ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Добрич, ул. „Цар Петър“ №2, представлявано от управителя Д.С.М., против РА №
Р-03000819002711-091-001/18.11.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на
НАП – Варна, потвърден с решение № 339/04.02.2020 г. на директора на дирекция
„ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с който са вменени задължения за Корпоративен
данък по ЗКПО в общ размер 10 487,90 лева
за 2016 и 2017 година.
В жалбата
се излагат съображения, че направените от ответника
изводи са бланкетни, повърхностни и не отговарят на действителните факти и
обстоятелства. Твърди се, че приходните органи са направили своите изводи въз
основа на необективна и непълна оценка на доказателствата, при незачитане на
правото за свободно договаряне между търговците, съобразно условията на пазара.
За сочените при ревизията неотчетени приходи от „Авос Експорт" ЕООД и
„ЕСМ" ЕООД не са събрани доказателства за договорени и получени приходи,
различни от фактурираните, които да не са отчетени в дружеството. Определената при ревизията пазарна
цена на счетоводни услуги не е в съответствие с изискванията за определянето й,
поради което се оспорва. Оспорва се и непризнаването на разходи, изплатени на
физически лица, като сделки сключени с цел заобикаляне на закона по см. на
чл.15 и чл.16, ал.2, т.4 от ЗКПО. Сочи се, че посочените разходи са
документално обосновани и са присъщ разход за дейността на дружеството. С оглед
на гореизложените доводи, се твърди, че установените в хода на ревизията
обстоятелства, не обосновават извод за наличие на предпоставки за провеждане на
ревизията по особения ред. Още се релевират обстоятелствата, че направените от
ревизиращите органи фактически констатации са в нарушение на процесуалните
правила - принципите на законност, обективност и служебно начало, посочени в
глава първа от ДОПК- чл.2, чл.3 и чл.5 от ДОП. Органът по приходите, не е
извършил вменените му от закона задължения, визирани в чл.3 от ДОПК - да
установи безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата,
задълженията и отговорността на дружеството в проведеното ревизионно
производство. В резултат на това обжалваният акт не се основава на действителни
факти от значение за случая, което е в противоречие с чл.3, ал.2 от ДОПК. Не е
установена истината за фактите чрез средствата предвидени в ДОПК, каквото
задължение имат приходните органи по чл.3, ал.3 от ДОПК. На следващо място, се
сочи, че е нарушена разпоредбата на чл.
5, изискваща приходните органи служебно да изясняват фактите и обстоятелствата
от значение за установяване и събиране на публичните вземания. В този случай не
могат да се направят законосъобразни и обосновани изводи и то във вреда на
ревизираното лице. В рамките на ревизионното производство е в доказателствена
тежест на органа по приходите е да обоснове с всички доказателствени средства
своите крайни изводи. Твърди се, че ревизионният акт не може да се основава на
предположения, а само и единствено на служебно изяснени факти от значение за
установяване на публичните задължения на ревизираното лице. Посочените
нарушения са съществени, тъй като са довели до неправилно приложение на
процесуалния и материалния закон, съответно - до определянето на задължения,
несъответстващи на обективно осъществили се факти.
Също така се излагат
съображения и, че дружеството е осигурило всеобхватно хронологично регистриране
на счетоводните операции и получаване на аналитична и обобщена информация по
счетоводен път, представило е първични документи и счетоводни регистри, от
които се установяват всички основания за записванията по счетоводните сметки, а
отчетените приходи са според договорените размери. Посоченото води до извод, че
воденото счетоводство дава възможност за установяване на основата за облагане с
данъци. Излагат се и подробни доводи, че не са налице обстоятелства за
провеждане на ревизията по особения ред на чл.122, ал.1, т.2, т.4 предл. второ
и т.5 от ДОПК, а фактическите констатации на приходните органи не могат да се
смятат за верни, предвид правилото по чл.124, ал.2 от ДОПК.
По изложените съображения се иска отмяна на акта и присъждане на сторените разноски по
делото.
В с.з.
оспорващият се представлява от адв. С. - ВАК, който поддържа жалбата на
изложените в нея основания. По делото са представени и подробни писмени
бележки, като в същите има позоваване и на изготвената експертизи по
делото.
Ответникът по делото – директорът на дирекция “ОДОП” – Варна при ЦУ на
НАП, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност
на жалбата, като твърди, че обжалвания ревизионен акт и потвърдителното решение
са законосъобразни. Моли, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представена е писмена защита, в която се излагат подробни доводи в
подкрепа на законосъобразността на обжалвания РА. Твърди се, че при определяне на данъчната основа за облагане с
корпоративен данък по реда на чл. 122 от ДОПК органите по приходите са намалили
разходите на дружеството за 2016 г. със сума в размер на 10 050.00 и за 2017 г.
със сума в размер на 7 300,00 лв., представляващи непризнати разходи за данъчни
цели за възнаграждения за услуги, без те да са реално осъществени. Това са
осчетоводени като изплатени възнаграждения по граждански договори в полза на
майката и съпругът на едноличния собственик на капитала на ревизиараното лице.
Нито в хода на ревизионното производство, нито при обжалването по
административен ред, са представени екземпляри от сключените граждански
договори, разходни касови ордери за изплатени суми, служебни бележки за същите.
Поради това, на основание чл. 37, ал. 4 от ДОПК органите приходите са приели,
че те не съществуват. Сред представените от „ДМ консулт" ЕООД с молба до
съда писмени доказателства, приети по делото в съдебното заседание на
06.07,2020 г., фигурират договори за поръчка, протоколи за извършена работа,
ведомости за граждански договори, служебни бележки, сметки за изплатени суми по
чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ между жалбоподателя и В.Д.М.и А.В.С., както и диплома на
В.Д.М.. Сочи се, че същите се представят за първи път в съдебното производство,
след като липсата им е изрично посочена както в РА, така и в решението на директора
на дирекция ОДОП Варна, поради което и липсва
друго логическо обяснение за момента на тяхното представяне, освен че са
новосъставени с оглед доказване на благоприятни за жалбоподателя обстоятелства.
Сред горепосочените
документи се съдържа и спогодба от 01.06,2016 г. между ревизираното дружество и
„Ди ЕМ консулт" ЕООД, ОПР и счетоводен баланс на „Авос експорт" ЕООД.
Твърди се, че същата по никакъв начин не опровергава изводите на ревизиращите
органи по отношение наличието на неосчетоводени приходи от извършени счетоводни
услуги от страна на ревизираното дружество, още повече че такава спогодба не е
представена в хода на ревизионното производство.
Процесуалния представител на
ответника, моли да се приеме от съда, че
изслушаното и прието заключение по допуснатата ССЕ също не доказва доводите на
жалбоподателя. В съдебното заседание, проведено на 03.08.2020 г. с изрична
молба от ответника бе направено оспорване на заключението в определени части
като неправилно и необосновано. Моли се да не се кредитира заключението и в
останалите части, тъй като с тях се установяват обстоятелства, които са
ирелевантни за спора, като се излагат съображения по всяка една от точките по
експертизата.
Ответникът твърди, че експертизата не е
изследвала всички установени от ревизиращите органи несъответствия между
оборотите, отразени в ОПР, от една страна и записванията в оборотните ведомости
от друга, както и между салдата, отразени в баланса, от една страна и
записванията в оборотните ведомости от друга. Същите са конкретно посочени в РА
и в потвърдителното решение, и се моли, съдът да ги съобрази. Релевират се
доводи, че в съдебното производство не са опровергани констатациите за укрити
приходи от „Авос експорт" ЕООД и „ЕСМ" ЕООД, изложени подробно в РА и
в потвърдителното решение, поради което и всичко това установява нередовно
водено счетоводство и обосновава наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1,
т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК.
По отношение определената от
органите по приходите данъчна основа на неотчетените от жалбоподателя приходи в
хода на съдебното производство се сочи, че не са ангажирани каквито да е
доказателства, поради което се моли да се приеме, че изводите в РА не са
оборени и са правилни и обосновани.
Съдът като взе предвид
доводите, изложени в жалбата, фактите, които се установяват от доказателствата
по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.
160 от ДОПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена на 21.02.2020 г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок по чл. 156,
ал. 1 от ДОПК, считано от дата на връчването на Решението на Директора на
Дирекция "ОДОП" Варна - 06.02.2020 г. - видно
от удостоверението за извършено връчване по електронен път - л. 15 от делото. Същата изхожда от легитимирано лице. Налице е
и правен интерес от обжалване, доколкото се оспорва РА, потвърден с решението на Директора на "ОДОП" Варна,
поради което е допустима.
По валидността на РА:
РА е издаден от компетентен
орган. Ревизията е възложена със ЗВР № Р-0300**********-020-001/25.04.2019 г. с която е възложена ревизия на „ДИ ЕМ
КОНСУЛТ“ ЕООД, за установяване на задълженията на дружеството по ЗКПО за
периода 01.01.2016 г. – 31.12.2017 г.
При извършване на задължителната проверка по чл.160,
ал.2 ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е
приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден в срока по
чл.119, ал.3 от ДОПК от компетентни органи по чл.119, ал.2 от ДОПК и определя
данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не
страда от пороци, водещи до неговата нищожност. ЗВР, РД и РА са подписани от
издалите ги органи на приходите с квалифицирани електронни подписи, което се
удостоверява от представените по делото доказателства относно доставчиците на
съответните услуги.
По отношение спазването на
установената форма:
От посочените в РА фактически и
правни основания, стават ясни юридическите факти, от които органът черпи
упражненото от него публично субективно право. Съдържанието на РА е в
съответствие с изискуемото, съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК. Органите по
приходите са посочили в РА, че приемат изложените в РД факти и обстоятелства,
направените фактически и правни изводи и направените предложения за
установяване на задължения.
По отношение спазването на
процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването на РА:
Производството по издаване на
обжалвания РА е започнато въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р-0300**********-020-01/25.04.2019 г.,
изменена със ЗВР № Р-0300**********-020-002/26.07.2019 г.,
издадени от Б.С.С.-началник сектор, с която на жалбоподател я е възложена
данъчна ревизия с обхват задължения за Корпоративен данък за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2017 г..
Възложената от компетентен
орган по приходите ревизия е приключила с РД № Р-03000819002711-092-001/14.10.2019 г., издаден
от ревизиращите органи по приходите, на основание чл. 117 от ДОПК, а на
основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден обжалваният РА № Р-03000819002711-091-001/18.11.2019 г.
Въз основа на установените
факти в хода на ревизионното производство органите по приходите са приели, че
са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т.4, т.5 от ДОПК - укрити приходи или доходи; липсва или не
е представена счетоводна отчетност, съгласно ЗСч или воденото счетоводство не
дава възможност за установяване на основата на данъчно облагане, както и когато
документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за
определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по
установения ред; документите, необходими за установяване на основата за
облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване. От изпратеното до
оспорващото дружество на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК Уведомление № Р-03000819002711-113-001/17.09.2019 г. се
установява, че органите по приходите са приели като основание за провеждане на
ревизията по особения ред констатираното от тях, относно наличие на обстоятелство по чл.122 ал.1 т.4 от ДОПК: водено счетоводство, което не дава възможност за установяване на основата
за данъчно облагане; При сравняване
на общата стойност на Актива и Пасива по годишните баланси за 2016 г. и 2017 г.,
подадени в Агенцията по вписванията гр. Добрич е установено, че същата не
съответства на счетоводните регистри в частност оборотните ведомости към
1.01.2016г., 1.01.2017г. и 1.01.2018г. представени за последващ контрол на
ревизиращия екип.
В подадените ГФО, са посочени парични средства в брой
към 01.01.2016 г. в размер на 27 х.лв. в раздел В група IV на актива на баланса,
в който си размер не съответства на салдото по счетоводна сметка 501
"Каса" в размер на 6096.09лв. по представената оборотна ведомост. В
подадените ГФО, е посочена неразпределена печалба към 01.01.2016 г. в размер на
22 х.лв. в
раздел А група V, в който си размер не съответства на
салдото по счетоводна сметка 122 "Каса" в размер на 3169.17 лв. по
оборотна ведомост. Различни са и общите сборове на началните и крайни салда за
2016 г.
При съпоставка на
осъществените банкови операции отразени в извлеченията от SOCIETE GENERALE ЕКСПРЕСБАНК със
тяхното счетоводно отразяване се е констатирало, че са налице банкови операции,
които не са счетоводно отразени и счетоводни операции, които не са удостоверени
с документи. Констатирани са и тегления по банка, които не са осчетоводени.
Стойностите на сметка 501
"Каса" и 122 "Неразпределена печалба" по ГФО за отчетната
2017 г. също не съответстват и са в по-голям размер от стойностите по
представената на ревизиращия екип оборотна ведомост.
Не са видни взети
стопанските операции довели до явилите се различия, нито причините в полза на
кого са намалели паричните средства на " ДИ ЕМ КОНСУЛТ" ЕООД.
Относно наличие на
обстоятелство по чл.122 ал.1 т.2 и 5 от ДОПК: налице са данни за укрити приходи
и документите, необходими за установяване на основата за облагане липсват.
Ревизионният акт е обжалван по реда на чл. 155
от ДОПК, като с Решение №339/04.02.2020 г. Директорът на Дирекция "ОДОП" е потвърдил РА,
с който са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2016 г. в
размер на 3
676, 68 лева
главница и 982, 57 лева лихва и за
2017 г. размер на 4 999, 50 лева главница и 829, 15 лева лихва.
През ревизирания период
основната дейност на „ДИ ЕМ КОНСУЛТ" ЕООД е извършване на счетоводни и одиторски дейности и
данъчни консултации. Констатирано е от органите по приходите, че дружеството
извършва счетоводно обслужване (счетоводни услуги) на фирми, като обработва
счетоводни документи, изготвя и подава декларации, подготвя платежни документи, изготвя ГФО и годишни декларации.
В хода на ревизионото производство е установено
следното:
С
Искане № Р-03000819002711-040-003 / 22.08.2019 г. е изискана информация за
издадените приходни документи документиращи извършени услуги от ревизираното
дружество за всички подадени СД по ЗДД. Същите са подавани ежемесечно СД по
ЗДДС на търговци, за повечето от тях и данъчно осигурителни декларации за
наетия персонал и самоосигуряващите се лица, като за извършените услуги от
предприятието на "ДИ ЕМ КОНСУЛТ" ЕООД е издавана само една фактура за
годишно счетоводно приключване на стойност неотговаряща на пазарните цени на
извършените услуги. Ревизираното
дружество не представя сключени договори за счетоводно обслужване, което противоречи
на търговския механизъм, наложил се в гражданския и търговски оборот, така и на
изискванията на разпоредбите на чл.17, ал.1 от Закона за счетоводството и във
връзка с чл.18 от с.з.
С оглед проверка на
естеството на предоставените услуги на клиентите на "ДИ ЕМ КОНСУЛТ"
ЕООД са отправени Искания за предоставяне на документи и писмени обяснения от
трети лица изх.№ от № Р-03000819002711-041-001 до Р-03000819002711-041-064 до
данъчни субекти, които са ползвали счетоводните услуги на " ДИ ЕМ
КОНСУЛТ" ЕООД. Изискано е да се удостовери, кой е извършвал счетоводното
обслужване на търговеца в период 01.01.2016 г,- 31.12.2017 г., да се посочи кое
физическо лице, едноличен търговец, респективно дружество е извършвало
счетоводното обслужване за периода от 1.01.2016 г. до 31.12.2017 година? С кое
лице са уговаряни условията, в качеството на какво лице /физическо или юридическо/ са предоставени услугите? Предвид
разпоредбите на чл.17, ал.1 от Закона за счетоводството е изискано да се
представи заверено за вярност копие на сключен договор, действащ за период
1.01.2016 г,- 31.12.2017 г. за поети ангажименти за извършване на счетоводно
обслужване - изготвяне и изпращане на документи към НАП в т.ч. подаване на СД
по ЗДДС и годишна данъчна декларация, да се приложат копия на документите за всички
платени суми за счетоводно обслужване, подаване на документи към НАП и
изготвяне на годишна данъчна декларация за отчетните 2016г. и 2017г.
Част от изпратените отговори
са се върнали с гриф "непотърсен" и " непознат на адреса".
Всички, които са представени в административното производство са заведени в
деловодството на ТД на НАП Варна ИРМ Добрич.
При проверка на
представените отговори е установено, следното: В писмените обяснения подписани
от клиентите на ревизираното дружество не фигурират номера на фактури и тяхната
стойност. Посочено е само, че е договорена годишна такса без да е посочена
сумата, не е приложен и договор за счетоводно обслужване. Приложени са
счетоводни регистри.
В ИПДПОТЛ не са изискани
счетоводни регистри, а договори за счетоводно обслужване и платежни документи,
каквито се предполага, че се съхраняват в клиентите.
Поради факта, че стойностите
на фактурираните счетоводни услуги се различават съществено от пазарните
такива, установени от други независими търговци, при ревизията е прието, че са
налице доказателства за реално извършени ежемесечни услуги от " ДИ ЕМ
КОНСУЛТ" ЕООД - обработка на документи за подаване на месечни справки
декларации по ЗДДС, за които ревизираното дружество е получило възмездяване, но
не е издало приходен данъчен документ. Размерът на укритите приходи посочен в
Справка за определяне на неотчетените приходи Приложение 100 към ревизионния
доклад е определен, като разлика между следващите се такива и декларираните.
За определяне на следващите
се приходи е ползвана пазарна цена посочена от други счетоводни предприятия -
СД"ЕР-ВЕ-Атанасова", Г.И.А., „Респект 77"ООД, „СК Омега консулт"ООД,
на които в ревизионното производство са извършени насрещни проверки(подробно
описани в ревизионния доклад) и установени пазарни цени по посочени критерии:
регистрирани по ЗДДС лица - в зависимост дейността и от броя на фактурите,
които се обработват месечно, регистрирани подаващи нулеви СД, нерегистрирани
лица и т.н. Определени са допълнителни приходи само за установените несъответствия между ежемесечно подадени СД
по ЗДДС и издадените фактури за годишно счетоводно приключване на стойност
съществено различаваща се от действителните пазарни цени, информация.
Месечната цена на услугата, посочена
в Справка за определяне на неотчетените приходи Приложение 100 към ревизионния
доклад, е определена от ревизиращия екип, индивидуално за всеки един от
посочените клиенти, съобразена с отговорите на счетоводните предприятия
предоставили информация за пазарни цени на предлаганите услуги.
При определяне на пазарните
цени е взет предвид профила на всеки един търговец от посочената справка,
извлечен от базата данни на НАП и съдържащ вида и кода на икономическата
дейност и данни за осигуряваните лица(Приложение № 101 към РД). Извлечената
информация е посочена в Справката за определяне на неотчетените приходи
Приложение 100 към ревизионния доклад. При определяне на пазарните цени е взет
предвид и броя на документите съдържащи се в подадените от ревизираното
дружество Дневници за покупки и продажби на всеки един търговец от посочената
справка, извлечен от базата данни на НАП (Приложение № 102 към РД). Извлечената
информация е посочена в Справката за определяне на неотчетените приходи
Приложение 100 към ревизионния доклад.
С
оглед на изложените мотиви за наличие на обстоятелства по чл.122, ал. 1, т. 2,
4 и 5 от ДОПК, данъчни основите за облагане с корпоративен данък за 2016г. и
2017г. са определени по реда на чл. 122 от ДОПК. Същите представляват разлика
между декларираните приходи, увеличени с допълнително установените в настоящата
ревизия съгласно „Справка за
определяне на неотчетените приходи" Приложение 100 към ревизионния доклад
и декларираните разходи намалени с осчетоводените разходи по сч.с/ка 602 с основание
доходи по извънтрудови правоотношения на А.В.С. и доходи от счетоводни услуги
на В.Д.М..
Относно
непризнатите разходи: При преглед на
счетоводните документи на ревизираното дружество „ ДИ ЕМ КОНСУЛТ" ЕООД и извършените
счетоводни записвания, е установено, че отразило по дебита на счетоводна сметка
602 и по кредита на счетоводна сметка 501 „Каса в лева" изплатени суми на
следните физически лица:
2016 г. А.В.С.-
3350 лв./ЕГН ******хххх/ и В.Д.М.- 6700 лв./ЕГН ******хххх/
2017 г. В.Д.М.-
7300 лв./ЕГН ******хххх/
А.В.С. е свързано лице с „ДИ
ЕМ КОНСУЛТ" ЕООД- майка на собственичката на ревизираното дружество Д.С.М..
Отправено е Искане за
представяне на документи и писмени обяснения от трети лица/ИПДПОТЛ/ изх.№
Р-03000819002711-041-001/29.07.2019 г. за изясняване на обстоятелствата.
Изпратеното чрез пощенски
оператор ИПДПОТЛ се е върнало с гриф на обратната разписка „Непотърсен".
За лицето е подадена годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ вх.№
0800И0138714/31.03.2017 г. по електронен път с попълнено Приложение № 3 /код 307-
Доходи от възнаграждения по извън трудови правоотношения/. Отбелязано е, че
дължимият данък произтича от платени възнаграждения от „ ДИ ЕМ КОНСУЛТ"
ЕООД 3350 лв. и , ДИ ЕМ КОНСУЛТ 2016" ЕООД 3350лв.
По отношение на В.Д.М.-
съпруг на собственичката на ревизираното дружество се установи в хода на
ревизионното производство, че същият е едноличен собственик на „РОТАРО"
ЕООД ЕИК ********* и „ЕКОЕКС-М" ЕООД ЕИК *********. И на двете дружества
текущото счетоводно обслужване се осъществява от „ ДИ ЕМ КОНСУЛТ" ЕООД за
периода 1.01.2016 г,-31.12.2017 г.
„РОТАРО" ЕООД съгласно
подадените декларации по чл.73 от ЗДДФЛ за отчетните 2016г. и 2017 г. заплаща
възнаграждение на Д.С.М. за извършени услуги./ код 307 4- Счетоводни и
юридически услуги/ в размери идентични със стойността на възнаграждението
изплатено в полза на В.Д.М.декларирано също като счетоводни и юридически
услуги.
До лицата, на които „ ДИ ЕМ
КОНСУЛТ" ЕООД е изплатило доходи по извънтрудови правоотношения съгласно
Справка по чл. 73 от ЗДДФЛ са изпратени ИПДПОТЛ. Всички обратни разписки са
върнати с отбелязване „непотърсен", с изключение на искането до Антония
Кирилова Дончева което е връчено на лицето и е получен отговор. Съгласно
изложеното в отговора, Антония Дончева е извършвала куриерски услуги по вземане
на документи от фирми, както и връщането на такива обратно, подреждане на
документи, и носене на документи по банкови офиси. Няма точно определено и
регламентирано работно време - работила е в удобно за нея време след уточняване
на обема работа. С оглед изложеното следва да се има в предвид, че за същността
на договорните отношения не следва да се съди от наименованието на договора, а
от неговата същност и съдържание. В конкретния случай, не е представен облигационен
договор съставен на основание чл. 258 - 262 вкп. (за изработка) и чл. 280 - 292
вкл. (за поръчка) от ЗЗД в два еднообразни екземпляра и следващите се
констативни протоколи за свършената работа. С оглед дадените обяснения
гражданските договори и следващите се констативни протоколи следва да бъдат
значителен брой, защото сметките за изплатени суми са 2 броя - на 31.12.2016 г.
- 6700 лв. и на 29.09.2017г. - 7300.00 лева са плащане също на значителен брой
извършени куриерски услуги и подреждане на документи.
Вида на извършените работи
от А.В.С. - майка на собственичката на ревизираното дружество Д.С.М., не е
установен, тъй като отправеното Искане за представяне на документи и писмени
обяснения от трети лица/ИПДПОТЛ/ изх.№ Р- 03000819002711-041-001/29.07.2019 г.
не е връчено. Изпратеното чрез пощенски оператор ИПДПОТЛ се е върнало с гриф на
обратната разписка „Непотърсен".
В Искане за представяне на
документи и писмени обяснения от задължено лице изх.№ № Р- 03000819002711-040-003
/ 22.08.2019 г., което е връчено на декларирания електронен адрес за
кореспонденция с Национална Агенция по приходите ***********@*****.*** на 28.08.2019 година по т. 5 от искането е изискано -
да се посочат физическите лица
действащи от името на „ ДИ ЕМ КОНСУЛТ" ЕООД ЕИК ********* и „ ДИ ЕМ
КОНСУЛТ 2016" ЕООД ЕИК ********* извършили фактически услугите
посочени в прикачения файл " подадени СД по ЗДДС на следните
търговци" по т. 4 от настоящото искане и извършили счетоводното обслужване
на търговците посочени в т.1 от настоящото искане
В посочения срок ревизираното дружество не е
взело отношение по поставените въпроси в т.ч. и по т. 5, поради което и
ревизиращият орган е приел, че на основание чл.37, ал. 4 от ДОПК в случай че
субектът не представи изискани по реда на ал. 3 доказателства, органът по
приходите може да приеме, че те не съществуват и преценява само събраните в
производството доказателства. Непредставянето на документи от А.В.С. и
непосочването на В.Д.М.като лице извършващо услуги от името на „ ДИ ЕМ
КОНСУЛТ" ЕООД ЕИК ********* е прието, че води до извода, че не са налице
реални облигационни отношения между тях и ревизираното дружество.
В подкрепа на направения
извод според ревизиращия орган е и представеното обяснение от Д.М. с вх.№ № Р-
03000819002711-ПРД-004-И / 19.09.2019 г. В него собственичката на „ДИ ЕМ
КОНСУЛТ" ЕООД е посочила, че в много от случаите на подадени с нейния
електронен подпис документи, не е договаряла такса и такава не е била дължима
от лицата. Това се е налагало поради лични, приятелски или роднински връзки и
отношения. Счита, че не би било морално и етично от нейна страна да иска
възмездяване на труда си за близки приятели или роднини за елементарни дейности, като подаване на нулеви справки
по Закона за данък върху добавената стойност. Осчетоводените разходи по сч.с/ка
602 с основание доходи по извънтрудови правоотношения на А.В.С. и доходи от
счетоводни услуги на В.Д.М.са в противоречие с цитираните по-горе обяснения на
собственичката на ревизираното дружество за липса на плащания в случаите на
извършвани услуги, поради лични, приятелски или роднински връзки и отношения.
Влиянието им е игнорирано
при определянето на данъчната основа за облагане с корпоративен данък за 2016
г,-с 10050 лв. и за 2017 г. със 7300 лв.
Въз
основа на гореизложените мотиви, изведени на база събраните доказателства в
хода на ревизионното производство, установените в ревизионния доклад факти и
обстоятелства, както и извършения анализ по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК за
ревизираното лице по години, подробно описан в ревизионния доклад , са органът
е установил следните данъчни основи по реда на чл. 122 от ДОПК за определяне на
дължимия от „ДИ ЕМ КОНСУЛТ" ЕООД корпоративен данък:
2016
година
Подадена е годишна данъчна
декларация по чл.92 от Закона за корпоративното подоходно облагане вх.№
0800И0133937 / 16.03.2017 г. Декларирани са приходи в размер на 32680 лв.,
разходи в размер е на 29242.07 лв., счетоводна печалба от дейността в размер на
5986.17 лв. Не са извършвани преобразувания на финансовия резултат за данъчни
цели. Изчисленият корпоративен данък е намален с отстъпка 1% съгласно
чл.92,ал.5 от ЗКПО. Определен е дължим корпоративен данък 592.63лв.
Данъчната основа за облагане
с корпоративен данък за отчетната 2016г. на „ДИ ЕМ КОНСУЛТ"ЕООД в настоящото производство се определя по
реда на чл. 122 от ДОПК като се взети предвид обичайните ценови условия, по
информация събрана при извършени насрещни проверки на други фирми в гр.Добрич ,
извършващи същият тип дейност- счетоводни и одиторски дейности. Съобразени са
характера на дейността на обслужваното предприятие- клиент на ревизираното
дружество, а именно- наличие на регистрация по ЗДДС, брой получени и издадени
фактури; брой работници; отчетени приходи за период 1.01.2016 г.-31.12.2017 г.
Размерът на укритите приходи
посочен в Справка за определяне на неотчетените приходи Приложение 100 към
ревизионния доклад е определен, като разлика между следващите се такива и
декларираните Съгласно чл. 9 от Закона за корпоративното подоходно
облагане за невнесените в срок дължими данъци, включително за авансовите
вноски, се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други
подобни държавни вземания. Върху допълнително определения корпоративен данък за
2016 г. в размер на 3676.68 лв. са дължими лихви от 1.04.2017 г. до 18.11.2019
г. в размер на 982.57 лв.
Подадена е годишна данъчна
декларация по чл.92 от Закона за корпоративното подоходно облагане вх.№
0800И0167424 / 17.03.2018 г. Декларирани са приходи в размер на 30828.67 лв.,
разходи в размер на 29242.07лв., счетоводна печалба от дейността в размер на
1586.60 лв. Не са извършвани преобразувания на финансовия резултат за данъчни
цели, определен е дължим данък 158.66 лв. Данъчната основа за облагане с
корпоративен данък за отчетната 2017г. на „ДИ ЕМ КОНСУЛТ"ЕООД в настоящото производство се определя по
реда на чл. 122 от ДОПК като се взети предвид обичайните ценови условия, по
информация събрана при извършени насрещни проверки на други фирми в гр.Добрич ,
извършващи същият тип дейност - счетоводни и одиторски дейности. Съобразени са
характера на дейността на обслужваното предприятие- клиент на ревизираното
дружество, а именно- наличие на регистрация по ЗДДС, брой получени и издадени
фактури; брой работници; отчетени приходи за период 1.01.2016 г,-31.12.2017 г.
Размерът на укритите приходи посочен в Справка за определяне на неотчетените
приходи Приложение 100 към ревизионния доклад е определен, като разлика между
следващите се такива и Съгласно чл. 9 от Закона за корпоративното подоходно
облагане за невнесените в срок дължими данъци, включително за авансовите
вноски, се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други
подобни държавни вземания. Върху допълнително определения корпоративен данък за
2017 г. в размер на 4999.50лв. са дължими лихви от 1.04.2018 г. до 18.11.2019
г. в размер на 829.15 лв.
По делото като доказателства са приети писмени
такива, които не са били представени в административното производство, като те
не са оспорени от административния орган.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е приета
от съда, като компетентно и
безспристрастно дадена. От заключението на вещото лице, което е много подробно,
се налага като краен извод, че счетоводните записвания съответстват на извършените
стопански операции, касаещи движението на банковата сметка. От вещото лице е
прието, че допуснатото несъответствие на движението на банковата сметка за дата
15.09.2016 г., превод в размер на 10 000 лева, не представлява по смисъла
на счетоводното законодателство приход/разход и не оказва по никакъв начин
влияние върху декларирания счетоводен финансов резултат – печалба от
ревизираното дружество за финансовата 2016 г. Експертът е и установил, че
данните посочени в Отчета за приходите и разходите за 2016 и 2017 г.,
съответстват на данните от счетоводството за 2016 и 2017 г. и с тези декларирани с ГДД по чл.92 ЗКПО за
финансовата 2016 и 2017 г. Посочено е също така, че различията между
счетоводните данни по счетоводна сметка 501 /каса/ и 122 /неразпределена
печалба от минали години/ и данните посочени в баланса към 31.12.2016 г. и
31.12.2017 г. не представлява по смисъла на счетоводното законодателство
приход/разход и не оказват влияние върху декларирания счетоводен финансов
резултат за 2016 и 2017 г. Относно плащанията от юридически и физически лица е
прието, че същите съответстват на издадените им фактури и са част от годишно
отчетените и декларирани от дружеството приходи от услуги през финансовите 2016
и 2017 г.
На въпросите зададени на вещото лице в съдебно
заседание, същото е пояснило, че различията на счетоводните данни по сметка 501
и 122 е грешка, която се пренася от предходни години, като още на 31.12.2015 г.
и на 01.01.2016 г. фигурира тази грешка.
Експертизата е оспорена в нейни части от ответника с
писмена молба, като няма направени в тази връзка доказателствени искания.
Въз основа на горната
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Както вече се посочи, процесният
ревизионен акт е издаден от компетентни органи, в изискуемата се форма и при
спазени административнопроцесуални правила за това. Впрочем, спор по отношение
на тези факти, не се формира между страните.
Спорът се концентрира от една
страна относно наличието на основания за извършването на ревизия по реда на чл.
122 от ДОПК, в частност наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т.5 от ДОПК, и от друга страна, относно формираната данъчна основа за
облагане с корпоративен данък.
С оглед на това, на първо място
следва да се посочи, че според чл. 110, ал. 2 от ДОПК, ревизията е
съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на
задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Принципът на
"Законност", установен в чл. 2, ал. 1 от ДОПК изисква при осъществяване
на това производство, органите по приходите да действат в рамките на
правомощията си, установени от закона, като прилагат законите точно и еднакво
спрямо всички лица. На следващо място, принципът за "Обективност",
възведен в чл. 3 от ДОПК, безусловно налага задължението органите по приходите
в производствата по ДОПК да установяват безпристрастно фактите и
обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на
задължените лица, като административните актове по същия този кодекс, следва да
се основават на действителните факти от значение за случая, а истината за
фактите да се установява по реда и със средствата, предвидени в кодекса.
Най-сетне, принципът на служебното начало, възведен в чл. 5 от ДОПК, според
който органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато
няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от
значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за
прилагането на определените в закона облекчения, без съмнение възлага
доказателствената тежест в административното ревизионно производство на
данъчните органи. Те са органи на изпълнителната власт, които са снабдени с
всички необходими правомощия, упражняването на които позволява събирането на
необходимата пълнота от данни (доказателства) за установяването на
законосъобразното, респ. на незаконосъобразното възникване, развитие и
осъществяване на данъчните правоотношения. С такива правомощия отделният
данъчен субект не разполага. Напротив, той е длъжен да изпълнява властническите
волеизявления на данъчните органи и да представя поисканите му документи и
писмени обяснения. Когато крайният резултат от административното ревизионно
производство е неблагоприятен за данъчния субект, поражда се правото той да
бъде обжалван пред контролния в данъчната администрация орган. При положение,
че резултатът е отново неблагоприятен, за данъчния субект е налице вече право
на съдебно обжалване. От гледна точка на съдебния административен процес,
упражняването на това право е равнозначно на предявено пред съда искане да бъде
разгледан и разрешен конкретен административен спор. В спорното съдебно
производство, двете страни - данъчният субект и административният орган са
равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия,
насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината
относно фактите, релевантни за спорното право. Решаващо при разпределението на
доказателствената тежест между данъчния субект - жалбоподател и
административния орган - ответник по жалбата е обстоятелството каква правна
последица страната претендира като настъпила, като относно факта, обуславящ
тази последица, страната носи доказателствената тежест. Във връзка с тук
обсъждания въпрос е необходимо да се уточни също така и че доказателствената
тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства.
Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен
процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните
доказателства, без да има значение, дали те са представени от страната, която
носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по
административния спор или пък са издирени служебно от съда. При това положение,
въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването.
Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за
ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Това
разбиране произтича от законоустановеното задължение за съда да реши делото по
същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като го измени в
обжалваната част или отхвърли жалбата - чл. 160, ал. 1 от ДОПК, независимо от
това, дали в съдебното производство страните са ангажирали някакви доказателства
или не. Изпълнението на това задължение от страна на съда означава при
недоказване да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият
факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната
материалноправна норма свързва с неговото проявление.
На следващо място, без съмнение
в случая следва да се съобрази и правилото, възведено в чл. 124, ал. 2 от ДОПК,
съобразно което в производството по обжалване на ревизионен акт, издаден в хода
на извършена ревизия по реда на чл. 122 от същия кодекс, фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните
доказателства. Въпросното правило ясно и точно указва кому лежи доказателствената
тежест относно релевантните факти при спор относно законосъобразността на
ревизионен акт, издаден в производство по реда на чл. 122 от ДОПК, като придава
отнапред материална доказателствена сила на съдържащите се в същия констатации.
В конкретния случай, за да
преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са
приели, че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2, т.4, предл. второ и
т.5 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи, воденото счетоводство на „ДИ
ЕМ КОНСУЛТ" ЕООД не дава възможност за установяване на основата за
облагане с данъци и документите, необходими за установяване на основата за
облагане липсват. Мотивите са, че в счетоводството на дружеството не са
намерили счетоводен израз банкови транзакции, извършени на 22.04.2016 г. в
размер на 3000 лв. и на 27.04.2016 г. в размер на 3000 лв.; Извършените
счетоводни записвания на 30.09.2016 г. в размер на два пъти по 5000 лв. не се
основават на реално извършени банкови операции; Данните в салдата на 01.01.2016
г., 01.01.2017 г. и 01.01.2018 г. са с различни стойности от посочените и
представени по време на ревизията. Различията се установявали при сравняване на
данните в годишните финансови отчети за 2016 и 2017 г. и оборотните ведомости
за същите периоди. По отношение на парични средства в брой се установявало от
ГФО за 2016 г., че към 01.01.2016 г. дружеството имало сума в размер на 27
х.лв., а по оборотна ведомост по с-ка 501/ Каса/ - 6096 лв. В ГФО
неразпределената печалба към 01.01.2016 г. била в размер на 22 х.лв., а според
данните в оборотната ведомост към същата дата салдото по сметка 122 е 3169,17
лв. Аналогични различия се откривали и в 2017 г.; Приходите от „АВОС ЕКСПОРТ"
ЕООД и „ЕСМ" ЕООД не са отчетени от дружеството.
В хода на съдебното
производство се приеха следните писмени доказателства - фактури, издадени от „ДИ
ЕМ КОНСУЛТ" ЕООД на клиенти, за които при ревизията са определени
допълнителни приходи, спогодба от 01.06.2016 г. между „ДИ ЕМ КОНСУЛТ" ЕООД
и „ДИ ЕМ КОНСУЛТ 2016" ЕООД, ГФО на „АВОС ЕКСПОРТ“ ЕООД за 2017 г.
договори за поръчка от 01.01.2016 г. и 01.01.2017 г., сключени с А.В.С. и В.Д.М.,
протоколи за приета работа и ведомости за граждански договори, диплома за
завършено образование на В.Д.М., служебни бележки и сметки за изплатени доходи
на лицата по граждански договори. По делото се прие заключение по назначената
ССчЕ и счетоводни регистри от счетоводството на дружеството-жалбоподател -
главни книги за 2016, 2017 г., регистри на приходите от услуги /с- ка 703/ ,
клиенти -с-ка 411 / за 2016 и 2017 г. и справки за издадените документи на
клиенти.
Предвид събраните
доказателства, съдът намира, че в хода на проведеното съдебно производство се
опровергаха констатациите на приходните органи за наличието на обстоятелства по
чл.122, ал.1, т.2, т.4 и т.5 от ДОПК за определяне на основата за облагане по
особения ред, поради следното:
1. По отношение на
обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК- наличие на данни за укрити приходи
от „Авос Експорт" ЕООД и „ЕСМ" ЕООД. Приходните органи са направили
своите изводи въз основа на необективна и непълна оценка на доказателствата,
при незачитане на правото за свободно договаряне между търговците, съобразно
условията на пазара. За „Авос Експорт" ЕООД и „ЕСМ" ЕООД не са
събрани доказателства за договорени и получени приходи, различни от
фактурираните, които да не са отчетени в дружеството.
По отношение на „Авос
Експорт" ЕООД през 2016 г. ревизията не е установила неотчетени приходи и
не е определила допълнителни такива /прил.100 към РД/. От приетото по делото
заключение по 4 задача на ССЕ и справка за издадените документи към клиента се
установи, че дружеството е получило плащания през 2016 г. в размер на 2800 лв.,
за които е издало по фактури № 487/14.01.2016 г., № 499/29.02.2016 г.,
508/31.03.2016 г., 515/08.04.2016 г. и ги е отчело в приходите си от дейността
за периода. С обжалвания РА за 2017 г., в данъчната основа по чл.122 от ДОПК са
включени неотчетени приходи от „Авос Експорт" в размер на 1800 лв., за
които не е ясно по какъв начин са определени. С решението на директора на ДОДОП
се сочи, че неотчетените приходи били 8400 лв. / 700 лв. * 12 м./, т.е. така
както се сочи в РД на стр.6 от РД, разд. III- в частта за „АВОС ЕКСПОРТ"
ЕООД. Налице е противоречие в мотивите на приходните органи, като не е ясно
защо е прието, че прихода следва да бъде в различен, по-малък размер. С
приетото по делото заключение на ССчЕ за 2017 г. тези твърдения се опровергаха.
Не се събраха доказателства за договорени или получени плащания, или издадени
фактури към „АВОС ЕКСПОРТ" ЕООД, нито в единия, нито в другия размер, за
които се твърди, че дружеството е имало задължение да отчете приходи.
Както в административното,
така и в съдебното производство не се доказаха твърденията на приходните
органи, че дружеството-жалбоподател е извършвало услугите по счетоводно
обслужване на „АВОС ЕКСПОРТ" ЕООД през 2017 г., или е получило плащания,
които е следвало да бъдат отчетени на приход. Видно от приетия по делото ГФО на
„Авос Експорт" ЕООД се установява, че съставител на отчета за 2017 г. е
Диана М., в качеството й на физическо лице, а не в качеството й на ръководител
на счетоводното предприятие „ДИ ЕМ КОНСУЛТ" ЕООД. Соченото от ревизиращите
обстоятелство, че Диана М., в качеството й на физическо лице няма декларирани
други доходи, освен от „Ротаро" ЕООД / стр. 8 от РД/, не може да обоснове
извод, че съставител на отчетите е „ДИ ЕМ КОНСУЛТ" ЕООД. Липсата на
декларирани приходи от лицето и недоказването на факта, че такива са получени
през годината, обосновават извод за липса на основание за декларирането им
/арг. чл.11 от ЗДДФЛ/, но не налагат извод, че „Ди Ем Консулт" ЕООД е
извършило счетоводното обслужване.
Неоснователно приходните
органи са определили „ДИ ЕМ КОНСУЛТ" ЕООД за съставител на ГФО въз основа
на декларирано обстоятелство в декларацията по чл. 92 от ЗКПО, подадена от
„Авос експорт" ЕООД. Годишната декларация на третото лице като частен документ
без материална доказателствена сила не може да обоснове извод за съставителя на
отчетите. Посочването на съставителя на ГФО в ГДД по чл.92 от ЗКПО има само
информативен характер и не може да обвърже „ДИ ЕМ КОНСУЛТ" ЕООД. С ГДД се
определят единствено задължения за данъци, а не съставителите на отчетите.
Съгласно СС 1 /Представяне на финансови отчети/ и приложенията към същия,
съставителят на отчетите се посочва във всяка част от ГФО - счетоводен баланс;
отчет за приходите и разходите; отчет за собствения капитал; отчет за паричните
потоци; приложение. В настоящия случай от приетия по делото ГФО на „АВОС
ЕКСПОРТ" ЕООД се установи, че съставител е физическото лице Диана М., а не
„ДИ ЕМ КОНСУЛТ" ЕООД. Управителят на дружеството- жалбоподател, като физическо
лице, отговарящо на изискванията за съставител на отчетите по чл.18 от Закона
за счетоводството е различно задължено лице от счетоводното предприятие „ДИ ЕМ
КОНСУЛТ" ЕООД, поради което неправилно при ревизията физическото и
юридическото лице са приравнени за целите на облагането.
Подаването на справки -
декларации по ЗДДС от „АВОС ЕКСПОРТ" ЕООД за периода 01.01.2015 г.-
31.12.2017 г. с електронния подпис на пълномощника „ДИ ЕМ КОНСУЛТ" ЕООД и
титуляр Диана М. също не могат да обосноват извод за съставителя на отчетите и
лицето извършващо счетоводните услуги през 2017 г. За подаването на декларации
в НАП по електронен път са необходими изрични пълномощия. В случая „ДИ ЕМ
КОНСУЛТ" ЕООД е упълномощено да подава декларации в НАП, но от това не
следва извод, че същото дружество е извършвало счетоводните услуги. В ДОПК и
ЗКПО няма изискване подаването на декларации в НАП от задължените лица да се
извършва само и единствено от съставителите на отчетите или лицата извършващи
текущото счетоводно обслужване. Липсва изрична законова презумпция, че
пълномощника подал декларациите в НАП е изпълнител на счетоводните услуги и
това е лицето, което следва да отчете приход / доход. Ето защо направеното при ревизията предположение не
намира законова опора.
Въз основа на приетата по
делото спогодба от 01.06.2016 г., сключена между двете свързани лица - „ДИ ЕМ
КОНСУЛТ" ЕООД и „ДИ ЕМ КОНСУЛТ 2016" ЕООД, дружеството- жалбоподател,
е извършвало само подаване на декларации по електронен път и съставяне на отчети
на клиенти на „ДИ ЕМ КОНСУЛТ 2016" ЕООД, за които само последното
дружество е отчитало приходи от счетоводни услуги. Независимо от факта, че
декларирането на задълженията по ел.път в НАП е ставало от дружеството-
жалбоподател по силата на сключената спогодба, ревизията не е определила
допълнителни приходи за тези клиенти, които са преминали на обслужване в „ДИ ЕМ
КОНСУЛТ 2016" ЕООД. Посоченото потвърждава факта, че самите приходни
органи са непоследователни в своите изводи, като извършват различна оценка на
едни и същи обстоятелства. Пример за това са услугите към „ЕСМ" ЕООД, за
които ревизията начислява приходи само до м.04.2016 г., а след този период
приема за правилно отчетени приходите от „ДИ ЕМ КОНСУЛТ 2016" ЕООД,
въпреки, че подаването на декларациите е продължило да се извършва от „ДИ ЕМ
КОНСУЛТ" ЕООД.
Поради изложеното настоящият
състав намира, че ревизиращите органи неправилно са определили „ДИ ЕМ
КОНСУЛТ" ЕООД за съставител на ГФО на „АВОС ЕКСПОРТ" ЕООД за 2017 г.
вместо физическото лице Диана М.. В резултат на това неверен и извода, че „ДИ
ЕМ КОНСУЛТ" ЕООД е лицето извършило счетоводните услуги по обработка на
първичните документи на дружеството и то е следвало да отчете приходи през 2017
г.
По отношение на „ЕСМ"
ЕООД при ревизията е установено, че счетоводните услуги за периода от
01.01.2016 г. до 30.04.2016 г. са извършвани от „ДИ ЕМ КОНСУЛТ" ЕООД, а от
м.05.2016 г. услугите са извършвани от „ДИ ЕМ КОНСУЛТ 2016" ЕООД. Установено
е също, че за извършеното месечно счетоводно обслужване за периода от
01.01.2015 г. до 30.04.2016 г. неправилно и без правно основание е издадена
фактура № 3 / 18.05.2016 г. от „ДИ ЕМ КОСУЛТ 2016" ЕООД, вместо от „ДИ ЕМ
КОНСУЛТ" ЕООД. Причина за това било обстоятелството, че „ДИ ЕМ КОНСУЛТ
2016" ЕООД е регистрирано в TP на 12.05.2016 г. и не е съществувало в правния мир. За
периода след 01.06.2016 г. е прието за правилно издаването на месечни фактури
по 200 лв. за 2016 г. и 250 лв. за 2017 г. от новосъздаденото дружество „ДИ ЕМ
КОНСУЛТ 2016" ЕООД. Предвид това са определени допълнителни приходи за
периода от 01.01.2016 г. до до 30.04.2016 г. в размер на 800 лв. /4 м. * 200
лв./.
Установеното от фактическа
страна неправилно е преценено от приходните органи като обстоятелство, сочещо
укриване на приходи и основание за провеждане на ревизията по особения ред.
Вярно е обстоятелството, че
„ДИ ЕМ КОНСУЛТ" ЕООД е извършвало счетоводно обслужване на „ЕСМ" ЕООД
през периода 01.01.2016- 30.04.2016 г., но неправилно същото е преценено, като
укрит приход. Безспорен факт е, че е издадена фактура за счетоводно обслужване
за посочения период от „ДИ ЕМ КОНСУЛТ 2016" ЕООД. Издадената фактура №
3/18.05.2016 г. обхваща отчитането на приходи за процесиите четири месеца от
2016 г., през които „ДИ ЕМ КОНСУЛТ" ЕООД е извършвало счетоводни услуги.
Погрешното издаване на фактура от неправилния доставчик на услугите не води до
извод за укриване на данъци.
Издадената фактура е
отчетена от „ДИ ЕМ КОНСУЛТ 2016" ЕООД, като дружество е декларирало прихода
и е платило дължимия данък. Въпреки, че касае различни юридически лица,
съответно различни задължени лица, предвид свързаността на лицата, допуснатата
грешка при отчитането на титуляра на приходите не води до щета за бюджета, а с
това и извод за укриването му . Законодателят е предвидил в чл.122, ал.1, т.2
от ДОПК обстоятелството за укриване на приходи, като предпоставка за
преминаване към особения ред, само в случаите, когато е доказано наличието на
приход, за който не са платени дължимите данъци. Целта на разпоредбата на
чл.122 е да се определи данъчна основа близка до действителната, с цел плащане
на дължимите данъци. В конкретния случай разлика между отчетения приход в
бюджета от свързаното дружество и установения при ревизията приход няма.
Разликата е по отношение на определянето на задълженото лице. Дължимите данъци
за получените приходи са платени и щета за фиска няма. Ревизиращите са
определили месечната такса според издадената фактура от „ДИ ЕМ КОНСУЛТ
2016" ЕООД в размер на 200 лв. и са увеличили приходите на дружеството -
жалбоподател със сумата от 800 лв / за 4 месеца/. Тази възможност ревизиращите
са имали и при прилагане на материалния закон, чрез прилагане на чл.78 от ЗКПО.
За целта не е било необходимо преминаването към особения ред. Независимо от
наличието на установената грешка при титуляра на прихода, приходните органи не
са предприели служебно действия за изменение на задълженията на „ДИ ЕМ КОНСУЛТ
2016" ЕООД за корпоративен данък за 2016 г., поради което с обжалвания РА
се достига до неоснователно и неправилно двукратно облагане на един и същи
приход - при жалбоподателя и при „ДИ ЕМ КОНСУЛТ 2016" ЕООД.
Неотчетени приходи не са
установени от ревизиращите органи и при нито един от клиентите на дружеството.
При извършените насрещни проверки на клиентите на „ДИ ЕМ КОНСУЛТ" ЕООД е
установено пълно съответствие между отчетените приходи от дружеството -
жалбоподател, представените доказателства и писмени обяснения от третите лица.
Правилното документиране на приходите, съответстващи на договореното между
страните и правилното отчитане на приходите се доказа в настоящото
производство. В ревизионното производство са извършени насрещни проверки, като контрагентите, в писмени си обяснения са посочили, наличието
или липсата на договорени такси. Посочените обяснения са пренебрегнати при
ревизията, но същите имат доказателствена стойност, предвид разпоредбата на
чл.57, ал.2 от ДОПК. Последната сочи, че с писмени обяснения на трети лица
могат да се установяват факти и обстоятелства, за доказването на които законът
не изисква писмен документ. В случая договорените между страните счетоводни
услуги имат характер на договор за изработка, който договор е двустранен,
консенсуален, възмезден и неформален. Предвид, че цената на договорените услуги
е под 5 000 лв., то законът не изисква сключването му в писмена форма.
Следователно дадените обяснения от клиентите имат доказателствена стойност за
установяване на постигнатите между страните договорни условия.
Възмездния характер на
сключените договори се установи във фазата на съдебното дирене с приетото по
делото неоспорено в тази му част заключение на ССчЕ по задача № 4 и приетите
писмени доказателства в първото с.з. Експертът е установил, че по отношение на
всички клиенти, за които при ревизията са определени допълнителни приходи през
2016 г. и 2017 г. е налице пълно съответствие между плащания, издадени фактури
и отчетени приходи. По отношение на приетите по делото фактури, издадени към
процесните контрагенти, с експертното заключение не са установени, неотчетени фактури,
издадени от „ДИ ЕМ КОНСУЛТ" ЕООД за извършени услуги, нито са установени
постъпили средства по сметката на дружеството, за които да не е издаден
документ за отчитане на приходи. Поради което и направените констатации в РА са
необосновани и липсва основание за определяне на пазарни цени на
документираните счетоводни услуги.
2. По отношение на
обстоятелства по чл.122, ал.1, т.4 и 5 от ДОПК - воденото счетоводство не дава
възможност за установяване на основата за данъчно облагане и документите,
необходими за установяване на основата за облагане липсват. За наличието на
тези предпоставки в РА се сочат следните три групи мотиви:
2.1.
Относно
твърденията, че в счетоводството на дружеството не са намерили счетоводен израз
банкови транзакции, извършени на 22.04.2016 г. в размер на 3000 лв. и на
27.04.2016 г. в размер на 3000 лв.
С приетото по делото
неоспорено в тази му част заключение по назначената ССЕ се установи, че при
ревизията е представено месечно банково извлечение № 4 от 28.04.2016 г.,
отразяващо движението по банковата сметка на дружеството- жалбоподател за
периода от 01.04.2016 до 28.04.2016 г. и хронологичен счетоводен регистър за
осчетоводяването на банковото извлечение. Посоченото изпълнява изискването за
документална обоснованост и счетоводното отразяване на извършените стопански
операции. Въз основа на банковото извлечение са установени стопанските операции
- теглене на суми в размер на два пъти по 3000 лв. на 22.04.2016 и на
27.04.2016 г. В счетоводството на дружеството е отразено увеличаването на
касовата наличност на дружеството за сметка на намаление на паричните средства
в разплащателната сметка. Експертът е установил съответствие на счетоводните
записвания с извършените стопански операции.
2.2.
Относно
твърденията, че извършените счетоводни записвания на 30.09.2016 г. в размер на
два пъти по 5000 лв. не се основават на реално извършени банкови операции,
съдът намира следното:
С приетото по делото
неоспорено в тази му част заключение по назначената ССЕ се установи, че при
ревизията е представено месечно банково извлечение № 9 от 30.09.2016 г.,
отразяващо движението по банковата сметка на дружеството- жалбоподател за
периода от 01.09.2016 до 30.09.2016 г. и хронологичен счетоводен регистър за
осчетоводяването на банковото извлечение. Посоченото изпълнява изискването за
документална обоснованост и счетоводното отразяване на извършените стопански
операции. Въз основа на записванията в банковото извлечение, е установен
получен банков превод в размер на 10000 лв. от „ДИ ЕМ КОНСУЛТ 2016" ЕООД, в
резултат на което са увеличени паричните средства по разплащателната сметка на
дружеството. От счетоводните записвания е установено, че извършеното увеличение
е отразено, но е допусната грешка при осчетоводяването, като вместо да бъде
посочен възникналия разчет с наредителя на сумата „Ди ЕМ Консулт 2016"
ЕООД е посочено, че увеличението е за сметка на намаление на касовата наличност
на дружеството. В резултат на това е направен извод за несъответствие на
стопанската операция с извършеното счетоводно отразяване. От извършения анализ
на стопанските операции е достигнат извод, че получената сума не е приход или
разход, поради което допуснатата грешка не оказва по никакъв начин влияние
върху декларирания от дружеството финансов резултат - печалба.
Обстоятелството, че са
извършени две счетоводните записвания по 5000 лв., а не веднъж за 10000 лв., не
могат да обосноват извод, че съставените операции са в нарушение на чл.3, ал.2
и ал.3, чл.9, т.2 от ЗСч, въвеждащи забрана за осчетоводяване на недостатъчно
идентифицирани сделки и в нарушение на чл.24 от ЗСч, изискващ финансовите
отчети да отразяват вярно и честно имущественото състояние и финансовите
резултати от дейността на предприятието, паричните потоци и собствения капитал.
В случая, както при ревизията, така и с експертното заключение се установи, че
паричните средства са постъпили от „Ди Ем Консулт 2016" ЕООД, поради което
неоснователно се твърди, че сделките са недостатъчно идентифицирани.
Получаването на паричните средства е отразено в увеличение на паричните средства
на дружеството в банката, поради което дружеството вярно и честно е отразило
увеличението на имущественото си състояние. Грешката в осчетоводяването на
разчета не е довела до неправилно деклариране на финансовия резултат за
периода. Доказателства за това е обстоятелството, че самите приходни органи не
са приели получената сума нито за приход, нито за разход и не са я включили в
определената от тях данъчна основа по чл.122 от ДОПК. Макар да е налице
допусната счетоводна грешка, то тя не е от категорията на съществените, която
да води до невъзможност за установяване на източника на постъпления, невярно
отчитане на приходите и на декларирания финансов резултат и същата не е сред
обстоятелствата за провеждане на ревизията по особения ред.
Недоказано е от приходната
администрация и обстоятелството, че касовата наличност следва да е намалена до
2116,85 лв. вместо до 12116,85 лв. Ревизиращите органи не са проверили и
съответно не са установили различия в касата, спрямо действително намерените
при инвентаризацията към 31.12.2016 г. Поради това твърденията за наличие на
по-голяма сума е недоказана в настоящото производство.
2.3. Относно различията в
салдата на 01.01.2016 г., 01.01.2017 г. и 01.01.2018 г.
На първо място салдата по
сметките не участват при определяне на приходите и разходите от дейността на
дружеството. Салдата по счетоводните сметки са краен резултат от извършените
стопански операции и отразяват финансовото и имуществено състояние на
дружеството към определена дата — в случая в края на годината и се отразяват в
баланса. Приходите и разходите от дейността, релевантни към определянето на
финансовия резултат за съответния период, включват оборотите по съответните
сметки, а не салдата и се отразяват в отчета за приходи и разходи, а не в
баланса.
За правилното отразяване на
движението по тези сметки при ревизията не са установени различия, водещи до
неточно отразяване на приходи или разходи. Поради това само наличието на
различия в салдата по две сметки, които не участват при определянето на
данъчната основа, т.е. в приходите или разходите не може да обоснове извод, че
воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за
облагане с данъци. Видно от административната преписка, счетоводни регистри при
ревизията и първични документи по всяка от счетоводно водените сметки са
предоставени на ревизиращите органи, които са могли в рамките на своите
компетентности да извършат дължимия анализ и да установят причината за
неравнението - от кога произтича същото, какво е неговото влияние върху приходите
и разходите, формиращи финансовия резултат за съответния период. Като са
проявили процесуална пасивност, същите са формирали погрешен извод, който се
опроверга в настоящото производство.
От приетото по делото
неоспорено заключение по трета задача се установи, че различията по счетоводна
сметка 501/каса/ и счетоводна сметка 122/ неразпределена печалба от минали
години и данните посочени в баланса към 31.12.2016 и 31.12.2017 г. не
представляват по смисъла на счетоводното законодателство приход или разход. Поради
това същите не оказват влияние върху декларирания счетоводен финансов резултат.
При изслушване на вещото лице в о.с.з., проведено на 03.08.2020 г. се установи,
че различията по сметки 501 и 122 са с произход от предходни отчетни периоди.
Грешката е налична към 01.01.2016 и към 31.12.2015 г., т.е. преди ревизираните
периоди. С оглед на даденото заключение, допуснатото в предходни години
несъответствие в салдата по сметките, не оказва влияние на основата за облагане
с корпоративен данък през 2016 г. и 2017 г.
В подкрепа на изложеното е
заключението по задача 2 на ССЕ, което въз основа на данните от счетоводството
на дружеството е изготвило отчет за приходите и разходите за 2016 г. и 2017 г.
и е достигнало до финансов резултат идентичен с декларирания от дружеството в
ГДД и подадения от дружеството в TP отчет за приходи и разходи, приложен по делото. За
установените различия в ОПР в размер на една единица /1 хил. лева/ , при
изслушване на заключението се установи, че подобно отклонение е допустимо,
доколкото отчета се изготвя в хиляди лева. Експертът е установил правилно
деклариране на финансовия резултат. Печалбата по ОПР в размер на 5986,17 лв. за
2016 г. и 1586,60 лв. за 2017 г., съответства на декларираните от дружеството
финансови резултати за съответните периоди с ГДД по чл.92 от ЗКПО.
Със заключението по задача №
5 се установи също така, че дружеството води счетоводна отчетност според
изискванията на ЗСч - счетоводните сметки са съобразени със спецификата на
дейността и необходимостта от водене на аналитични и субаналитични сметки,
заведени са счетоводни регистри, съдържащи обобщена счетоводна информация от
първичните или вторичните счетоводни документи за еднородни по характера си
стопански операции, заведени са счетоводни регистри за хронологично отчитане
или систематично отчитане, изготвен е основен регистър за систематично отчитане
- главна книга. Водената счетоводна отчетност през ревизирания период дава
възможност за получаване на аналитична и обобщена информация по счетоводен път,
представяща информацията в годишните отчети на предприятието. Водените
счетоводни регистри дават възможност за проследяване на извършените стопански
операции.
С оглед на горното, съдът
намира, че се събраха доказателства, оборващи констатациите на приходните
органи за наличие на обстоятелства за провеждане на ревизията по особения ред
на чл.122, ал.1, т.2, 4 и 5 от ДОПК. В резултата на това презумпцията по
чл.124, ал.2 от ДОПК е неприложима и фактическите констатации на приходните
органи не могат да се смятат за верни.
II. По отношение на определената данъчна основа по
чл.122, ал.2 от ДОПК
За
установените при ревизията приходи. Според РА / стр.6/ при ревизията са определени
допълнителни приходи само за установените несъответствия между ежемесечно
подадените СД по ЗДДС и издадените фактури за годишно счетоводно приключване на
стойност, съществено различаваща се от действителните цени посочени от
счетоводните предприятия в гр. Добрич при извършените насрещни проверки. В
резултат на това е определена месечна пазарна цена на услугата, посочена в
приложение 100 към РД, съобразно отговора на други конкурентни дружества от гр.
Добрич и съобразно декларирания от тях брой счетоводни документи, включени в
отчетните регистри по ЗДДС.
Дружеството е отчело през
2016 г. приходи в общ размер 32680 лв. За отчетените приходи в размер на 29540
лв. констатации и анализ няма. Ревизиращите органи са приели, че за останалата
част от приходите, в размер на 3140 лв., дружеството неправилно е отчело
годишни такси под пазарните месечни цени В резултат на това са определили
допълнителни приходи в размер на 29265 лв.
През 2017 г., оспорващият е
отчел приходи в размер на 30828,67 лв., като за част от тях - в размер на 6210
лв. ревизиращите са приели, че са укрити приходи в размер на 42695 лв. За
отчетените и декларирани приходи в размер на 24618,67 лв. констатации и анализ
няма.
По отношение на всички
клиенти при ревизията е установено, че няма писмени договори за счетоводно
обслужване, а извършените услуги са фактурирани. Управителят на
дружеството-жалбоподател е уточнил в писмени обяснения, че договарянето е
индивидуално, но посоченото обстоятелство е останало необсъдено и несъобразено
при ревизията. При извършените проверки на част от клиентите, същите са
посочили, че е договорена годишна такса, според издадените фактури. В тази
връзка по делото се приеха неоспорени издадените фактури към всички клиенти на
дружеството, за които при ревизията са определени допълнителни приходи и не е
налице спор, че приходите по тях са отчетени. С обжалвания РА са определени
месечни такси за всички, независимо от факта, че страните са договорили годишни
такси. В този смисъл определянето на месечна такса е в противоречие с
договореното между страните годишно счетоводно обслужване.
Данъчната основа е
неправилно определена, въз основа на необективен и незаконосъобразен анализ, в
противоречие с всички данъчни принципи за законност, обективност, служебно
начало и добросъвестност. Размерът на данъчната основа се основава на личната
преценка на ревизиращите - кои от услугите са месечни, кои от сделките са по
пазарни цени и кои не са. Законодателят е дал възможност за преценка на
приходните органи, но само в рамките на извършения анализ, който следва да е
обективен, логичен, последователен и съобразен със спецификата на дейността на
дружеството. В случая анализ няма.
На първо място ревизиращите
не са анализирали какви са договорените месечни и годишни такси, прилагани от
дружеството по отношение на останалите клиенти, за които дружеството е отчело
приходи и според РА същите са правилно отчетени.
Ако все пак приходните
органи са считали, че е налице някакво отклонение от прилаганите от дружеството
цени, то неясно остава защо се определят месечни цени за всички клиенти при
положение, че процесиите услуги включват годишни такси, а не месечни.
Договорните условия по сключените между страните договори се установява от дадените
в ревизионното производство писмени обяснения от клиентите на жалбоподателя при
извършените насрещни проверки, съответстващи на издадените фактури. Наличието
на годишни такси за счетоводни услуги се установява и при насрещните проверки
на другите конкурентни дружества - „СК ОМЕГА Консулт" ООД, ЕТ „Галя
Абаджиева -2007", СК Ралица ЕООД, но същото е останало необсъдено от
приходните органи. С оглед на този факт не е налице съпоставимост на
използваните услуги с процесиите. Следва да се посочи, че няма нормативен
регламент задължаващ счетоводните предприятия да договарят с клиентите си
месечни възнаграждения, вместо годишни такси. Липсва нормативен акт определящ
критериите, според които се определят минималните цени за счетоводните услуги.
При определяне на пазарните
цени от приходните органи не е ясно кой от допустимите методи по §1, т. 10 от
ДР ДОПК е приложен. При ревизията не се сочат данни за обобщени данни за
реализирана печалба, съответно приходи на други лица упражняващи същата или
подобна дейност, при същите или подобни условия. Използвани са единствено
декларирани данни за цени на месечни счетоводни услуги на конкурентни
дружества, установени при насрещни проверки. Наличието на конкурентно
извършвана дейност от трети лица, предполага различни цени на пазара, съответно
различен обем на предлаганите услуги. Ревизиращите не са установили какво
включват счетоводните услуги, извършвани от другите дружества и не са ги
съпоставяли с извършваните от „ДИ ЕМ КОНСУЛТ" ЕООД. Поради това не се
установява, че използваните от тези дружества са от дейност аналогична на
извършваната от дружеството - жалбоподател. Не е установено при ревизията в
какви граници се движат цените на услугите при конкурентните предприятия и
попадат ли цените на ревизираното дружество в този диапазон. Декларирането на
определени обстоятелства от представляващите на други счетоводни предприятия
при извършените насрещни проверки и включването на фактури в дневниците за
продажби по ЗДДС, които не са събрани в настоящото производство, не могат да обосноват
извод за реалността на аналоговите доставки и да се приеме, че същите са
съпоставими с процесиите услуги. В настоящото производство не се доказа, че
използваните за аналог услуги са извършени при идентични или подобни условия -
в нает или собствен обект, с нает персонал или не, при какви заплати, наличие
на кредити и др. Поради това не може да се приеме, че условията при които са
извършвани доставките са несъпоставими, а цените не са пазарни.
Следва да се посочи също, че
броя на документите и размера на приходите не може да бъде единствен критерий
при определяне на цените. Такъв критерий не е посочен от дружеството. Влияние
върху цената оказват също броя на дружествата, които са на обслужване в
счетоводното предприятие, на коя от страните е ангажимента за извършване на
първичната обработка и подреждане на първичните документи - дали счетоводното
предприятие или самото дружество, воденето на материалните запаси, посредством
специализиран софтуер, възможност за трансфериране на данни от обектите на дружеството
и много други фактори, съобразно спецификата на дейността на всеки от
клиентите. Част от тези критерий, макар и неизчерпателно, са посочени от
представляващия дружеството в даваните при ревизията писмени обяснения, които
не са съобразени при издаването на РА.
При определянето на
разходите за дейността на дружеството, формиращи данъчната основа по чл.122 от ДОПК, ревизиращите органи не са извършили анализ на разходите на дружеството и
не са съпоставили разходите с други дружества, извършващи аналогична дейност. Посоченото
е съществено нарушение при прилагането на особения ред по ДОПК. Ревизиращите са
приели, че от декларираните разходи не са данъчно признати два от отчетените в
счетоводството на дружеството- жалбоподателя - възнагражденията по сключени
граждански договори със свързани на собственичката на дружеството лица- майка й
- А.В.С. и съпруга й - В.Д.М.. Твърденията за липса на документална
обоснованост и реални облигационни отношения между посочените лица и
ревизираното дружество са необосновани и в противоречие със събраните по делото
неоспорени доказателства.
Лицата А.В.С. и В.Д.М.са свързани лица с
представляващия дружеството, но не са свързани с дружеството лица по смисъла на
§1, т.3 от ДР на ДОПК . В РД, РА и потвърждаващото решение на директора на
ДОДОП Варна, не се сочи коя от хипотезите за свързаност на лицата е изпълнена.
Няма законова презумпция, че съпругът и роднините на представляващия на
дружеството са свързани лица и с юридическите лица, образувани от последния.
На следващо място
необосновани и недоказани са твърденията в РА, че сключените договори са с цел
заобикаляне на закона по см. на чл. 15 и чл.16, ал.2, т.4 от ЗКПО. Дори да е
налице свързаност на лицата, каквато в случая няма, липсва законова презумпция,
че сделките сключени със свързани лица са винаги в отклонение от данъчно
облагане.
В противоречие със събраните
доказателства и установеното при ревизията са твърденията на ревизиращите и на
решаващия орган /стр. 9 от решението на ДОДОП Варна/, че не са представени
копия от граждански договори, РКО за изплатени суми и удържани авансово данъци
и осигурителни вноски.
Във връчените до дружеството
четири искания за представяне на документи и писмени обяснения не са изисквани
конкретни доказателства за отчетените разходи. За реалността на облигационните
отношения при извършване на ревизията на място в счетоводния офис на
дружеството се твърди от процесуалния представител на дружеството, че са
представени договорите за поръчка, сключени с лицата, даващи основания за
записванията по счетоводните сметки на дружеството, приемо-предавателни
протоколи, разходни документи за изплатени възнаграждения, издадени сметки и
служебни бележки. Същите са обаче са останали игнорирани и необсъдени от
ревизиращите органи. Последните са формирали извод за липсата на реални
облигационни отношения само въз основа на факта, че А.В.С. не е представила
документи и непосочването на В.Д.М. като лице извършващо услуги от името на „Ди
Ем консулт" ЕООД /стр. 8 от РА/.
По делото се приеха
неоспорени следните писмени доказателства, обосноваващи документалната
обоснованост на осъществените стопански операции, свързани с отчетените разходи
за дейността на дружеството:
-
Договор за поръчка
от 01.01.2016г между „ ДИ ЕМ КОНСУЛТ" ЕООД и А.В.С.;
-
Протокол за
приемане на извършената работа по граждански договор от 01.01.2016г. от А.В.С.
на 15.12.2016г.;
-
Ведомост за
граждански договори на „ДИ ЕМ КОНСУЛТ" ЕООД за ноември 2016г. на А.В.С.;
-
Служебна бележка
за доходи от друга стопанска дейност и/или от наем или от друго възмездно
предоставяне за ползване на права или имущество на А.В.С. от дата 30.11.2016г.;
-
Сметка за
изплатени суми по чл.45 ал.4 от ЗДДФЛ на А.В.С. от дата 30.11.2016г.;
-
Договор за
поръчка от 01.01.2016г между ЕООД „ДИ ЕМ КОНСУЛТ" и В.Д.М.;
-
Протокол за
приемане на извършената работа по граждански договор от 01.01.2016г от В.Д.М.на
15.12.2016г.;
-
Диплома за
завършено висше образование серия АЯ № 003757 на В.Д.М.;
-
Ведомост за
граждански договор на ЕООД „ ДИ ЕМ КОНСУЛТ „ за ноември 2016г. на В.Д.М.;
-
Служебна бележка
за доходи от друга стопанска дейност и/или от наем или от друго възмездно
предоставяне за ползване на права или имущество на В.Д.М.от дата 30.11.2016г.;
-
Сметка за
изплатени суми по чл.45 ал.4 от ЗДДФЛ на В.Д.М.от дата 30.11.2016г;
-
Декларация от
самоосигуряващо се лице по чл.43, ал.5 и ал.6 от ЗДДФЛ на В.Д.М.от
01.12.2016г.;
-
Договор за
поръчка от 01.01.2017г. между ЕООД „ ДИ ЕМ КОНСУЛТ „ и В.Д.М.;
-
Протокол за
приемане на извършената работа по граждански договор от 01.01.2017г от В.Д.М.на
16.12.2017г.
-
Служебна бележка
за доходи от друга стопанска дейност и/или от наем или от друго възмездно
предоставяне за ползване на права или имущество на В.Д.М.от дата 29.09.2017г.
-
Сметка за
изплатени суми по чл.45 ал.4 от ЗДДФЛ на В.Д.М.от дата 29.09.2017;
-
Декларация от
самоосигуряващо се лице по чл.43, ал.5 и ал.6 от ЗДДФЛ на В.Д.М.от 29.09.2017г.
-
Разходен касов
ордер на В.Д.М.от 29.09.2017г. по договор за поръчка от 01.01.2017г.;
От представения договор за
поръчка, сключен на 01.01.2016 г. с Антония С. се установява, че предмет на
същия е подреждане на документи в архив на съответните фирми и архивиране на
същите, изпълняване на куриерска дейност с цел разнасяне на документи от и до
банкови офиси. Цената по договора е 3350 лв., платима в края на годината.
Извършената работа е приета от дружеството-жалбоподател съгласно протокол от
15.12.2016 г. , а възнаграждението е изплатено през м.11.2016 г., съгласно
представената ведомост, имаща характер на разписка при получаване на
възнаграждението. Установените с писмените доказателства обстоятелства
съответстват на безспорно установените от приходните органи обстоятелства за
декларираните от лицето доходи за 2016 г., декларирани с ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ
вх. № 0800И0138714/31.03.2017 г. , с която е деклариран получения доход от „Ди
Ем Консулт" ЕООД в размер на 3350 лв. въз основа на издадената служебна
бележка от „Ди Ем Консулт" ЕООД.
От представените договори за
поръчка, сключени на 01.01.2016 г. и 01.01.2017 г. с В.Д.М. се установява, че
предмет на същите е извършване на осчетоводявания и подготовка по счетоводни
документи за ежемесечно предаване на справка по ЗДДС. Цената по договора за
2016 г. е 6670 лв. и за 2017 г. в размер на 7300 лв., платима в края на
годината. Извършената работа е приета от дружеството- жалбоподател съгласно
протоколи съответно от 01.11.2016 г. и 30.11.2017 г., а възнагражденията са
изплатени както следва: през м.11.2016 г., съгласно представената ведомост,
имаща характер на разписка при получаване на възнаграждението и на 29.09.2017
г. съгласно РКО №1/ 29.09.2017 г. Установените с писмените доказателства
обстоятелства съответстват на безспорно установените от приходните органи
обстоятелства за декларираните от лицето доходи за 2016 г. и 2017 г.,
декларирани с ГДД по чл.50 от ДОПК.
С оглед на горното,
настоящият съдебен състав намира, че определената данъчна основа е в
противоречие и с материалноправните норми по ЗКПО, свързани с преобразуване на
финансовия резултат с неотчетени приходи по чл.78 от ЗКПО, документална
обоснованост по чл.10 от ЗКПО, на отчетените разходи за възнаграждения по
граждански договори и на отклонение от данъчно облагане по чл.15 и 16, ал.2 т.
4 от ЗКПО.
По така изложените съображения, съдът намира обжалваният
РА, потвърден с решението на горестоящия административен орган, за
неправилен и незаконосъобразен, издаден при съществено нарушение
на административнопроизводствените правила, касаещи липса на
основания да се приложи реда по чл.122 ал.1 т2, т.4 и т.5 ДОПК, поради което
той следва да бъде отменен.
Съобразно изхода от спора и направеното своевременно
искане от пълномощника на жалбоподателя, следва да бъдат присъдени направените
от него по делото разноски. Същите се констатираха в общ размер на 1370.00
/хиляда триста и седемдесет лева лева/, от които държавна такса в размер на 50
лева, възнаграждение за един адвокат в размер на 1 020 лева и 300 лева депозит
за вещо лице.
В предвид на изложеното и на основание чл.160,
ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Съдът,
РЕШИ :
ОТМЕНЯ по жалбата
на „ДМ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „Цар Петър“ №2,
представлявано от управителя Д.С.М., РА № Р-03000819002711-091-001/18.11.2019
г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение №
339/04.02.2020 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с
който са вменени задължения за Корпоративен данък по ЗКПО в общ размер
10 487,90 лева за 2016 и 2017
година, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Национална агенция
за приходите – гр. Варна да заплати на „ДМ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.
Добрич, ул. „Цар Петър“ №2, представлявано от управителя Д.С.М., сумата в
размер на 1 370.00 (хиляда триста и седемдесет лева лева), представляваща
направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването на
страните по реда на АПК.
СЪДИЯ: