Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.08.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІI „В“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на
шестнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. с. МАРИЯ
ИЛИЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева
гражданско дело № 9261
по
описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 74480 от 25.03.2019 г., постановено по
гр. дело № 19421/2018 г., Софийският районен съд, ГО, 90-ти състав, е отхвърлил
предявените от „П.И.“ ЕООД срещу Л.М.Н. искове с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК във вр. с чл. 286 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1404 евро,
представляваща дължимо и незаплатено възнаграждение по договор за
посредничество, озаглавен „Дневник на купувача“ сключен между кредитора и
длъжника на 01.06.2017 г., определено в размер на 3% от продажната цена на
закупен с посредничеството на ищцовото дружество апартамент за сумата от 127200
евро, съгласно нотариален акт № 188 от 10.08.2017 г., том I, дело № 161/2017 г. на нотариус Д.Н., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 02.10.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 16.10.2017 г.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила
въззивна жалба от „П.И.“ ЕООД чрез адв. К.М., в която се прави оплакване, че решението
е неправилно. Излага, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
ответникът не е придобил имот, а само право на строеж, както и че апартамент на
стойност 127000 евро не е бил предлаган на ответника. Твърди, че в изпълнение
на сключения между страните договор на 02.06.2017 г. на ответника е представена
за оглед сграда в строеж, в която е предвидено да се изгради и апартамента,
описан в нотариалния акт, поради което ответникът дължи комисионна върху
продажната цена по нотариалния акт. Сочи, че представеното споразумение за
заплащане на комисионна в по-малък размер касае апартамент в същата сграда,
който купувачът е имал намерение да закупи първоначално, но впоследствие е
променил решението си и е закупил по-голям. Моли решението да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на въззивната жалба такъв е постъпил
от въззиваемата страна Л.М.Н. чрез адв. А.К. и С.И., в която са изложени
подробни доводи в подкрепа на правилността на обжалваното решение. В отговора
се прави искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението да
бъде потвърдено. Не се претендират разноски. Не се възразява за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Не е представен списък по чл.
80 от ГПК.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за
установено следното:
По делото е безспорно
установено, че на 01.06.2017 г., в гр. София, между ответника
Л.М.Н., в качеството му на възложител/доверител от
една страна и ищеца „П.И.“ ЕООД, в качеството му изпълнител/ довереник, от
друга е сключен договор, наименован от страните Дневник на купувач, по силата
на който страните са се задължили Изпълнителят срещу заплащане да представи за
оглед на Възложителя и да посредничи при покупката на недвижим имот.
Съгласно чл. 1 от
Дневника на купувача описаните в него имоти са представени на възложителя за
пръв път от изпълнителя и с негово посредничество възложителят се е свързал със
собствениците/продавачите на имотите с цел осъществяване на сделка с недвижим
имот. Съгласно изречение второ на чл. 1 от дневника, представен от „П.И.“ ЕООД е имот, описан в настоящия дневник, а
също и идеална част от такъв имот, или ограничено вещно право върху такъв имот,
както и другите имоти в сградата, в която се намира такъв имот, които са
собственост на същия продавач или на свързано с него лице.
Според чл. 2 от Дневника на купувача, ако възложителят или някой от придружителите му
или тяхно свързано лице придобие който и да е от представените имоти, при
сключване на предварителния договор за покупко-продажба или за друг вид сделка
с този имот, Възложителят дължи и заплаща на „П.И.“ ЕООД, поради самия
факт на свързването на страните по сделката, комисионна в размер на 3% (три
процента) от продажната цена на имота, посочен в предварителния договор, но не
по-малко от 1600 лева, в брой на адреса на „П.И.“ ЕООД. Съгласно чл. 3 ако
предварителен договор няма или не се сключва в присъствието на „П.И.“ ЕООД, се
приема, че продажната цена на имота е равна на последно обявената в Дневника на купувача цена на имота. Ако няма
предварителен договор, комисионната се дължи и се заплаща от Възложителя при
сключването на нотариалния акт за прехвърляне на собствеността върху имота.
Съгласно отбелязаното в т. 6 от таблицата в Дневника на купувача, служители на „П.И.“ ЕООД са свързали на
02.06.2017 г. възложителя със собствениците на имоти, находящи се на различи
места в гр. София, в това число и със собственика на имотите в строеж, находящи
се в Жилищна сграда в гр. София, район „Триадица“, местността „Кръстова вада“,
кв. 110, УПИ VI-849, с Разрешение за
строеж № 02 от 26.01.2017 г.
На 02.06.2017 г., в гр. София, между ответника Л.М.Н., в качеството му на
възложител, от една страна и ищеца „П.И.“
ЕООД, в качеството му изпълнител, от
друга е сключен Договор за намерение за закупуване на недвижим имот, съгласно
който възложителят е заявил намерение да закупи недвижим имот, представляващ
АПАРТАМЕНТ № 16, находящ се на 3 етаж в Жилищна сграда в гр. София, район
„Триадица“, местността „Кръстова вада“, кв. 110, УПИ VI-849, с Разрешение за строеж № 02 от 26.01.2017 г., за
сумата от 80400 евро, с чийто продавач е свързан с посредничеството на „П.И.“
ЕООД след оглед на 02.06.2017 г. Съгласно чл. 2 от договора възложителят е
възложил на изпълнителя да организира среща с продавача за подписване на
предварителен договор за покупко-продажба на 05.06.2017 г., а според чл. 4
възложителят е внесъл гаранция в размер на 2000 лева за намеренията си да
сключи покупко-продажба на имота чрез посредничеството на „П.И.“ ЕООД, която
сума се приспада от комисионната на Изпълнителя, договорена в Дневника на купувача
от 01.06.2017 г. в размер на 3% от продажната цена. Договорът се сключва за
срок до 03.07.2017 г.
Съгласно вписаното в договора, същият е неразделна
част от дневника на купувача, в който на 02.06.2017 г. е отбелязано, че
отношенията между възложителя и „П.И.“ ЕООД са напълно уредени и никоя от
страните не дължи нищо на другата.
По делото е представено Споразумение към Дневник на
купувача от 02.06.2017 г., подписано от „П.И.“ ЕООД от една страна и Л.М.Н., от
друга, в което е посочено, че страните се споразумяват, че отношенията им са
уредени напълно и не си дължат нищо една на друга. В споразумението е посочено,
че същото е неразделна част от Дневник на купувача от 01.06.2017 г.
В т. 7 от Дневника на купувача, озаглавена „Допълнителни
условия“, е отбелязано, че на 03.08.2017 г. е проведена среща с възложителя и
са му предадени документи, като е планирана замяна на АПАРТАМЕНТ № 16 с
АПАРТАМЕНТ № 24 от 116 кв. метра, с обявена цена от 127200 евро. Записът е
оспорен от ответната страна, като се твърди, че същият в добавен впоследствие.
От представения по делото нотариален акт за
покупко-продажба на право на строеж № 188, том I, рег. № 2692, дело № 161 от 10.08.2017 г. на нотариус
Д.Н. – нотариус № 037 в регистъра на НК, с район на действие РС – град София,
се установява, че ответникът Л.М.Н. е придобил правото на строеж за построяване
в Жилищна сграда в гр. София, район „Триадица“, местността „Кръстова вада“, кв.
110, УПИ VI-849, с Разрешение за
строеж № 02 от 26.01.2017 г., на АПАРТАМЕНТ № 24 за сумата от 22493 лева с вкл.
ДДС, платена изцяло по банков път преди подписване на нотариалния акт.
Други релевантни за спора доказателства не са
представени.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Не са допуснато нарушения на императивни материални норми. Настоящият въззивен състав счита, че
разгледано по същество, същото е правилно по следните съображения:
Правилно първоинстанционният съд е приел, че е
сезиран с искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 280 и сл. от ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане, възникнало от
договор за поръчка.
С оглед изложените твърдения и събраните по делото
доказателства правилно първоинстанционният съд е приел, че страните са били валидно
обвързани от договорно правоотношение, възникнало по договора за
посредничество, озаглавен Дневник на купувача от 01.06.2017 г. Според
настоящата съдебна инстанция по делото се установява, че ищецът е изпълнил задължението
си по договора и е представил на ответника за пръв път АПАРТАМЕНТ № 24, находящ се на 4 етаж в Жилищна сграда в гр.
София, район „Триадица“, местността „Кръстова вада“, кв. 110, УПИ VI-849, с Разрешение за строеж № 02 от 26.01.2017 г.,
правото на строеж за който ответникът е придобил с нотариален акт за
покупко-продажба на право на строеж № 188, том I, рег. № 2692, дело № 161 от 10.08.2017 г. С оглед
уговорките, обективирани в договора, въззивният съд не споделя извода на първата
съдебна инстанция, че по делото не се установява, че ответникът е придобил
ограниченото вещно право чрез посредничеството на „П.И.“ ЕООД, тъй като от
записването в т. 6 от таблицата в Дневника на купувача е видно, че именно
ищецът е свързал ответника със собственика на имотите в сградата в строеж.
От представеното по делото Споразумение към Дневник
на купувача от 02.06.2017 г., тълкувано с оглед правилото на чл. 20 от ЗЗД, а именно отделните
уговорки да се ценят във връзка едни с други и всяка една да се схваща в
смисъла, който произтича от целия договор, макар и отделни негови клаузи да са обективирани
на различни материални носители, с оглед целта на
договора, обичаите в практиката и добросъвестността, се установява, че с
подписване на същото и заплащане на комисионна, изчислена въз основа на
продажната цена на АПАРТАМЕНТ №
16 в същата сграда, страните са приели, че отношенията им във връзка с
посредничеството по покупката на имот в тази сграда са напълно уредени, така
както са заявили в документа и в добавката в Дневника на купувача.
Обратен извод не може да се направи от
допълнителното вписване в т. 7 от Дневника на купувача, тъй като то е направено
в последващ съставянето на двустранно подписаното от представител на „П.И.“
ЕООД и Л.М.Н. споразумение и без да се установява, че изразява волята или е
направено със съгласието на последния, поради което не е достатъчно да обоснове
извод, че страната, срещу която служи, се е задължила валидно с него.
Освен това от представените по делото доказателства
не се установява, че ответникът е придобил правото на строеж за АПАРТАМЕНТ № 24 на посочената от ищеца цена,
върху която изчислява 3% комисионна, остатъкът от която претендира. Вписването
в т. 7 от Дневника на купувача е оспорено от насрещната страна и доколкото
представлява последваща добавка в документа, преценено съобразно чл. 178, ал. 2
от ГПК - с оглед на всички обстоятелства по делото, не е достатъчно да установи
цената, върху която според чл. 3, изр. последно от Дневника на купувача следва
да се изчисли комисионната. Ето защо настоящият състав на съда счита, че
правилно първоинстанционният съд е приел, че вземането в полза на ищеца срещу
ответника, за което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 16.10.2017 г. не съществува, поради което правилно е
отхвърлил предявения иск за неговото установяване като неоснователен.
С оглед изложеното и предвид предмета на проверка, въззивната
жалба е неоснователна, поради което обжалваното решение е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора,
разноски на въззивника не се дължат.
С оглед изхода на спора,
въззиваемият, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, има право на разноски за въззивна
инстанция, но тъй като такива не са сторени, не следва да се присъждат.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 74480 от 25.03.2019 г., постановено по гр.
дело № 19421/2018 г. на Софийски районен съд, ГО, 90-ти състав.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.