Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви въззивен
брачен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: Е.АЛЕКСАНДРОВА
ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Румяна Григорова, като разгледа докладваното от
съдия Е. Александрова въззивно гражданско дело № 4832 по
описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г.К.И. срещу Решение №
17403 от 20.01.2020 г., постановено по гр. дело № 71998/2018 г. по описа на
СРС, 89-ти състав, с която се обжалва изцяло решението. В жалбата се
твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно, като са изложени
съображения за това.
Въззивницата моли да се отмени обжалваното решение и да се
постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан, алтернативно прави искане за обявяване нищожност на решението и
връщане на делото на СРС за постановяване на ново решение по съществото на
спора. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Ц.К.И. оспорва въззивната жалба и моли
да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ
на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими
доказателства по делото и обсъди становищата и възраженията на страните, приема
за установено следното:
Делото пред първата инстанция е образувано по иск с правна
квалификация чл. 23, ал. 1 СК, предявен от Ц.К.И. срещу Г.К.И., за признаване
за установено, че ищецът е едноличен собственик на недвижим имот - апартамент,
подробно описан в исковата молба, придобит чрез договор за покупко-продажба по
време на брака между страните, тъй като апартаментът е закупен за сумата от
20700 евро, които средства са предоставени и дарени на Ц.И. изцяло от неговата
майка – Е.Л..
По
делото е установено, че страните са били в брак в периода 26.09.1998г. до
13.06.2018г., като действащият законов режим между тях е бил този на законов
режим на общност.
Процесният
имот, представляващ апартамент №**,
находящ се в гр. София, СО, ж. к. „*****“,
в жилищна сграда - блок №***, стар адрес блок №*****, на улица *****, построена
върху държавна земя, със застроена площ от 46.46 кв.м., заедно с припадащите се
избено помещение №6, със застроена площ от 3 кв.м. и 0.768 % ид.ч. от общите
части на сградата, както и ид.ч. от правото на строеж върху мястото, е
закупен на 05.08.2014г., като за купувач в нотариалния акт за
покупко-продажба на недвижим имот е посочен въззиваемият /ищец в производството
пред СРС/ - Ц.К.И..
С Решение № 17403 от 20.01.2020 г., постановено по гр. дело
№ 71998/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 89-ти състав, е
признато за установено в отношенията между ищеца Ц.К.И. и ответницата Г.К.И.,
че ищецът Ц.К.И. е едноличен собственик на придобития на 05.08.2014г., чрез
нотариален акт за покупко-продажба недвижим имот, през време на брака му с Г.К.И.,
представляващ Апартамент №36, находящ се в гр. София, СО, р-н *****, в жилищна
сграда- блок №***, стар адрес блок №*****, на улица *****, построена върху
държавна земя, жилищен комплекс *****, застроена площ от 46.46 кв.м., заедно с
припадащото се избено помещение №6, със застроена площ от 3 кв.м. и 0.768 %
ид.ч. от общите части на сградата, както и ид.ч. от правото на строеж върху
мястото - поземлен имот, определени със заповед №607 от 19.04.1977г. на
председателя на Димитровски РНС, на основание чл.23, ал.1 от СК; осъдена е Г.К.И.
да заплати на Ц.К.И., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сторените деловодни
разноски в размер на от 1336.30 лева; оставено е без уважение нейното искане за
присъждане на разноски.
Доводите в жалбите касаят нарушения на материалния закон,
както и неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Изложени са и доводи
за симулативност на сделката за дарение на парични средства. Наведени са и
доводи, че не е налице безвъзмезден характер на дарението на парични средства,
защото било установено, че майката на ищеца – Л., го е дарявала, за да се
възползва в един бъдещ момент от закупеното по време на брака на страните
жилище, поради което следвало да се направи извод за възмездност на сделката, а
това пък водело до нищожност на дарението на парични средства.
Настоящият съдебен състав намира наведените доводи за
неоснователни по следните съображения:
За
да възникне съпружеска имуществена общност, е необходимо наличието на всички
елементи от следния фактически състав: придобиване на имущество, което да е
станало през време на брака, без значение на чие име е станало придобиването, и
наличие на съвместен принос на двамата съпрузи за придобиването. По силата на
визираната в чл.19, ал.1 вр. с ал.З от СК /1985г. отм./, идентичен с чл.21,
ал.1 вр. ал.З от СК /2009г., който е приложим при прекратяване на брака през
2014г. по силата на пар.4, ал.1 СК/ презумпция, съвместният принос на съпрузите
се предполага до доказване на противното. В съдебното решение от 13.06.2018 г.
за прекратяване на брака, на основание чл. 50, ал. 1 СК, в утвърденото по реда
на чл. 51, ал. 1 СК споразумение не се съдържат уговорки относно процесния
недвижим имот, последният не фигурира в споразумението.
Съгласно
т. 4 от Тълкувателно решение № 5/2013 г. по тълкувателно дело № 5 по описа за
2013 г. ОСГТК на ВКС, в случаите на придобиване на недвижим имот през време на
брака с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи може да се
установява пълна и частична трансформация на лично имущество, на осн. чл. 23,
ал. 1 и 2 СК /чл. 21, ал. 1 и 2 СК, отм. /. И пак независимо от това на чие име
е имотът, може да се установява трансформация на лично имущество за всеки от
съпрузите имущество.
Следва да се има предвид, че
съгласно ППВС № 5 от 1972 г., т. 3, придобитите по време на брака вещни права
върху недвижими и движими вещи не принадлежат общо на двамата съпрузи, ако са
придобити със средства, получени срещу вещи, индивидуална собственост на единия
съпруг, които той е притежавал преди брака или е получил след сключването му по
наследство или дарение. В настоящия случай се касае за хипотезата, когато
единия съпруг е закупил недвижимо имущество, а именно процесният имот, със
средства, получени единствено чрез дарение от неговата майка.
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1
от СК, лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично
имущество. За да настъпи трансформация на лично имущество, по време на брак в
законов режим на общност, е достатъчно с имущество, лична собственост, да бъде
придобита собствеността върху друго имуществено благо.
Уважаването на установителния иск по
чл. 23, ал. 1 СК предполага съдебно установяване и потвърждаване при условията
на пълно и главно доказване от страна на ищеца на обстоятелствата, че
процесният имот е закупен през време на брака
с ответницата на посочената в договора цена, че преди датата на
изповядване на сделката майка му му е дарила сочената сума и че именно с
подарените му средства е заплатил продажната цена на гореописания имот.
Сочените предпоставки, както правилно е приел първоинстанционният съд в
обжалваното решение, безспорно се установяват от събраните по делото
доказателства – платежни нареждания, свидетелски показания.
Съгласно практиката на ВКС, а именно Решение № 42 от 28.03.2016 г. по гр.
д. № 5550/2015 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС, дарението на вещи или пари на единия
съпруг от трето лице съставлява лично имущество по см. на чл. 22, ал. 1 СК,
като дарственото намерение, възприемано като намерение да се прояви щедрост, не
се презюмира, то се извлича от външни белези, от житейските факти довели до сключването
на договора за дарение, до отношенията между дарител и надарен и др., които
страните установяват в хода на съдебното производство като твърдения,
възражения и факти, в хипотезите на оспорване. След като паричните средства са
дадени от родител на единия съпруг и имотът е придобит на името само на този
съпруг, то тежестта да установи дарствено намерение и за себе си, респ. за
семейството, е на другия съпруг.
Настоящият съдебен състав напълно
споделя мотивите на първоинстанционния съд, че за периода от 18.11.2009г. до
деня на покупката на апартамента - 05.08.2014г., майката на ищеца - Е.Л., е предоставяла
периодично суми на своя син, като тези суми надхвърлят платената сума за
закупуване на процесния апартамент, което е видно от представените банкови
извлечения. Видно от движението по сметките, именно на датата на финализиране
на сделката 05.08.2014г., ищецът е направил превод от личната си банкова сметка
/***, получени като дарение от неговата майка/ към тримата продавачи Л.Д., К.Б.и
С.М.. От показанията на разпитаните свидетели Л. и К. се доказват твърденията
на ищеца, че имотът е придобит със средства, подарени на ищеца от майка му,
надвишаващи по стойност цената на процесния имот, като целта на закупуването на
апартамента е била същият да се ползва от майка му, след като се завърне
окончателно от Италия, където работи. Също така е доказано, че внасяните
парични средства в банковата сметка на ищеца са дарени от майка му по повод
закупуването на процесния имот. Следва да се има предвид, че контрагентите по
сделката за дарение се явяват роднини по права линия от първа степен и на
основание чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, свидетелските показания са допустими,
независимо, че стойността на договора надвишава 5 000 лв. При това
положение, правилно са кредитирани
показанията на свид. Л., като кореспондиращи и с останалите доказателства по
делото. Тези изводи не са опровергани от показанията на свидетелите на ответницата
Д. и Н.. Още повече, прави впечатление, че на 20.06.2014 г. и 09.07.2014 г.,
салдото на ищеца е захранено със съответно 21 200 лв., и 19 500 лв.,
която почти се равнява на продажната цена на имота, която е 20 700 евро.
Възраженията
на въззивницата, че сделката за дарение между ищеца и майка му е симулативна са
неоснователни, тъй като безспорно е доказано, че майката е дарявала пари на
сина си по повод закупуването на апартамент, който да ползва тя самата, като е
предоставила личния си имот за семейно жилище на вече бившите съпрузи, т.е. не
може да се приеме, че дарението на парични средства, извършено от майката Е.Л.,
не съответства на вътрешната й воля да стори това. Не може да се направи и извод за липса на
безвъзмезден характер на дарението на парични средства с оглед на
обстоятелството, че Е.Л. е дарила същите на своя син за закупуване на
апартамент, който да ползва след време самата тя, доколкото е допустимо и извършване
дарение на недвижим имот, при което дарителят запазва за себе си правото на
ползване, без това да рефлектира на безвъзмездния характер на договора за
дарение.
Наистина,
въззивницата е представила нотариален акт от 29.11.2013 г., вписан в Служба по
вписванията под вх. рег. № 60155 от 15.11.2013 г. (недоумение
буди обстоятелството, че нотариалният акт е вписан в Служба по вписванията на
дата 15.11.2013 г., а същевременно самата сделка е изповядана на 29.11.2013 г.,
т.е. нотариалният акт е вписан преди изповядването на сделката при нотариуса), в
който същата фигурира като продавач - съсобственик, но тя по никакъв начин не е
оборила твърденията на ищеца, че е придобил процесният имот само с лични
средства, получени като дарение от майка му, както и не е представила доказателства,
че процесният имот е закупен с цел да се задоволяват нужди на семейството и да имат собствено общо
жилище. В случая семейството на ищеца и ответницата /четиричленно/, е
разполагало със семейно жилище, предоставено им от майката на ищеца - Л.,
представляващо нейна лична собственост, видно от н. акт за собственост върху
жилище от 1987 г., което по площ и брой помещения, е съответствало на жилищните
нужди на все още съществуващото по това време четиричленно семейство на ищеца и
ответницата, за разлика от апартамента, закупен през 2014 г., състоящ се от
46.46 кв. м., включващ дневна, кухня и сервизни помещения.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение е
правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон и
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото въззивницата няма право на
разноски.
Право на разноски има въззиваемият, като съдът
осъжда Г.К.И., ЕГН **********, да заплати на Ц.К.И., ЕГН
**********, 800 лева, представляващи разноски за заплатен адвокатски хонорар в
производството по въззивно гражданско дело № 4832/2020 г. по описа на Софийски
градски съд, Гражданско отделение – Брачни състави, I-ви въззивен брачен състав.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Г.К.И., ЕГН **********, да заплати на Ц.К.И., ЕГН **********, 800 лева,
представляващи разноски за заплатен адвокатски хонорар в производството по
въззивно гражданско дело № 4832/2020 г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение – Брачни състави, I-ви въззивен брачен състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.